Р Е Ш Е
Н И Е № ............
28.08.2020 г., град Свиленград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на четвърти август през
две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 147 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано
е по искова молба от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж. Р.И.Л.
- Директор на Областно пътно управление – гр.Хасково, с
което са предявени срещу ЗД „БУЛ ИНС“АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Агенция „Пътна инфраструктура” твърди, че
на 01.08.2017г. на път II-80,
при км. 0+050, настъпило ПТП, констатирано с Констативен протокол за ПТП № 17
от 01.08.2017г., при което водачът М.Х.Х., управлявайки МПС марка „Рено Меган“, с peг. № Х 0619 ВХ, на прав участък губи контрол над
автомобила, удря се в еластична ограда /мантинела/ вляво по посока на
движението си, след което излиза в дясно извън пътя по посока на движението. В
резултат на ПТП-то, на ищеца били причинени щети,
изразяващи се в увреждането на 12 /дванадесет/ линейни метра предпазна
еластична ограда, единична N2W7, като общата стойност на щетите, включващи
транспортните разходи и монтажа била в размер на 1153,93 лв. С уведомление за
настъпила щета ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и
за образуваната при ищеца щета с № 37-2017.
Към момента на настъпване на застрахователното
събитие - 01.08.2017г., отговорността на виновния водач била покрита от
сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика
на автомобила и ответника– с полица № BG02116002515378, със срок на валидност
от 27.09.2016г. до 26.09.2017г.
Ответникът
извършил частично плащане по щетата, така че превел на ищеца сумата 689,10 лв.,
която не съответствала на реалния размер на вредата.
По изложените съображения се претендира
заплащане на сумата 464,82 лв. –
главница, представляваща дължимо обезщетение
за претърпени имуществени вреди по заведена при ищеца щета № 37-2017, и сумата
121,63 лв. – мораторна
лихва за периода от
01.08.2017г. /датата на увреждането/ до 28.02.2020г. /датата на предявяване на
иска/. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“АД, е депозирал
отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковете като
неоснователни.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, досежно механизма на процесното
ПТП, вината на водача на лекия автомобил и противоправното му деяние,
описано в Протокола за ПТП. Оспорва и причинно-следствената връзка между
вредите и деянието на водача на лекия автомобил.
Ответникът прави и възражение за приспадане на вторичната
стойност на увреденото имущество, за което твърди, че не е било ново и без
щети. В тази връзка, оспорва главния иск по размер. Твърди, че е платил
на ищеца пълния размер на вредите – сумата 689,10 лв., преведена по банков път
на 19.03.2018г. Поради това счита, че е изпълнил изцяло
задълженията си по предявените претенции и не дължи изплащане на допълнително
обезщетение.
Ответникът оспорва и иска за заплащане на лихва за забава, считано от
датата на ПТП, поради недължимост на главния иск.
По изложените
съображения, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски и прави евентуално възражение за намаляване на
разноските за процесуален представител на ищеца, поради тяхната прекомерност.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, установи от фактическа страна следното:
На основание 146, ал.1, т.3 от ГПК, с доклада по
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство, че към датата 01.08.2017г., между собственика на лек
автомобил марка „Рено Меган“, с peг.
№ Х 0619 ВХ, и ответника ЗД „БУЛ ИНС“АД
е съществувало валидно застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключено с полица № BG02116002515378, със срок на валидност от
27.09.2016г. до 26.09.2017г., както и че пред застрахователя е била образувана
щета по повод процесното ПТП, по която ЗД „БУЛ ИНС“АД
е платил на Агенция „Пътна инфраструктура” застрахователно обезщетение в размер на
689,10 лв.
От представения Констативен протокол за ПТП № 17
от 01.08.2017г., се установява на 01.08.2017 г., по път II-80, при км. 0+050, е настъпило ПТП, при
което водъчът М.Х.Х., при управление на лек марка
„Рено Меган“, с peг. № Х
0619 ВХ, на прав участък от пътя, е изгубил управлението на автомобила и се
е ударил в еластичната ограда /мантинела/ в ляво
по посока на движението си, вследствие на което е излязъл в дясно извън пътя по
посока на движението си. Тези осбтоятелства се потвърждават
и от материалите, съсържащи се в постъпилия от РУ на
МВР – Свиленград препис от преписката, образувано по повод процесното
ПТП, включваща и АУАН № 462324/01.08.2017 г. и НП № 17-0351-000777 от 12.10.2017
г.
Не е спорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че собственикът на увреденото вследствие на
посоченото ПТП имущество – ищецът по делото е уведомил застрахователя –
ответник по делото за претърпяното ПТП, като е била заведена претенция № **********/
22.11.2017г. Видно от представената количествено-стойностна
ищецът е оценил претърпените материални щети – увредени 12 метра ограничителна
система за пътища /мантинела/ на стойност 1153,92 лв. На 19.03.2018г. ответното
дружество е превело по банков път на ищеца сумата 689,10 лв. - обезщетение за
претърпените вреди по заведената претенция № **********/ 22.11.2017г.
От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
се установява, че стойността на щетата, причинена на ищеца вследствие на процесното ПТП, определена към момента на ПТП, възлиза на
1010,88 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя,
с когото делинквентът е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: 1) Застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) Наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и ответника – застраховател.
В процесния случай,
безспорно бе установено, че между ответното дружество и собственика на лекия автомобил
„Рено Меган“, към момента на настъпване на ПТП е съществувал
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица.
На следващо място, съвкупната преценка на
събраните доказателства обосновава извода за причинени вреди по пътно съобъжение, собственост на ищеца, вследствие на
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Рено Меган“. Съдът намира осъщественото от водача на лекия
автомобил деяние за противоправно, защото е извършено в противоречие с чл.20,
ал.1 от ЗДвП. Въпреки че е бил длъжен, водачът не е
контролирал МПС, което е управлявал, с което е създал непосредствена опосност за движението. При липса на доказателства,
оборващи установените с официални документи обстоятелства, досежно
противоправното поведение на водама, съдът намира, че
се установява по безспорен начин, че водачът на лекия автомобил е нарушил
правилата за движение по пътищата, като това негово поведение се явява пряка и
непосредствена причина за настъпилите имуществени вреди по пътното съоръжение
на ищеца. В подкрепа на последното е и приетата САТЕ, от която се установява,
че причинените материални щети на ищеца са в причинно-следствена връзка с
поведението на водача на лекия автомобил „Рено Меган“.
Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от
противоправното поведение на делинквента, съдът
счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил са осъществени в обективната
действителност. Ето защо, съдът намира, че
предявеният главен иск е доказан по основание.
Спорен по делото е и въпросът за размера на вредите. При
определяне размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази разпоредбата
на чл.386, ал.2 от КЗ, съгласно която обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице в случая.
Относно действителната стойност на нанесените на ищеца вреди, съдът кредитира
изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице, според
което стойността на вредите възлиза на сумата 1010,88 лв. Тази е пазарната
стойност, необходима за възстановяване причинените щети на ищеца. От тази сума
следва да се приспадне платеното обезщетение в размер на 689,10 лв., така че
дължима остава сумата 321,78 лв. Поради това предявеният главен иск следва да
бъде уважен до тази сума, като до пълния предявен размер от 464,82 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претендираната
лихва за забава, считано от датата на ПТП – 01.08.2017 г., съдът съобрази, че
съгласно чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ;
2) изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. В случая не е налице спор, че на
20.11.2017г. ищецът е сезирал застрахователното дружество с искане за заплащане
на обезщетение, а с писмо от 23.11.2017г. застрахователят е поискал документ
/КП за ПТП/, относно виновността на делинквента.
Документът е изпратен на застрахователя с писмо от 20.12.2017г., но по делото
няма данни кога е получен. Началото на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1,
т.1 от КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл.498, ал.1
от КЗ, а с този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по
чл.106, ал.3 от КЗ, а това са доказателствата, изискани от застрахователя при
условията и по реда на цитираната разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с
които законът свързва началото на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1
от КЗ, както е в случая, същият срок не намира приложение, тъй като не тече. Затова,
в случая следва да се приложи тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 от КЗ, течащ от предявяване на претенцията
към застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на
доказателствата по чл.106, ал.3 от КЗ (така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по
т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о.).
С оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят
е изпадал в забава на 21.02.2018 г., след изтичане на 20.02.2018 г. на
тримесечния срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496,
ал.1 от КЗ. Поради това акцесорния иск следва да се отхвърли за периода
01.08.2017г. – 20.02.2020г. За периода 21.02.2018 г. – 28.02.2020г. /датата на
предявяване на иска/ мораторната лихва върху главница
от 321,78 възлиза на 66,01 лв. За тази сума акцесорният иск следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 121,63 лв. – да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената
част от исковете. В настоящото производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 100,00 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. и депозит за вещо лице в размер на 300 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение за неоснователно, доколкото
същото не надвишава определения минимален размер. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл.37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ,
която в чл.25, ал.1 от ЗПП предвижда възнаграждение за исковото производство от
100 до 300 лв. С оглед уважената част от иска, сторените от ищеца разноски
възлизат на 462,88 лв. Съобразно отхвърлената част от иска, ответникът има
право на разноски, каквито претендира, но тъй като такива не се установиха по
делото, то не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж. Р.И.Л. - Директор на Областно
пътно управление – гр.Хасково, по иска с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ - сумата 321,78 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди - увреждени 12 /дванадесет/ линейни метра предпазна еластична
ограда, единична N2W7, в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 01.08.2017 г., по път
II-80, при км. 0+050, ведно със законната лихва
върху тази сума от 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане на вземането,
като иска за разликата над сумата 321,78 лв. до пълния предявен размер от 464,82
лв. ОТХВЪРЛЯ, а по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 66,01
лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2018г. до 28.02.2020г., като иска
за разликата над сумата 66,01 лв. до пълния предявен размер от 121,63 лв. и за
периода 01.08.2017г. – 20.02.2018г. ОТХВЪРЛЯ,
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж. Р.И.Л. - Директор на Областно
пътно управление – гр.Хасково сумата 462,88 лв.,
представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.