№ 45
гр. Сливница, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20221890100753 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Постъпила е молба, подадена от М. В. М. и М. И. М., с която
молителите заявяват, че са съпрузи, но желаят бракът им да бъде прекратен
по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите за това, като съдът утвърди
постигнатото между тях и представено по делото споразумение по чл. 51 от
СК.
В съдебното заседание молителите се явяват лично, като поддържат
молбата за допускане на развод по взаимно съгласие. Молят съда да утвърди
постигнатото споразумение, като не желаят предоставяне на възможност за
помирение, както и медиация, или други способи за доброволно уреждане на
отношенията помежду им.
Районен съд- гр. Сливница, като съобрази представена молба и
събраните в хода на делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 50, ал. 1 от СК при сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва
мотивите им за прекратяване на брака.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак
се установява, че молителите са сключили граждански брак на 16.05.2017 г.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена от
процесуално легитимирани лица, до компетентен да се произнесе по нея съд,
като е съпроводена и от споразумение по чл. 51 СК, подписано от
молителите.
1
Разгледана по същество молбата е основателна, доколкото молителите и
в споразумението и в проведеното открито съдебно заседание заявяват своето
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. Същевременно съдът
намира, че представеното от молителите споразумение отговаря на
формалните и съдържателни изисквания по чл. 51, ал. 1 от СК, а
обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите нрави,
като в него са уредени всички лични и имуществени отношения по начин,
изключващ бъдещи спорове. Съдът намира, че същото следва да бъде
утвърдено.
На основание чл. 329 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
държавна такса за допускане на развода в размер на 20 лева, която следва да
се заплати от съпрузите по равно.
Воден от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен с акт за сключен
граждански брак № 3179 от 16.05.2017 г., съставен от длъжностно лице по
гражданското състояние към Столична община, район Оборище, между М. И.
М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ......................... и М. В. М., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ул. ............. и двамата със съдебен адрес гр. София,
ул. “............., поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл.
51 от СК, както следва:
1. По време на брака няма родени деца.
2. Семейното жилище остава да се ползва от съпругата М. В. М. като
съпругът го е напуснал.
3. След прекратяване на брака съпругът ще носи фамилното име М..
4. По време на брака има изтеглен кредит от Уникредит Булбанк, който
ще се заплаща от страна на М. М..
5. Съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг. Нямат
претенции един към друг по отношение на каквото и да било и поделили
извънсъдебно всички общи движими вещи.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.
......................... и М. В. М., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. ............., да
заплатят по сметка на Районен съд – Сливница държавна такса за допускане
на развода в размер на 20 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3