№ 21666
гр. ***, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110101330 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба П. Ш. А., П. Б., М. П. А. и А. П.
А., последните двама представлявани от техните родители и законни
представители П. Ш. А. и П. Б. срещу **** ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че на 04.11.2023 г. са закупили билет за полет, планиран на 04.12.2023 г. с час
на излитане – 19.25 ч. и час на кацане – 20.50 ч., с превозвач ответното
дружество по маршрут от *** до ***. Релевира, че ищците са се явили навреме
за полета, преминали са надлежно всички контролни регистрационни
процедури, багажът им е чекиран, но полетът е бил отложен неколкократно и
в крайна сметка полетът е бил осъществен на 05.12.2023 г. от 16,10 ч. Посочва,
че времето на забавяне на полета е било 20 часа, като през това време ищците
П. А. и П. Б. са били на ***то с малолетните си деца М. и А. П. А., които не са
можели да се нахранят и режимът им за сън бил нарушен. Ищците се
настанили в най-близкия хотел до ***то, а на следващия ден се явили на ***то
за планирания в 8 ч. сутринта полет, но той така и не бил осъществен.
Последователно полетът бил отложен за 10 ч., след това за 10.45 ч., за 14 ч. и
за 16 ч. 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е
подписан от **** на 18.07.2024 г. в 14:35:52 ч. Актът е постановен на
18.07.2024 и в крайна сметка бил осъществен в 17,12 ч. на 05.12.2023 г. Поради
отлагането на полета ищците са преживели стрес, притеснение, дискомфорт,
трябвало е да търсят място, където да се хранят, заедно с малките деца,
нарушен е бил режимът на сън и хранене на децата, вследствие на което у тях
се е натрупала умора, стрес и раздразнителност поради престоя им на ***то и
неизвестността кога ще бъде осъществен полета, което създало дискомфорт
както за децата, така и за техните родители; ищецът П. А. е взел неплатен
1
отпуск за 04.12.2023г., на която дата поради отлагане полетът не се е
осъществил, поради което е загубил трудово възнаграждение за четвърт
работен ден; загубили са едни работен ден в чакане на ***то, а също така са
загубили един ден от планираното време за прекарване в крайната дестинация
– гр. *** във ***. Поради всичко посочено ищците твърдят, че са преживели
неочакван и изключителен стрес и дискомфорт, поради което заплатеното
вече от ответника обезщетение в размер на 250 евро за закъснението на полета
по Регламент 261/2004 г. не покрива преживените от ищците вреди. С оглед
изложените съображения считат предявените искове за основателни и
доказани, като претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
оспорва предявените от ищците искове като неоснователни и недоказани, като
в тази връзка са релевирани следните възражения: ответникът следва да
отговаря на договорно, а не на деликтно основание; обезщетението за
претендираните от ищците вреди вече е заплатено от ответника; оспорват
ищците да са претърпели твърдените в исковата молба вреди, евентуално –
оспорват размера и интензивността на вредите, поради което молят съдът да
отхвърли исковете за обезщетение, евентуално – да отхвърлят предявените
искове частично. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са от П. Ш. А., П. Б., М. П. А. и А. П. А., последните двама
представлявани от техните родители и законни представители П. Ш. А. и П. Б.
срещу **** ***, учредено и регистрирано съгласно законодателството на ****
с номер **, със седалище и адрес на управление: ***, офис „**** ****. Д. И.“
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от общо 1000 лева / всеки един от ищците
П. Ш. А. и П. Б. претендира сумата от по 400 лева, а всеки един от ищците М.
П. А. и А. П. А. претендира сума от по 100 лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – стрес, тревога, напрежение, причинени поради
закъснение с 22 часа на полет, планиран за 04.12.2023 г. с час на излитане
19.25 ч. по маршрут *** – ***, ведно със законната лихва, считано от
08.01.2024г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищците е
да установят по делото при условията на пълно и главно доказване, следните
кумулативни предпоставки: 1. действащ валиден договор за въздушен превоз
между страните; 2. неизпълнение на полета от ответника, вид на
неизпълнението – т.е. закъснение на полета с двадесет и два часа; 3.
претърпените в резултат на това неимуществени вреди и техния размер.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е
докаже положителния факт на плащане на претендираното обезщетение,
както и възраженията в ОИМ, свързани с наличието и размера на вредите.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение
№ ****., обявен за окончателен без възражения от страните по делото и
допълнен с протоколно определение от 28.10.2024 г., съдът на основание чл.
2
146, ал. 1, т. 3 ГПК, е отделил като безспорнии и ненуждаещи се от доказване
в отношения на страните по делото следните обстоятелства: 1/
обстоятелството, че между страните по делото е сключен договор за
осъществяване на полет по направление *** – ***, който е трябвало да излети
на 04.12.2023 г. от 19,25 ч. от *** ***, а е осъществен на 05.12.2023 г. от 17,12
ч.; 2/ обстоятелството, че ищците са прекарали нощта на 04.12.2023 г. срещу
05.12.2023 г. в хотел, разходите за който са заплатени от ответника; 3/
обстоятелството, че по време на престоя си на ***то ищците са разполагали
единствено с ръчния си багаж, тъй като останалият багаж е бил чекиран и се е
намирал в ***то; 4/ обстоятелството, че ответникът е предупредил ищците, че
ще осъществи отложения полет на 05.11.2023 г. сутринта, но полетът отново е
бил отложен; 5/ обстоятелството, че ответникът е заплатил обезщетение в
размер на по 250 евро на всеки един от четиримата ищци за закъснение на
процесния полет и 6/ обстоятелството, че на ищците са заплатени от
ответника, разходи за храна и транспорт, претендирани съобразно
представени разходни документи.
С оглед горното, спорен по делото е единствено въпросът дали ищците
са претърпели неимуществени вреди, в размер по-голям от обезщетението,
което са получили по реда на Регламент /Е0/ 261/2004 на Европеиския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. - в размер на сумата от по 250 евро за
всеки от тях.
Предвиденото обезщетение във фиксиран размер по чл. 7 от Регламент
№ 261/2004 г. (регламента) презумптивно обхваща обичайно търпените вреди,
вкл. такива, свързани с нарушение на първоначално предвидения план, но
отговорността на въздушния превозвач не е лимитирана до размера на
обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е претърпял вреди
над този размер има право да получи допълнително обезщетение по общия
ред – така изрично чл. 12 от регламента. Понятието "допълнително
обезщетяване", по чл. 12 от Регламент № 261/2004 г., следва да се разбира в
смисъл, че позволява на националния съд да присъди, при предвидените в
националното право условия, обезщетение за вредата, включително
неимуществената, причинена от неизпълнението на договора за въздушен
превоз. Целта на обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния
транспорт на основание член 12 от Регламент № 261/2004 г., е да допълни
предвидените в регламента мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат
обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от
въздушния превозвач на неговите договорни задължения.
В случая безспорно се устаноява, че сключения договор за превоз на
пътници, е изпълнен неточно от страна на въздушния превозвач, тъй като е
извършил уговорения полет със закъснение – самолетът, чрез който е следвало
да се осъществи полетът с час на излитане 19,25 часа на 04.12.2023 г. от гр.
***, е излетял на 05.12.2023 г., в 17,12 часа – със закъснение от близо 22 часа.
Следователно превозвачът не е изпълнил задължението си по договора
съобразно уговореното, обуславя договорната му отговорност да обезщети
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
За установяване претърпените неимуществени вреди, ищците са
ангажирали гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля ****. В
проведеното открито съдебно заседание *** сочи, че многократно е
3
разговаряла по телефона с ищцата и по този начин е разбрала, че децата –
ищците М. П. А. и А. П. А., (на 2 и на 4 г. към онзи момент) са започнали да
заспиват на пейките на ***то, без да са вечряли и са станали нервни и
раздразнителни, поради нарушаване на обичайния си режим, а ищцата П. Б. се
е стресирала и е имала нужда от време за да преодолее преживяното
безпокойство. Други доказателства в тази насока по делото не са събрани.
Настоящият съдебен състав намира, че при така събраните по делото
доказателства не се установява реалното претърпяване на сочените от ищците
неимуществени вреди – стрес и притеснение, в размер по-голям от
обезщетения по реда на чл. 7 от Регламент № 261/2004 г.
Видно от представената по делото екранна снимка на телефон (л.144 и
л.145), ищците са уведомени в 20,00 ч., че полетът им е забавен, като
очакваният нов час на излитане е 08,00 ч. на следващия ден. Следователно
едва 15 минути след очаквания и предварително планиран час на излитане –
19,45 ч. ищците са били наясно, че полетът им няма да се осъществи същата
вечер. В тази връзка същите са имали възможност да предприемат действия, с
които да осигурят за себе си и за малолетните си деца напускане зоната на
***то и благоприятна обстановка за нощувка и вечеря, което именно са
направили. Семейството се е настанило в хотел, в непосредствена близост до
*** ***, като по този начин са избегнали дискомфорта от придвижване отново
до дома си (в гр. ***, на ***), както и транспортирането в ранен час отново до
***то, предвид информацията за очаквания нов час на излитане – 8,00 часа на
05.12.2023 г. На следващия ден, ищците са уведомени от превозвача още в 8,12
ч., т.е. непосредствено след планирания час на излитане (видно от екранна
снимка на телефон), че полетът им отново е забавен, като се очаква нов час на
излитане – 16,10 часа. От представените по делото копия на фискални бонове
за заплатена цена за таксиметрова услуга (л. 154 от делото) се установява, че
ищците са напуснали *** ***, непосредствено след като са били уведомени за
новия следобеден час на излитане, като в 10,17 часа вече са заплатили
транспортирането си на разстояние 13 км. от ***то. Посоченото разстояние са
изминали за да обядват и прекарат времето си в предпочетен от тях ресторант
в централната част на гр. *** (ресторант ***, находящ се на ***), което се
устаноява от представения по делото фискален бон на л. 158 от делото. Видно
от часа на издаването на същия, семейството е останало там най-рано до 14,35
часа, след което са използвали таксиметрова услуга и са пристигнали отново
на *** *** в 15,14 часа (вж. фискален бон на л. 154 от делото), като полетът им
е излетял в 17,12 часа (така в исковата молба).
С оглед изложеното, съдът намира, че твърденията на ищците за
претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат на стрес, неудобство,
напрежение не се доказват в сочения размер - над обичайните, които са били
обезщетени от превозвача по реда на Регламент № 261/2004 г., а именно за
сумата от по 250 евро за всеки пътник, както и възстановяване на всички
направени от тях разходи – за 1 бр. нощувка в хотел (***) за сумата от 1 283,32
лв., разходи за храна и напитки (вечеря и обяд в избрани от ищците
ресторанти, както и такива закупени на територията на ***то) и разходи за
транспорт (таксиметрова услуга). Действително полетът на ищците е отложен
два пъти, но същите са уведомени от превозвача своевременно -
непосредствено след определения час за излитане, което е спомогнало за
4
минималния им престой в зоната на ***то, както на 04.12. – вечерта, когато са
пренощували в избран от тях хотел, така и на седващия ден, който са
прекарали в предпочетен от тях ресторант. Свидетелските показания на ***,
че децата са „заспивали по пейките на ***то, без да вечерят“, се опровергават
изцяло от събраните по делото доказателства, поради което съдът ги
дискредитира изцяло, още повече, че същите не почиват на преки и
непосредствени възприятия на свидетеля, а представляват преразказ на
твъренията на ищцата.
По изложените съображения, съсът намира, че изплатените на ищците
парични обезщетения от страна на превозвача, са възмездили изцяло
претърпените от тях обичайно търпените неимуществени вреди, във връзка с
причиненто им неудобство от забавения полет, поради което исковете като
недоказани следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква единствено за ответника. Такива се претендират съобразно списък
по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 3 391,02 лв., от които 3 355,02 лв. –
адвокатско възнаграждение и 36 лв. – разходи за превод на представени по
делото документи. Процесуалният представител на ищците е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адв.
възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид правната и
фактическа сложност на делото. В случая следва да бъде присъдено
минимално възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, което възлиза на
сумата от по 400 лв. за всеки от предявените искове или общо – 1600 лв., която
сума заедно с разходите за превод в размер на 36 лв., следва да бъде възложена
в тежест на ищците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Ш. А. с ЕГН ********** и адрес: гр.
***, ****, П. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ****, малолетните деца М.
П. А. с ЕГН ********** и А. П. А. с ЕГН **********, представлявани от
техните родители и законни представители П. Ш. А. и П. Б. срещу **** ***,
учредено и регистрирано съгласно законодателството на **** с номер **, със
седалище и адрес на управление: ***, офис „**** ****. Д. И.“ обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр.
с чл. 82 ЗЗД за сумата от общо 1000 лева, претендирани както следва: от П. Ш.
А. и П. Б. сумата от по 400 лева, а за всеко от малолетните деца - ищците М. П.
А. и А. П. А. сума от по 100 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – стрес, тревога, напрежение, причинени поради
закъснение с 22 часа на полет, планиран за 04.12.2023 г. с час на излитане
19.25 ч. по маршрут *** – ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Ш. А. с ЕГН ********** и
адрес: гр. ***, ****, П. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, **** да заплатят
на **** ***, учредено и регистрирано съгласно законодателството на **** с
номер **, със седалище и адрес на управление: ***, офис „**** ****. Д. И.“
5
сумата в общ размер на 1 636 лв. (хиляда шестстотин тридесет шест лева) –
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6