РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Кнежа, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антон Цв. Антонов
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Гражданско дело №
20211430100369 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 във вр. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град
С. и адрес на управление: район „Ил.“, ул. „К.” № *, с ЕИК № *********,
представлявано от Ал. В. Д. – Главен изпълнителен директор и Мл. М. –
Изпълнителен директор, чрез адв. И.Й., със съдебен адрес: гр. С., ул.“Ц. К.”
№ *, хотел Р., офис ***, СРЕЩУ:, ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
“Напредък“-Кнежа, с ЕИК/код по БУЛСТАТ:*********,със седалище и адрес
на управление гр.Кн., ул.“М. Б.“ № **,общ. Кн., обл. Плевен ,представлявана
от Председател - М. В. П., с която е предявен иск с правно основание: чл. 422,
във връзка с чл. 415, от ГПК, и цена 1045,25 лева.
Представиха се следните писмени доказателства: Договори с приложения; 5
броя фактури; 4 броя сметки за неустойка, като се назначи, изслуша и прие
заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
На ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за
възражение. В указания срок в канцеларията на съда не е депозиран писмен
отговор по делото. В съдебно заседание и в писмено становище, председателя
1
на кооперацията заяви, че признават само две от посочените в исковата молба
фактури, а именно фактура №*********/09.08.2019г. за сумата от 210,32 лева
за период на фактуриране от 07.07.2019г. до 06.08.2019г. и фактура
№39820832/10.09.2019г. за 193,27 лева за период на фактуриране от
07.08.2019г. до 06.09.2019г., които не са платени. Останалите фактури не ги
признават, тъй като са извън срока на договора.
Искането на ищцовата страна е съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищцовото
дружество сумата от 1045,25 лева, представляваща: 817,25 лева – месечни
такси и потребление за ползване на услуги по договор М5773245 за периода
07.07.2019г – 06.12.2019г., както и 228 лева – неустойка за неизпълнение на
договор М5773245. Претендира се и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до изплащане на
задължението и направените деловодни разноски в настоящото и заповедното
производство.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
От представените по делото писмени доказателства, приети без възражения в
първото съдебно заседание и тези по ч.гр.дело № 288/2021г. по описа на РС-
Кн., настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
За да защити правният си интерес и в изпълнение на разпореждането дадено
от съда по ч.гр.дело № 288/2021г. по описа на РС-Кн., с правно основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищцовото дружество е предявило настоящият иск с
правно основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска:
1045,25 лева.
Съдът, след преценка доводите на ищеца, становището на ответника и
представените по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна: Между страните по настоящият договор имало
сключен договор за ползване на мобилни услуги ********* от 26.06.2017г. за
срок от две години. В него в т. 6.2.4. е посочено, че договора може да се
2
прекрати с едномесечно предизвестие до Мобилтел, а при липса на такова от
абоната договора продължава при същите условия, и може да се прекрати по
всяко време с едномесечно писмено предизвестие без неустойки.
По делото не се представиха писмени доказателства, които да пояснят как
ищцовото дружество е приело, че договорът е прекратен на 06.12.2019г. –
датата на последната фактура, а не на 01.09.2019г. какъвто е срока посочен в
договора за ползване на мобилни услуги ********* от 26.06.2017г.
На 23.04.2021г. ищцовото дружество подало до РС-Кн. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради незаплащане на сумата от
1045,25 лева, представляваща: 817,25 лева – месечни такси и потребление за
ползване на услуги по договор М5773245 за периода 07.07.2019г –
06.12.2019г. и 228,00 лева – неустойка за неизпълнение на договор №
М5773245, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Образувано било ч.гр.д. № 288/2021г. и издадена Заповед № 197/23.04.2021г.
Ответната страна възразила, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, тъй като срока на договора между тях
изтекъл на 01.09.2019г. Съдът дал указания на ищцовото дружество да
предяви установителен иск в едномесечен срок от получаване на
съобщението. В изпълнение на тези указания е образувано настоящото гр.
дело №369/2021г.
Ответната страна във възражението си по ч.гр.д. № 288/2021г. по описа на
РС-Кн., потвърдено в съдебно заседание по настоящото дело, признава само
фактурите за период на фактуриране от 07.07.2019г. до 06.08.2019г. и от
07.08.2019г. до 06.09.2019г. Останалите фактури не ги признава, като твърди,
че са извън срока на договора.
В съдебно заседание и в писмено становище, председателя на кооперацията
заяви, че признават само две от посочените в исковата молба фактури, а
именно фактура №*********/09.08.2019г. за сумата от 210,32 лева за период
на фактуриране от 07.07.2019г. до 06.08.2019г. и фактура
№*********/10.09.2019г. за 193,27 лева за период на фактуриране от
07.08.2019г. до 06.09.2019г., които не са платени. Останалите фактури не ги
признават, тъй като са извън срока на договора. Ответната страна е
категорична, че екземпляр от договор с номер 5773245 не разполагат.
3
Искането е да бъдат отхвърлени като недопустими, неоснователни и
недоказани фактури с номера *********/10.10.2019г. за сумата от 181,27 лева
, фактура № *********/11.11.2019г. за 150,83 лева и фактура №
**********/10.12.2019г. за сумата от 81,56 лева, както и неустойките по
договор № М5773245, ведно със законната лихва от 228лева.
По делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение,
прието от страните без възражение е, че само три от процесните фактури са
осчетоводени в счетоводството на ПК „Напредък“, за които е ползвала
данъчен кредит и това са: №*********/09.08.2019г. за сумата от 210,32 лева;
№*********/10.09.2019г. за 193,27 лева и *********/11.11.2019г. за 150,83
лева. Останалите две фактури не са осчетоводени и за тях не е ползван
данъчен кредит. Като причина за това в заключението се посочва, че не са
получени в кооперацията. В него е посочено, че за преходен период юни
2017- юни 2019г. са издавани и осчетоводявани фактури от „А1 България“
ЕАД по партида ********* отговарящи на условията на сключения между
страните договор с № ********* от 26.06.2017г., като плащанията в повечето
случаи са извършвани през каса в брой.
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните
правни изводи:
Налице е активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване
на настоящия иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.
Ищцовата страна е инициирала заповедно производство, чието продължение
е настоящият исков процес и това е станало в изпълнение на указанията на
РС-Кн. дадени с Определение № 86 от 28.05.2021г. по ч.гр.д. № 288/2021г.
Тези указания са в смисъл, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Тези указания са
изпълнени в срок и е образувано настоящото дело с което ищеца защитава
правния си интерес, за който вече има издадена заповед за изпълнение.
Настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим при наличие на
активна процесуална лигитимация на ищеца, който твърди, че има парично
вземане спрямо ответника в определен размер и срещу когото е издадена
заповед по чл.410 от ГПК.
От представените писмени доказателства е видно, че ответника е уведомен за
стойността на задълженията си, в заповедното производство по образуваното
4
пред РС-Кн. ч.гр.д. №288/2021г. но на основание чл.414 от ГПК е възразил, че
не дължи изпълнение на цялото вземане по издадената заповед за изпълнение.
Предвид представените писмени доказателства, признаване частично на иска
от ответната страна и заключението на съдебно-счетоводната експертиза
съдът приема, че исковата претенция се явява частично основателна и следва
да уважи предявения иск за главницата за сумата от 554,42 лева, като се
отхвърли за остатъка до пълния първоначално предявен размер от 817,25
лева, като неоснователен.
Съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на
вземането на ищеца към ответника само в този размер.
Настоящият състав не приема за задължителна разпоредбата на т.26.4 от ОУ,
предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза за начина на
плащанията на задълженията на ответната страна - в брой. В представеният
договор за ползване на мобилни услуги ********* от 26.06.2017г. и
приложенията към него няма изрично „…уведомяване на абоната за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура.“
В сключеният между страните по настоящото дело договор за ползване на
мобилни услуги ********* от 26.06.2017г. за срок от две години, в
приложение №2 е посочено, че оператора има право да получи неустойка в
размер на всички месечни абонаментни такси, от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок за ползване. В случая срока на Договора е
изтекъл на 01.09.2019г. и настоящият състав приема, че претендираната
неустойка за неизпълнение на посочен в ИМ договор с № М5773245, какъвто
няма представен да е сключен между страните по настоящото дело, в размер
на 228,00 лева е НЕДЪЛЖИМА.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете
производства разноски, съобразно уважената част от иска, както следва:
сумата от 119,34 лева – държавна такса и разноски за вещо лице, по
настоящото дело и по заповедното производство, съразмерно с уважената
част от исковата претенция - държавна такса и разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 172,39 лева.
Водим от горното съдът ,
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че към
23.04.2021г. в полза „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД , със седалище в град С. и адрес
на управление: район „Ил.“, ул. „К.” № *, с ЕИК № *********,
представлявано от Ал. В. Д. – Главен изпълнителен директор и Мл. М. –
Изпълнителен директор, чрез адв. И.Й., със съдебен адрес: гр. С., ул.“Ц. К.”
№ *, хотел Р., офис ***, съществува вземане против: „ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ - НАПРЕДЪК“-Кн., с ЕИК/код по БУЛСТАТ:*********,със
седалище и адрес на управление гр.Кн., ул.“М. Б.“ № **,общ. Кн., обл.
Плевен, представлявана от Председател - М. В. П., за сумата от 554,42
лева – главница и законна лихва върху размера на главницата от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.04.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ - НАПРЕДЪК“-Кн., с ЕИК/код по
БУЛСТАТ:*********,със седалище и адрес на управление гр.Кн., ул.“М. Б.“
№ **,общ. Кн., обл. Плевен, представлявана от Председател - М. В. П.,
съществуването на вземането на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД , със седалище в
град С. и адрес на управление: район „Ил.“, ул. „К.” № *, с ЕИК № *********,
представлявано от Ал. В. Д. – Главен изпълнителен директор и Мл. М. –
Изпълнителен директор, чрез адв. И.Й., със съдебен адрес: гр. С., ул.“Ц. К.”
№ *, хотел Р., офис ***, за сумата над 554,42 лева, до първоначално
предявения размер от 817,25 лева, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението – 23.04.2021г. до изплащане на вземането, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД , със
седалище в град С. и адрес на управление: район „Ил.“, ул. „К.” № *, с ЕИК №
*********, представлявано от Ал. В. Д. – Главен изпълнителен директор и
Мл. М. – Изпълнителен директор, чрез адв. И.Й., със съдебен адрес: гр. С.,
ул.“Ц. К.” № *, хотел Р., офис ***, за заплащане на договорни неустойки от
228,00 лева, КАТО НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ - НАПРЕДЪК“ гр. Кн., с
ЕИК/код по БУЛСТАТ:*********,със седалище и адрес на управление
6
гр.Кн., ул.“М. Б.“ № **,общ. Кн., обл. Плевен, представлявана от
Председател - М. В. П., ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД , със
седалище в град С. и адрес на управление: район „Ил.“, ул. „К.” № *, с ЕИК №
*********, представлявано от Ал. В. Д. – Главен изпълнителен директор и
Мл. М. – Изпълнителен директор, чрез адв. И.Й., със съдебен адрес: гр. С.,
ул.“Ц. К.” № *, хотел Р., офис ***, направените деловодни разноски,
съобразени с признатата част от иска, в настоящото съдебно производство
в общ размер на - 119,34 лева – държавна такса и възнаграждение на вещо
лице, както и направените такива по заповедното производство в общ размер
на 172,39 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПлОС в 14-дневен
срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7