№ 1186
гр. Варна , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и
първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500579 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С.В., в качеството на
процесуален представител на ищците по гр. дело №21117/2019г., срещу
определение №260960/25.01.2021г., постановено по същото дело, с което е
оставена без уважение молбата им за изменение на Решение
№261515/03.12.2020г. в частта за разноските досежно адвокатския хонорар в
полза на ответника, като е поискано намаляване на претендирания от С.К.
размер за хонорар на един адвокат до определения минимален такъв в общ
размер на 381,35лв. /по иск с материален интерес 2162,10лв./.
Жалбоподателите считат определението за неправилно и незаконосъобразно
поради което молят да бъде отменено. На първо място излагат, че ВРС
неправилно е приел, че производството се отличава с висока правна и
фактическа сложност, което обосновава присъждането на разноски
представляващи адвокатско възнаграждение по - висок от визирания в
Наредба №1 от минималните адвокатски възнаграждения. Твърдят, че по
делото е приет договор за правна помощ и съдействие от 21.09.2020г.,
сключен между адв. С.Л. и С. З. К., с предмет оказване на правна помощ и
съдействие по гр.д. гр.д. 21117 по описа на ВРС за 2019г., с материален
интерес 1 200лв., като не се установява адв. Л. да е регистрирана по ЗДДС и
1
респективно към договорения хонорар да е начислен дължим ДДС. Излагат,
че е представен и приет списък по чл. 80 от ГПК на сторени от Р.К. разноски,
но по делото не е приложено доказателство за реално извършени от този
ответник разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В
същото време ищците са направили своевременно възражение за
прекомерност, като съдът е редуцирал претендираното адвокатско
възнаграждение, и е присъдил в полза на двамата ответници С.К. и Р.К. сума
от 800лв. представляващи адвокатско възнаграждение, което не е в
минималния по Наредбата размер, тъй като съгласно сочената тарифа по иск с
материален интерес 2162,10лв. - адв. възнаграждение е 381,35лв.
Жалбоподателите считат, че макар и редуциран, размерът на присъденото в
полза на всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение е в крайно
завишен размер, като не е съобразено, че по делото не е представено
доказателство за реално сторени разноски от ответника К., както и не е
налице представен договор за оказана безвъзмездна адвокатска защита. Освен
изложеното твърдят, че съгласно TP 3/2016, постановено на 29.06.2017г. по
ТД 3/2016г. ВКС, ОСГК по предявен от или срещу съпрузите иск за
собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни
другари. Дори и да се приеме хипотезата, че установителният иск е предявен
по отношение на имот придобит от ответниците в режим на СИО, то
факултативния характер на другарството на страната в производството
предполага индивидуално участие като активен или пасивен другар и
респективно разноските в производството следва да се присъждат/дължат
съобразно представените доказателства за извършването им на съответната
страна по договора за правна помощ. По изложените съображения молят
обжалваното определение да бъде отменено, като на негово място се
постанови друго, с което след редуциране до минимален размер на
претендираните разноски сторени за адвокатско възнаграждение съобразно
Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения, жалбоподателите
бъдат осъдени да заплатят единствено в полза на С.К. разноски,
представляващи заплатен хонорар за един адвокат до определения минимален
такъв в общ размер на 381,35лв. /по иск с материален интерес 2162,10лв./.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор срещу жалбата.
2
Съставът на Окръжен съд -гр.Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок и е процесуално допустима.
Настоящият състав, като взе предвид изложените в частната жалба
аргументи и като съобрази приложимия закон, приема за установено
следното:
Производството по гр.дело №21117/2019г. е образувано по иск на Р. В.
Д., Д. Д. Д., Т. В. Д., и Д. В. Д., предявен срещу Р. Н. К., ЕГН ********** и С.
З. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици
на неурегулиран поземлен имот пл. № 140 по плана на с. о. „Черешова
градина“, землището на с. Константиново, общ. Варна.
С решение №261515/03.12.2020г., съдът е отхвърлил така предявеният
иск, като е осъдил ищците да заплатят на ответниците сумата от 910 лева,
представляваща сторени от последните разноски, на основание чл. 78, ал.3
ГПК
С молба по чл. 248 ГПК, ищците са поискали така постановеното
решение да бъде изменено в частта на разноските.
С обжалваното определение, ВРС е оставил молбата без уважение след
като е съобразил, че предявеният отрицателен установителен иск не е такъв с
ниска фактическа и правна сложност. Още повече, че ответниците са
предприели и редица процесуални действия, с които да защитят правата си и
да установят правото си на собственост – събиране на гласни доказателства;
събиране на писмени доказателства и събиране на доказателства чрез
използването на специални знания чрез допълване задачите на СТЕ. По
изложените съображения е счел, че не са налице основания за присъждане на
адв. възнаграждение в минимален по Наредбата размер. За неоснователно е
счел и искането на ищците да бъдат осъдени да заплатят адвокатското
възнаграждение само на С. З. К., тъй като тя е посочена в договора за правна
помощ като лице заплатило адвокатското възнаграждение, като е съобразил,
че заплащането на разноски по водено срещу съпрузи дело представлява
действие на управление и ползва и двамата съпрузи .
3
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
На първо място делото не се характеризира с ниска фактическа и правна
сложност. По същото са проведени две съдебни заседания, в които са
изслушани 4-ма свидетели и СТЕ, като ответниците са били представлявани
от адвокат Л., която своевременно е депозирала писмен отговор, в който е
развила съображения за неоснователността на предявения иск, и е направила
относими и допустими доказателствени искания. С оглед на което съдът
намира, че липсват основания за намаляване на адвокатското възнаграждение
до минималния, предвиден в Наредба №1 размер.
Освен това не споделя и възражението на жалбоподателите, че адв. Л. е
представлявала само ответницата С.К.. Действително само тя е посочена в
договора за правна помощ и съдействие, представен в последното по делото
о.с.з., но по делото е представена пълномощно -стр. 107 от гр. дело №
21117/2019г., с което и двамата ответници я упълномощават да ги
представлява по посоченото дело до приключването му пред всички
инстанции.
Обстоятелството, че само Св. К. е посочена в договора за правна помощ
на стр.266 не променя горния извод на съда. Дори да се приеме, че само тя е
платила в брой адвокатското възнаграждение доколкото двамата ответници са
съпрузи липсва пречка да се приеме, че плащането е извършено от името и за
сметка на двамата ответници.
Съдът не споделя и развитите в жалбата съображения за липсата на
необходимост от участие в производството и на двамата съпрузи. Следва да
се има предвид, че самите ищци са насочили иска си и срещу двамата, като по
такъв начин са определили пасивната им легитимация на ответници в
производството, което от своя страна е довело да необходимостта от
ангажирането на адвокат с оглед защитата на техните права и интереси.
По изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена
без уважение поради нейната неоснователност, а първоинстанционното
определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
4
Предвид неоснователността на частната жалба, ответната по частната
жалба страна има право да бъдат присъдени разноски, но доколкото нито
претендира, нито представя доказателства за направени такива, то съдът не
присъжда разноски за настоящото производство.
Водим от горното, и на осн. чл. 248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260960/25.01.2021г., постановено по
гр.дело №21117/2019г., по описа на ВРС, 47-ми състав.
Не присъжда разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5