О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито съдебно заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно
търговско дело № 1526 по описа за 2019
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба №6394/12.08.2019г.,
от „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК *********, против Разпореждане № 2253/29.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1123/2019 г. по описа на РС-Девня, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу
С.М.А. с ЕГН **********.
Жалбоподателят поддържа доводи за
незаконосъобразност на разпореждането поради неправилна преценка на заповедния
съд относно редовността на връчването на уведомлението за предсрочна
изискуемост. Счита уведомлението за редовно връчено по реда на чл.47 от ГПК по
посочения от длъжника в договор за кредит адрес. Изискването за връчване на
съобщения по месторабота се отнася единствено до призовките в съдебния процес,
но не и до производството по връчване на покани и съобщения във връзка с
граждански правоотношения от ЧСИ. Данните за месторабота представляват данни по
смисъла на чл.72, ал.1 от ДОПК за източника на осигурителен доход, за които е
въведено изрично задължение за опазване на данъчната и осигурителна информация.
Съгласно чл.74, ал.2 от ДОПК такава информация може да се предоставя въз основа
на съдебен акт. Независимо от изложеното преди изпращане на уведомлението
банката е извършила справка за наличието на трудови договори на длъжника, която
се прилага към жалбата и от която се установява, че последният му регистриран
трудов договор е прекратен на 03.04.2017г. и лицето не фигурира в масивите на самоосигуряващи се лица.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Производството
по гр.д. № 1123/2019 г.
по описа на РС-Девня, е образувано по заявление на „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК *********, за издаване в полза на дружеството –
кредитор на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу С.М.А. с ЕГН ********** за сумите, както следва: 110 лева, представляваща дължима главница по
договор за кредит № 13/25522478 от 21.11.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, 9.11 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 05.05.2018 г. до 21.11.2018 г., 7.43
лева, представляваща законна лихва за периода 22.11.2018г. – 24.07.2019 г.
Към
заявлението е представено заверено от банката копие на договор за кредит овърдрафт
от 21.11.2016г., сключен между С.М.А.
и „Банка ДСК“ЕАД, както и извлечение от счетоводни книги към 24.07.2019 г., съдържащо претендираните
суми и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Уведомлението
до длъжника С.М.А. с ЕГН **********
е
връчено от ЧСИ Людмил Станев с рег.
№895 на
КЧСИ с район на действие ОС-Варна по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на
уведомление на 11.02.2019г. и 14.03.2019г. на адрес с.Стефан Караджа – п.к.
9293, след три посещения на адреса, извършени на 11.02.2019г., 23.02.2019г. (събота)
и 14.03.2019г., при които търсеното лице не е открито и са събрани сведения от
кмета, че същото е в чужбина от четири години. Съставен е констативен протокол
от 19.03.2019г., в който са описани извършените действия по залепване на
уведомлението, като е извършена констатация за редовност на връчването на
основание чл.47, ал. 5 от ГПК.
Видно от изготвената
от първоинстанционния съд служебна справка от
НБД“Население“ длъжникът е с постоянен адрес с.Стефан Караджа – п.к. 9293, регистриран
считано от 16.03.2004г. и с настоящ адрес ***, регистриран считано от
31.03.2004г.
Подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е
отхвърлено поради недоказаност на предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането.
Заповед за изпълнение въз основа на
документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на
изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ
изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на
това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от
длъжника документ – чл.418, ал.3 ГПК. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2
ЗКИ представлява такова обстоятелство, тъй като предполага допълнително
изявление на кредитора, което не е инкорпорирано в документа по чл.417 от ГПК. Предпоставките по чл.418 ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, само ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявлението по
чл.417 от ГПК.
Изборът на способ за връчване е въпрос
на суверенна преценка на кредитора, като възможни варианти са ползването на
куриерски услуги и връчването чрез
нотариус или частен съдебен изпълнител. Компетентността на частните съдебни
изпълнители да връчват извънпроцесуална документация
произтича от чл.18, ал.5 ЗЧСИ (в редакцията обн. ДВ бр.86
от 27.10.2017г., действала към момента на връчване на процесните
покани). Съгласно цитираната разпоредба частният съдебен
изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда -
съобщения и призовки по граждански дела. В чл.43 от ЗЧСИ е предвидено, че
връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс. По силата на посоченото препращане, за да се приеме,
че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК, следва да бъдат
предприети последователно всички процесуални действия, предвидени в чл. 47,
ал.1 до ал.3 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г./. Правният извод на частния
съдебен изпълнител за редовност на връчването не обвързва съда, който извършва
самостоятелна преценка по приложението чл.47, ал.5 от ГПК.
Предвидената в
чл.47 от ГПК поредност на процесуалните действия във
връзка с фингираното връчване на книжа изисква
съобщенията да бъдат изпращани първо по посочения от страните адрес, след това
по настоящ адрес, на следващо място по постоянен адрес и накрая по
месторабота/място на осъществяване на стопанска дейност. Изчерпването на всички
посочени в закона адреси е условие за редовност на връчването.
В случая
връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е нередовно, тъй като процедурата
по чл.47 от ГПК е изпълнена само по отношение на постоянния адрес, но не и по
настоящия адрес на длъжника, който не е променян от 31.03.2004г. и респективно
е бил регистриран към момента на връчването на книжата от ЧСИ. Събраните от връчителя сведения за местонахождението на длъжника в
чужбина не го освобождават от задължението му да спази процедурата по отношение
на останалите адреси, още повече, че връчването по настоящия адрес следва да предхожда
това по постоянен адрес според посочената в закона последователност. Касае се
за съществен пропуск, водещ до незавършеност на фактическия състав на
процедурата по връчване, което е пречка за приложение на фикцията по чл.47,
ал.5 от ГПК за редовност на връчването чрез залепване на уведомление. Посочената
нередовност на връчването не може да бъде санирана от
представените от жалбоподателя доказателства за липса на регистрирани трудови
договор на длъжника, тъй като същите касаят друг етап от процедурата по чл.47
от ГПК. Налага се изводът, че
процедурата по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника
е опорочена, поради което потестативното право на
банката по чл.60, ал.2 от ЗКИ не е надлежно упражнено.
Липсата на
доказателства за настъпила изискуемост на удостоверените в документа по чл.417
от ГПК вземания към момента на подаване на заявлението обуславят неговата
неоснователност.
Поради
съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2253/29.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1123/2019 г. по описа на РС-Девня, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
подадено от „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК ********* срещу С.М.А. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.