МОТИВИ ПО НОХД 20094410200114 по описа на РС гр. Левски
Обвинението против подсъдимия Р.Х., ***, ЕГН **********, е по чл.211, пр.3, във вр. с
чл.209, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1,за това, че
при условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление:
На
20.03.2008 г. в Затвора – Белене, с цел да набави за себе си имотна облага, в
телефонен разговор проведен от мобилен телефон, марка „Панасоник *” с ИМЕИ * и
„М-тел” прима карта с №*, с мобилния телефон със сим карта с №* на лицето Й.Г.
възбудил и поддържал у Й.Г. заблуждение, че е спечелил награда от томбола,
организирана от вестник „Автопазар”, като наградата е плазма 32 инча /плазмен
телевизор/ 1г. безплатно обслужване в автомивка и 4 бр. ваучери за разговори
/за телефон/ към М-тел на стойност 480 лв., като за да си получи стойността на
ваучерите за разговори е трябвало да закупи 4 бр. ваучери за разговори на
Мобилтел от по 5 лв. всеки, след което да му продиктува номерата /цифрените
кодове за активация и зареждане/ и с това му причинил имотна вреда в размер на
20 лв. за закупените от последния 4 бр. ваучери за разговори от по 5 лв. всеки
и продиктуваните им цифрени кодове за активизация /зареждане.
На
22.03.2008 г. в Затвора – Белене, с цел да набави за себе си имотна облага, в
телефонен разговор, проведен от мобилен телефон, марка „Панасоник *” с ИМЕИ * и
„М-тел” прима карта с №*, с мобилния телефон със сим карта с №* на лицето Г.В.
възбудил и поддържал у Г.В. заблуждение, че е един от тримата избрани за
голямата награда на вестник „Автопазар”, която награда е плазмен телевизор
„Филипс” и ваучери за разговори /за телефон/ на стойност 400 лв., или ако иска
да вземе парите в равностойност, да закупи 4 бр. ваучери за разговори от по 15
лв. всеки, след което да му продиктува номерата /цифрените кодове/ за
активизация /зареждане/ и с това му причинил имотна вреда в общ размер от 60
лв. за закупени от последния 4 бр. ваучери за разговори от по 15 лв. всеки и
продиктуваните им цифрени кодове за активизация /зареждане.
На
26.03.2008 г. в Затвора – Белене, с цел да набави за себе си имотна облага, в
телефонен разговор, проведен от мобилен телефон, марка „Панасоник *” с ИМЕИ * и
„М-тел” прима карта с №*, с мобилния телефон със сим карта с №* на лицето Т.Т.
възбудил и поддържал у Т.Т. заблуждение, че от сайта на „Мобиле БГ” е теглена томбола
и той е спечелил плазмен телевизор, 1 г. безплатно ползване на автомивка, 4 бр.
ваучери за разговори /за телефон/ за сумата от по 150 лв. всеки от тях като за
да си получи наградата е трябвало да закупи 4 бр. ваучери за разговори от по 15
лв. всеки, след което да му продиктува номерата /цифрените кодове/ за
активизация /зареждане/ и с това му причинил имотна вреда в общ размер от 60
лв. за закупени от последния 4 бр. ваучери за разговори от по 15 лв. всеки и
продиктуваните им цифрени кодове за активизация /зареждане/, или общо измама на
обща стойност 140 лв.
Подсъдимият
е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението, дава обяснения. В
обясненията си заявява, че е вършел телефонни измами под натиска на Е.С..
Представителят на РП Левски счита обвинението по отношение
на подсъдимия Х. за доказано по безспорен и несъмнен начин както от обективна,
така и от субективна страна. Моли съда да го признае за виновен по така повдигнатото
обвинение и предлага по отношение на подсъдимия Х. да бъде наложено наказание около
средата за предвиденото по повдигнатото обвинение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят Г.С., който
изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора гр. Белене, бил настанен в
шеста килия на обект в затвора гр. Белене в началото на 2008г. Няколко дни
по-късно в същата килия бил настанен и подсъдимият Р.Х.. Свидетелят С. почти не
излизал от килията си, с изключение на случаите, когато се хранел. Впечатлил
се, че подсъдимият Х. също не излиза от килията си, а чете постоянно вестници,
след което се обаждал по мобилен телефон и пишел нещо на листове. Впоследствие
свидетелят разбрал, че вестниците, които чете подсъдимият са „Автопазар” и
„Мобайл БГ”, в които са публикувани обяви за продажба на МПС. Свидетелят С. според показанията му, в
началото не разбрал, че подсъдимият извършва престъпление. Започнало да му
прави впечатление, че когато някой друг лишен от свобода влизал в килията,
подсъдимият спирал да говори. Отивал в тоалетната и там провеждал разговорите,
които продължавали около 10-15 мин. с по-тих глас. Няколко дни след това
свидетелят С. се заслушал в разговорите на подсъдимия Х. и чул като му се
представил, че се обажда от редакцията на вестника. Докато провеждал разговора,
подсъдимият Х. държал в ръцете си два мобилни телефона – сив на цвят
„Панасоник” и черен на цвят телефон марка „Нокия”. От първия телефон приемал
обажданията, а от втория се обаждал на непознатите лица. При извършеното
претърсване от служители при затвора гр. Белене на 27.03.208г. с протокол №401
били иззети посочените телефони. В протокола били изписани имената на свидетеля
Р.Б.. След като му били иззети тези два телефона, подсъдимият Х. се снабдил с
други два – марка „Нокиа” и „Сименс”. Подсъдимият се обаждал на човека отсреща,
с когото водел разговора, като заявявал, че се обажда от вестник „Автопазар”.
Уведомявал говорещия отсреща, че е спечелил награда от проведена томбола –
плазмен телевизор – 32 инчов и една година безплатна автомивка и 4 ваучера на
„Глобул” по 120 лв. По този начин, създавайки невярна представа у пострадалите
лица, подсъдимият ги въвеждал в
заблуждение – свидетелят Т.Н. ***, свидетелят Г.И. *** и Й.Г. ***.
Непосредствено след това
пострадалото лице се обаждало по другия телефон на подсъдимия Х., който им
давал. На този телефон подсъдимият се представял за друг – редактор или директора, като уведомявал
лицето, че е спечелило наградата и уговарял начина на „получаването” й – лично
от лицето, или по куриер. За целта подсъдимият искал да му посочат адреса за
доставка и трите имена. Уведомявал, че ваучерите не може да даде, тъй като
срокът изтичал същия ден. Пострадалите били уведомявани, че единственият начин
бил лицата да отидат при него и да си получат ваучерите, или да им продиктува
кодовете да си презареди ваучерите, като си ги закупят чрез компютърна система.
Подсъдимият едновременно натискал клавишите на клавиатура, намираща се в него, и иззета с
протокол за претърсване и изземване от 03.04.2008г. Телефонът бил държан от Х. в
близост до клавиатурата, за да се чува натискането на клавишите. След като се
договорел с пострадалото лице, подсъдимият Х. го питал дали притежава карта, на
която да заредят четири ваучера по 120 лв., като пострадалият отговарял, че не
притежава. Х. го питал иска ли да получи сумата от 540 лв. и да не му дават
ваучерите, която сума се получавала като се прибави към нея и сумата от 4
ваучера по 15 лв. За целта трябвало лицето да закупи 4 ваучера по 15 лв., на
стойност 60 лв., без да ги разпечатва, след което трябвало да се обади по телефона
и той – подсъдимият да му продиктува кодовете. Подсъдимият оставял по 10-15
минути на пострадалите, с които е провел разговора, като време достатъчно за
закупуването им. Пострадалият закупувал ваучерите, след което се обаждал на Х.,
като продиктувал кода за зареждане на ваучерите, за да му даде код да си получи
сумата. Когато се е случвало да няма ваучери по 15 лв., а по 5 лв., подсъдимият
Х. казвал на лицето да си вземе 12 броя
по 5 лв. Х. заявявал, че отива да пуска факса, човекът да се обади след 20
мин., за да се разберат кога да отидат да занесат парите на адреса му. Номерата
на телефоните на хората той намирал във вестник „Автопазар”. Подсъдимият Х.
продавал ваучерите на групата на другите лишени от свобода на половин цена,
като парите отвън се пращали на посочен от него адрес. За периода 01.02. –
30.04.2008г. майката на подсъдимия получила 6 броя телеграфни и пощенски записи
от близки на лишени от свобода.
Свидетелят С. сподели за наблюденията
си със свидетеля М.М., а именно – че подсъдимият Х. се занимава с измами и че
ще „навлече и тях”. Свидетелят М. влязъл в килията и заварил подсъдимия Х. с
клавиатурата и вестник „Автопазар”, като го запитал какво прави. Последният го
обидил за така отправения въпрос. Свидетелят М. го сритал, като през това време
пристигнал и свидетелят Е.С., който също се разправил с подсъдимия Х..
Впоследствие последният бил изместен в 5 килия.
В показанията си свидетелят Г.В. заявява, че
някой му се е обадил за награда от „Мобиле”, но не се е представил. Ставало е
дума за печалба от вестник „Автопазар”. Обръщението към него е било поименно.
Отнасяло се за награда, която за да бъде получена, трябвало да се вземат
ваучери, т.е. да се закупят, като е следвало да отиде човек, за да получи
ваучерите. Впоследствие се е оказало, че трябва да се изтрият ваучерите и да се
продиктуват номерата. Свидетелят е закупил на брой 4 ваучера по 15 лв., като
такава е била уговорката в самото начало. Свидетелят е звънял на два телефонни номера.
Свидетелят Т.Т. твърди в
показанията си, че се занимава с продажба на коли. Получил е телефонно
обаждане, като е уведомен, че е спечелил награда - плазмен телевизор и
едногодишно безплатно миене в автомивка. За целта е следвало да продиктува 4
ваучера по 15 лв. Свидетелят съответно е закупил ваучерите и ги е продиктувал,
като е зачакал „наградата”, която не получил. След като продиктува четирите
ваучера, му съобщили, че трябва да
закупи още 4. Продиктувал е петия ваучер, като тогава свидетелят е разбрал, че
е измамен. Звънял е на номера, от който е получил обаждането, но не е получил
отговор. Според свидетеля подсъдимият е този, който му е звънял по телефона и е
разговарял с него по двата телефона. Свидетелят Т. е сигурен, че подсъдимият е
разговарял с него по телефона, тъй като след предоставената възможност на
подсъдимия да зададе въпросите си, същият разпозна подсъдимия Х. по гласа.
На свидетелят Й.Г. е
съобщено, че печели плазмен телевизор – 32 инча, мивка – безплатна за период от
една година и 4 ваучера на М-тел за една година за по 120 лв., но е разбрал, че
е измама. Този свидетел също с абсолютна категоричност разпозна гласа на подсъдимия,
след като е получил обаждане от два телефона.
Свидетелите са без родство с
подсъдимия, дори не го познават, не са се срещали с него, не са предявили
граждански иск в наказателното производство, поради което съдът счита, че
същите не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетелите са
логични, последователни, съответстват помежду си, не са противоречиви.
Посочените свидетели дават добросъвестно показанията си, които кореспондират и със
събраните по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
Свидетелят Ч.Н. – изтърпяващ
наказание лишаване от свобода, в показанията си, прочетени в съдебно заседание,
заявява, че след пристигането си в затвора Белене се запознал с подсъдимия Р.Х.,
за когото знаел, че разполага с това, от което свидетелят имал нужда. Същият е
получавал вещи срещу определена сума пари, които е трябвало да изпрати с
телеграфически запис на адреса на майка му. Установява се, че подсъдимият Х. е
предлагал на свидетеля да си закупи ваучери за телефон, тъй като разполагал с
такъв.
Свидетелят Г.С. в
показанията си, дадени на досъдебното производство пред съдия и присъединени
чрез прочитането им, се установява, че двамата за известен период от време са били
настанени в една килия. Установява се, че свидетелят търпи присъда за извършено
престъпление измама и е наясно с действията на подсъдимия. По време на
разговорите, които е провеждал подсъдимият, е държал в ръцете си два телефона,
като се представял за двама човека, докато е разговарял последователно по двата
телефона. В обажданията ставало дума за ваучери, срещу обещана награда –
плазмен телевизор. Според показанията, всяка сутрин подсъдимият вземал листи и
започвал да пише, като двамата съкилийници – „М.” и „Р.” излизали, а „Е.” бил
отговорник на килията и излизал рано.
Свидетелите Н. и С. са
очевидци, имат непосредствено впечатление дават добросъвестно показанията си. Същите
кореспондират с показанията на останалите свидетели, както и със събраните
писмени доказателства, непротиворечиви са, логични, съответстват на показанията
на останалите свидетели, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Свидетелят М.Б. в показанията си в съдебно заседание заявява,
че свидетелят С. е принуждавал подсъдимия да върши измами, а свидетеля – да
излъже пред разпита пред съдия на
досъдебното производство, като му е нанасял побои и от страх пред С. се
принудил да даде неверни показания.
Поради противоречието в
показанията на този свидетел, дадени в съдебно заседание и на разпита пред
съдия на досъдебното производство, съдът присъединява показанията на този
свидетел чрез прочитането им.
Е.С. най-често го биел, защото влизал и им пречел
„да работят”. Поради констатираните противоречия между показанията на свидетеля
С. и Б., съдът провежда очна ставка. Свидетелят Б. твърди и по време на
проведената очна ставка, че се страхува от С. и в съдебната зала по време на
съдебното заседание, което противоречи на логиката, предимно затова, че свидетелят
С. е изтърпял наказанието си и не само е извън местата за изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода, но и по делото има данни, че е напуснал
границите на Република България. Още повече, че в показанията си свидетелят И.Х.
твърди, че М. Б. му е нанасян побой –
„за издънки”- според свидетеля, че не е
си е изпълнил задълженията да пази и предупреждава за идването на служителите на затвора в килията.
Тъй като показанията на
свидетеля Б. са противоречиви, не съответстват на събраните по делото доказателства,
съдът не ги кредитира като достоверни.
Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства, приложени към
делото и заключението на съдебно-техническата експертиза.
От така изложената и
възприета от съда фактическа обстановка безспорно се установява, че подсъдимият
Р.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 211, пр. 3,
във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б. „б” от НК.
Подсъдимият с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у Й.Г., че е спечелил
награда – плазмен телевизор и 1 г. безплатно обслужване в автомивка, като е
трябвало да закупи 4 бр. ваучери за разговори за телефон, като му причинил
имотна вреда в размер на 20 лв.; у Г.В. - че е един от тримата избрани за награда –
плазмен телевизор и ваучери за разговори, или да закупи 4 бр. ваучери за разговори,
като му причинил имотна вреда в размер на 60 лв.; и у Т.Т. – че е спечелил плазмен телевизор и 1 г. безплатно
ползване на автомивка и 4 бр. ваучери за разговори за телефон от по 15 лв.
всеки, след което му продиктува цифрени кодове за активация, с което му причинил
вреда в размер на 60 лв.
Деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление – през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите
се явяват продължение на предшестващите.
Подсъдимият е осъществил
престъплението при условията на опасен рецидив – с определение на РС гр. Бургас
по ЧНД 936/2007г., в сила от 27.04.2007г. по отношение на подсъдимия Х. е определено
общо наказание – в размер на най-тежкото по НДОХ №1387/2005г. на РС гр. Бургас, НДОХ №1459/2005г. по описа
на РС гр.Бургас, НДОХ №5043/2005г. по описа на РС гр. Варна, НДОХ №836/2006г.
на РС гр. Варна, НДОХ №5906/2005г. по описа на РС гр. Варна; НДОХ №165/2006г.
по описа на РС гр. Бургас; НДОХ №2549/21006г. по описа на РС гр. Бургас в
размер на най-тежкото от така определените наказания – лишаване от свобода в за
срок от седем години. Увеличава така определеното общо най – тежко наказание
една година., при строг режим.
На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение наказанието
лишаване от свобода за срок от една година по НДОХ №1348/2005г. по описа на РС
гр. Бургас, при първоначален общ режим.
Подсъдимият е повлиял на волята на пострадалите,
като ги е мотивирал да извършат
действия, с които им причинил имотна вреда, и които не биха извършили без
заблуждението, в което са били въведени. В резултат на тези действия на
подсъдимия, за пострадалите е настъпила имотна вреда.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е целял
да набави за себе си имотна облага.
Подсъдимият е предвиждал и е знаел, че ще
възникнат неправилни представи у пострадалите, в резултат на които те ще се
разпоредят със съответните суми,закупувайки ваучери, поради което и ще настъпи имотна вреда за тях.
Подсъдимият е съзнавал, че с
действията си е повлиял на волята на пострадалите. Въвеждайки ги в заблуждение,
че са спечелили награда, подсъдимият е мотивирал пострадалите да извършат
действия, които иначе не биха извършили – да се разпоредят със съответните суми,
което не би сторил, ако не са били въведени в заблуждение.
Причини за извършване на престъплението са
незачитане на установения в страната правов ред и стремеж за облагодетелстване.
При определяне вида и размера на наказанието по
отношение на подсъдимия Х. съдът взе
предвид предишните осъждания на подсъдимия. Подсъдимият дава обяснения, в които
признава вината си. Съобрази обществената опасност на деянието, високата степен
обществена опасност на дееца, причините и мотивите за извършване на
престъплението, размера на причинената имотна вреда. По изложените съображения
съдът счита, че следва наказание да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността и вината обстоятелства.
Предвид изложеното, след
като признава подсъдимия за виновен, съдът осъжда Р.Х. на наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим, което наказание да
изтърпи в затвор от закрит тип.
Следва
да се приложи разпоредбата на чл. 53 от НК, тъй като е забранено притежаването
на мобилните телефони, приложени като веществени доказателства по делото,
поради което и на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК съдът отнема в полза на държавата
приложените като веществени доказателства мобилни телефони: мобилен телефон,
иззет при обиск на килия № 5, 6 на 03.04.2008 г., 1 магнитен носител диск, 1
брой батерия за мобилен телефон, 2 броя карти за мобилен телефон, 1 брой
мобилен телефон “Нокиа 2100”, 1 брой мобилен телефон “Нокиа 6230” с батерия и
биканект карта, 4 броя карти, 1 брой памет карта, 1 брой мобилен телефон
“Сименс М-55” с 2 броя батерии, карта на Вивател и кабел с букси, 1 брой черно
зарядно, 1 брой мобилен телефон “Сименс А-70”, 1 брой мобилен телефон “Сименс
А-50”, 3 броя батерии за “Сименс”, черно зарядно с част от проводник без
щепсел, 1 брой мобилен телефон “Сименс С 75”, 1 брой “Панасоник *” с ИМЕИ *, 1
брой мобилен телефон “Нокиа” 2600b, с ИМЕИ *, 1 брой мобилен телефон “Сименс”
черен, 2 броя зарядни с проводник, ОСТАНАЛИТЕ ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА след
влизане в сила на присъдата да бъдат предадени за унищожаване.
При
този изход на делото следва подсъдимият Р.Х., да бъде осъден да заплати
направените разноски по делото в размер на 399.02 лв.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: