РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. София , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208537 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. ИВ. Й. от гр.София, ул.»Абоба“, № 1, ет.12,
ап.31 чрез пълномощника му –адв.Т. - САК против Наказателно постановление №
21-4332-009186/13.05.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 (три
хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за
нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че описаната в акта и в обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка не била ясна и конкретна и не
отговаряла на действителната такава. По този начин се ограничавало правото на
защита на жалбоподателя, който бил в невъзможност да разбере какво точно
нарушение е извършил и защо е ангажирана неговата административно –
наказателна отговорност.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакуваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Същият се представлява от пълномощника си –адв. Т., която в дадения ход по
1
същество пледира за отмяна на обжалваното НП, като аргументи за това развива в
представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените от
доверителя й разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.04.2021 г. свидетелят Н. Л. Л. и колегата му ********** –
мл.автоконтрольори в СДВР – ОПП изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул –нощна смяна. Същите около 22:35 часа се намирали в служебния си
лек автомобил в гр.София, като автомобилът бил управляван от св.Л..
Автомобилът спрял на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на
ул.“Свети Наум“ и бул.“Черни връх“ в лентата за движение направо към
бул.“Арсеналски“ и на ляво към бул.“Черни връх“. Полицейският автомобил бил
трети по ред в колоната от спрели на червен сигнал на светофара автомобили.
Първият от тях бил лек автомобил, марка „БМВ“, който след като светнал зелен
сигнал на светофарната уредба завил на ляво по бул.“Черни връх“. Вторият лек
автомобил продължил движението си по бул.“Арсеналски“, като св.Л. също
извършил маневра завой на ляво по бул.“Черни връх“. В този момент св.Л.
възприел вече завилия по бул.“Черни връх“ лек автомобил „БМВ“, водачът на
който започнал да изпълнява т.нар. „дрифтове“ – с рязко повишаване оборотите
на двигателя на автомобила превъртал задвижващите колела, отклонявайки
движещото се МПС в посока ляво –дясно по надлъжната му ос.
По това време по бул.“Черни връх“ имало снежна покривка от около един
сантиметър и нямало интензивно движение от автомобили. Въпреки това обаче
насрещно движещият се пикап се отклонил на дясно към тротоара, за да избегне
съприкосновение с лъкатушещия по пътното платно лек автомобил „БМВ“.
Дрифтовете на автомобила продължили около 300 метра.
Св.Л. включил специалния режим на управлявания от него лек автомобил –
светлинен и звуков. Водачът на лекия автомобил „БМВ“ възприел подадения му
звуков и светлинен сигнал и преустановил изпълнението на дрифтовете, след
което спрял в дясно на пътното платно. Св.Л. се легитимирал и поискал
документите на водача за извършване на полицейска проверка. В хода на
извършената проверка била установена самоличността на същия –
2
жалбоподателят С.Й., който управлявал лек автомобил „БМВ М2“ с рег. № СВ 11
19 ММ, регистриран на лизингова къща „София лизинг“ ЕАД. Водачът Й. бил
тестван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата му била
отрицателна. Водачът обяснил на полицейските служители, че е използвал
възможността да се „изкефи“, тъй като имало малка снежна покривка от прясно
навалял сняг.
За констатираното нарушение свидетелят Н.Л. съставил срещу
жалбоподателя СТ. ИВ. Й. Акт за установяване на административно нарушение
№ 415113/17.04.2021 г., затова, че на същата дата около 22:35 часа в гр. София
като водач на лек автомобил БМВ М2“ с рег. № СВ 11 19 ММ, регистриран на
лизингова къща „София лизинг“ ЕАД по бул.“Черни връх“ с посока на движение
от ул.“Св.Наум“ към бул.“Дж.Баучер“, като от кръстовището с ул.“Свети Наум“ в
продължение на около 300 метра не използва пътя съгласно неговото
предназначение (за превоз на хора и товари), а го използва с цел извършване на
дрифт чрез рязко повишаване оборотите на двигателя на автомобила, с което
превърта задвижващите колела, отклонявайки управляваното МПС в посока ляво
–дясно по надлъжната му ос, с което създава опасност и предпоставка за ПТП с
останалите участници в движението. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
АУАН бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал без възражение. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
също не е било депозирано възражение срещу така съставения акт.
Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-009186/13.05.2021 г., с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация, на чл.175, ал.1, предл.3
от ЗДвП на нарушителя е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 19.05.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от
ЗАНН – АУАН № 415113/17.04.2021 г., справка –картон на водача, Заповед №
8121 К-13180/29.10.2019 г., Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед
№ 8121-З-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните
3
лица от МВР за съставяне на АУАН; както и от гласните доказателствени
средства.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля –актосъставител, от показанията
на който се установява описаната по –горе фактическа обстановка. В тази връзка
следва да се посочи, че Н.Л. е свидетел -очевидец на твърдяното нарушение,
който по времето и на мястото на извършване на нарушението е бил на работа
заедно с още един свой колега-Петър Стоев, присъствал при установяване на
нарушението и съставяне на АУАН. В показанията си пред съда св. Л. изрично
заяви, че нарушителят не само, че си е признал, че е извършил нарушението, за
което е санкциониран, но е и подписал акта без възражения, който факт се
установява от приложения по делото екземпляр.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за
обжалване по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу административно –
наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна служебна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни
органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Също
така, е спазена предвидената от закона писмена форма и давностните срокове по
смисъла на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчване
на АУАН и НП на нарушителя.
Спазени са императивните изисквания на чл.42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и
ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в състояние
да възприеме фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да
организира защитата си, което е и сторил.
4
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с
цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление
на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за
съответната цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, наказващият
орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички
елементи от обективната страна на нарушението. В случая е без значение как и по
какъв начин е въздействано върху системите за управление на автомобила, за да
се постигне описания в АУАН и НП ефект при движение на лекия автомобил.
Ноторно известно от гледна точка на опита и практиката е, дори за лица, които не
са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на
автомобила - рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя на
автомобила, с което се превъртат задвижващите колела, или при извършване на
други действия, като например завъртане на волана, поотделно или в тяхното
съчетание, се наблюдава именно посочения ефект, при който се демонстрира
отклоняване от траекторията на движение на МПС и други ефекти, известни като
„форсиране“, "въртене на гуми" или „дрифт“ в разговорния език, като без
съмнение този ефект специално се цели, тъй като той не може да настъпи при
нормално управление на автомобила и е без значение начина, по който е
постигнат от водача.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в
различни посоки, чрез рязко повишаване на скоростта, в никакъв случай не
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за
превоз на хора и товари. Наличието на мокра и хлъзгава настилка от прясно
навалял сняг предполага шофиране със завишено внимание и съобразителност, а
не рязко увеличаване на скоростта на управляваното МПС с произтичащата от
това вероятност за загуба на контрол над автомобила. Всяко неовладяване на
5
автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да
има фатални последици. Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за
движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобила
лица, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира
с висока степен на обществена опасност.
Санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В случая санкцията на нарушителя правилно е наложена на основание
чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП в посочения в нормата размер на наказанията.
Въпреки, че не е направено такова искане от страна на жалбоподателя,
настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус е неприложима
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се вземат предвид
зачестилите нарушения от този вид, които създават особено голяма опасност за
всички участници в движението, тъй като са абсолютна предпоставка за
настъпване на пътнотранспортни произшествия. Именно, от високата степен на
обществена опасност на тези деяния е продиктуван и големият размер на
предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба"
от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 12 месеца, като за съда не съществува възможност да
ревизира размера на тези наказания.
Поради гореизложеното съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено. Същото е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила, поради което сочените от жалбоподателя основания за
отмяната му не са налице.
При този изход на делото, неоснователна е претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-009186/13.05.2021
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на СТ.
ИВ. Й. на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7