№ 345
гр. Асеновград, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Й.ка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102472 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Г. М., чрез пълномощника адвокат С. В. твърди, че на 12.09.2020 г. около
23.30-24.00 часа, били заедно с приятеля му А. в нощен клуб „Стори“ Асеновград, където се
забавлявали. Около 01.30-02.00 ч. в заведението възникнало спречкване между две
приятелски компании. Охраната на заведението е извела ищеца и неговия приятел отвън, без
причина където единия от охранителите В. Д. И. е нанесъл множество удари с юмруци по
лицето и тялото на ищеца, които изпитал силна болка в областта на челюстта от дясно и
приклекнал на земята от болка. Същата нощ ищецът посетил спешното отделения на МБАЛ
„Св.Г.“ Пловдив, където бил прегледан и установено, че има открито счупване на долната
челюст в дясно. Ищецът е постъпил на лечение в болничното заведение, където му е
извършена операция, при която са му поставени шини и ластици. Срещу ответника В. И. е
образувано досъдебно производство № 685/2020 г. по описа на РУ Асеновград, в съда е
внесено предложение за споразумение, а по НОХД № 555/2021 г. по описа на РС
Асеновград съдът е одобрил постигнатото споразумение, с което В. И. е признат за виновен
за престъпление по чл.129 ал.2 от НК и му е наложено наказания „Пробация“ за срок от 6
месеца. Ищецът твърди, че за период от няколко месеца е търпял физически болки и
страдания, не можел да говори, да се храни, изпитвал срам от близки и съседи, затворил се в
дома си. Ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, чието репариране
претендира от ответника. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева,
за претърпените: болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на нормалния начин на живот и
психически стрес, причинени в резултат на виновно причинена от ответника средна телесна
1
повреда на 13.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на главницата и сумата 11917.22 лева, представляваща
компенсаторна лихва за забава в/у главницата за периода от 13.09.2020 г. до 17.11.2021 г.
Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. Д. И., чрез
пълномощника адвокат Й. Д., които оспорва иска като неоснователен. Признава, че на
посочената дата ответникът е работил като охранител в клуб „Стори“ Асеновград, че ищеца
Г. М. с компания са посетили заведението, както че между компанията на ищеца и друга
компания в заведението е възникнало спречкване. Ответникът твърди, че ищеца е изпил
около 5-6 водки в заведението, след което чупил чаши и се държал неадекватно. След
няколко предупреждения от страна на охраната към ищеца и приятелят му същите
напуснали заведението. Пред заведението М. е нападнал момиче и започнал да я бие,
ответникът се опитал да я защити и предупредил ищеца да я остави. Тогава ищеца е ударил
и избутал ответника, като казал че ще прави каквото си иска, а ответника го ударил веднъж
с юмрук в лицето. Ищецът паднал на земята, а ответника се прибрал в заведението. Ето защо
моли предявения иск да бъде отхвърлен.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Със споразумение по НОХД № 555/20121г. по описа на Асеновградския РС
ответникът В. Д. И. е признат за виновен в това, че на 13.09.2020 г. в град Асеновград е
причинил седна телесна повреда на Г. М., изразяващо с в открито счупване на левия клон на
долната челюст, довело до затрудняване дъвченето и говоренето, поради което и на осн.
чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.2 б“б“ от НК му е наложена наказание „ПРОБАЦИЯ“
ВКЛЮЧВАЩА СЛЕДНАТА СЪВКУПНОСТ ОТ ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес и Задължителни периодични срещи с пробационен служител -
за срок от 6 месеца“. Споразумението е влязло в сила на 16.09.2021 г.
От заключението по приетата съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р
Д. К., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено се
установява, че ищецът Г. М., преди настъпване на процесния инцидент е психично здрав.
Психологичното му състояние се е характеризирало с позитивни емоции, енергичност,
организиран и целенасочен, с планове и интензивни социални контакти. Характеристиките
на личността са екстравертен, стеничен любознателен и социално активен. По време на
процесния случай /причиняване на телесна повреда/ М. е преживял остър стрес с
последващо разстройство на адаптацията. Този стрес представлява прихотравмено събитие,
което от своя страна е провокирало поредица от емоционални, личностови, социални и
професионални промени. Преживяното е повлияло върху възприятията му, вътрешните му
нагласи, очаквания и емоционален нюанс, с различна продължителност и интензитет във
времето. Най интензивни са били изживяванията близо два месеца след травматичното
събитие. Към момента на експертизата са налице емоционални тригери – повтарящи се
спомени, страх от евентуални усложнения, непримиримост, продължават да флуктуират
2
ситуативни негативни емоционални преживявания. Към момента на експертизата М. е
психично здрав, ангажиран в процеса, с развито чувство за търсене на справедливост. Това
показва добра мобилизация и концентрация на когнитивните умения.
От заключението по приетата съдебно-медицинската експертиза на вещото лице С.
С., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено се
установява, че на 13.09.2020 г. на ищеца Г. М. е било причинено: открито счупване на левия
клон на долната челюст, двустранни отоци на меките тъкани в областна на долната челюст.
Установените травматични увреждания са причинени по най-общ механизъм на удар или
притискане с/или върху твърд предмет. Счупването на долната челюст е причинено най-
вероятно по директен механизъм, чрез нанасяне на удар в мястото на счупването в лявата
половина на долната челюст. Двустранният оток на меките тъкани в областта на долната
челюст дава основание за извода, че най-вероятно са нанесени повече от един удар
двустранно лицево в областна на челюстта. От обективно установените травматични
увреждания може да се заключи, че е напълно възможно по начин и време травматичните
увреждания да се получени по начина, който се лансира в ИМ, а именно при нанесен побой с
юмруци в областта на лицето. Откритото счупване на левия клон на долната челюст,
наложило оперативното й наместване с метална фиксация на фрагментите и меко-еластична
фиксация на горната и долна челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говореното, поради което: откритото счупване на левия клон на долната челюст реализира
медикобиологичния признак „счупване на челюст или избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето или говореното“, без разстройство на здравето (по смисъла на чл.129
от НК). Двустранните отоци на меките тъкани в областта на долната челюст са му
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето (по смисъла на чл.130 от НК).
В резултат на травмата Г. М. претърпява първоначално силна физическа болка и страдание,
която до оперативната интервенция е била значителна и без реална възможност за
безболяване. След оперативната интервенция болката е била поносима, но е била налице в
рамките на оздравителния период от около 45-60 дни. Веднага след инцидента М. е
постъпил на лечение в Клиника по „Лицево челюстна хирургия“ при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД
град Пловдив. Там му е извършена операция, поставени са му шини и ластици. В болницата
пролежава два дни, след което е изписан за домашно-амбулаторно лечение. С поставените
му шини и ластици престоява 32 дни. През периода на имобилизация на челюстта М. не
може да говори да се храни нормално. Приема само течни и течно-кашави храни.
Дискомфортът в този период е значителен и не се очертава само с изпитваната болка и
затруднено хранене и говорене, но и налага ограничаване на контактите и социална
изолация.
От показанията на свидетелите Е.И. М.а и Н.С. М.а – съответно сестра и майка на
ищеца, които съдът кредитира се установява, че в нощта на инцидента Г. се обади на сестра
си и се прибрал в къщи, имал силни болки в челюстта. Споделил, че мъж (охранител в
заведение) го ударил няколко пъти по лицето, след което отишли в болницата в Асеновград,
3
където направили ренгенова снимка и го насочили към Клиника в Пловдив, където му
направили спешна операция. В болница е престоял няколко дни, след което лечението му
продължило в къщи – през целия период е пил силни антибиотици и обезболяващи. Не
можел да говори, да се храни, пиел само през сламка, отслабнал с 20 килограма. Чувствал се
унижен, подтиснат, чувствал постоянни болки, не можел да спи и не искал да се вижда с
никого, изолирал се в дома си, не ходил на работи. След 32 ден са свалили шините, но
болките му продължили – пак не можел да се храни.
Споразумението, с което е приключило наказателното производство за извършените
престъпления от ответника има сила на влязла в сила присъда, а тя - съгласно чл. 300 от
ГПК - е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо и на основание чл.45 от ЗЗД ответникът следва да заплати
обезщетение за вредите, настъпили в причинна връзка от престъплението, извършено от
него – причиняване на средна телесна повреда. От заключенията на съдебно-медицинската и
съдебно-психиатричната експертизи се налага изводът, че освен средната телесна повреда:
открито счупване на левия клон на долната челюст, двустранни отоци на меките тъкани в
областна на долната челюст, ищеца е преживял остър стрес с последващо разстройство на
адаптацията. То е пряка и непосредствена последица от действията на ответника, като Г. М.
през целия период е изпитал болки и страдания, вследствие на причиняването им.
Психическите травми, които М. търпи се изразяват в това, че след инцидента същия
продължава да живее в страх от ответника, че това което се е случило може да се повтори,
че може да бъде предприето нападение срещу него и членовете на семейството му. Този
страх е нарушил нормалния му живот, той е изживял и психически стрес, което е довело да
безспокойство, нервност, главоболие, безсъние – което е попречило да изпълнява
задълженията си. Ето защо и по отношение на него е доказано наличие на елементите на
чл.45 от ЗЗД, поради което ответникът дължи обезщетение за претърпените вреди от тези
увреждания.
За да бъде определен размерът на сумата, с която следва да се репарират
претърпените вследствие на тях болки и страдания, съгласно чл. 52 от ЗЗД за справедливо
определяне обезщетението, следва да се преценят конкретно и обективно настъпилите
обстоятелства. Като има предвид степента на търпените болки и страдания, които
първоначално са били значителни и интензивни, необходимостта от медицински прегледи,
операция и лечение, продължителността на оздравителния процес от около два месеца,
обстоятелството, че са останали трайни увреждания на здравето на пострадалия, че
уврежданията са засегнали челюстта на ищеца, като са затруднили изключително много
говореното, дъвченето, ежедневието му и като следствие от това извършването на
обичайните дейности, като са довели и до невъзможност да изпълнява предишната си работа
за около месец-два, и поради това са създали усещане за комплексно страдание, съдът
намира, че справедливото обезщетение е в претендирания размер от 10 000 лева за
претъпените неимуществени вреди (болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на
4
нормалния начин на живот и психически стрес) – причинени в резултат на виновно
причинена от ответника средна телесна повреда.
Ведно с главницата следва да се присъди и претендираната сума 1197.22 лв.,
представляваща компенсаторна лихва за забава в/у главницата за периода от 13.09.2020 г. до
17.11.2021 г.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Ето защо ответникът
следва да бъда осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на причиняване на вредите –до окончателното изплащане на главницата. Но тъй като
тази претенция е претендирана от датата на подаване на ИМ в съда, следва обезщетението
да бъде присъдено от 18.11.2021 г. – датата на подаване на ИМ в съда, до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от него разноски в производството в размер на 830 лева, за заплатен
адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в размер на 447.90 лева, както и 460
лева разноски/заплатен хонорар за приетите СМЕ и СПЕ по делото.
По мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. И., ЕГН ********** от град ***, да заплати на Г. М., ЕГН
********** от ***, следните суми:
10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки, страдания, дискомфорт,
психически стрес и нарушаване нормалния начин на живот, в резултат от виновно
причинена от ответника В. И. средна телесна повреда на ищеца Г. М. на 13.09.2020 г. –
„открито счупване на левия клон на долната челюст, двустранни отоци на меките тъкани в
областна на долната челюст“, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва от
датата на подаване на ИМ в съда - 18.11.2021 г. до окончателното изплащане на главницата;
1197.22 лева (хиляда сто деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки), лихва за
забава в/у главницата за периода от 13.09.2020 г. до 17.11.2021 г. – за претъпените
неимуществени вреди (болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на нормалния начин на
живот и психически стрес) – причинени в резултат на виновно причинена от ответника
средна телесна повреда;
830 лева (осемстотин и тридесет лева), направени в производството разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В. Д. И., ЕГН ********** от град ***, да заплати по сметка на Районен
5
съд Асеновград сумата от 447.90 лева (четиристотин четиридесет и седем лева и деветдесет
стотинки) държавна такса и сумата от 460 лева (четиристотин и шестдесет), направени по
производството разноски за съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6