Определение по дело №474/2016 на Районен съд - Пазарджик

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в открито съдебно заседание на дванадесети май 2016г. в състав:

 

                                              

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР КОМСАЛОВ

                                                         

                                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. А.Ш.

 

                                                                                                   2.  Я.К.

 

при секретаря В.А. и с участието на прокурора Радослав Бакърджиев, като се запозна с материалите по ЧНД № 474/2016г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

            Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК.

            Образувано по молба на осъдения Т.Т.К. ***, в момента в Затвора Пазарджик за определяне на едно общо наказание между последното му осъждане по НОХД № 1412/2013г. на ПРС и присъда постановена от съд в гр.Солун, Република Гърция.

            Представителят на Районна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предложението е неоснователно и не следва да се уважава, тъй като присъдата на чуждия съд не е била призната в България, поради което не може да се определя общо наказание между двете присъди.

            Защитата изразява становище, че предложението е основателно, като не следва да се прилага чл.24 от НК .

            Осъденият моли за определяне на общо наказание.

            Съдът, като съобрази доводите изложени в предложението, становището на прокурора, защитата и на лишения от свобода, както и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :

 

 

Осъденият Т.Т.К. е осъждан в България общо осем пъти, като е изтърпял наказанията си с изключение на наказанието по последното му осъждане по НОХ № 1412/2013г. на ПРС, което търпи в момента. Осъденият Т.К. е осъден по НОХ№ № 1412/2013г. на Пазарджишкият районен съд на три години и шест месеца лишаване от свобода, за деяние извършено на времето от средата на м.януари 2010г. до 03.02.2010г., присъдата е влязла в законна сила на 26.04.2014г. Същата е приведена в изпълнение и се търпи към момента от осъдения Т.К. *** .

По данни предоставени от осъдения Т.Т.К., същия е осъден в Република Гърция с Решение № 2049/01.12.2015г. от Тричленния апелативен съд за престъпления – Солун на затвор за срок от пет години и шест месеца за преднамерени кражби с начало 09.09.2014г. и край 26.05.2019г. / Издадена по апелация на Решение № 1025/2014г. на Едночленния апелативен съд за престъпления – Солун, което е издадено по разглеждане на Заповед за временно задържане № 18/2013г. на Следователя в Серес / . С посоченото решение е лишен осъдения Т.К. от граждански права за три години.

Горепосочените обстоятелства се установяват от приетото по делото на гръцки език и извършен превод на български език Свидетелство за освобождаване от затвора изх.№ 193 на Министерство на правосъдието, прозрачността и човешките права Главен арест – Централна Македония ІІІ. Тези обстоятелства се установяват и от приетото по делото на гръцки език и извършен превод на български език Разпореждане на прокурорът на наказателен съд – Серес, от което е видно, че Т.Т.К. е осъден с Решение № 2049/01.12.2015г. на Тричленния апелативен съд за престъпления – Солун, с което му е наложено наказание затвора за срок от пет години и шест месеца, с начало на наказанието 09.09.2014г. В разпореждането е посочено, че тъй като осъдения Т.Т.К. е изтърпял две пети от наказанието си на 04.01.2016г. и разбира се с реално изтърпяване до 04.01.2016г. заедно с временното задържане за две години, един месец и осем дена и с привилегированото отчитане на тридесет и пет надници, като остатъкът от наказанието му възлиза на три години, три месеца и седемнадесет дена.   С посоченото разпореждане е освободен при условие за отменяване Т.Т.К. от Главния арест – Централна Македония.

След освобождаването му от затвора в Република Гърция по ЕЗА издадена по искане на РП Пещера е предаден на властите в България и е била приведена в изпълнение присъдата на ПРС по НОХ№ № 1412/2013г., която осъдения Т.К. изтърпява в момента в Затвора Пазарджик.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе възоснова на Справката за съдимост на осъдения, Свидетелство за освобождаване от затвора изх.№ 193 на Министерство на правосъдието, прозрачността и човешките права Главен арест – Централна Македония ІІІ и Разпореждане на прокурорът на наказателен съд – Серес.

 

При тези данни от правна страна съдът намира, че молбата на осъдения Т.Т.К. за определяне на общо наказание между присъдите в България Гърция е неоснователна и следва да се остави бед уважение по следните съображения :

 

По делото е установено от събраните доказателства, че осъдения Т.Т.К. е бил осъден от Тричленния апелативен съд за престъпления – Солун на затвор за срок от пет години и шест месеца за преднамерени кражби с начало 09.09.2014г. и край 26.05.2019г. / Издадена по апелация на Решение № 1025/2014г. на Едночленния апелативен съд за престъпления – Солун, което е издадено по разглеждане на Заповед за временно задържане № 18/2013г. на Следователя в Серес / . С разпореждане на прокурорът на наказателен съд – Серес е освободен при условие за отменяване на 04.01.2016г., тъй като е бил изтърпял две пети от наказанието.

По делото няма доказателства, че посочената присъда на съда в Солун е била призната в Република България.

 

По отношение на основния въпрос, може ли да се определи общо наказание между присъдата на ПРС и присъдата на Тричленния апелативен съд Солун постановени от отношение на осъдения Т.К. настоящия съд намира :

 

Налице са трите процедури в процесуалното наказателно право на Р България, по които присъда на чужда държава може да породи правни последици по повод прилагане на наказателния закон на РБ. Това са институтите на трансфер на осъдени лица, признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд, регламентирани в раздел I и II на глава№36-НПК, производството по чл.44 ал.13 от ЗЕЕЗА, по което се привежда в изпълнение присъда на съд на държава членка на ЕС, след като лицето е било предадено за съдене на същата държава въз основа на ЕЗА.

Въпросът е за обвързващото или не действие на влязлата в сила присъда на съдът в Солун посочена по горе, която не призната по реда на българското законодателство.

Действащата в България правна уредба се съдържа в чл.4 ал.2 и чл.8 ал.2 НК, като настоящия съд счита, че поради липсата на признаване изпълнението й на територията на РБ, същата не може да породи правните последици по чл.8 ал.2 НК и между нея, и българската присъди да се определя общо наказание по реда на чл.25 НК.

Дискусионна е материята относно възможността чл.8 ал.2 НК, да има САМОСТОЯТЕЛНО материалноправно приложение ИЗВЪН процесуалния контекст на чл.4 ал.2 НПК. Изследването на процедурното обстоятелство свързано с възможността или не да се вземе предвид непризната от български съд присъда на чуждестранен такъв, безусловно отваря място за съпоставка на коментираните редакции по НПК и НК и този въпрос стои за разрешаване.

Чл.8 ал.2 от НК гласи-„ В. в сила присъда, постановена в друга държава- членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Н. кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България”. Същата е законова регламентирана с цел транспониране на РР 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 год. за вземане предвид на присъдите, постановени в държавите членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства.

Чл. 4 ал.2 от НПК визира -„Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.

Настоящия съд счита, че съответния материален закон е реализуем, доколкото действието му не е ограничено от чл.4 ал.2 НПК и в конкретния казус предопределя неприложимостта на чл.8 ал.2 НК, преди признаване присъдата по реда на чл.465 НПК. Чл.8 ал.2 от НК не отменя необходимостта от екзекватура на чуждата присъда, както и първенствуващото място на чл.4 ал.2 от НПК. Без такава, приложимостта й е ограничена до издаващата я държава. За да бъдат признати правните й последици в РБългария, присъдата на гръцкия съд трябва да премине процедурата по екзекватура, без това да е факт за коментираната присъда на Тричленния апелативен съд – Солун. Недопустимостта за разглеждане на непризната присъда на гръцки съд предпоставя и материално-правната й неприложимост при решаване на въпроса дали са налице предпоставките за определяне на общо наказание по чл.23 и чл.25 от НК . Разпоредбата на чл.4 ал.2 от НПК изисква да е налице признат съдебен акт, който да породи правото за привеждането в изпълнение в РБългария на чуждата присъда и се стигне до преценка, налице ли са материално-правните предпоставки на чл.23 и чл.25 от НК . Съдът няма право да се отклонява от този законодателен регламент при обвързващото действие на процесуалната норма на чл.4 ал.2 НПК, създаваща забрана за привеждане в изпълнение на присъди на чуждестранен съд, преди да бъдат признати по реда на НПК от български съд. По принцип, признаването по реда на чл.465-463 и сл. от НПК цели да се приравни, зачете на територията на Република България материалната законна сила на чуждестранния съдебен акт. Разписана е процедурата по решаване на въпросите свързани с признаване присъдата на чуждестранен съд и изпълнението й. След като гръцката присъда не е призната по реда на НПК, прякото й приложение по чл.8 ал.2 от НК е невъзможно и води липса на предпоставки за определяне на общо наказание по чл.23 и чл.25 от НК.

Не може да бъде подминат чл.4 ал.3 НПК визиращ-„Разпоредбите по ал.1 и 2 не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила”.

Поетите международни ангажименти, напр. „Рамковото решение 2008/675 ПВР на Съвета от 24.07.2008г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства”/ издадено въз основа на чл.56 от Европейската Конвенция за международно признаване на присъди/, НЕ ИЗКЛЮЧВА прилагането на по-разширителни разпоредби на вътрешното законодателство на отделните държави, като им предоставя правото за признаване правните им последици. В този смисъл напр. е чл.57 пр.2 от посочената конвенция, в сила за РБ от 1.07.2004г. Т.е., не е ограничена или отречена възможността държавата-членка да вземе решение за признаване на равностойни правни последствия на такава присъда/напр.п-ф.13 от П. на Р. решение/, разписано в регламента на чл.463 ал.1 и сл. от НПК. В случая, липсата на правно основание- развито производство с постановен съдебен акт на правоприлагащия орган по признаване на присъдата на Тричленния апелативен съд – Солун , ДЕРОГИРА възможността тя ПРЯКО-по силата на чл.8 ал.2 НК, да подлежи на изпълнение в РБ. Разпоредбата на чл.8 ал.2, свързана с нормата на чл.4 ал.3 НПК, няма как да бъде приложена, тъй като чл.463 ал.1 НПК предвижда, че постановената от чужд съд присъда се признава и изпълнява в съответствие с чл.4 ал.3 НПК при визираните в първата норма условия, които българския съд следва да провери. Компетентния орган, на който е предоставено правото да стартира признаване в РБ на присъда на чуждестранен съд е посочен в чл.465 ал.1 и сл НПК, респ.44 ал.13-ЗЕЕЗА. Коментираната присъда на чуждестранния съд, не е изпратена от Р Гърция за изпълнение по този ред .

            От друга страна съдът счита също така, че определянето на общо наказание между гръцката и българската присъда е недопустимо и дотолкова доколкото осъдения К. е освободен под условие от изтърпяване на остатъка /по-голямата част/ от наказанието, наложено му в Република Гърция, поради което при евентуалното определяне на общо наказание между двете присъди ще се стигне до ревизиране на решенията на съда в Солун, с които осъдения е освободен под условие, което от своя страна е недопустимо да бъде извършено от българския съд.

Не на последно място следва да се отбележи, че евентуалното определяне на едно общо наказание между двете присъди предпоставя произнасянето на съда по чл.24 от НК, което съобразено с това, че осъдения не е изтърпял по-голямата част от наказанието, наложено с гръцката присъда, няма да бъде в интерес на молителя, в случая осъдения.

             В подкрепа на горното е трайната съдебна практика на Пазарджишкия окръжен съд и Пловдивския апелативен съд .

Предвид гореизложеното съдът счита ,че в случая не са налице предпоставките на чл.25 ал.1 и чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание между присъдата по НОХД № 1412/2013г. на ПРС и Решение № 2049/01.12.2015г. от Тричленния апелативен съд за престъпления – Солун, с което е осъден на затвор за срок от пет години и шест месеца за преднамерени кражби с начало 09.09.2014г. и край 26.05.2019г. и молбата на осъдения Т.Т.К. следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК съдът

 

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Т.Т.К. ***, ЕГН: ********** *** за определяне на общо наказание между присъдата по НОХД № 1412/2013г. на Пазарджишкия районен съд и Решение № 2049/01.12.2015г. от Тричленния апелативен съд за престъпления – Солун, с което е осъден на затвор за срок от пет години и шест месеца за преднамерени кражби с начало 09.09.2014г. и край 26.05.2019г. / Издадено по апелация на Решение № 1025/2014г. на Едночленния апелативен съд за престъпления – Солун, което е издадено по разглеждане на Заповед за временно задържане № 18/2013г. на Следователя в Серес /.

 

Определението може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Пазарджишкия окръжен съд .

 

                                                                          

                                                                             

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                                        

                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

 

                                                  

                                         

                                                                                              2.