Присъда по дело №157/2016 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ по НОХД № 157/2016г.  на Окръжен съд – Пловдив

Подсъдимият П.З.Б. е обвинен в извършване на престъпление по чл.354А ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за това че от неустановена дата до 21.02.2015г. в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител с И.З.Б., без надлежно разрешително e държал високорисково наркотично вещество с цел разпространение – 29 броя таблетки с тегло 7,249 грама /средно тегло на един брой таблетка 0,250 грама/ с наличие на МДМА /3,4 – метилендиоксиметамфетамин/, със съдържание на МДМА 55,5% на стойност 181,225 лева и високорисково наркотично вещество марихуана с тегло 19,272 гр. със съдържание на активен компонент 3,2 тегловни % тетрахидроканабинол на стойност 115,632 лева и високорисково наркотично вещество марихуана с тегло 0,456 гр. със  съдържание на активен компонент 2,9 тегловни % тетрахидроканабинол на стойност 2, 736 лева.

         Прокурорът поддържа обвинението изцяло. Счита че на  подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода”, към минимума му, при превес на смекчаващи отговорността  обстоятелства.

         Подсъдимият Б. не признава виновно поведение. Чрез защитника си и самостоятелно моли за признаването му за невинен и оправдаването му. 

         Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

         Подсъдимият П.Б. и съучастникът му в престъпното деяние И.З.Б. са братя, като за участието в това престъпно деяние за последния /в т.ч. и за св.Д.С./ е одобрено споразумение по гл.29 НПК от Окръжен съд-Пловдив на 18.12.2015г. по образуваното пред този съд на 14.12.2015г. НОХД № 2329/15г. 

Към  м.февруари 2015г. двамата братя живели заедно с майка си в апартамент, находящ се в гр.Пловдив, ул.***. И двамата не са работили, като П.Б. бил студент в Технически университет София-филиал Пловдив, а отделно от това се занимавал активно със спорт. В жилището им често оставала да пренощува св.Ж.А., която била близка приятелка на св.И.Б.. С оглед на пребиваването и в апартамента на подсъдимия, на тази свидетелка и станала известна престъпната дейност, която осъществявали двамата братя, с оглед набавяне на парични средства, а именно продажба на наркотици – марихуана и амфетамини. Дори е виждала притежаваните от тях наркотични вещества, както и таблетки с жълт цвят с щампована на тях усмивка. Между двамата братя съществувало разпределение на дейността по вид наркотик, като св.И.Б. отговарял за марихуаната, а за останалите – подс.П.Б.. Основното количество наркотици двамата криели в избените помещения към жилищния блок, като след поръчка от клиент по телефона се уговаряла среща на определено място и време и единия от братята слизал, за да продаде искания за закупуване наркотик. В някои случаи, когато само един от тях си е у дома и е ангажиран – примерно е в банята и се къпе, св.А. е обслужвала клиента по предварителна уговорка, получавайки за дозата марихуана суми от по 10 лева, а за амфетамини – 20 лева. Наркотиците били полагани на дози в домакинско алуминиево фолио, като дозите били претегляни от братята посредством притежавани от тях електронни везни. На два пъти св.А. е виждала как приятел на двамата братя – св.Д.С. им носел суми пари, които давал или на св.И.Б. или на подс.П.Б., за което предполагала, че този свидетел продавал за тях наркотици. Впоследствие се установява, че тези й предположения се оказват верни, когато при проведена специализирана полицейска операция  в ранните часове на 21.02.2015г. самият Д.С. пояснил пред полицейските служители свидетелите Г., И. и Ив.Х. за намерените в дома му наркотици, че са на братята Б. и той ги продавал, като оставало материал и за него.

Така по повод на постъпили сигнали и оперативна информация във връзка с престъпните действия на братята Б., полицейските служители при 1-во РУП-Пловдив взели решение за проверка на сигналите, искайки съдействие от служители на «КП» и «СПС» при ОД на МВР-Пловдив. В ранните часове на 21.02.2015г., непосредствено след провела се среща между слезлия от л.а. «Фолксваген голф» св.З. и св.И.Б., в близост до жилищния блок на последния, полицейските служители, между които свидетелите  Г., Ив.Х., К., Г., М. и М., пристъпили към спиране на автомобила. Освен водача на колата в нея се намирали свидетелите Р., З. и Т.Х., като последния изхвърлил навън предадения му от З. наркотик. На въпроса на св.Г. откъде са го придобили, му било отговорено че са го закупили от братя Б., по-конкретно от И.Б.. Към този момент покрай тях преминал с колата си подс.П.Б., който се прибирал към дома си. Веднага били разположени на стълбищната площадка между етажите на апартамента му постове от полицейски служители, между които свидетелите А., А., Х., М., С., Г., Л. и Г.. Зачакали появата на подс.П.Б., а когато в по-късен момент той се появил, го оставили да позвъни на входната врата на жилището. Веднага след това полицаите се легитимирали, като подсъдимият започнал да вика на брат си да не отваря, че отвън има полиция. Веднага след това П.Б. понечил да се отдалечи, като на опитите на служители на реда да му попречат да стори това, започнал да се дърпа и да ги блъска, което наложило поставянето му на белезници. Около 10 минути входната врата на жилището останала заключена, като отвътре се чувало пускане на чешми в банята и водата на тоалетната чиния. Едва след отваряне вратата на апартамента полицаите успели да влязат в помещенията, където заварили банята във вода и с разхвърляни легени. В жилището, освен св.И.Б. и св.Ж.А., се намирал и св.К.М. - общ приятел на двамата братя, както и майка им – В.Б.. При претърсването били иззети 4 броя електронни везни и сума от 2 254 лева.

Междувременно петима или шстима полицейски служители, между които свидетелите Г., И. и Ив.Х. предприели действия по претърсване и изземване в жилището на св.Д.С.,***. В апартамента, освен С., се намирали и родителите му, както и неговия дядо. В стаята му, след като самият С. посочил къде държи наркотика, били открити две топчета – едното от станиол с бяло прахообразно вещество, а другото от вестник със зеленокафява тревиста маса в него. На въпроса откъде са тези вещи св.Стефонов споделил с полицаите, че са от братята Б., че те самите знаят всичко за него, че е вземал за да продава много пъти наркотици от двамата братя, за да остава материал и за него, че е наркоман.

След като участвал в акцията при спирането на л.а.”Фолксваген голф”, както и в жилището на св.С. до посочването от последния на държаните от него наркотични вещества, св.Г. се отправил към апартамента на подс.Б.. Там претърсването се насочило към избените помещения на входа на жилищния блок. Ведно с други полицейски служители, при огледа на тези помещения участвали и свидетелите Г., А. и М.. Там в отвор за тръба били открити 4 бр.станиолови топчета със зелена тревиста маса, увити във вестник, а в отвор на тухла било намерено станиолово топче със съдържимо зеленокафяво вещество. В отвор към тръба пък полицейските служители открили кутия от бонбони „Тик так”, съдържаща 29бр. жълти таблетки с щампа „усмивка” на всяка една от таблетките.

Междувременно св.Ж.А. ***, където в кабинета на св.А. била поканена от него да представи саморъчнонаписани обяснения, след което се прибрала у дома си. В 15.30ч. на същата дата се явила в съда за провеждането й на разпит като свидетел пред съдия.   

Видно от заключението на вещото лице С. по СХЕ съдържащото се в четирите броя станиолови топчета е марихуана с нето тегло 19,372 грама със съдържание на активен компонент 3,2 тегловни % тетрахидроканабинол, а това в едното станиолово топче също е марихуана с нето тегло 0,456 гр. със  съдържание на активен компонент 2,9 тегловни % тетрахидроканабинол.

Видно от заключението на вещото лице Й. по СХЕ съдържащите се в пластмасовата кутийка таблетки са с тегло 7,249 грама с наличие на МДМА /3,4 – метилендиоксиметамфетамин/, със съдържание на МДМА 55,5%.

Така описаната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на самия подсъдим /вкл.и от тези, четени от ДП/, отчасти от показанията на свидетелите И.Б., Д.С. и Ж.А., за последната и четени от ДП, от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Ил.Г., Б.Г., Д.Г., С.З., Кр.М., Н.Г., Д.А., П.И., Ив.Х., К.К., Е.М., Т.Г., Р.С., Я.Г., Г.Л., Кр.А., К.Х., Н.М., от показанията /вкл.четени от ДП/ на св.Т.Х., от тези изцяло четени от ДП на свидетелите Т.М. и В.Р., от приетите писмени доказателства в досъдебното производство – протокол за оглед на местопроизшествие /л. 48/, протоколи за претърсване и изземване /л.59, 62, 65/, протоколи за обиск /л.69 л.72 фотоалбум /л.73-89/,  приемо-предавателен протокол /л.60/, молба от св.Ж.А. до прокурор Св.Л. /л.130/, пълномощно /л.132/,  характеристична справка /л.137, 158/, удостоверение за наследници /л.136/, уверение от Технически университет /л.138/, ксерокопие студентска книжка /л.140/, приемо-предавателен протокол /л.154, 155/, писмо ЦМУ /л.156/, справка съдимост /л.162/, от заключенията по СХЕ, както и от приетите по делото в съдебното производство писмени доказателства – препис от акт за смърт на св.Т.М. /л.57/, уверение от Технич.университет ф-л Пловдив /л.70/, характеристика /л.71/, заповед, протокол и разписка от 1-во РУ на МВР-Пловдив /л.118/, докл.записка от 1-во РУ на МВР-Пловдив, писмо от ДА”ТО” София /л.199/, писмо от НБКСРС-София /л.203/ и приложеното по делото НОХД № 2329/15г. на ПОС.

В хода на делото, пред съдебния състав, подсъдимият Б. не признава свое виновно поведение, излагайки версията че откритото количество наркотик е държано единствено от брат му, разграничавайки се от престъпните действия на последния, както по неговото държане, така и по разпространяването му. Тази му защитна позиция се опровергава категорично и изцяло най-вече от събраните гласни доказателства по делото. Така още при подготовката за провеждане на специализираната полицейска операция, състояла се по приета оперативна информация, се установяват от свидетеля полиц.служител Г. активните действия на подсъдимия по предварително получена от него информация за разпространение на наркотици и от П.Б. и от И.Б.. Така по показанията на този свидетел се установява, че е виждал и двамата братя, а по-често П.Б., да излиза пред входа на жилищния блок, след здрависване с чакащото го лице да му предава предмети, често след кратко отдалечаване от блока и връщането им, като обикновено предметите били поставяни в гръмоотводния отвор на панела на сградата. Отделно от това по делото стоят и показанията на св.Ж.А., която в показанията си пред съдия, дадени още в същия ден на задържането на подсъдимия, дава информация за престъпната му дейност. Така тази свидетелка посочва:”Те двамата се занимават с разпространение на наркотични средства. Виждала съм да продават амфетамини и трева…П. отговаря за амфетамините и таблетките, а И. за тревата.Клиентите им звънят по телефона на някой от двамата братя…Само единият отива…Чувала съм братята, че държат наркотични вещества в избеното помещение, казвали са, че имало стока в избата. Под стока разбирам техните работи…виждала съм само как Д. носи сума пари на братята, затова имам подозрение, че продава за тях наркотици. Виждала съм само два пъти да им носи пари и да ги дава или на И. или на П.…Имат електронни везни за наркотиците…и съм виждала, че ги ползват за теглене на наркотични вещества”. Независимо от изготвената и подадена две седмици след полицейската операция молба от страна на Ж.А. до наблюдаващия делото прокурор, с която свидетелката се отрича от тези си показания, съдът намери за достоверни именно изреченото от нея в разпита й пред съдия в ДП като отговарящо на случилото се в обективната действителност. А това е така, тъй като несериозни и несъстоятелни се явяват последващите й показания, че била „натискана” от полицейските служители да пише и говори неверни неща, че била в шок и това което е писала в районното управление, го е казала и пред съдията, като дори в съда разследващият полицай й диктувал какво да говори пред самия съдия. Не следва да се подминава и факта, че Ж.А. си е била у дома, когато е била поканена да се яви на разпит пред съдия, така че твърденият от нея съпътстващ я шок от преживяното не е бил в такава степен да говори „неистини”, уж диктувани и от полицаите. Неверността в твърденията й пред настоящия съдебен състав се установява от показанията на свидетелите, които като полицейски служители са участвали в проверката на апартамента на подсъдимия, отричащи натиск върху свидетелката, както и на снемащия й писмени показания в полицейското управление св.Д.А., като последния е категоричен в показанията си за липсата на какъвто и да е натиск върху нея, а дори същият е останал учуден относно подробностите в престъпната деятелност на двамата братя, описвани от А.. Необходимо е да се посочи още, че изведнъж при очните ставки на тази свидетелка със свидетелите Д.А. и Н.Г., същата променя рязко позицията си за оказван й натиск, с това че докато чакала в коридора на районното управление, била дочула от полицаи казаното и написано по-късно от нея. И всичко това е запомнила от преминаващите полицаи, при положение, че по нейни думи е била в шок, А. излага по-късно в разпита й пред съдия в такива подробности, за да посочи отделно от знаенето й за престъпната дейност, която осъществявали двамата братя, вида държан и разпространяван от тях наркотик – марихуана и амфетамини, подробното описание на таблетките - с жълт цвят с щампована на тях усмивка, съществуващото разпределение на престъпната дейност между двамата братя, за намиращи се в избените помещения към жилищния блок наркотици, за продажбата от св.Д.С. от името на П. и И.Б. наркотици, че дори и дозите като грамаж наркотик, опаковани в алуминиево фолио и претегляни от братята посредством притежавани от тях електронни везни. Следва да се отбележи и несериозността в показанията й, с които посочва че била виждала по новините и в интернет вида на таблетките като наркотик, като предвид на многобройните изображения в различен дизайн там, тя е описала като притежаван от подсъдимия и брат му наркотик, какъвто е и открит от полицейските служители – жълти таблетки с нарисувана усмивка. При това съдът кредитира показанията й дадени пред съдия в ДП, а последващите й показания по отричането им, за опит да «спаси» от наказателно преследване подсъдимия Б., а и да отхвърли евентуална възможност да бъде обвинена по повод сочената от нея оказвана в някои случаи помощ по пренасянато на парите от продадения наркотик.

Защитната версия, поднесена в съдебния процес от подсъдимия, се опровергава и от действията на св.Д.С. по получаването на наркотици от подс.Б. и св.И.Б. и продажбата им. За признанието от негова страна за тези си действия сочат в показанията си свидетелите Н.Г., П.И. и Ив.Х., пред които още в началото при посещението в жилището му е посочил къде държи наркотика, споделяйки че е от двамата братя Б., както и че е вземал много пъти наркотик от двамата братя да го продава, за да остава и за него материал, защото той също бил наркоман. За това посредничество към подсъдимия и брат му споделя още в показанията си и св.Ж.А., която го била виждала да носи пари на двамата братя, преценяйки че продава за тях част от наркотиците им. Самият св.Д.С., подобно на св.Ж.А., прави опит да «помогне» на подсъдимия да избегне наказателна отговорност, изтъквайки че действително е казал така на полицаите, то бил насилван и бит от тях, за да каже това. А за да драматизира още по-силно ситуацията и да дискредитира показанията на горепосочените свидетели, изнася пред съда твърдения, че полицаите са били 20-25 човека, увеличавайки петкратно броя им, а и че дори били дърпали и дядо му. Тези му твърдения се отричат категорично от участващите в полицейската акция служители, като поставен в очните ставки  със св.Д.И. и св.Ив.Х., променя тотално показанията си че бил пиян и не помни, че тормозът бил само психически и че имало само «шамари някакви».

Самият подсъдим П.Б. признава в досъдебното производство виновното си поведение, споделяйки че наркотиците – марихуана и екстази, открити в избата, са негови и на брат му и че по принцип не се занимавал с продажбата им, но понякога помагал на брат си в тази му дейност. Вземайки предвид по-горе изложеното съдът даде вяра именно на тези му обяснения, като приетата стратегия да се докаже някакъв мащабен заговор, конспирация, от страна на полицейските служители срещу него се оказва несъстоятелна. Спазвайки принципа за непосредственост в съдебния процес, съдът без съмнение се довери на показанията на разпитените в хода на делото полицейски служители относно липсата за стремеж на всяка цена, с непочтени и противозаконни действия да ангажират съпричастност и оттам наказателна отговорност и за П.Б.. Установи се по делото, а и сам подсъдимият потвърждва, че липсват каквито и да са лични отношения с органите на реда, за да бъде заплашван, че «покрай сухото горяло и мокрото». А и лекомислено би било от страна на участващите в полицейската операция лица, която е и завършила успешно-с резултат от намерените наркотични вещества, да въздействат по сочения от подсъдимия и от свидетелите С. и А. върху тях начин, като при това биха се компрометирали от евентуални бъдещи техни показания. По соченото в обясненията на подсъдимия, че бил съблечен по боксерки,  за да му се извърши обиск и че му е направена постановка, следва да се посочи колко по-удобно би било да бъде «намерен» от полицаите у него част от открития в избата наркотик, за да бъде и той уличен в престъпно държане и то без риск от компрометиране за тях, но това не е било сторено. Ако се следва твърдяната защитна стратегия, то за по-сигурно доказване участието на П.Б. би следвало полицаите да окажат натиск и върху другите лица, имащи връзка с казуса – свидетелите от «Фолксваген»-а, където е открит наркотик, а защо не и от св.Кр.М.. Но в тази връзка е необходимо да се посочи изнесеното от св.С.З., който същата вечер е закупил наркотик от св.И.Б.:»Никой от полицаите не ми е казвал какво да пиша, не ми е диктувал». А разбираема се явява позицията пък на св.И.Б. по отричане на престъпно участие на брат си – това в подкрепа на приетата стратегия за полицейски натиск и предвид на близката родствена връзка с подсъдимия.

В хода на делото пък бе изоставен опита за внасяне на съмнение относно принадлежността на открития в избените помещения наркотик, като бе поставен въпроса относно заключването на външната входна врата на жилищния блок. От показанията на разпитаните по делото съседи на подсъдимия – свидетелите Г., Г. и Г. се установи, след съпоставка във времето за което говорят, че не се е заключвала вратата с момента на провеждане на разпита им, че към датата на провеждане на СПО тази врата се е отваряла със специален чип от живущите във входа на блока.

         При гореизложеното съдът намери, че подс.П.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по чл.354А ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за това че от неустановена дата до 21.02.2015г. в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител с И.З.Б., без надлежно разрешително e държал високорисково наркотично вещество с цел разпространение – 29 броя таблетки с тегло 7,249 грама /средно тегло на един брой таблетка 0,250 грама/ с наличие на МДМА /3,4 – метилендиоксиметамфетамин/, със съдържание на МДМА 55,5% на стойност 181,22 лева, високорисково наркотично вещество марихуана с тегло 19,272 гр. със съдържание на активен компонент 3,2 тегловни % тетрахидроканабинол на стойност 115,63 лева и високорисково наркотично вещество марихуана с тегло 0,456 гр. със  съдържание на активен компонент 2,9 тегловни % тетрахидроканабинол на стойност 2, 73 лева.

         Престъплението е извършено с пряк умисъл у подсъдимия. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.

         При разликата в теглото на марихуаната, посочено от вещото лице от 19,372 грама, с това в обвинителния акт от 19,272 грама, съдът призна подсъдимия за виновен именно в количеството по което е обвинен, тъй като същото е по-малко като грамаж от действителното тегло, а и се явява в интерес на П.Б..

         При така посочената по-горе правна квалификация и съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции, съдът намери,че наказанието което следва да понесе подсъдимият е необходимо да се определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива се преценят  чисто съдебно минало, добра характеристика, студент към извършване на престъплението. Като отегчаващи отговорността му обстоятелство следва да се отчете завишената морална укоримост спрямо подсъдимия предвид на обстоятелството, че обучавайки деца в даден вид спорт, едновременно с това вместо да им въздейства възпитателно, подсъдимият съдейства за разпространение на наркотици именно на такива лица в тийнейджърска възраст, както и поведението му по възпрепятстване органите на властта, викайки във входа на жилищния блок към брат си да не отваря на полицейските служители. Най-справедливо в случая е да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в минималния му размер от 2 години при условията на чл.54 от НК, както и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба в неговия минимум от 5 000 лева.

         С оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, съдът счете, че не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпява ефективно, при което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му с изпитателен срок от 4 години, считан от влизане на присъдата в сила.

         На основание чл.59 ал.2 вр.ал.1 от НК съдът зачете времето през което подсъдимия  е бил задържан, считано от 21.02.2015г. до 28.04.2015г.

         Взе се отношение и по повод на веществените доказателства – наркотични вещества, останали след направата на експертизите, като се постанови тяхното отнемане в полза на държавата, с цел унищожаването им.

         Подсъдимият бе осъден и да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер от 30 лева.

         Причини за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов ред и стремеж към облагодетелстване по престъпен начин.

         Подбудите са користни.

         Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: