Р Е Ш Е Н И Е
№1204
02.06.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и осми май през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 747 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 310 от ГПК и е образувано по повод искова молба
от И.Т.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат С.И.И., БАК, против
Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата 732 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за 122 часа за периода от 01.01.2017 година до 03.02.2020 година,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, сумата 108 лева, представляваща
лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, от момента, в който сумите са станали
изискуеми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че през периода от 01.01.2017 година до 03.02.2020 година е работил на
длъжност „старши полицай“ в група „АПК“
в С-р „ООРТП“ , ОД на МВР - Бургас. За този период е положил общо 860 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 982 часа.Излага, че преизчисляването на
нощния труд води до извънреден труд от 122 часа, който следва да бъде
допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен довод, че при
преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %,
съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран
по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално правно
легитимирания да отговаря по иска ответник ОД на МВР Бургас е в размер на
732 лева.
По
приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си
представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод, че следва да
бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия
дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
представлявана от директора, чрез юрисконсулт
Димчева, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на
претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по
размер.
В
писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
представлявана от директора, чрез юрисконсулт Димчева, е дал писмен отговор на
предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният
представител на ответника заявява, че го
оспорва по основание и по размер.
Твърди, че положения извънреден труд е надлежно начислен и отразен в
протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното
време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на разположение и положения труд по
време на официални празници . В писмения отговор процесуалният представител на
ответника посочва, че положения извънреден труд е заплатен своевременно след
неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. По отношение на претенцията за преизчисляване на нощния труд по коефициент
1,143 заявява, че приложение намират разпоредбите на двете посочени по-горе
наредби, които действащи паралелно по време е Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата уреждат по специален за системата на МВР
начин заплащането на нощния труд. Ответникът, чрез представляващ, посочва, че
липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент,
за което счита, че е нормотворческо
решение на Министъра на вътрешните работи, действащо от влизане в сила на
Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г., за разлика от нормотворческото решение на
същия орган, дадено в предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В чл.З, ал.З
от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Счита,
че това означава, че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за
целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8
часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по Кодекса на труда
и по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. От името на
ответника е изложено твърдение, че в продължение на това разрешение на
правоотношенията, възникващи във връзка е отчитането и заплащането на нощния
труд са издадените от Министъра заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и
последващата Заповед № 8121з- 1429/23.11.2017г., съгласно които за целия
процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00
часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лв.
В писмения отговор ответникът, чрез процесуалния си
представител, прави възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът
е приложил писмени доказателства, поискал е допускане на съдебно – икономическа
експертиза.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат И.,
поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни доводи за основателността му.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 826,76 лева за 113,97 часа извънреден труд вместо за
посочения в исковата молба размер от 732 лева. Прието е и изменение на иска за
осъждане на ответника да плати на ищеца лихва за забава за периода посочен в
исковата молба и начислена върху главниците, съгласно уточнението от исковата
молба, като претенцията е за сумата от 108,32 лева вместо първоначалния размер
от 108 лева.
В
съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни
доводи за неоснователност на предявения иск. Позовава де на съдебна практика.
Предявен иск с правно основание чл. 150
във връзка чл.
262 от КТ във връзка с чл.
187 от МВР.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 01.01.2017 г.
до 03.02.2020 г. Не се спори, че е полагал нощен труд. Заемал е посочената в
исковата молба длъжност.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 01.11.2017 година до 03.02.2020
година ищецът е положил 797 часа нощен
труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 910,97 за целия период. Разликата между преизчисления
и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 113,97 часа и трудовото
възнаграждение е в размер на 826,76 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена, този факт се установява и от
заключението на вещото лице.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл.
187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като
двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на
броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 01.11.2017 година до 03.02.2020
година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с
възнаграждение, определено с посочения коефициент. Не следва да бъде включена в
предмета на спора датата 03.02.2020 година, тъй като съвпада с датата на
подаване на исковата молба. Следва да бъде посочено, че видно от заключението
на вещото лице за месец февруари 2020 година не е положен нощен труд от ищеца.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид
цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови
правоотношение, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а
това противоречи на целта и духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 03.02.2020 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска с
правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
За заплашане на трудовото възнаграждение е установен срок, поради
което ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При това положение
следва да се приеме, че датата на падежа на всяко плащане е първо число на
месеца, следващ изтичане на тримесечния период. Предвид изложеното искът за заплащане
на лихви за забава за периода до датата на подаване на исковата молба е доказан
по основание. Съгласно заключението на вещото лице претенциите за лихва,
изчислени върху главница в общ размер от
826,76 лева поотделно от последно число на месеца, следващ всяко
тримесечие за периода от 30.04.2017
година до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба на 02.02.2020
година е в общ размер от 108,82 лева.
Съгласно чл.243 от ГПК не
следва да бъде допускано предварително изпълнение на постановеното по делото
решение.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 400 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Настоящият състав приема по повод направеното възражение от процесуалния
представител на ответника, че при преценка дали възнаграждението за процесуален
представител е прекомерно следва да бъде взето предвид нормативната уредба, действала към датата на
сключване на договора за процесуално представителство на 30.01.2020 година.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатския хонорар при дела с материален
интерес до 1 000 лева е 300 лева. Предвид фактическата и правната сложност
на делото, с оглед факта, че е проведено едно съдебно заседание и е изслушано
заключение на вещо лице, освен подаване на исковата молба, следва на основание
чл. 78, ал.5 от ГПК адвокатското
възнаграждение да бъде определено в размер от 300 лева. Сумата е платена като
разноски към датата на сключване на
договора, видно от съдържанието му и следва да се приеме, че ищецът е направил
тези разноски. Поради това последващото изменение на нормативната уредба
относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да бъде
взета предвид.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 50 лева за иска за присъждане на главница, за
иска за заплащане на лихва дължимата държавна такса е в размер от 50 лева. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 200 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 149,03 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес:
град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на И.Т.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата
826,76 лева /осемстотин двадесет
и шест лева, седемдесет и шест стотинки/, представляща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 113,97
часа, получени след
преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения
от него за периода от 01.01.2017 година
до 02.02.2020 година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на
исковата молба на 03.02.2020 година до окончателното й плащане, сумата 108,82 лева /сто и осем лева,
осемдесет и две стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава,
изчислени върху главница в общ размер от 826,76 лева /осемстотин двадесет и шест лева, седемдесет
и шест стотинки/ поотделно от последно
число на месеца, следващ всяко тримесечие
за периода от 30.04.2017 година до деня предхождащ датата на подаване на
исковата молба на 02.02.2020 година, както
и сумата 300 лева /триста лева/, представляваща разноски, направени по водене
на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията от И.Т.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***,
за осъждане на ответника Областна дирекция на МВР –
град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати разноски в размер разликата между
присъдената сума от 300 лева /триста лева/
до пълния предявен размер на претенцията от 400 лева /четиристотин
лева/.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 300 лева /триста
лева/, от които сумата 100 лева /сто лева/, представляваща платена по сметка на
Бургаски районен съд държавна такса и сумата 200 лева /двеста лева/,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: