№ 2338
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330204805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ф. С. М. от *** против Наказателно
постановление №22-3389-000147/18.07.2022 г., издадено от 06 РУ при ОД на
МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.104Б т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца. С жалбата се моли
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде
отменено като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Р. И. от АК *** с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 30.06.2022 г. в гр.Пловдив около 17:50 ч. при извършване на обход в
района на ул. Калина на кръстовището с ул. Крайна служители на 06 РУ при
ОД на МВР Пловдив установили нарушителя да управлява л.а. БМВ 320 с рег.
№ *** чужда собственост, като използва път, отворен за обществено ползване
за други цели – дрифт. При управлението на автомобила водачът на МПС
1
извършвал резки маневри и преднамерено извеждал МПС- то извън контрол
чрез загуба на сцепление на задните гуми.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни доказателства – показания на разпитания в
качеството на свидетел актосъставител П. С. К..
Пред съда свидетелят К. потвърди направените в съставения от него акт
констатации. Показанията на свидетеля са последователни,
вътрешнонепротиворечиви и логични. Същият заяви, че проверяваният водач
завил първо в едната, после в другата посока с резки движения, след което
овладял автомобила и предприел левия завой.
За изясняване фактическата обстановка по делото бяха допуснати двама
свидетели, осигурени при режим на довеждане от страна на жалбоподателя
С.Р.Й. и К.В.П.. Двамата свидетели заявиха, че се намирали също в
непосредствена близост до мястото на нарушението и видели движенията на
нарушителя. Св. Й. посочи, че видял водачът единствено да направи обратен
завой, след което бил спрян от полицейските служители. Другият свидетел
също потвърди, че водачът бил направил обратен завой, за да избегне кал и
вода вследствие на спукана тръба в близост, след което бил спрян от
полицейските служители.
По този повод св. К. заяви, че в деня на нарушението не му е направило
впечатление на пътя да е имало нещо необичайно, свързано с аварии, ремонт
на пътя. Според свидетеля поведението на водача било насочено към
дрифтене на автомобила, а не поради необходимост да завие наляво, за да
избегне авария на пътя.
По отношение на показанията на двамата свидетели Й. и П. следва да се
посочи, че те не се противопоставят на описаното от св. К. относно
движението на автомобила, което се е отличавало с предприемане на резки
маневри. Единственото противоречие между тази група свидетелски
показания и тези на св. К. се състои в причината за резките маневри.
Безспорно резки маневри могат да се направят и за да се избегне определено
препятствие на пътя. Такова препятствие обаче не е имало, в противен случай
не би се стигнало до санкциониране на водача. Поведението му е било
безпричинно, насочено единствено към постигане на желания от него ефект, а
именно дрифтене с автомобила.
В ЗДвП не съществува дефиниция за понятието дрифт, но според
установената практика дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът
преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън
контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на
задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на
завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.
Именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока
обществена опасност. В случая се е наблюдавало извеждане на превозно
средство чрез посоченото презавиване без наличие на основателна причина ,
което да налага такова рязко действие от страна на водача.
С оглед дадените показания на свидетеля К. съдът намира, че описаната
в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
2
наказателно постановление е обективно и правилно установена. Съдът не
дава вяра на показанията на св. Й. и П. в частта относно сочената от тях
причина за рязкото маневриране на автомобила, тъй като такова препятствие,
причина не е имало. В крайна сметка както полицейският автомобил, така и
автомобилът на жалбоподателя са минавали през един и същи маршрут, като
подобно препятствие полицейският служител не е констатирал.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания съдът
прие, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при
спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел. Спазени са и изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН относно описанието на нарушението, датата и мястото и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът приема, че подробното
описание в акта и постановлението на възприетото от свидетеля поведение,
което е било квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е
позволило на привлеченото към отговорност лице да разбере фактическите
твърдения на контролните органи и да упражни правото си на защита. По
приложението на материалния закон районният съд приема за безспорно, че с
действията си М. е нарушил забраната на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. Съдът счита, че от събраните доказателства - показания на
полицейски служител, който се е движел по същото време на посоченото
място, се установява, че това е станало преднамерено. Предвид това съдът,
намира, че правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, в който санкцията е определена в абсолютен
размер.
Правилно е приложен материалният закон и съответната на
нарушението санкционна разпоредба.
В случая неприложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Самият
законодател е определил по-високата обществена опасност на това деяние,
именно с цел да се осуети създаването на опасност за участниците в
движението при ползване на пътищата за цели подобни на преследваната от
жалбоподателя, като за този род нарушения са предвидени санкции в твърд
фиксиран размер. В тази връзка следва да се отчете, че управлението на
автомобила по посочения в наказателното постановление начин е било
извършено в светлата част на деня, в присъствието на граждани, но не само и
а и на органи, осъществяващи контрол на движението по пътищата, което
дава основание да се приеме, че водачът умишлено е нарушил
законоустановения ред за движение по пътищата, което сочи за незачитане от
негова страна на правилата за движение по пътищата. С поведението си
водачът е нарушил спокойното движение по пътищата на останалите
участници в движението и е демонстрирал пълно незачитане на установения
правов ред за движение по пътища, отворени за обществено ползване.
С оглед изложеното следва наказателното постановление като правилно
и законосъобразно да бъде потвърдено.
3
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-3389-
000147/18.07.2022 г., издадено от 06 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на
Ф. С. М. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.104Б т.2 от Закона за
движение по пътищата на основание чл.175А, ал.1, пр.3 Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4