Р Е Ш Е Н И Е
№ 52/04.03.2021 г., гр. Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Добрич, V състав, в публичното заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА адм. дело № 572/2020 г. на
Административен съд – Добрич, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „ДЕЛТА 2000“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Балчик, ул. „Любен Каравелов“ №3, представлявано от управителя Д.Х.
и по жалба на М.М.Ч. ***, чрез адвокат Д.Д.
***, против Заповед №424 от 30.10.2020г. на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас.
В жалбата се сочи, че заповедта е издадена при грубо нарушаване на закона
/националния закон, но и актове от правото на ЕС/, при неспазване на
установената форма, след съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Претендира се отмяна на заповедта. Релевират се доводи, че не е била направена преценка, че
нарушението за което за присъдени точки е тежко, нито в НП, нито в процесната
заповед, което квалифицира като липса на мотиви. Твърди, че то не е тежко,
защото няма вреди и липсва повторяемост. Освен това заповедта не е издадена в
деня на влизане в сила на НП, което се счита за самостоятелно процесуално
нарушение. Заявява нарушаване правата на юридическото лице и капитана на кораба Меджит Ч.. Сочи се, че
срещу капитана няма издадено наказателно постановление и в този случай
присъждането на наказателни точки за капитана не е законосъобразно.
В съдебно заседание жалподателите, чрез
пълномощника си адвокат Д.Д., поддържа жалбата на изложените в нея основания и
пледира за уважаването й. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ответната страна –изпълнителен директор на ИАРА, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С.Ж., оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена
защита, в която доразвива тезите си.
Административен съд - Добрич в настоящия си състав, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Спор по делото няма относно факта, че „ДЕЛТА 2000“ ООД гр. Балчик е
притежател на разрешително за стопански риболов с №08107080, както и че капитан на риболовен кораб „Делта“
с външна маркировка ВН 390 е М.М.Ч. ***.
На 12.03.2019 г. от началник-отдел „Рибарство и контрол - Черно море“,
гр.Бургас към Главна дирекция (ГД) „Рибарство и контрол“ в ИАРА, въз основа на
фактическите констатации съдържащи се в акт за установяване на административно
нарушение № В0007155/13.09.2018 г. (л.19) е издадено наказателно постановление
№ 08-12/12.03.2019 г. (л.17) /адм.д. 573/2020/. С него на „ДЕЛТА 2000“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на осн. чл.70, ал.2 от ЗРА,
за извършено нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, за това че, на 13.09.2018 г.
по сигнал от Центъра за наблюдение на риболовните кораби гр. Варна и приложено
копие от навигационна снимка, упълномощеният М.М.Ч. извършва стопански риболов
между нос Калиакра и нос Шабла, в зоната на разстояние 1 морска миля от
бреговата линия. На борда на риболовният кораб е констатиран улов на риба от
вида „барбун“ – 14 кг., описана в декларация за произход №1010240/13.09.2018 г.
Наказателното постановление е влязло в сила на 30.03.2020 г.
С докладна записка вх.№ Z-6762/09.10.2020г. на началник-отдел „Рибарство и
контрол - Черно море“ (л.16), за влязлото в сила наказателно постановление, бил
информиран и.д. главният директор на ГД„Рибарство и контрол“ при ИАРА. Посочено
е необходимост с прилагането на Регламент № 404/2011г. на Комисията, във връзка
с Наредба № 3/19.02.2013г., да се присъдят точки на риболовният кораб „Делта“,
ВН 390 с титуляр „ДЕЛТА 2000“ ЕООД, представлявано от упълномощено лице, в качеството
си на капитан М.М.Ч. ***.
С последвалата докладна записка изх.№ Z-6816/12.10.2020г. от ГД„Рибарство и
контрол“ (л.15) до изпълнителния директор на ИАРА били изпратени 8 бр. докладни
записки на началник-отдел „Рибарство и контрол - Черно море“, между които и
описаната в предходния абзац.
Издадена била процесната заповед № РД-424/30.10.2020г. (л.10), с която
изпълнителният директор на ИАРА на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.8 от
Устройствения правилник на ИАРА, чл.3, ал.1 и 2 и чл.14 от Наредба №
3/19.02.2013г., чл.18д от ЗРА, във връзка с извършено тежко нарушение по
смисъла на чл.42, § 1, б.“а“, вр. чл.3, § 2 и § 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) №
1005/2008 на Съвета, е наредено по т.1 от заповедта: На „ДЕЛТА 2000“ ООД, като
притежател на разрешително за стопански риболов № 08107080, да бъдат присъдени
6 точки за риболовен кораб „ДЕЛТА 2000“, ВН 390. Посочено е, че тежкото
нарушение по чл.3, § 1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета е, че: „извършване
на стопански риболов в забранена за риболов зона, която представлява закрит
райно /по смисъла на чл.3, §1, б.“в“ от Регламент 1005/2008 г. на Съвета/ между
нос Калиакра и нос Шабла в зоната на разстояние 1 морска миля от бреговата
линия, в нарушение на Заповед №РД-09-98/26.02.2016 г., издадена от Министъра на
земеделието и храните на осн. чл.30, ал.1, т.3 от ЗРА. По т.2 от заповедта за
същото нарушение, посочено и в т.първа са присъдени 6 точки на лицето М.М.Ч. ***,
като капитан /аргумент от разпоредбата на чл.18, ал.1, т. 2. от ЗРА/ на
риболовен кораб „Делта“ с външна маркировка ВН 390.
Като мотиви за издаването на заповедта и присъждането на точките
административният орган описал осъществения състав на административното
нарушение по НП, както и съдържанието на приложимите правни норми, включително
легалното определение на понятието тежко нарушение съгласно чл.3, § 2 и § 1,
б.“б“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета. Посочено е, че от получените от
Центъра за наблюдение на риболовните кораби, навигационни снимки, се
установява, че риболовен кораб с външна маркировка ВН 390 и име „Делта“ в
участъка от маршрута нос Калиакра, нос Шабла се е движил основно в забранената
зона и то не в посока към разрешената, а почти успоредно на брега. Установено е
чрез техническо средство, че движението на кораба в забранената зона се е
извършвало на ниска скорост, каквато се изисква за риболов с тралиращи уреди,
от 2-3 възела. При извършване на проверка на пристанището в гр. Балчик е
констатирано наличие на улов от риба. Отчетено е като доказано, че нарушението
е било извършено от „ДЕЛТА 2000“ ЕООД,
като отговорност следва да бъде ангажирана от това дружество, което е
стопанисвало кораба и от чието име и за чиято сметка е бил извършен риболова. Прието
е и, че е доказано извършването на стопански риболов от упълномощеният М.М.
Чрекез, капитан на риболовния кораб
Заповедта е връчена на дружеството и на капитана на кораба Ч. на 02.11.2020
г., а жалбата е подадена до съда на 16.11.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбоподателите са адресати на оспорената заповед, правата им са пряко и
непосредствено засегнати от нея, поради което за тях е налице правен интерес от
оспорване, а жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1
от АПК. Ето защо същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, във връзка с,
ал. 1 от Наредба № 3/19.02.2013 г., за всяко от нарушенията по смисъла на чл.
42, § 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008, със заповед на
изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице, на
притежателят на разрешителното за стопански риболов се присъждат съответния
брой точки съгласно приложението от деня на влизане в сила на наказателното
постановление за съответното нарушение.
Поради това, съдът намира, че заповед №
РД-400/30.12.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, е издадена от
компетентен орган, в рамките на законово предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
предвидените от законодателя реквизити - наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Мотивирана е, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването й.
При издаването на оспорената заповед обаче, административният орган е допуснал нарушение
на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК, които изискват за започване на производството да
се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации и да им се осигури
правото на участие в административното производство.
По делото има данни за датата и начина за откриване на производството по
присъждане на точки на жалбоподателите, видно от вътрешно служебната
кореспонденция в администрацията на ИАРА, но няма данни, че засегнатите от
заповедта притежател на разрешително за стопански риболов и капитан на
риболовния кораб са уведомени по реда на чл.26 от АПК за откритото
производство. Затова жалбоподателите са били лишени и от възможност да упражнят
правото си на участие в производството пред административния орган и правото си
на защита.
Нарушаването на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК в производството по чл.18д от
ЗРА, което е санкционно по своя характер, е съществено процесуално нарушение.
Видно и от чл.44 и сл. от Регламент (ЕО) № 1005/2008 производството по
определяне на точки е санкционно производство. Като последица от натрупване или
надвишаване на определен брой точки за извършени тежки нарушения разпоредбата
на чл.5 от Наредба № 3/19.02.2013 г. предвижда отнемане на разрешителното за
стопански риболов, т.е. лишаване от права и налагане на съпътстващи санкции по
см. на чл. 45, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.
Затова в производството по чл.18 д от ЗРА следва да се спазват основните
принципи на административното наказване, един от които е осигуряване правото на
участие на засегнатите заинтересовани лица и правото им на защита в
производството пред административния орган.
По тези съображения съдът приема, че нарушаването на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК в случая е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за
отмяна на административния акт.
Независимо от горното, съдът следва да изложи и доводи по същество на
спора.
Разпоредбата на чл. 18д, ал. 2 от ЗРА предвижда, че
при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква
"а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага точкова система за
нарушенията, въз основа на която титулярът на разрешителното за извършване на
стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб,
съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.
Начинът на прилагане на точковата система, според, ал.
3 на текста, се определя с наредба на министъра на земеделието и храните-
НАРЕДБА № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки
нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008
година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и
премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на
регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 ( наричана по- долу Наредбата).
Според чл. 3, ал. 1 от посочения подзаконов нормативен
акт, за всяко от нарушенията по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква "а"
от Регламент (ЕО) № 1005/2008 притежателят на разрешителното за стопански
риболов получава съответен брой точки съгласно приложението.
Последната норма, в параграф 1, определя кои дейности
могат да бъдат квалифицирани, като тежки нарушения за целите на регламента,
като според б. "а" такива са дейностите, за които се смята, че
представляват ННН риболов съгласно посочените в член 3 критерии. Риболовни
дейности, считани за незаконни, недекларирани или нерегулирани (ННН риболов) са
тези по смисъла на чл. 2 от Регламента.
Според чл. 3, т. 1 от Регламента, за риболовен кораб
се смята, че извършва ННН риболовни дейности, ако се докаже, че в нарушение на
мерките за опазване и управление, приложими за района, в който са извършени
дейностите, риболовният кораб: а) е извършвал риболов без валидни лиценз,
разрешение или разрешително, издадени от държавата на знамето или от
съответната крайбрежна държава, или б) не е изпълнил задълженията си да отчете
и декларира улова или свързаните с него данни, включително данни, предадени
чрез Системите за наблюдение на риболовните кораби, или предизвестията съгласно
член 6, или в) е извършвал риболов в закрит район, по време на закрит сезон,
или без квота или след изчерпването й, или отвъд ограничената дълбочина, или г)
е извършвал целеви риболов на запас, за който е обявен мораториум или чийто
улов е забранен, или д) е използвал забранени или неотговарящи на изискванията
риболовни съоръжения, или е) е подправил или прикрил своята маркировка,
самоличност или регистрация, или ж) е укрил, подправил или унищожил
доказателства, свързани с разследване, или з) е възпрепятствал длъжностните
лица при изпълнение на техните задължения по повод на инспекция дали се спазват
приложимите мерки за опазване и управление, или е възпрепятствал наблюдатели
при изпълнение на техните задължения по наблюдение дали се спазват приложимите
правила на Общността, или и) е взел на борда, трансбордирал или разтоварил
маломерна риба в нарушение на действащото законодателство, или й) е
трансбордирал или участвал в съвместна риболовна дейност, подпомагане или
снабдяване на други риболовни кораби, за които е установено, че са извършвали
ННН риболов по смисъла на настоящия регламент, и в частност кораби, вписани в
списъка на Общността на кораби, извършващи ННН риболов, или в такъв списък на
регионална организация за управление на риболова; или к) е извършвал риболовна
дейност в района на регионална организация за управление на риболова по начин,
несъответстващ или нарушаващ мерките за опазване и управление на организацията,
като плава под знамето на държава, която не членува в организацията или не й
сътрудничи, съгласно установеното от същата организация, или л) няма
националност и следователно е кораб без националност съгласно международното
право.
Тъй като в случая са присъдени точки за извършено
тежко нарушение на титуляр на разрешително за извършване на стопански риболов /по т.първа от заповедта/, следва да бъде
отчетена, приложимата законова регламентация, дадена с разпоредбата на чл. 92,
от Регламент (ЕО) № 1224/2009 "Точкова система за тежки нарушения".
Според параграф 2 на текста, когато е извършено тежко нарушение на правилата на
общата политика в областта на рибарството от физическо лице или отговорността
за това пада върху юридическо лице, притежателят на лицензия за риболов
получава съответния брой точки за това нарушение.
Разрешение на въпроса кога за извършено тежко
нарушение може да бъде ангажирана отговорността на юридическото лице, дава
разпоредбата на чл. 47 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008.
Според нея, юридически лица се подвеждат под отговорност за тежки нарушения,
когато нарушенията са извършени в тяхна полза от физическо лице, което е
действало индивидуално или като част от орган на юридическото лице, и което
заема решаваща позиция в юридическото лице по силата на: а) правомощия да
представлява юридическото лице; или б) право да взема решения от името на
юридическото лице; или в) право да упражнява контрол в рамките на юридическото
лице. Юридическо лице може да бъде подведено под отговорност, когато липсата на
надзор или контрол от страна на физическото лице, посочено в параграф 1, е
създала възможност за извършване на тежко нарушение, в полза на това юридическо
лице, от физическо лице, което му е подчинено.
Съдът намира, нормата на чл. 47 от Регламент (ЕО) №
1005/2008 на Съвета за приложима, защото като последица от натрупване или
надвишаване на определен брой точки за извършени тежки нарушения чл. 5 от
Наредбата предвижда отнемане на разрешителното за стопански риболов, а
последното представлява съпътстваща санкция по см. на чл. 45, параграф 4 от
Регламент (ЕО) № 1005/2008.
Съгласно т.8 от Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба № 3/19.02.2013г. като
тежко нарушение е определено извършването на риболов в закрит район,
съответстващо на дейността по чл.3, § 1, б.“в“, предложение първо от
Регламента, която може да се квалифицира като тежко нарушение. В приложението
към наредбата е посочено, че за това нарушение се отнемат 6 точки, както е
определено с т.І и с т. ІІ от оспорената
заповед.
Същевременно обаче нито в подзаконовия нормативен акт, нито в мотивите на
оспорената заповед има изложени съображения, по какви критерии, от посочените в чл.3, § 2 от
Регламента, е извършена квалификацията
на процесното нарушение като тежко.
Видно от чл.3, § 2 от Регламента, за
да бъде квалифицирано дадено нарушение като „тежко“, не е достатъчно да се
установи извършването на дейности, от вида на визираните в чл.3, § 1, букви а –
л от Регламента и съответно изброени в Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба №
3/19.02.2013г. Регламентът е поставил изискване компетентният орган на
държавата-членка да посочи критерии като нанесената щета, нейната стойност,
степента на нарушението или неговата повторяемост, за да обоснове кои нарушения
от дадения вид ще счита за тежки.
В случая в подзаконовия нормативен акт няма критерии, съобразно изискването
на чл.3, § 2 от Регламента, въз основа на които да се извърши преценка за
законосъобразност дали правилно административният орган е приложил материалния
закон като е определил процесното нарушение за „тежко“ по смисъла на чл.3, § 2 от Регламента. Няма данни да е
налице повторяемост на нарушението, не става ясно какъв е размерът на
нанесената щета, не е определена степента на нарушението и дали неговата тежест
зависи от вида и количеството на уловената риба, от сезона, в който е извършен
улова и т.н.
При липса на критерии, определящи нарушението като тежко по см. на
Регламента, съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателите, че
заповедта е издадена в несъответствие с материално –правните разпоредби на
закона - чл.3, § 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008
година.
Относно
разпореденото в т.2 от заповедта, съдът намира следното:
Нормата на
чл.47, § 3 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета определя, че отговорността
на юридическото лице не изключва производството срещу физически лица, които са
извършители, подбудители или съучастници в извършването на съответните
нарушения.
Заповедта в частта й по т.ІІ е издадена в нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба № 3
/2013г., при липса на данни за издадено и влязло в сила наказателно
постановление, с което е ангажирана отговорността на капитана на риболовния кораб.
Да безспорно е установено, че капитан на кораба е бил Ч., но срещу него не е
издадено наказателно постановление, т.е. на него не му е вменена отговорност за
посоченото нарушение. След като няма издадена наказателно постановление, не му
е повдигната обвинение за извършител, то съдът приема, че на М.М.Ч. без
законно основание и в нарушение на чл.47, § 3 от Регламента са наложени 6 точки
по реда на Наредба № 3/19.02.2013г.
С оглед
изложеното, съдът приема, че заповедта в оспорените й части от двамата
жалбоподатели, по т.1 и по т.ІІ, следва да бъде отменена като незаконосъобразна
на основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
Жалбоподателите
претендират присъждане на разноски. С оглед резултата от оспорването, искането
им е основателно и следва да се уважи. Първият жалбоподателя е направил
разноски за държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
1250 лева, платено по банков път, за което представя доказателства за
заплащането му. Вторият жалбоподател е направил разноски за държавна такса от
10 лева и е заплатил в брой 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. С Наредба №
1/09.07.2004г. са определени минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но следва да се има предвид, че
възнаграждението на адвоката е предмет на свободно договаряне, съгласно чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата. В случая уговорения и заплатен адвокатски
хонорар от всеки от жалбоподателите не надвишава в значителна степен и не е
прекомерен спрямо минимално определеното възнаграждение за адвокат по
Наредбата. С оглед правната сложност на делото съдът намира, че размерът на
уговорените възнаграждения е съответен на положения труд и на направените пътни
и др. разходи за осъществяване на процесуалното представителство и защита.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд гр.Добрич, V
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ДЕЛТА 2000“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. „Любен Каравелов“ №3,
представлявано от управителя Д.Х. и по жалба на М.М.Ч. ***, Заповед №424 от 30.10.2020г. на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури – Бургас да заплати на „Делта-2000“ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Балчик“, ул.“Любен Каравелов“ № 3, представлявано от Д.
Сафетов Ханджиев сумата от 1300 лева - разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури – Бургас да заплати на М.М.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 850 лева -
разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: