Р Е Ш Е Н И Е
№ 1479
1.11.2019 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 2 октомври
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 1678 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът ЗАРА ФУРАЖИ” АД твърди в исковата си молба, че на
30.10.2018г. ответното дружество „АГРИАФЕР” ЕООД издало запис на заповед, с
който безусловно и при съдържание на уговорка „без протест" се задължило
да заплати на ищцовото дружество "ЗАРА ФУРАЖИ" АД сума в размер на
14515,20 лева, с падеж на това задължение - 19.11.2018 г., с място на плащане в
гр. Стара Загора, кв. „К. Ганчев”,
Фуражен комплекс край околовръстно шосе и начин на плащане по банков път по
посочена в записа банкова сметка.
***т външна страна и
прите,00жавал изискуемите реквизити, отговаряйки на изискванията на чл. 535 от ТЗ за форма и съдържание, като съдържало:
- наименование „запис на
заповед", като това наименование било упоменато и в текста и то в такава
граматическа и логическа връзка, която не пораждала съмнение, че с него бил
означен самият документ;
- безусловно
обещание да се платил определена сума, изписана цифром и словом;
- изрично и ясно
посочен падеж с конкретна дата, без да било необходимо предявяване;
- посочен конкретен адрес като място на плащане;
- името на лицето, на което трябвало да се плати;
- дата на издаване и място на издаване;
- подпис на издателя;
- включена била и уговорка „без протест".
Твърдят, че на 30.10.2018 г. управителят на ответното дружество - С.В.Г.
авалирал записа на заповед, като изписал собственоръчно името си и поставил
подписа си на лицевата страна на записа на заповед под изричния текст „авалирам задължението при същите условия като
поръчител". От външна страна формата на менителничното
поръчителство съгласно чл. 484, ал. 1 от ТЗ била спазена. Съгласно чл. 485, ал.
1 във вр. с чл. 537 от ТЗ „поръчителят
отговаря както лицето, за което е поръчителствал". Следователно
вторият ответник, солидарно задължил се с "АГРИАФЕР" ЕООД спрямо
кредитора "ЗАРА ФУРАЖИ" АД по процесния запис на заповед, отговарял
на същото основание като издателя за поетите парични задължения по
менителничния ефект с настъпил падеж.
Плащането по записа на заповед станало изискуемо на 19.11.2018 г., когато
настъпил падежът на задължението поето с него.
На
20.11.2018 г. на основание чл. 417, т. 10 от ГПК ищецът/кредитор "ЗАРА
ФУРАЖИ" АД подал в Районен съд - Стара Загора заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците/длъжници за сумата
от 14515,20 лева, представляваща претенция за вземане по запис на заповед,
издаден на 30.10.2018 г. с дата на падеж 19.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за разноски в производството. За горепосочените суми на
21.11.2018 г. била издадена Заповед № 3317 за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК, а на същата дата бил издаден и изпълнителен лист по ч.гр.
дело № 5816/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. В срока по чл. 414
от ГПК ответниците възразили срещу издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
приложено представя удостоверение от 18.03.2019 г., издадено от ЧСИ Маргарита
Димитрова по изп. дело № 885/2018 г. Видно от удостоверението, с издадения
изпълнителен лист по ч.гр. дело № 5816/2018 г. на Районен съд – Стара Загора,
кредиторът/ищец „Зара Фуражи" АД образувал изп. дело № 885/2018 г. срещу
двамата длъжници/ответници, като по изпълнителното дело били отразени две
погасявания на задълженията на длъжниците - едното по принудителен ред, а
другото извършено доброволно. На 14.03.2019 г. съдебният изпълнител превел
1137,42 лева на „Зара Фуражи" АД, която сума представлявала полагащата се
на ищцовото дружество част след разпределение на сума, събрана от продажба на
недвижимо имущество на длъжника „АГРИАФЕР" ЕООД по изп. дело № 652/2018 г.
На същата дата 14.03.2019 г. „Зара Фуражи" АД получил от С.В.Г., в
качеството му на управител на ответника/длъжник „АГРИАФЕР" ЕООД в брой
сумата от 5000 лева, като видно от представената като доказателство разписка,
със същата сума ответникът погасил част от дължимите суми по изп. дело №
885/2018 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова. Това доброволно плащане
означавало, че ответното дружество, чрез управителя си, който също бил ответник
в производството, на практика признавало вземанията на „Зара Фуражи" АД
към него по процесния запис на заповед, тъй като изпълнителното дело било
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание именно
процесния запис на заповед.
Сочат, че към датата на подаване на настоящата искова молба, след извършените
на 14.03.2019 г. две погасявания на задълженията към „Зара Фуражи" АД,
били погасени в поредността съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
изцяло задълженията на ответниците/длъжници за разноски по ч.гр. дело №
5816/2018 г. на РС-Стара Загора (1250,31
лева, видно от приложеното удостоверение), за разноски по изп. дело №
885/2018 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова (общо 1068 лева, видно от приложеното удостоверение), главница в размер на
3359,46 лева (разликата между
първоначалния размер на главницата 14515,20 лева и посочения остатъчен размер в
приложеното удостоверение), както и законна лихва от 20.11.2018 г. до
14.03.2019 г. в размер на 459,65 лева (размерът
е посочен в приложеното удостоверение). Ответниците все още не били
заплатили на ищеца, подлежащата на установяване като дължима в настоящото
производство сума от 11155,74 лева, представляваща незаплатен остатък от
дължимата по процесния запис на заповед след горепосочените частични
погасявания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2019
г.
Предвид гореизложеното в срока по чл. 415 от ГПК и на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК за ищеца било налице правният интерес да предяви настоящият иск.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на
вземането на „ЗАРА ФУРАЖИ” АД против „АГРИАФЕР” ЕООД в размер на 11155,74 лева,
представляващо незаплатен остатък от вземане по запис на заповед в пълен размер
от 14515,20 лева, издаден на 30.10.2018 г. с дата на падеж 19.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата – предмет на установителния иск от
15.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Моли
съда да им бъдат присъдени разноските по делото.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от С.В.Г. ***, в който заявяват, че оспорват исковата
претенция по основание и размер. Документът, с който се претендирало право на
парично вземане бил нередовен от външна страна и не отговарял на изискванията
на закона. Претендираната сума била недължима. Ценната книга била издадена във
връзка с каузално правоотношение между страните, което било правното основание
за евентуална претенция за търсената сума. Претендираната със записа на заповед
сума била недължима, тъй като с нея повторно се търсило присъждане на парична
сума. С оглед пълнота и всеобхватност при разглеждането на делото в предмет на
същото следвало да бъде разгледано каузалното правоотношение между страните
/възникване и изпълнение/, като бъдело установено основателност на претенцията
за плащане, изпълнението на задълженията на страните, изискуемост и ликвидност
на паричното вземане. Считат предявения иск за неоснователен и оспорват размера
му. Считат исковата претенция за недоказана. Търсената сума била недължима.
Молят
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание пълномощника на ищеца – адв. С.Д., сочи че претенцията им
се основава въз основа на запис на заповед, след издаването на която има две
частични погасявания – едно принудително и едно доброволно. Заявява, че претенцията
е за по-малка сума в размер на 11 155.74 лв., а също така лихвата е от март
месец от последното плащане, както и претендират законна лихва от 15.03.2019 г.
Заявява, че нямат искане за мораторна лихва.
В съдебно заседание ответниците не изпращат упълномощени представители
Съдът, след като прецени събраните
по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните
и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и
фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 5816/2018 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 3317/22.11.2018
г. за сумата от 14 515,20 лева за главница, представляваща неизпълнено
задължение по запис на заповед, издаден на 30.10.2018 г., с падеж 19.11.2018 г.,
и законна лихва от 20.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата
290,31 лева държавна такса и сумата 960 лева адвокатско възнаграждение –
разноски по делото, срещу която заповед ответникът е възразил. В
законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
По
делото е представено заверено копие от запис на заповед, издаден на 30.10.2018
г. за сумата в размер на 14515.20 лв. и с падеж 19.11.2018 г.
Не
се спори, а и видно от представеното по делото удостоверение от ЧСИ Маргарита
Димитрова след завеждане на изпълнителното дело, ответникът „Агриафер“ ЕООД доброволно
е заплатил сума в размер на 5000 лв., както и сума в размер на 1137.42 лева /от
които: разноски по изп. дело – такси по ТТРЗЧСИ – 108.00
лева, адв. възнаграждение – 960 лева, разноски по гр.дело
(ИЛ) – 69.42 лева/.
По
делото е представена и разписка, подписана от управителя на ответното дружество
С.В.Г., в която е описано, че същият е предал на ищеца сума в размер на 5000
лева, която сума представлява част от дължимите суми по изпълнително дело №
885/2018 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова.
Съгласно
разпоредбата на чл. 537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно,
доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. От
външна страна, представеният запис на заповед е редовен и като абстрактна
сделка, и то формална, съдържа всички предвидени от закона реквизити.
Менителничното задължение е в резултат на абстрактна сделка и възниква за
автора на волеизявлението, по силата на издадения менителничен ефект. Ефектът
настъпва с факта на издаване на ценната книга, независимо от причините за
нейното издаване. От изложените дотук съображения, съдът приема, че процесният
запис на заповед съдържа указаните в чл. 535 от ТЗ реквизити и като едностранна
и абстрактна правна сделка е източник за
задължение на ответниците. В записа на заповед не е задължително да се сочи
основанието за задължаване на издателя. Поемането на парично задължение обаче
винаги става с определена цел, която е свързана с други правоотношения, извън
менителнични - каузални между издателя и ремитента. Ценната книга е подписана
от издателя и авалиста – ответника С.В.Г. поради което поетото задължение
подлежи на изпълнение. В отговора на исковата молба ответникът С.В.Г. сочи, че
ценната книга издадена във връзка с каузално правоотношение, но нито сочи какво
е то, нито сочи доказателства за наличие на такова правоотношение между
страните по делото. Обстоятелството, че е налице плащане по тази ценна книга в
изпълнителното производство сочи на признание на иска от страна на ответниците.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК за основателен до размера на 11 155.74 лв. главница, представляващо
незаплатен остатък от вземане по запис на заповед в пълен размер от 14515,20
лева, издаден на 30.10.2018 г. с дата на падеж 19.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата – предмет на установителния иск от 19.03.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 3317/21.11.2018 г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5816/2018 г. по
описа на РС Стара Загора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените от
ищеца разноски по настоящото производство в размер на 1423.15 лв., съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „АГРИАФЕР“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Стара Загора, ул. „Райна Княгиня“ № 2, чл.2, вх.А, ет.1, ап.25,
представлявано от С.В.Г. и С.В.Г. с
ЕГН ********** ***, че дължат на „ЗАРА
ФУРАЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, кв. „К. Ганчев“, Фуражен комплекс край околовръстно шосе, ЕИК *********,
представлявано от Васил Николов Шомов, сумата
от 11 155.74 лв. /единадесет
хиляди сто петдесет и пет лв. и 74 ст./ главница, представляваща незаплатен
остатък от вземане по запис на заповед в пълен размер от 14515,20 лева, издаден
на 30.10.2018 г. с дата на падеж 19.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата – предмет на установителния иск от 19.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
3317/21.11.2018 г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5816/2018 г. по описа на РС
Стара Загора.
ОСЪЖДА „АГРИАФЕР“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. „Райна Княгиня“ № 2, чл.2, вх.А, ет.1, ап.25, представлявано
от С.В.Г. и С.В.Г. с ЕГН ********** ***,
да заплатят на „ЗАРА ФУРАЖИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. „К.
Ганчев“, Фуражен комплекс край околовръстно шосе, ЕИК *********, представлявано
от Васил Николов Шомов сумата от 1423.15
лева, представляваща направените по настоящото производство разноски съобразно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: