Определение по дело №71/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 137
Дата: 12 март 2019 г.
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20193600500071
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 137

 

град Шумен, 12.03.2019 г.

 

            Шуменският окръжен съд,  в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        Председател: Константин Моллов

                                                                                   Членове: 1.Йордан Димов

                                                                                                     2.Ненка Цветанкова

 

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. ч. гр. д. №71 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.208, ал.3 от ГПК.

Настоящото производство е започнало по жалба на Е.И.Е., ЕГН-**********,*** против Определение №101/29.01.2019 г. по гр.д. №105/2019 г. по описа на НпРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допускане на обезпечение на доказателства за бъдещи искове с правно основание чл.190 от ЗЗД, предявими против Р.М.Р. и Г.И.Р., като се назначи съдебно-оценителна експертиза, за оценяване на следните имоти – 1).Нива в землището на с. Каравелово, местост „Я..”, 14.380 дка, трета категория имот №017002 и 2).Нива находяща се в с.с., в местността „Кулаклък”, 12 535 дка, трета категория, имот №025002, както и увеличената им стойност в сравнение с тази, която са имали към момента на закупуването им от молителят – 14.11.2013 г. В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Искането за обезпечаване на доказателства е имало за цел да изясни настоящата пазарна цена на името, както и какви са извършените подобрения в същия. Твърди, че той няма как да знае какви ще са тези стойности, а това ще предпостави и цената на иска. Твърди, че тази експертиза може да се събере като доказателство и при вече заведено дело, но за него ще представлява затруднение да определи цената на иска. Намира, че нормата на чл.70, ал.3 от ГПК, на който се позовава първоинстанционният съд не е приложила в случая, тъй като тя се прилага само ако определяне на цената на иска е затруднено към момента на предявяването му. Моли да бъде отменено постановеното определение.

Въззивната частна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения от закона срок и се явява допустима. Разгледана по същество същата е  неоснователна.

В рамките на производството се установява следното от фактическа и правна страна: Заведеното пред първоинстанционният съд производство е по реда на раздел VІІ, глава Четиринадесета от ГПК – такова за обезпечаване на доказателства. Касае се за искане за определяне на стойност на земя към момента на придобиването ѝ, както и в по-късен момент, в който от трето лице е правилно проведен иск с правно основание чл.76 от ЗН, което би дало на молителя право да води иск против своя праводател на основание чл.190 от ЗЗД. Безспорно е, че съобразно нормата на чл.207 от ГПК, за да се произнесе по подобно искане съдът следва да прецени дали искът е допустим и дали действително съществува опасност да се изгуби или да се затрудни събирането на посоченото доказателство. Оценката на земеделска земя не е заплашена от соченото или доказателството да се изгуби или да бъде затруднено събирането му. И неспециалист е наясно, че оценяването на земя с определена категория, става след проверка на средните цени на земя в конкретно землище (район) за съответен период. Земята няма да изчезне. Т.е. явно е, че подобно искане за обезпечаване на доказателства е неоснователно, тъй като същото доказателство може без проблем да бъде събрано в производството по общия ред. Всъщност нито в искането отправено до първоинстанционният съд, нито в жалбата си молителят и жалбоподател не твърди, че доказателството ще се изгуби или събирането му ще бъде затруднено. Само се сочи, че по този начин той ще бъде улеснен в определянето на цената на иска. В това отношение напълно резонни са мотивите изложени от първоинстанционният съдия, че определянето на цената на иска при това положение – първоначална невъзможност да се определи цената на иска може да се избегне с нормата на чл.70, ал.3 от ГПК. В тази хипотеза съдът ще определи цената, а ако се окаже, че сумата за държавна такса е по-малко или повече, то ищеца ще следва да довнесе такава или пък ще може да претендира надвнесеното.

Ето защо предвид пълното съвпадение на мотивите на първоинстанционният и въззивният съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №101/29.01.2019 г. по гр.д. №105/2019 г. по описа на НпРС като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                       2.