Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 14.07.2020.
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска
колегия, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли , през две хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Д. Буюклиева …………и в присъствието на
прокурора…………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 4435 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ГПК във връзка с чл.
124 ал.1 ГПК и с чл. 110 и сл. ЗЗД.
В подадената
искова молба от П.М.С. ЕГН **********,***,
чрез И.Б.,*** със съдебен адрес ***, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление обл.София, общ.Столична,
гр.София, п.к.1336, район „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров“, бизнес сграда
„Люлин- 6“, ет.2, представлявано от Я.Й.О. и Б.Р., ищецът твърди, че на 07.11.2012 год. Софийски
Градски Съд е издал Изпълнителен лист по т.д. № 7854/2012 год. по описа на СГС,
Търговско отделение, VI- 2 състав, по силата на който ищецът бил осъден да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК ********* сумите в размер на
11232,90 лева-главница, Законната лихва, върху главницата от 08.06.2011 год. до
изплащане на вземането, 85,00 лева - разноски по арбитражното производство,
50,00 лева - представляваща заплатена от молителя държавна такса в
производството по издаване на изпълнителен лист и 674,66 лева- юристконсулско
възнаграждение. Излагат се твърдения, че с договор за прехвърляне на вземания
от 08.08.2018 год., който бил сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
********* и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД с ЕИК ********* цедентът бил
цедирал вземането си срещу П.М.С. ЕГН **********, заедно с всички
принадлежности към него, като с Молба вх. №24960/26.09.2019 год. по описа на
ЧСИ Деница Станчева №889 „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД с ЕИК *********
образувал изпълнително дело №20198890401093 по описа на Деница Станчева, ЧСИ
рег. №889 с район на действие Окръжен съд Пазарджик срещу П.М.С. ЕГН **********.
Твърди се още, че по това дело единственото изпълнително действие, прекъсващо
давността, изразяващо се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение и
запор на МПС, било извършено на 15.10.2019 година и, че за ищеца бил налице
правен интерес да заведе настоящия иск за установяване, че вземането в размер
на цитираните по-горе суми, предмет на Изпълнителен лист от 07.11.2012 год.,
издаден по т.д.№7854/2012 год. по описа на СГС не са дължими на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД с
ЕИК *********, поради погасяването му с изтекла петгодишна давност, считано от
деня на последното изпълнително действие, до предприемане на последващи
действия по принудително изпълнение, поради което моли съда, да постанови
решение, с което приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД с ЕИК *********, вземането в размер на 11232,90 лева-
главница, законната лихва, върху главницата от 08.06.2011 год. до изплащане на
вземането, 85,00 лева- разноски по арбитражното производство, 50,00 лева-
представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист и 674,66 лева юристконсулско възнаграждение,
предмет на изпълнителен лист от 07.11.2012 год., издаден по т.д.№7854/2012 год.
по описа на СГС, Търговско отделение, VI- 2 състав, поради погасяването им по давност. Претендират се разноски и се
сочат доказателства.
В хода на производството по делото на
основание чл. 129 ал.3 ГПК съдът е
прекратил произвдоството по установителния иск в частта досежно исковата
претенция за законната лихва върху главницата , считано от 08.06.2011 г. до
изплащане на вземането – тъй като нередовностите на исковата молба в тази й
част не са били отстранени.
В законно установения срок по чл. 131 ГПК
ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалният си представител е депозирал по делото отговор на исковата молба,
в която е изложил следните съображения : По допустимостта, се изразява становище, че предявеният отрицателно
установителен иск е допустим, но
бил изцяло неоснователен. Излага се становище, че правният интерес от депозиране на настоящия Отговор на искова молба
произтичал от сключен на 08.08.2018 г. договор за прехвърляне на вземания между
„Профи Кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по силата на
който „Профи Кредит България“ ЕООД (цедент) цедира вземането си по Договор за
кредит № **********, заедно с всички принадлежности към него на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД (цесионер).
Оспорват се твърденията на ищеца
относно настъпване на последиците на изтекла погасителна давност като изцяло неоснователни и недоказани.
Твърди се, че на 22.07.2010 г. между П.М.С.
*** ЕООД бил сключен Договор
кредит № **********, като в следствие на неизпълнение на договорните задължения от
страна на Кредитополучателя „Профи Кредит България“ ЕООД се бил снабдил с
Изпълнителен лист от 07.11.2012 г. издаден по т.д. № 7854/2012 по описа на СГС,
и въз основа на него било образувано изпълнително дело № 453/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостополва, рег. № 848 към
КЧСИ. Поддържа твърдения за неоснователност
на претенцията на ищеца , тъй като погасителна давност не била текла
докато траел изпълнителният процес, съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това произтичало от
задължителната тълкувателна практика на Върховния съд, обективирана в
Постановление №93 от 18.XI.1980 г.,
Пленум на ВС, която била в сила към датата на образуването на изпълнително дело
№ 453/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова. Твърди се още, че изпълнително
дело № 453/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова било образувано на
05.03.2013 г. когато не било в сила Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът счита,
че последното всъщност отменяло действащата уредба, а именно Постановление № 3
от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС, че постановките,
възприети в цитираното Постановление на Върховния съд, били диаметрално
противоположни на становището на Върховния касационен съд, закрепено в гореспоменатото
Тълкувателно решение, като те обаче следвало да бъдат прилагани до датата на
постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно 26.06.2015 г., тъй като едва тогава те се отменяли и
губели своята сила. Твърди се още,
че такъв отговор на поставения правен въпрос съответствал и на практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи /КЗПЧОС/, която била
обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от
10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г.Цитират се мотивите
на Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК,
постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател Борислав
Белазелков.
Предвид горе изложеното, ответникът счита, че
следвало да се приеме, че от датата на образуване на изпълнително дело №
453/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова - 05.03.2013 г. до датата на
постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС - намирало приложение Постановление № 3 от 18.Х1.1980 г., Пленум
на ВС и погасителна давност не течала,
независимо от това дали имало или нямало извършени изпълнителни действия.
Твърди се, че началният момент, от който започвала да тече погасителната
давност била датата 26.06.2015 г. - от постановяване на Тълкувателно решение по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като при тези обстоятелства, следовало
датата, на която вземането се погасявало по давност би трябвало да бъде 26.06.2020 г. В условията на евентуалност, се поддържа, че в рамките на така образуваните изпълнителни производства, по вече
прекратеното изпълнително дело № 453/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова
и изпълнително дело № 1093/2019 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, били
предприети множество изпълнителни действия, които прекъсвалви погасителната давност и ясно
показвали,
че взискателят не се бил дезинтересирал от своето вземане. Твърди се, че били изходирани запорни съобщения до всички
банки на територията на Република България, на 21.11.2014 г. била депозирана
молба от „Профи Кредит България“ ЕООД за предприемане на изпълнителни действия,
с цел обезпечаване на вземането. Според ответника, следвало да се вземе
предвид, че по образуваното на 05.03.2013 г. изпълнително дело № 453/2013 г. по
описа на ЧСИ Росица Апостолова били предприемани множество изпълнителни
действия, които били годни да прекъснели давността. Посочва се, че след като
изпълнително дело № 453/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, на 26.09.2019 г. въз основа на
молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД било образувано ново изпълнително
дело № 1093/2019 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, като с нея било поискано
извършването на справки и насрочването на дата за опис на движими вещи,
собственост на длъжника, което отново било прекъснало погасителната давност.
Твърди се също така, че прекъсването
на давността по чл.116, б. „в“ ЗЗД настъпвала с предприемане на действия за
принудително изпълнение и от прекъсването на давността започвала да тече нова
давност.
Предвид изложеното, ответникът моли съдът да
отхвърли иска като неоснователен
и недоказан и да му присъди направените
разноски, за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78 ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ, препращат към
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ - в размер на 450,00 лв., като в условията на
евентуалност, моли, в случай, че съдът възложи разноските в производството в
негова тежест, да бъде приложен и чл. 78, ал. 5 от ГПК, и в случай, че
заплатеното от ищцовата страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът да приеме възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, и същото да бъде намалено.
Съдът след като съобрази събраните
по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното :
Между страните не са спорни обстоятелствата ,
че е издаден изп. лист на
07.11.2012 г. по т.д. № 785/2012 г. по описа на СГС в полза на „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ „ ЕООД срещу ответника
П.М.С. за неговата солидарна отговорност въз основа на решение № 742/08.06.2011
г. по вътрешно арбитражно дело № 742/2011 г. по описа на арбитър Бисерка
Газдова за сумата в размер на 11232,90
лв. ,ведно със законната лихва от
08.06.2011 г. датата на постановяване на
арбитражното решение до окончателното
погасяване , 85,00 лв. разноски в арибтражното
производство , както и сумата в размер на 50,00лв. за внесена държавна
такса и 674,66 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Страните не спорят и относно факта, който се установява от представитените
по делото писмени доказателства , че вземанията против ищеца са прехвърлени с договор за цесия от 08.08.2018 г.
от кредитора „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ „ ЕООД на ответника “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД,
както и че са обазувани въз основа на
изпълнителния лист последователно две изпълнителни дела. Съдът не излага доводи
, колко редовно е съобщена извършената цесия на длъжника, тъй като в случая
следва да намери приложение установената вече съдебна практика, че уведомяване
може да се извърши валидно и в хода на съдебния процес , касещ оспорване на
вземането / като в случая това е сторено с връчване на ищеца на преписи от
писмения отговор на ответника и представините към него доказателства/.
Не е спорно между страните , че въз основа на издадения изпълнителен лист
първоначално е образувано изпълнително дело № 20138480400453 по описа на ЧСИ
Росица Апостолова , а впоследствие по молба на цесионера / след прекратяване на
предходното изпълнително дело / е било образувано за остатъка от вземанията
изпълнително дело № 20198890401093 по описа на ЧСИ Деница Станчева.
Спорът по делото се
свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по
отношение на процесните вземания.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Разпоредбата на чл.
439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право
може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение или съдебно решение , като се позова на факти /погасяване по давност, плащане,
прихващане и др./, настъпили след издаването на подлежащия на изпълнение съдебен акт.
Предвид
обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит е
приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за
главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС,
ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС,
ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС,
ТК, II т.о.
Безспорно се установява, че на 05.03.2013 г. по молба на кредитора по
изпълнителния лист „Профи Кредит България“ ЕООД било
образувано изпълнително дело № 453/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова и
бил приведен в изпълнение горе споменатият изпълнителен лист. В молбата си за образуване,
взискателят бил възложил на ЧСИ Росица Апостолова правомощията по чл. 18 ЗЧСИ,
като на тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ е действие, водещо до прекъсване на давността. На 12.04.2013 г. до длъжника била
изпратена Покана за доброволно изпълнение. Безспорно се установява, че в изпълнение
на наложения запор в периода от 28.08.2013 г. до 07.04.2014 г., по
изпълнителното дело били постъпвали суми, които били разпределяни към предишния
взискател „Профи Кредит България“ ЕООД. На същата дата били изпратени запорни съобщения до всички
банки на територията на Република България,а на 21.11.2014 г. била депозирана
молба от „Профи Кредит България“ ЕООД за предприемане на изпълнителни действия,
с цел обезпечаване на вземането.
След като изпълнително дело №
453/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова било прекратено на осн. чл. 433,
ал. 1, т.8 от ГПК, на 26.09.2019 г. въз основа на молба от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД било образувано ново изпълнително дело № 1093/2019 г. по
описа на ЧСИ Деница Станчева, като с нея било поискано извършването на справки
и насрочването на дата за опис на движими вещи, собственост на длъжника, което
отново било прекъснало погасителната давност. В резултат на извършените справки е бил наложен запор върху трудовото вънагражедение на длъжника на 17.10.2019 г. , а на 23.10.2019 г.
е бил наложен
запор върху притежавано от длъжника МПС , както и
били изходирани запорни съобщения до „Банка Пиреос България“ АД и „Експресбанк
ОТП ГРУП“ АД. Видно от материалите по същото изпълнително
дело, на 17.10.2019 г. ищецът П.С. е получил нова покана за доброволно изпълнение,
в която е поканен да заплати : главница в размер на 7542,90 лв. , ведно със
законната лихва считано от 09.08.2019 г., която
е в размер на 142,76 лв., неолихвяема сума за законна лихва в размер на
5188,77 лв. , както и разноски за такси и възнаграждение на юрисконсулт.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист по реда на чл.416 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК , като страните не спорят и не представят доказателства , длъжникът да
е реализирал правата си чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК , а кредиторът
да е предявил иск по чл. 422 ГПК за постановяване на установително съдебно
решение. Ищецът изтъква и поддържа настъпването на един правопогасяващ факт – погасяване на
задълженията чрез настъпване на
последиците на погасителната давност. Тези твърдения за настъпило след
издаването на изпълнителния лист обстоятелство обуславя допустимостта на предявения
иск съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия на тази част от вземанията, които не са погасени към
момента на предявяването на иска.
Искът по чл.
439 ГПК е иск за оспорване на изпълнението, поради и
което надлежна страна по него се явява именно взискателят в изпълнителното
производство. Видно от представените документи
издадени по частно гражданско дело в
заповедното проиводство и докуменните приложени към изпълнителните производства
, е че след издаване на изпълнителния лист , на страната на кредитора е
настъпило частно провоприемство , като по валидното съобщаване на цесията съдът
е изложил доводи в мотивите си по-горе.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г.
от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т.
10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за
изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
От тук следва извода , че релевантният момент за преценка относно
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност в
хипотезата на перемирано изпълнително производство, е последното по ред
поискано от взискателя или предприето изпълнително действие по вече прекратеното
поради перемция изпълнително производство.
Правните последици на перемцията на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
на погасителната давност са санкция за бездействащия кредитор, който е имал
възможността на действа с оглед на защитата на интересите си, но не е сторил
това. При перемцията тези последици водят до прекратяване на
изпълнителното производство по право, без да е необходимо изрично постановление
на съдебния изпълнител, което автоматично води и до отпадане на валидността на
всички процесуални действия по прекратеното изпълнително производство.
Изключение е създадено единствено по отношение на третите лица.
Съгласно Постановление № 3 от
18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес. Това Постановление действа до 25.06.2015 г.,
когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г. същото е обявено за
изгубило сила.
В настоящият казус от значение
е въпросът относно момента, от който започва да тече погасителната
давност по отношение на процесните вземания. В случая
единственото валидно изпълнително действие, извършено по изпълнително дело
№ 20138480400453 г. по описа на ЧСИ Росица
Апостолова е наложения запор по сметка
на ищеца в ОББ съгласно писмо изх.
№ 230-ОПЗ/*********/16.04.2013 г. след
което за периода от 28.08.2013 г. до 07.04.2014 г., по изпълнителното дело са постъпвали суми, които били разпределяни към
предишния взискател „Профи Кредит България“ ЕООД. От
този момент започва да тече нов давностен срок, който с оглед характера на
вземанията е петгодишен. Към този момент обаче, все още е било в сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, съгласно което самото образуване на изпълнително дело прекъсва
давността до изтичането на срока предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК . Поради това следва да се приеме, че до ТР № 2 / 2013 г. от 25.06.2015 г. по отношение на тези вземания не е текла погасителна
давност.
По новото изпълнително дело № 20198890401093 по описа на ЧСИ Деница Станчева
, първото валидно изпълнително действие е извършено на 17.10.2019 г. с налагането на запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца П.М.С. *** „ ЕООД, което изпълнително действие отново прекъсва
давността. Поради това и следва да се приеме , че давността за дължимата към
този момент главница е била изтекла , тъй като преди изтичане на петгодишния
срок е извършено ново валидно изпълнително действие, което е прекъснало тази давност.
Съдът намира освен това , че следва да вземе предвид извършените в хода на двете изпълнения
плащания при преценка на част от допустимостта на предявения иск за недължима
главница. След събиране на суми предмит на изпълнението , за длъжника не
съществува интерес от водене на иск по
чл. 439 ГПК . Това е така защото този
иск е отрицателен установителен , като
при уважаването му не би могла да бъде
постигната ефективна защита. Длъжникът би могъл да претендира събраните суми като недължимо платени в хопотезата на чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД , в
какъвто смисъл са указанията дадени в т.1 на ППВС № 1 / 79 г. В случая с
поканата за доброволно изпълнение по второто изпълнително дело ищецът е поканен
да плати / поради предходно погасяване
чрез плащане / главница в
размер на 7542,90 лв. , ведно със законната лихва считано от 09.08.2019 г.,
която е в размер на 142,76 лв.,
неолихвяема сума за законна лихва в размер на 5188,77 лв. , както и разноски за
такси и възнаграждение на юрисконсулт в самото изпълнително производство . Според
отговора на запорното съобщение на Банка Пиреос от 21.10.2019 г. суми от
запорираната сметка на ищеца не са събрани, поради което и при липсата на други данни по делото следва
да се приеме, че горният размер е дължим към настоящия момент. Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск е недопустим в частта досежно
събраната сума над 7542,90 лв. до
претендирания размер от 11232,90 лв. , както и за погасените в предхоното
изпълнително производство разноски по изпълнителното основание - 85,00 лв. разноски в арбитражното производство , 50,00 лв. представляваща заплатена от молителя
държавна такса в производсвото по издаване на изпълнителния лист и 647,66
лв. юрисконсултство възнаграждение -
поради което следва в тази част производството да се прекрати.
По изложените по-горе съображения исковата претенция за установяване
недължимост на главница в размер на 7542,90 лв. се явяват неоснователна и като такава следва да бъдат отхвърлена.
По разноските в
настоящото производство.С оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК и
представените доказателства за сторени разноски от ответника и на основание чл. 78 ал.8 ГПК и чл. 15.4 от
Наредба за заплащане на правната помощ , ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторените по делото разноски 300,00 лв. за вънгараждение
на юрисконсулт и 24,00 разноски за такси за изготвянето на копие от
изпълнително дело или общо в размер на 324,00 лв.
Водим от
изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с
правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК предявен от П.М.С. ЕГН **********,***,
чрез И.Б.,*** със съдебен адрес ***,
против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление обл.София, общ.Столична, гр.София, п.к.1336, район „Люлин“, бул.
„Панчо Владигеров“, бизнес сграда „Люлин- 6“, ет.2, представлявано от Я.Й.О. и Б.Р.,
за установяване недължимост на главница в размер на 7542,90 лв.- представляваща
непогасена част от вземане по издаден изпълнителен
лист от 07.11.2012 г. по т.д. № 7854/2012 г. по описа на СГС , търговско
отделение ІV-2 състав и предмет на
изпълнително производство № 20198890401093 по описа на ЧСИ Д. Станчева с рег. №
889.
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима
претенцията в останалата й част - за установяване на недължимост на погасената част от главница над размера от 7542,90 лв. до размера от
11232,90 лв., както и за погасените в предхоното изпълнително производство
разноски по изпълнителното основание - 85,00 лв. разноски в
арбитражното производство , 50,00 лв. представляваща
заплатена от молителя държавна такса в
производсвото по издаване на
изпълнителния лист и 647,66 лв. юрисконсултство възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОСЪЖДА П.М.С. ЕГН **********,***, чрез И.Б.,*** със съдебен адрес *** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление обл.София, общ.Столична,
гр.София, п.к.1336, район „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров“, бизнес сграда
„Люлин- 6“, ет.2, представлявано от Я.Й.О. и Б.Р. сторените по делото разноски в размер на 324,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: