Р Е Ш Е Н И Е
№219
гр. Велико Търново, 8.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
Мария Недева |
И с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10165 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът „Еврострой Велико Търново“ ООД – Велико Търново, чрез ***Г.
от ВТАК, е обжалвал като неправилно решение №227 от 23.04.2021 година, постановено
по АНД №1919 по описа н ВТРС за 2020 година.
Доколкото може да се извлече от съдържанието на касационната жалба,
претендира се неправилност на решението поради неправилно приложен от районният
съд закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ответникът по касация, ЦУ на НАП – София, чрез представителя си отрича
основателността на жалбата, като подробни аргументи излага в писменото си
становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Прокурорът
счита по - конкретно, че оплакванията за допуснати процесуални възражения при
връчването на АУАН са неоснователни, тъй като наличното по делото пълномощно и
дава представителна власт да получава документи, какъвто документ е и АУАН.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни
основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество
е основателна, макар и не по сочените в нея причини.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно
постановление № 445885 – F487910 от 4.7.2019
година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на
Националната агенция за приходите, с което на касатора на основание чл.185, ал.1,
връзка с ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
година на МФ, е наложена имуществена санкция от 700 лв., като е присъдил на
ответника по касация разноски от 120 лв.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че АУАН и НП са издадени
от оправомощени за това лица, като са спазени
административно – наказателните правила и няма допуснати съществени нарушения в
хода на административно-наказателното производство. По същество съдът е приел
и, че правилно АНО е констатира нарушаване на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, тъй като посочената
норма въвежда задължение извън случаите на продажба или сторно
операция всяка промяна на касовата наличност /началната сума, въвеждане или
извеждане на пари в или извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез
съответните операции, като от проверката е установено, че е налице несъответствие
между фактическата касова наличност и сумите, въведени във ФУ. Посоченото
според съда означава, че за сумата от 31,80 лв. не е използвана операцията
„служебно въведени“ или „служебно изведен“ суми. Съдът е приел неприложимостта
на института на чл.28 от ЗАНН. Най –
сетне съдът е приел и, че правилно е нарушението е квалифицирано като такова по
чл.185, ал.1 от ЗДДС, като е наложена и предвидената там санкция.
Решението е неправилно, тъй като неправилно е приложен закона в хипотезата
на приложен закон, който не е следвало да се приложи – чл.348, ал.2,
предложение второ от НПК.
Според обстоятелствената част на процесното пред съда постановление /лист
9 от делото/ при извършена на 19.05.2019 година проверка в обекта, стопанисван
от касатора е констатирано, че дневния оборот от монтирания и работещ в обекта
касов апарат е в размер от 23, 20 лв., докато наличността в касата е от 55 лева, като
няма отразени парични средства в началото на работния ден, нито са отразени
въведени или изведени парични средства. Констатирана е разлика между въведената
в паметта на апарата сума и фактически наличната сума от 31,80 лв. Констатирано
е и, че намиращият се в обекта /ресторант – винарна „Винпалас“ в село Арбанаси/ касов апарат притежава
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ пари в касата, като
посочените факти са описани в протокола за извършена проверка. Прието е, че посоченото
обективира нарушаване на изискването на разпоредбата
на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е посочено, че се
налага имуществена санкция в размер от 700 лв. на основание чл.185, ал.1 във
връзка с ал.2 от ЗДДС.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
година на МФ /Наредбата/ „Извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.“.
При така описаното основание за налагане на имуществената санкция неясно остава каква е точната правна
квалификация на претендираното нарушение. Чл.185, ал.1 от ЗДДС съдържа обективен
състав, отговорност за реализирането на който носят физически лица, търговци и
юридически лица, като тази разпоредба е неприложима в случая, тъй като от
фактическият контекст на делото е очевидно, че не става въпрос за неиздаване от
страна на касатора на документ, посочен в разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
В случая е посочено, че чл.185, ал.1 е във връзка с ал.2, но – както
касационната инстанция многократно е сочела - разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС съдържа два състава на нарушения. Първият състав, който е разписан в първото
изречени на нормата, съдържа признаците на резултатно нарушение, като не е
достатъчно субектът да не изпълни някакво нормативно изискване, на което е
подчинен, а е необходимо това неизпълнение да е в причинно следствена връзка с общественоопасен резултат – неотразяване на приход, като
аргументът за това се извлича от изречение второ от разпоредбата. Вторият
състав, който е разписан в изречение второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС, съдържа
признаците на формално нарушение, тъй като изключва наличие на причинно
следствена връзка и общественоопасен резултат под
формата на липса на отразяване на приходи при неспазването на нормативно
изискване от задължения субект.
При това положение, за да е законосъобразно
постановлението, е следвало да се посочи точното правно основание, което
обуславя налагането на санкционни последици, което в случая не е сторено. В
процесният случай съдът е следвало да преквалифицира предмета на спора,
прилагайки закон за еднакво наказуемо деяние, т.е. при непроменени фактически
обстоятелства е следвало съдът да приложи състава на чл.185, ал.2 изречение
второ от ЗДДС. Както е посочено в т.2 от Тълкувателно решение №8/16.09.2021
година, постановено от ОСС на 1 и 2 колегия на ВАС по ТД №1/2020 година, в
касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени
решението на районният съд, административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
Следва решението на районният съд да бъде отменено,
като се постанови ново, с което се отмени наказателното постановление.
Разноски за касатора не се дължат, тъй като
такива не се претендират.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №227 от 23.04.2021 година, постановено по АНД №1919 по
описа на ВТРС за 2020 година, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 445885 – F487910
от 4.7.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново
в ЦУ на Националната агенция за приходите.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.