Решение по дело №430/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 31
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20195210200430
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                      

21.02.2020 год.,  гр.Велинград         

          

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

                                                                                                                                                                                    

           РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАНКА ПЕНЧЕВА

 

         при участието на секретаря Павлина Матушева, като разгледа докладваното от съдията  а.н. дело № 430 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

         Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на В.А.Д. против  Наказателно постановление № 19-0367-001077 от 26.07.2019г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 800, 00 лв., на основание чл.638, ал.5 КЗ   за нарушение на чл.483, ал.3 КЗ.

Релевират се доводи незаконосъобразност на  наказателното постановление и се иска неговата отмяна.  Сочат се допуснати материалноправни и процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, опорочаващи издадения акт. Твърди се, че описанието на нарушението е непълно и неточно и не са посочени доказателствата, които го потвърждават.  Жалбоподателят счита, че деянието е несъставомерно от обективна страна. В открито заседание, чрез адв. А.-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Като допълнително основание за незаконосъобразност на посочва обстоятелството, че признака повторност за пръв път е включен в състава на нарушението едва с обжалвания акт.  Претендира разноски.

Въззиваемата страна в писмено в становище оспорва основателността на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 11.10.2019г., а жалбата е подадена на 16.10.2019 г./, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         На 10.07.2019г., около 09,36 часа служители на РУ Велинград полицейски инспектор Й.Ч.  и мл. полицейски инспектор И.К. ***, пред входа на  хотел „Св. Спас“ на изхода на Велинград за гр. Сърница, товарен автомобил „Фиат Добло“, с  рег. номер РА8667КМ, управляван от жалбоподателя В.Д..  При проверката, след справка в информационната система на КАТ, установили, че автомобилът е собственост на Н.Г.Д., регистриран е на територията на Република България и не е спрян от движение, но към момента за него нямало валидно сключена застраховка гражданска отговорност. По време на проверката водачът не представил полица за сключена Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

         На същата дата на водача бил съставен АУАН АА 241209 за това, че управлява МПС, собственост на Н.Г.Д. от гр. Велинград, ул. „***“ № 23, като извършва следното нарушение: управлява МПС, което е регистрирано на територията на  Република България и не е спряно от движение и към момента на проверката и  не може да представи валидна ЗЗ „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което е нарушил чл. 638, ал. 3 КЗ.

       Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана по идентичен начин. Административноназващият орган е споделил напълно констатациите на актосъставителя, като е счел, че водачът, като лице, което не е собственик  повторно управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с което е нарушил чл. 638, ал. 3  КЗ. За това нарушение на основание чл. 638, ал.5  КЗ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лв.

     След изискана от съда справка от Информационен център на Гаранционен фонд се установява, че към процесната за дата управляваното превозно средство няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност. Същата е прекратена на 27.04.2019г.

      От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че на водача В.Д. с Наказателно постановление № 18-0367-000173 от 09.02.2018г. е наложена административно наказание „глоба“, за това, че като физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, с което е нарушил чл. 483, ал.1 , т. 1 КЗ. Наказателното постановление е приложено по делото, като в него е отбелязано, че е връчено лично на водача В. Д. на 13.04.2019г.   

        В съдебно заседание жалбоподателят оспорва обстоятелството, че е налице признака  повторност на нарушението с доводи, че Наказателно постановление № 18-0367-000173 от 09.02.2018г. не му е връчвано и същото не е влязло в сила. В подкрепа на това твърдение са показанията на свидетелката Я. Полепкова.

       От назначената по делото съдебно-графическа експертиза се установява също, че подписът в графа „подпис“ на Разписка под Наказателно постановление № 18-0367-000173 от 09.02.2018г., връчено на 13.04.2019г. не е положен от В.А.Д..

            С оглед установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

            Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени от компетентни органи,   в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Компетентността на актосъставителя произтича директно по силата на закона – чл. 647, ал. 1 от КЗ, според която норма актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 от КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, а по отношение на административнонаказващия орган компетентността за издаване на НП произтича от приложената по делото   Заповед № 3123-1590/10.09.2016г. , във вр. чл. 647, ал.2 КЗ,   издадена на основание чл. 657, ал. 2 от КЗ, според която разпоредба наказателните постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 – се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице, каквото се явява и издателя на процесното НП.

           Съгласно чл. 638, ал.3 КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се наказва с глоба от 400 лв., а когато нарушението е извършено повторно наказанието е глоба в размер на 800 лв.  Установи се, че водачът не е собственик на управляваното превозно средство и че за същото на датата, посочена в АУАН и в обжалваното наказателно постановление не е имало валидно сключена задължителна  застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. Не се установява обаче квалифизиращия признак  повторност. Съгласно § 1,т. 51 от ДР на КЗ  повторно  е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.     В случая наложеното предходно наказание е за нарушение на задължението на жалбоподателя като собственик на моторно превозно средство да сключи договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, което е друг състав на нарушение, различен по обективни признаци   от нарушението, за което е санкциониран с обжалваното постановление. Освен това,  за да е налице   повторност е необходимо актът, с който е наложено наказанието за предходното идентично извършено нарушение да е влязъл в сила и в рамките на  едногодишния срок след влизането му в сила, субектът да е извършил нарушението, което условие в случая не е изпълнено.  Предпоставка за влизане в сила на наказателното постановление, съгласно чл. 64, б. „б“ ЗАНН и  същото да не е обжалвано в  законоустановения седмодневен срок, което предполага   да е връчено по надлежния ред на нарушителя. По отношение на връчването на наказателните постановления, доколкото в ЗАНН няма особени правила,  приложими са правилата на НПК /арг. чл. 84 ЗАНН/. Съгласно разпоредбите на чл. 180 НПК,  призовките и съобщенията се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени.  Законът допуска  връчването им  на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, който поеме задължение да ги предаде, когато лицето отсъства. Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. В случая, в разписката за връчване на Наказателното постановление 18-0367-000173 от 09.02.2018г., е отбелязано, че е връчено лично на неговия адресат- В.А.Д. на 13.04.2019г., но според  заключението на съдебно-графическата експертиза, неоспорено от страните, положения в разписката за връчване подпис не е изпълнен от него. В подкрепа на обстоятелството, че това наказателно постановление  не е връчвано на жалбоподателя са показанията на свидетелката Полепкова, които съдът кредитира,   като кореспондиращи на експертното заключение. По тези съображения, се налага извод че наказателното постановление, с което на жалбоподателя е наложено наказание на осн. чл. 638, ал. 1 КЗ не е влязло в сила към момента на извършване на нарушението, предмет на обжалваното наказателно постановление и не може да се счита, че е налице квалифициращия признак повторност.

         В допълнение, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.  Обективните обстоятелства от състава на нарушението са описани неточно и неясно. Посочено е, че при проверката водачът „не може да представи валидна задължителна застраховка гражданска отговорност“, от което не може да се приеме еднозначно дали изобщо не е сключена такава или има сключена, но водача не носи полицата, което е самостоятелно нарушение на чл. 100, ал.1, т. 3 ЗДвП и обосновава пораждане на аминистративнонаказателна отговорност на осн. чл. 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

           Съгласно константната съдебна практика съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е може да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, както е в настоящия случай. Така допуснатото нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна наказателното постановление.

         Освен това е налице несъответствие между изложеното в АУАН и НП описание на нарушението и неговата правна квалификация. В обстоятелствената част на АУАН и на обжалваното наказателно постановление  не е посочен признака повторност, нито е описано извършеното по-рано нарушение, актът, с който е наложено наказанието и кога е влязъл в сила. Въпреки  това административнонаказващият орган е  приел, че нарушителят повторно  осъществява това деяние. Така допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на субекта на нарушението да узнае обективните признаци от неговия, въз основа на които се счита обвинен и да организира защитата си, което   обуславя отмяна на обжалвания акт.   

          По изложените съображения съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63, ал.3 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./,  на жалбоподателят се дължат и следва да се заплатят сторените в производство разноски за процесуално представителство.

В производството по делото В.Д. е представляван от упълномощен процесуален представител. В представения Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв. А.-АК Пазарджик, е договорено заплащане на възнаграждение  в размер на 250, 00 лв. за процесуално представителство и в него е удостоверено, че същото е платено в брой, като в случая договорът служи за разписка и доказва плащането, съгл. т. 1 от ТР № 6/06.11. 2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения, съдът счита претенцията за заплащането им за основателна и доказана и следва да бъде уважена.

 

Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград:

 

   

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0367-001077 от 26.07.2019г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на В.А.Д., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 800, 00 лв. /осемстотин лв./ , на основание чл.638, ал.5 КЗ,   за нарушение на чл.483, ал.3 КЗ.

 

ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на В.А.Д., ЕГН: ********** ***,   разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250, 00 лв. /двеста и петдесет лв./

 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на съобщението до страните, пред Административен съд Пазарджик.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева