О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. К., 23.09.2020 година
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІI наказателен състав в закрито заседание на двадесет и
трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анна Донкова- Кутрова
Като
разгледа ЧНД № 408 по описа на Карловски районен съд за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243
ал. 4 от НПК.
С постановление на РП – К. от 23.06.2020 г. по прокурорска
преписка № *****/2016 г. на РП – К., на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по сл. дело № */2017г. по описа на ОСО при . п., гр. П., водено срещу
Б.И.Р. ЕГН ********** *** за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б пр. 2-ро вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
Постановлението е обжалвано пред К.
районен съд от пострадалото лице Е.Р. чрез повереника
й адв. М.. В жалбата се навяват доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт, постановяването му
при непълнота на доказателства. Искането към съда е да отмени постановлението и
върне делото на прокурора.
Съдът, като провери на основание чл.
243 ал. 5 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице сред
посочените в чл. 243 ал. 4 от НПК и в законоустановения
седмодневен срок, поради което следва да бъде разгледана от съда.
Разгледана по същество е
неоснователна.
За да състави обжалваното постановление, наблюдаващият
прокурор е приел, че обвиняемият Б.Р. бил правоспособен водач на моторно
превозно средство, категория В, като многократно бил наказван за различни
нарушения по ЗДвП.
На 04.10.2016г. обв.Р. около
15 часа се движел със собствения си лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с peг. № ******** по главен път I-6 от гр.К. към гр.С.. Движението било натоварено и
той се движел в колона от автомобили със скорост 40км/ч. Видимостта била
ограничена, тъй като валял дъжд и имало засилен трафик на движението. С него
пътувал и св.К. Д..
По същото време от гр.С. към гр.К. пътувала св.Е.Р. с
лек автомобил марка „Ф.“ модел „Ф.“ с peг. № *******.
На излизане от гр.С.подминала верижна катастрофа на три автомобила. Движела се
със 70км/ч.
В момент, когато двете превозни средства били в района
на разклона за язовир „Мурла“ на прав участък от
пътя, обв.Р. бил изпреварен от водач /неустановен по
делото/ на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“. Тъй като в същото време в
отсрещната лента за движение наближавали автомобили, водачът на неустановения
автомобил предприел маневра да се прибере обратно в северната лента за
движение. Това наложило обв.Р. рязко да задейства
спирачната система. Автомобилът му поднесъл. В същото време в насрещната лента
за движение приближавал автомобила на Р.. Въпреки, че разделителната лента била
непрекъсната, навлезнал от северната лента в
насрещната лента за движение. Макар, че скоростта му на движение не била
висока, загубил контрол над автомобила си и на км.252+700м. в землището на гр.С.до
разклона за язовир „М.“ настъпил удар между двете моторни превозни средства в
южната лента, където се движел автомобила на Р.. Р., виждайки, че ще настъпи
ПТП, продължил задействието на спирачната система, но
не могъл да предотврати удара. Вследствие на удара лек автомобил марка „О.“
модел „З.“ с peг. № ********* променил посоката си на движение и се върнал в
северната лента, а лек автомобил м. „Ф.“ модел „Ф.“с peг.
№ ******** продължил движението си в посока запад - изток и се установил в
южната лента. При внезапно настъпилия удар се отворила въздушната възглавница
на лекия автомобил м. „Ф.“ модел „Ф.“на мястото на водача. Така се повишило
налягането в купето на превозното средство и се чул силен шум.
Всички потърпевши в автомобилите след удара слезнали. Обв.Р. веднага попитал Е.Р.,
която добре познавал, добре ли е и има ли деца в автомобила й. Тя го уверила,
че е добре и че е пътувала сама. Е.Р. се обадила по телефона на съпруга си -
св.И. Р., който веднага се отзовал и дошъл на мястото на ПТП-то. Обв.Р. се обадил на тел. 112 и съобщил за случилото се. Тъй
като първоначално данните били само за имуществени щети, двамата водачи взели
решение да отменят сигнала за ПТП и да не викат полицейски служители. Те обаче
били на другата катастрофа по същото време в същия район. Това били св.Д. Ж.и Б.
Н. - служители на РУ на МВР гр.К.. След отработване на първото ПТП, те посетили
и ПТП-то с участници водачи - обв.Р. и св.Р.. При
пристигането им на място, вече автомобилът на Р. бил преместен на южния банкет.
Самата Р. била отишла .на лекар, защото не се чувствала добре, отделно от това
чувствала дясното си ухо силно заглъхнало. Обв.Р.
също бил напуснал местопроизшествието, защото св.К. Д. не се чувствал добре и
го закарал до дома му. Той не потърсил медицинска помощ.
Тъй като св.Р. я боляла силно главата от отваряне на
въздушната възглавница, била закарана в ЦСМП - филиал К.. Там била посетена от
служителите на РУ на МВР гр.К.. Тя и обв.Р. били
заведени в сградата на Полицията. Били тествани за употреба на алкохол, като
пробите били отрицателни. Тримата - обв.Р., св.Р. и
св.Д. написали саморъчни обяснения, че имат само материални щети и нямат
претенции един към друг.
През следващите дни св.Р. не се чувствала добре -
ухото й било заглъхнало и не чувала с него. Посетила на 07.10.2016г. д-р Б. Ч.
- специалист УНГ. Същият след преглед установил: „Отоскопия,
запазена цялост на двете тъпанчеви мембрани.
Подвижни, занижен праг на чуваемост с дясното ухо при камертонни
проби. Тонална аудиометрия вляво - нормална. На
дясното ухо - неврит на слуховия нерв 3 зъбец“ /л.28/. Бил й издаден болничен
лист за 10 дни домашен отпуск и й била препоръчана необходимата терапия с
медикаменти.
На 24.10.2016г. Е.Р. посетила д-р М. К. - специалист
невролог със същите оплаквания главоболие и намален слух и шум на дясното ухо.
На 26.10.2016г. Е.Р. посетила д-р М. Б., съдебен лекар
при УМБАЛ „Св.Г.“ гр.П., където й било издадено медицинско удостоверение №****/2016г.
/л.38/ със следното заключение:„При прегледа и от представената медицинска
документация на Е.П.Р. се установи: главоболие от тензионен
тип; остро възпаление на слуховия нерв вдясно с намаление на слуха с 45
децибела на дясното ухо. Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по
начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваната
в предварителните сведения. Към момента на издаване на съдебномедицинското
удостоверение се приема, че главоболие от тензионен
тип, остро възпаление на слуховия нерв вдясно с намаление на слуха с 45
децибела на дясното ухо по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.“.
Тъй като здравословното състояние на Е.Р. продължавало
да не е добре, тя на 11.11.2016г. посетила д-р М. Д.
- специалист УНГ. Било й направено аудиометрично
изследване на слуха от д-р Ф. Ф. - специалист УНГ и й била поставена диагноза:
неврит на десния слухов нерв, намален слух на дясното ухо, състояние след
травма на главата. Намаление на слуха на дясното ухо с 45 децибела.
На 15.11.2016г. съдебният медик д-р Б.след
допълнителен преглед на Е.Р. дал следното заключение: установи се главоболие от
тензионен тип; неврит на десния слухов нерв с
намаление на слуха с 45 децибела на дясното ухо след травма в областта на
главата на дясното ухо, получена при ПТП при отваряне на въздушна възглавница.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са
възникнали така, както съобщава освидетелствуваната в
предварителните сведения. Невросензеторната загуба на
слуха на дясното ухо с 45 децибела в резултат на неврит на десния слухов нерв,
който е получен в резултат на травма в областта на дясното ухо, получена при
ПТП и отваряне на въздушната възглавница, която я ударила в дясното ухо, като
намалението на слуха на дясното ухо, видно от представените аудиометрии,
продължава повече от 37 дни, поради което се преценя, че е довело до трайно
отслабване на слуха на дясното ухо.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза /том.1, л.98-104/. Според заключението й „....при ПТП - станало на
04.10.2016год. на лицето Е.П.Р. *** й е било причинено неврит на десния слухов
нерв с намаление на слуха с 45 децибела на дясното ухо след травма в областта
на главата на дясното ухо, получена при ПТП при отваряне на въздушна възглавница.
Невросензеторната загуба на слуха на дясното ухо с 45
децибела в резултата на неврит на десния слухов нерв, който е получен в
резултат на травма в областта на дясното ухо, както и звукова травма на дясното
ухо, получена при ПТП и отваряне на въздушната възглавница, която е довела до
намалението на слуха на дясното ухо за повече от 30 дни, се преценя, че е
довело до трайно отслабване на слуха на дясното ухо. Описаното травматично
увреждане е причинено от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане
със или върху такъв, както и от звук с висока честота и е възможно да възникне
така, както се посочва в материалите по досъдебното производство, а именно при
ПТП, като водачка на лек автомобил блъснат челно от друг, в резултат на което
се отворила въздушната възглавница пред нея и тя се е ударила в нея с дясната
си половина на главата. Описаните травматични увреждания напълно съответстват
да са получени по установената по делото фактическа обстановка.Описаните
травматични увреждания на Е.П.Р. са в пряка причинно следствена връзка с
претърпяното от нея ПТП на 04.10.2016год. Лечението при такъв вид травматично
увреждане е медикаментозно със съдоразширяващи и
подобряващи храненето на десния слухов нерв. Резултатът от приложеното лечение
е задоволителен, но пострадалата Р. не е излекувана напълно и нейното лечение
продължава.“.
По делото е назначена автотехническа
експертиза /л. 110-130/, от заключението на която се установява, че
1.Удара между л.а. „О. З.“ и л.а. „Ф. Ф.” е настъпил
върху лявата [южна] лента на платното за движение, в конфликтна точка на
попътно пресичане на траектории, която приблизително се намира:
ПО ШИРОЧИНА - на около 2.50 - 2.70 m северно от южния
край на платното за движение върху южната лента, полагаща се за движение на
л.а. „Ф. Ф.“ и насрещна за л.а. „О. З.“.
2.От техническа гледна точка основната причина за
настъпване на анализираното ПТП е следната:
Водачът Б.И.Р. на л.а. „О. З.“, погрешно е преценил
обстановката при движението си в колона от автомобили със скорост 40 km/h, задействал е екстрено спирачната система, след което
е загубил контрол върху управлението на автомобила, напуска полагащата му се за
движение северна лента, навлиза в лявата (южна) лента и по този начин предизвиква
ПТП с движещият се срещу него л.а. „Ф. Ф.“.
3.Скоростта на движение на л.а. „Ф. Ф.“, управляван от
Е.П.Р. в момента на удара с л.а. „О. З.“ е била около 70 km/h.
Скоростта на движение на л.а. „О. З.“, управляван от Б.И.Р.
в момента на удара е била около 0 km/h. Скоростта на
движение на л.а. „О. З.“ в момента на задействане на спирачната система е била
около 40 km/h.
В анализираната ситуация на ПТП за конкретните
климатични условия няма технически условия, които да са налагали движение на
двата автомобила със скорости по-ниски от установените в анализа на трети
въпрос.
4. Най-вероятен,
от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътно транспортно
произшествие.
Забележка: Следващия механизъм е описан по приложената
динамична мащабни скица на местопроизшествието:
Л.а „Ф. Ф.“, управляван от Е.П.Р., се е движел в
посока от запад на изток по пътя между гр. С. и гр.К.. В същият момент л.а. „О.
З.“ се е движел в посока от изток на запад по пътя между гр. К. и гр.С., като
движението се е осъществявало в колона от автомобили. В момента когато се е
намирал на около 27.02 m от мястото на удара и на 89.70 м от предната част на
л.а. „Ф. Ф.“, водачът на л.а. „О. З.” Б.И.Р. е задействал екстрено спирачната
система на автомобила. Когато л.а. „О. З.“ се е намирал на около 8.99 m от
мястото на удара водача му Б.И.Р. е изгубил контрол върху управлението на
автомобила и след около 0,43 s (3.97 m) е напуснал лентата си за движение в
южна посока. В момента на навлизане на л.а. „О. З.“ в южната лента, л.а. „Ф. Ф.“
управляван от Е.П.Р. се е намирал на около 23.14 m от мястото на удара и на
около 28.16 m от предната част на л.а. „О. З.“След около 1.19 секунди е
настъпил удар между двата автомобила, който в конкретната пътна ситуация е бил
неизбежен. След удара между автомобилите, л.а. „О. З.“ е променил посоката си
на движение и се е върнал в северната лента, а л.а. „Ф. Ф.“ е продължил
движението си в посока от запад на изток и се е установил на място в южната
лента. След установяването на място двата автомобила са преместени в страни от
платното за движение.
5. Дължината
на опасната зона на спиране на л.а. „Ф. Ф.“ при движение със скорост 70.00 km/h е 59.07 m;
Водачката на л.а. „Ф. Ф.“ Е.П.Р. е нямала възможност
да предотврати ПТП чрез безопасно екстрено спиране, тъй като момента на появата
на опасността пред нея, моментът в който л.а. „О. З.” навлиза в южната лента за
движение се е намирала на разстояние от мястото на удара по-малко от дължината
на Опасната зона на спиране.
Водачът на л.а. „О. З.” Б.И.Р. е имал възможност да
предотврати ПТП в случай, че следва контура на пътя и не напуска лентата си за
движение.
Водачката на л.а. „Ф. Ф.“ Е.П.Р. би имала техническа
възможност да установи автомобила в състояние на покой чрез екстрено спиране
преди мястото на ПТП и да избегне съприкосновение с л.а. „О. З.“ако се е
движела със скорост по- малка от 33 km/h.
6. Справедливата
пазарна стойност на вредите нанесени на лек автомобил „О. З.“ с peг. № РВ 4913 КН към 04.10.2016 г. е 1548.33лв.
Съотношението към минималната работна заплата е 3,69.
Справедливата пазарна стойност на вредите нанесени на
лек автомобил „Ф. Ф.“ с peг. № РВ 5837 МР, към
04.10.2016 г. е 5019.19лв.
Съотношението към минималната работна заплата е 11,95.
След образуване на досъдебно производство е извършен
оглед на местопроизшествието.
По делото е назначена и изготвена допълнителна тройна авто- техническа експертиза, /том.2, л.23-47/, от
заключението на която се установява, че:
1. Ударът
между л.а. „О. З.“ и л.а. „Ф. Ф.“ е настъпил върху лявата [южна] лента на
платното за движение, в конфликтна точка на попътно пресичане на траектории,
която приблизително се намира:
ПО
ШИРОЧИНА - на около 2,50 - 2,70 m северно от южния край на платното за движение
върху южната лента полагаща се за движение на л.а. „Ф. Ф.“ и насрещна за л.а. „О.
З.“.
2. От
техническа гледна точка причините за настъпване на анализираното ПТП са
следните:
Водачът на л.а. „О. З.“ - Б.И.Р. е загубил контрол
върху управлението на автомобила и е навлязъл в лявата (южна) лента на платното
за движение в момент, когато там насрещно се е движел л.а. „Ф. Ф.“.
Водачът на л.а „Ф. Ф.“ - Е.П.Р. се е движел със
скорост 70 km/h, поради което е нямал техническа
възможност да избегне удара от момента, в който е реагирал, тъй като при
движение със скорост 62 km/h (включително и 50 km/h) той би имал възможност да спре преди мястото на
удара.
3. Скоростта
на движение на л.а. „Ф. Ф.“, управляван от Е.П.Р. в момента на удара с л.а. „О.
З.“ е била около 30 -К35 km/h, а преди задействане на
спирачната система е била около 70 km/h.
Скоростта на движение на л.а. „О. З.“, управляван от Б.И.Р.
в момента на удара е била около 0 km/h. Скоростта на
движение на л.а. „О. З.“ в момента на задействане на спирачната система е била
около 40 km/h.
В анализираната ситуация на ПТП за конкретните климатични
условия няма технически условия, които да са налагали движение на двата
автомобила със скорости по-ниски от установените в анализа на трети въпрос.
4. Дължината
на опасната зона на спиране на л.а. „Ф. Ф.“ при движение със скорост 70,00 km/h е 59,32 т;
Водачката на л.а. „Ф. Ф.“ Е.П.Р. е нямала техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на л.а. "О. З."Б.И.Р. е имал
техническа възможност да избегне удара в случай, че контролира автомобила и не
навлиза в лявата лента.
Водачката на л.а. „Ф. Ф.“ Е.П.Р. би имала техническа
възможност да установи автомобила в състояние на покой чрез екстрено спиране
преди мястото на удара и да избегне съприкосновение с л.а. „О. З.“ако се е
движела със скорост по-малка от 62 km/h.
5. Справедливата
пазарна стойност на вредите нанесени на лек автомобил „О. З.“ с peг. № ********
към 04.10.2016 г. е 1548.33 лв. Съотношението към минималната работна заплата е
3,78.
Справедливата пазарна стойност на вредите нанесени на
лек автомобил „Ф. Ф.“ с peг. № ******** към
04.10.2016 г. е 5143.39 лв. Съотношението към минималната работна заплата е
12,25.
6. Механизъм
на произшествието описан от Б.Р., според който в неговата лента е навлязъл
автомобил, който го е изпреварил като това е била причината да предприеме
екстрено спиране, е възможен само по себе си, тъй като не може да бъде
опроверган от техническа гледна точка. Загубата на контрол над автомобил „О. З.“
и навлизането в насрещната лента от друга страна може да се дължи както на
действие на водача с волан на ляво, така и на разлика в съпротивлението на
гумите, което може да се дължи на различно сцепление или на техническа
неизправност. Това обаче са хипотези, които не могат да бъдат потвърдени или
отхвърлени от техническа гледна точка за да остане само една от тях.
7. Най-вероятен,
от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното П Т П.
Л.а „Ф. Ф.“ управляван от Е.П.Р. се е движел в посока
от запад на изток по пътя между гр. С. и гр. К.. В същия момент л.а. „О. З.“ се
е движел в посока от изток на запад по пътя между гр. К. и гр. С., като
движението се е осъществявало в колона от автомобили. В един момента водача на
л.а. "О. З."Б.И.Р. е задействал екстрено спирачната система на
автомобила и е изгубил контрол върху управлението на автомобила, при което е
напуснал лентата си за движение в южна посока. В този момент водача на л.а. „Ф.
Ф.“ е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това
е настъпил удар, който е бил неизбежен. След удара между автомобилите, л.а. „О.
З.“ е променил посоката си на движение и се е върнал в северната лента, а л.а. „Ф.
Ф.“ е продължил движението си в посока от запад на изток и се е установил на
място в южната лента. След установяването на място двата автомобила са
преместени в страни от платното за движение.
Според изисканата и приложена справка от Областно
пътно управление ***/том 2, л.6/ към датата на извършване на деянието -
04.10.2016г. хоризонталната маркировка на главен път 1-6 при километър 252+700
метра в землището на гр.С.е била непрекъсната, видима/освежена през м.юни 2016г./.
В посока гр.С.-гр.К. след кръстовището с околовръстния път на 500м. е имало
поставен пътен знак В26-50км/ч.
При тази фактическа обстановка, РП – К. е приела, че
не е извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б вр.
чл. 342 ал. 1 от НК, тъй като се касае за случайно деяние, при което обвиняемият
не е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Същият е бил засечен от неустановен по делото водач на МПС, което е
наложило внезапно задействие на спирачната система на
автомобила от страна на Р.. По тази причина извън представите на водача са били
последиците от деянието му, същият нито е бил длъжен, нито е могъл да ги
предвиди. Не е нарушил правилата по ЗДвП, тъй като се е движил с автомобила си
изключително бавно, с 40 км/ч. Още в момента, в който е възприел, че пътя му е
засечен от друг автомобил, е задействал спирачната система. При това положение
не би могло да му се вмени във вина причиняването на средната телесна повреда
на пострадалата Е.Р.. Счел е, че от водачите се изисква да намаляват скоростта
на движението във всички случаи, когато възникне опасност за движението или
когато е закономерно нейното проявяване, както и че когато водачът на пътното
превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията
на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни
последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние
по смисъла на чл. 15 НК.
Предмет на съдебния контрол в настоящото производство
е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Законът е оправомощил съда да провери правилността и
законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК и да одобри, респективно да отмени изцяло или частично
проверявания прокурорски акт.
Съдът счита, че РП – К. е направила правилен извод за
липса на извършено престъпление от общ характер, по чл. 343 ал. 1 б. Б вр. чл. 342 ал. 1 от
НК. От обясненията на обвиняемия и на
свидетеля Д., които не са опровергани от други доказателствени
източници по делото, вкл. от изготвените експертни заключения, се установява,
че при движение в колона от автомобили със скорост около 40 км/ч., автомобилът
на Р. е бил засечен от изпреварващ го автомобил, който внезапно предприел
маневра да се престрои пред неговия. С цел да избегне директен удар,
обвиняемият натиснал спирачки, при което превозното средство поднесло и
навлязло косо с предната си част на около метър в лентата за движение на
пострадалата, където спряло. Обвиняемият опитал да включи на задна скорост, за
да влезе в собствената си лента за движение, но в този момент автомобилът му
бил ударен от движещия си в отстрещната лента за
движение автомобил на пострадалата. Ударът бил в предна дясна част на
автомобила на обвиняемия и предна лява част на автомобила на пострадалата. При
удара, тъй като автомобилът на обвиняемия бил със задействан съединител, видно
от заключението на вещото лице, изготвило единичната авто-техническа
експертиза, бил изместен назад и отново навлязъл в собствената си пътна
лента. Това според вещото лице обяснява
малките деформации на двете превозни средства, въпреки скоростта на движение на
автомобила на пострадалата, тъй като съпротивлението на колелата, които се
търкалят при отделена скоростна кутия от трасмисията,
е нищожно спрямо триенето, ако колелата се плъзгат по асфалта. След
пътнотранспортното произшествие автомобилите били изместени от мястото на
събитието. Поради съгласие на страните и липса на данни към онзи момент за
престъпление от общ характер, ПТП не било посетено от дежурна група и не бил
извършен оглед.
Видно от фактите по делото пътнотранспортното
произшествие е настъпило следствие навлизането на автомобила на обвиняемия в
лентата за движение на насрещнодвижещия се автомобил
в момент, в който за последния е било невъзможно да спре поради превишение на разрешената скорост от 50км/ч. За да е
виновно поведението му то попадането му там следва да е в резултат на нарушаване
на правилата за движение по пътищата. Относимото
правило за поведение е възприето и в постановлението за привличане в качеството
на обвиняем, чл. 16 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма на водача на ППС в
платно с двупосочно движение с две пътни ленти е забранено да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване и заобикаляне.
Доказателствата по делото отричат обвиняемият да е предприел действия да
изпреварва или да заобикаля друг автомобил, установимо
и от възприетия механизъм на ПТП от вещите лица, изготвили първоначалната и
разширената автотехнически експертизи. Попадането му
в насрещното платно не се установява да е било и в резултат на съзнателно взето
решение за това от негова страна, а е станало след възникване на внезапна
опасност в собственото му платно за движение, при което изпреварващ го
автомобил рязко е навлязъл в колоната от движещите се автомобили пред неговия.
При това положение обвиняемият с цел избягване на сблъсък с него е натиснал
спирачки, а автомобилът му е поднесъл и спрял косо около метър в другата лента.
В случая изменението на посоката на движение и навлизането в другата пътна лента не е в резултат от виновно
нарушение от негова страна на това правило на ЗДвП, а защото е бил принуден да
стори това при възникналата внезапно критична пътна ситуация. Поведението на водача би било виновно, ако сам
се е поставил в ситуацията да не може да спре при проява на опасност и да предотврати
настъпването на произшествието. Съгласно вмененото му нарушение по чл. 20 ал. 2
от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В конкретния случай скоростта на движение е
била в рамките на разрешената за участъка, движението се е осъществявало бавно
в колона, контролирано и от полиция по повод друго ПТП, в отсрещното платно не
е било претоварено, било е в светлата част на денонощието, при прав, равен
участък от пътя, асвалт, без дупки и неравности,
макар и мокър, при липса на ограничения на видимостта, поради което съдът
намира, че избраната скорост на движение е била съобразена с конкретната пътна
обстановка. Данни за техническото състояние на ППС липсват, предвид образуването
на производството на по-късен етап. Същевременно водачите на МПС имат право да
очакват правомерно поведение от другите участници на пътя, поради което обвиняемият
не е бил длъжен да предвиди, че изпреварващ автомобил рязко ще предприеме
прибиране в лентата му на движение, засичайки го. В този момент обвиняемият е реагирал
веднага чрез натискане на спирачката и в този смисъл не може да му се вмени в
нарушение и нормата на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП. Останалите приети в
постановлението за привличане като обвиняем като нарушени разпоредби на ЗДвП,
освен, че някои са общи, са напълно неотносими към
фактите по делото, предвид, че доказателства за предприемане на някакви волеви
маневри от страна на обвиняемия липсват, както и такива за неспазване на дистанция
от преждедвижещия се автомобил. Едно деянието е
случайно по смисъла на чл. 15 от НК, когато водачът на моторно превозно
средство не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването
на обществено опасните последици. Според съда, правилно е прието от прокурора
случаят да е такъв, тъй като не са налице безспорни доказателства с действията
си на водач Р. сам да се е поставил в невъзможност да избегне удара, напротив
при възникването на внезапна опасност на пътя е изпълнил задължителното правило
на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, като е задействал спирачната система. Механизма
на ПТП се установява освен от обясненията му, които са били еднопосочни в
цялото наказателно производство, вкл. и в първоначалните му, дадени в
качеството на свидетел. Тези факти в хода на производството съобщава и поддържа
и свидетеля Добрев. Този механизъм не е отречен и от автотехническите
експертизи, които сочат, че се касае за задействане на спирачната система и
нулева скорост при удара, нещо нелогично, ако в този момент, както твърди пострадалата,
той е извършвал изпреварване. Че автомобилът е бил спрял и е правен опит за
включване на задна скорост, вещото лице Павлов обяснява в първоначалната
експертиза и с леките деформации по автомобилите. Че автомобилът е бил спрял
косо, а не се е движил фронтално срещу пострадалата и той я е ударил, е видно и
от местата на съприкосновение по превозните средства. Експертите от тройната
експертиза не отричат възможността друг автомобил да е засякъл този на
обвиняемия. Действително заявяват и други възможни причини за загуба на
контрол, като действие на водача с волан на ляво, както и на разлика в
съпротивлението на гумите, което може да се дължи на различно сцепление или на
техническа неизправност. Посочват обаче, че това са хипотези, които не могат да
бъдат потвърдени или отхвърлени от техническа гледна точка, за да остане само
една от тях. При това положение, при липсата на обективни находки от мястото на
произшествието, както и за изправността на спирачната система на автомобила на
обвиняемия, както и за начина на сцепление на гумите, евентуално различно, за
което той да е имал съзнание и което да е налагало различна реакция от негова
страна, за каквото не е съобщил в производството, съдът счита, че обясненията
му не са дискредитирани, а деянието му следва да бъде определено като случайно.
Обстоятелството, че пострадалата не е съобщила за автомобил, засякъл
обвиняемия, също не изключва да е имало такъв, тъй като може да не го е
възприела, предвид че пред нея се е движил друг автомобил.
Поради посоченото, съдът счита, че атакуваното
постановление за прекратяване на наказателното производство е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По изложените мотиви и на основание чл. 243 ал. 6 т. 1 от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП – К. от 23.06.2020 г. по прокурорска
преписка № ****/2016 г. на РП – К., с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във
вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, е прекратено
наказателното производство по сл. дело № */2017 г. по описа на ОСО при О. п.,
гр. П., водено срещу Б.И.Р. ЕГН ********** *** за престъпление по чл. 343 ал. 1
б. Б пр. 2-ро вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
Преписи от
определението да се изпратят на жалбоподателя, обвиняемия и защитника му и на
РП- К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред П.
окръжен съд в 7-модневен срок от съобщаването по реда на глава двадесет и втора
от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛН