№ 19117
гр. С., 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110162825 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявен е от ищеца „К.“ ООД, ЕИК ......... установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр чл. 99 ЗЗД за установяване спрямо
ответника „ОББ И.“ ЕАД, че дължи на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща
придобита на основание договор за цесия от 25.08.2020 г. сума, представляваща дадена
на отпаднало основание първоначална вноска по Договор за лизинг на недвижим имот
с опция за прехвърляне на право на собственост №А/... г. от „К.Т.“ ЕООД, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2022
г. по ч.гр.д. № 10610/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
В исковата молба и уточнение на същата от 23.01.2023 г. се твърди, че на
19.12.2008 г. „ОББ И.“ ЕАД като лизингодател и „К.Т.“ ЕООД като лизингополучател
сключват договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне на право на
собственост №А/... г. По силата на договора ответникът се е задължил да придобие
право на собственост върху УПИ с площ 1722 кв.м., находящ се в гр. С., р-н М.
представляващ УПИ № VI... от кв. 35 по плана на гр. С., местност „М. 1 – бул. А.М.в“.
Била предвидена опция за прехвърляне на право на собственост след изтичане на срока
на договора, а върху това на сградата – по време на срока на действие на договора.
На 23.12.2008 г. бил сключен договор за строителство между ответника,
лизингополучателя „К.Т.“ ЕООД и „К. “ ЕООД. По договора „К.Т.“ ЕООД платило на
23.01.2008 г. първоначална вноска в размер на 1 992 744, 85 евро. Сградата била
построена. На 24.01.2014 г. поради неплащане на няколко поредни лизингови вноски с
протокол № по ИД № .. по описа на ЧСИ Б.Б. било отнето владението върху
недвижимия имот. С решение от 30.03.2015 г. на Арбитражен съд при БТПП, по
арбитражно дело №/2013 г. било прието, че договорът за лизинг е прекратен на
15.10.2013 г. Договорът за строителство бил развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД от
строителя „К.“ ЕООД на 03.04.2020 г. с уведомително писмо с вх. № 464 от същата
дата. Даденото от „К.Т.“ ЕООД било на отпаднало основание, а след договор за цесия
от 25.08.2020 г. с ищеца в настоящото производство като цесионер и „К.Т.“ ЕООД като
цедент част от тази първоначална вноска в размер на 10 000 лв. била прехвърлена на
ищеца. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като
1
претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не дължи процесната сума, тъй
като с решение на Арбитражен съд при БТПП от 30.03.2015 г., постановено по
арбитражно дело № 487/2013 г. била отхвърлена претенцията на лизингополучателя
„К.Т.“ ЕООД срещу ответника „ОББ И.“ ЕАД за връщане на първоначалната вноска.
Сочи, че цесионният договор е нищожен. Счита, че с оглед пределите на СПН
цесионерът-ищец в настоящото производство не може да придобие вземане, което не е
съществувало към датата на договора за цесия.
Не оспорва сключването на процесния договор за лизинг, както и че определената
в чл. 6.2. от договора за лизинг първоначална вноска е заплатена от лизингодателя.
Твърди, че същият е прекратен едностранно от лизингодателя поради виновно
неизпълнение от страна на лизингополучателя и развалянето е занапред, считано от
15.10.2013 г.
Не оспорва, че на 23.12.2008 г. бил сключен договор за строителство между него и
„К.“ ЕООД. Твърди, че сградата е построена и въведена в експлоатация и че
ответникът е заплатил дължимата сума и оспорва договорът за строителство да е бил
развален. Посочва, че вземането на цедента не е съществувало, поради което и
договорът за цесия не е валиден. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за
периода от 15.10.2013 г. до 25.08.2020 г. При условие на евентуалност релевира
възражение за прихващане със съдебно установено насрещно вземане на ответника в
размер на 914 383,86 евро по силата на решение на Арбитражен съд при БТПП от
30.03.2015 г. по арбитражно дело №/2013 г. срещу праводателя на ищеца. Моли съда да
отхвърли предявения иск, претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните
по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е от ищеца „К.“ ООД, ЕИК ......... установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр чл. 99 ЗЗД.
Прието за съвместно разглеждане в настоящото производство е и евентуално
възражение за прихващане на ответника „ОББ И.“ ЕАД с вземането на ищеца до
размера на по-малкото от двете за сумата в общ размер от 914 383,86 евро, дължима от
праводателя на ищеца „К.Т.“ ЕООД на ответника по силата на решение на Арбитражен
съд при БТПП от 30.03.2015 г., постановено по арбитражно дело № 487/2013 г.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 99 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно отношение
между „К.“ ЕООД и ответника по договор за строителство; наличие на валиден
договор за цесия; съобщаване на цесията от цедента; че „К.“ ЕООД е изправна страна
по договора за строителство и е изпълнил точно своите задължения по него; че „К.Т.“
ЕООД е платил процесната първоначална вноска по договора за лизинг; развалянето
на договора поради виновното неизпълнение от страна на ответника; неизпълнението
от страна на ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че изпълнил точно задълженията си по
договора, както и всички правопогасващи и/или правоизключващи дълга
обстоятелства.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране,
респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените
вземания.
С оглед релевираното от ответника възражение за прихващане същият следва да
докаже съдебно установено насрещно вземане спрямо ищеца, с което извършва
прихващане и неговия размер.
С доклада по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 са обявени за безспорни и
2
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право: че на 19.12.2008 г. „ОББ И.“ ЕАД като лизингодател и „К.Т.“
ЕООД като лизингополучател сключват договор за лизинт на недвижим имот с опция
за прехвърляне на право на собственост №А/... г.; че първоначалната вноска по чл. 6.2
от договора е платена, както и че договорът е прекратен считано от 15.10.2013 г.; че на
23.12.2008 г. бил сключен договор за строителство между ответника и
лизингополучателя „К.“ ЕООД.
От събраните по делото доказаталства и предвид безпорните по делото факти и
обстоятелства, съдът прима, че по делото е установено, че между ответникът и „К.Т.“
ЕООД е бил сключен договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне
право на собственост №...А/...г., който е бил прекратен с Решение по арбитражно дело
№ от 2013 г. от 30.03.2015г. на Арбитражен съд при Българската търговско-
промишлена палата (л.83-116 по делото), както и че между ответникът, „К.“ ЕООД и
„К.Т.“ ЕООД е бил сключен договор за строителство от 23.12.2008г. Съгласно чл. 6.2
от договора за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост
№...А/...г., „К. Т.“ ЕООД се е задължило да заплати на „ООБ И.“ ЕАД с предишна
фирма „И.“ ЕАД сумата от 1992744,85 евро – първоначална вноска. Не е спорно по
делото, че посоената първоначална вноска е заплатена.
По делото е представен препис от договор за прехвърляне на вземания, (л. 15 от
делото) от който се установява, че „К.Т.“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „К.“ ООД
сумата от 10000 лева – част от подлежаща на връщане първоначална вноска по
развален към датата на цесията договор за лизинг на недвижим имот с опция за
прехвърляне право на собственост №...А/...г. Представен по делото е също така препис
от Решение на Арбитражния съд при БТПП, постановено по арбитражно дело № 487 от
2013 г. (л. 138 – л. 159 от делото), с което този съд е отхвърлил като неоснователен
иска на „К.Т.“ ЕООД срещу ответника за сумата от 9565026 лева, заплатена по договор
за финансов лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост 2
№...А/...г.
Ищецът претендира своето вземане на база следните юридически факти:
сключване между „К.Т.“ ЕООД и „ОББ И.“ ЕАД с предишна фирма И. ЕАД на договор
за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост №...А/...г.;
заплащане от страна на „К.Т.“ ЕООД на „ОББ И.“ ЕАД с предишна фирма И. ЕАД на
сумата от 1992744,85 евро – първоначална вноска по този договор; разваляне на
договора с Решение по арбитражно дело № от 2013 г. от 30.03.2015г. на Арбитражен
съд при БТПП и сключване на договора за цесия между ищеца „К.“ ООД като цесионер
и „К.Т.“ ЕООД, като цедент. Безпспорно по делото е, както бе споменато по-горе, че
първоначална вноска в размер на 1992744,85 евро е заплатена.
За да е налице основателност на настоящия иск е необходимо също така да се
установи безспорно, че вземането на „К.Т.“ ЕООД и „ОББ И.“ ЕАД за сумата от
1992744,85 евро действително съществува. В тази връзка съдът намира следното: с
Решение на Арбитражния съд при БТПП, постановено по арбитражно дело № 487 от
2013 г. (л. 138 – л. 159 от делото), е отхвърлен като неоснователен иска на „К. – Трейд“
ЕООД срещу ответника за сумата от 9565026 лева, заплатена по договор за финансов
лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост №...А/...г.
Въпреки непрецизния диспозитив на решението, в мотивите му (л. 158 от делото)
съдът е посочил, че договорът за лизинг е прекратен от лизингодателя поради
вивновно неизпълнение на лизингополучателя считано от 15.10.2023 г. като
прекратяването има действие занапред – 88, ал.1, изр. 1 ЗЗД и сумите платени от
лизингополучателя ( в това число попада и задължението, поето от „К. – Трейд“ ЕООД
за първоначална вноска по чл. 6.2. от договора) не подлежат на връщане. Поради
изложеното, настоящият състав намира, че с това решение на Арбитражния съд, със
сила на присъдено нещо са отречени всички вземания на „К. – Трейд“ ЕООД към „ОББ
И.“ ЕАД с предишна фирма „И.“ ЕАД, включително и вземането от 1992744,85 евро,
част от което е било прехвърлено на ищеца с процесния договор за цесия.
Аргумент за недължимост на вземнето съдът извлича и от харакетера на
процесния договор за лизинг. Престацията на лизингодателя е с продължително
3
изпълнение, а тази на лизингополучателя – с периодично изпълнение. Съгласно чл. 88
ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение. Т.е. при договорите за продължително или периодично
изпълнение развалянето няма обратно действие, като даденото в изпълнение на
договора преди развалянето се запазва. Страните са изпълнили част от задълженията си
и няма основание изпълнената част да се върне. Последицата от развалянето е, че
страните са длъжни да върнат разменените престации, само когато развалянето на
договора има обратно действие – така Решение № 386 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 178/2008 г., I г. о., ГК.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция достига до извода, че
цедентът „К.-Трейд“ ЕООД не е притежавал вземане към „ОББ И.“ ЕАД с предишна
фирма И. АД за връщане на посочената първоначална вноска към момента на
сключване на процесния договор за цесия през 2020 г. Това вземане е било отречено с
едното решение на арбитражния съд от 2015 г., а след развалянето на договора с
другото решение на арбитражния съд от същата година и характера на договора, се
установява, че то никога не е било дължимо. Съгласно практиката на върховната
инстанция – така Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о.,
ТК – предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи
вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Договорът
за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Поради това настоящата инстанция счита, че на основание чл. 26, ал. 2,
предложение първо процесният договор за цесия е нищожен поради липса на предмет.
С оглед гореизложеното съдът намира, че фактическият състав на иска е
неосъществен и същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат само на
ответника. В полза на ответното дружество следва да бъде присъдено юрискунсултско
възнаграждение в размер на 250,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото и броя проведени съдебни заседания.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд, I ГО, 36 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., жк. М. 2, бл., вх.В, м. против „ОББ И.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.ш., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, предложение трето, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лева – прехвърлено с договор за цесия от
25.082020 г. на ищеца вземане на трето лице – „К.Т.“ ЕООД – към ответника,
представляващо част от дадена на отпаднало основание първоначална вноска в размер
на 1992744,85 евро по силата на развален договор за финансов лизинг на недвижим
имот с опция за прехвърляне право на собственост №...А/...г., сключен между „К.Т.“
ЕООД и „ОББ И.“ ЕАД (с предишна фирма И. АД), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.11.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
жк. М. 2, бл., вх.В, м. да заплати на „ОББ И.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц.ш. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250,00 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5