№ 430
гр. Благоевград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500257 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 8686 от 14.01.2022 г. по гр.д. № 1496/2019г., по описа на РС Г. Д., състав на
първоинстанционня съд е осъдил „П...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Г. Д., ул. „И.“ № *, представлявано от управителя Т. М. Ш. да заплати на Д. А. Ю., ЕГН *, с
адрес: с. Х., Общ. Г., О. Б. сумата- 9 228.19лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от
29.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-
29.07.2019г.до окончателното й изплащане, като иска за неимуществени вреди в останалата
му част, за разликата над 9 228.19лв. до 30 000лв., е отхвърлен от съда като неоснователен.
С постановеното решение съставът на РС Г. Д., е осъдил Д. А. Ю., ЕГН *, с адрес: с.Х.,
Община Г., О. Б., да заплати на третото лице –помагач „В...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр.Г. Д., ул.“Г. Д.“ № *, представлявано от управителя В. И. В., сумата от
519.30 лева, представляваща сторените в настоящото производство деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Съдът е осъдил „П...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Г. Д., ул. „И.“ № * представлявано от управителя Т. М. Ш., да заплати на РС
Г. Д., сумата от 895.93 лева – държавна такса върху уважения размер на предявения иск и
направени по делото разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице.
1
Решението е постановено при участието на „В...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр.Г. Д., ул.“Г. Д.“ № *, представлявано от управителя В. И. В., като трето лице-
помагач на страната на ответника „П...“ Е..
Срещу Решение № 8686 от 14.01.2022 г. по гр.д. № 1496/2019г., по описа на РС Г. Д., са
постъпили две въззивни жалби:
Постъпила е пред съда въззивна жалба от „П...“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника адв. И.З. З.,
срещу Решение № 8686/14.01.2022г., постановено по гр.д. №1496/2019г. по описа на РС Г.
Д., в частта му в която съдът е уважил предявения от Д. А. Ю., ЕГН *, иск за претърпени
неимуществени вреди на осн. чл. 200 от КТ, като е осъдил „П...“ Е. да и заплати сумата
9 228.19лв. за претърпяната злополука на 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждане до окончателното и изплащане.
Навадени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на частта от решението на
РС Г. Д., с която предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ е бил уважен като
основателен.
Възразява се, че злополуката от която се твърди че са настъпили уврежданията за Д. А. Ю., е
настъпила по време на превозването и до работа от третото лице помагач по делото- „В...“
Е., с което „П...“ Е. има сключен договор за превоз на работниците по маршрута- с. Б., с. Х.,
гр. Г. Д. и обратно. Наведени са доводи, че макар настъпили инцидент с ищцата да е бил
определен като трудово злолопука по смисъла на чл. 55 ал. 2 от КСО, „П...“ Е. не може да
отговаря за увреждания, които са настъпили с превозваните работници по време на превоза
им до работното им място, тъй като съгласно чл. 42 от Закона за автомобилните превози,
превозвача отговаря за живота или за всяко телесно или психическо увреждане на пътника
вслествие на злополука във връзка с превоза, докато пътника се е намирал в превозното
средство или се е качвал или слизал от него, или е предизвикана поради товаренето или
разтоварването на багажите“. Съгласно чл. 43 от същия закон, превозвачът се освобождава
от отговорност, ако увреждането по чл. 42 от Закона за автомобилните превози е причинено
от обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според
особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да бъдат
предотвратени/непреодолима сила/.“
Поддържа се с въззивната жалба от работодателят- „П...“ Е., че в хода на процеса пред
първоинстанционния съд, нито ищцата- Д. А. Ю., нито третото лице помагач- „В...“ Е., са
доказали как точно и поради какви причини е възникнал инцидента на 29.07.2019г.
Възразява се с жалбата, че е останала недоказана и причинната връзка на настъпилите за Д.
А. Ю. увреждания и настъпилия инцидент на път за работа. Според заключението на вещото
лице по допуснатата и приета от съда съдебно- медицинска експертиза- уврежданията на
ищцата не са могли да настъпят при механизма на инцидента, така както същият е описан в
ИМ въз основа на която е образувано делото. Отделно наведени са доводи, че в хода на
процеса пред РС Г. Д. се установява, че на 28.01.2020г. при битов инцидент, ищцата отново
е контузила левия глезен и подбедрицата, като това е станало причина за последващо
оперативно лечение и нов период за възстановяване, както и нуждата от рехабилитация за
2
възстановяване.
С въззивната жалба от „П...“ Е., чрез пълномощника на дружеството жалбоподател, оспорват
се като недоказани въз основа на събраните пред РС Г. Д. доказателства, претърпените от
ищцата неимуществени вреди, като съдът не е отчел повторната контузия на левия глезен и
подбедрица на ищцата, при битов инцидент на 28.01.2020г., когато тя отново е постъпила в
болницата през спешното отделение на същата. Възрязава се, че съдът не е съобразил
заключението на експерта по приетата СМЕ, в частта му в която се сочи, че срока на
натрудоспособност на ищцата съобразно вида на увреждането е 4-5 месеца, като
продължаването на нейното лечение и възстановяване е във връзка с допълнително
настъпилото увреждане в резултат на битов инцидент от 28.01.2020г.
С въззивната жалба, депозирана по делото от „П...“ Е., наведени са възражения, че
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е завишено с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
При изложените съображения, иска се от съда да отмени решението на РС Г. Д., в частта му
в която предявения иск по чл. 200 от КТ е бил уважен като основателен, като неправилно и
незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения
иск като неоснователен и недоказан или при условията на евентуалност да намали размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразено със събраните по делото
доказателства и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Претендират се и разноските пред двете съдебни инстанции.
Срещу Решение № 8686/14.01.2022г., постановено по гр.д. №1496/2019г. по описа на РС Г.
Д., в частта му в която предявения иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 200
от КТ, е бил отхвърлен от съда за размера над уважената част- 9 228.19лв. до размера
претендиран от ищцовата страна- 30 000лв., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград,
въззивна жалба от Д. А. Ю., ЕГН *, чрез пълномощника и адв. П.Т. Т..
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Недоволен от
обжалваното съдебно решение, жалбоподателят навежда оплаквания, че
първоинстанционния съд след обсъждане на събраните по делото доказателства, правилно е
приел че предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ е основателен, но при определяне
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, не е определил справедливо по размер
обезщетение, което да компенсира неимуществените вреди претърпени от ищцата Д. А. Ю..
Изложени са съображения срещу неправилната оценка на съда, че обезщетение в размер на
9 228.19лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, с оглед на причинените
на жалбоподателя неимуществени вреди, тъй като същото не би могло адекватно да
обезщети Д. А. Ю. за претърпените физически болки и страдания, както и не би могло
адекватно да го възмезди за преживените отрицателни емоции, обективно възникнали
вследствие на злополуката.
Излагат се съображения че съдът не е взел в предвид, че въззивницата е претърпяла много
3
болки и страдания в резултат на претърпяната трудова злополука. Била е хоспитализирана,
претърпяла е операция. След предприетото лечение провеждала е курс на рехабилитация,
който също е бил съпроводен със силни болки и въззивницата е била принудена да търпи
значителни неудобства. Сочи се с въззивната жалба, че съдът е следвало да съобрази, че
въззивницата е била в продължение на 65 дни на легло, като не е можела да се обслужва
сама, поради което се е наложило съпруга и да не ходи на работа за да и помага. Това
натоварило и ангажирало членовете на нейното семейство. Излагат се доводи, че
социалните контакти на Д. също били силно ограничени, тъй като продължителен период от
време тя не можела да излиза от къщи и да общува нормално с другите хора, а това я
натоварило в значителна степен и психически. Поради принудителното обездвижване на
левия и крак и отслабване на мускулатурата на същия, и към настоящия момент същият е
по- слаб от десния и деформиран с груби белези, което създава за жалбоподателката
дискомфорт. Сочи се с жалбата че за да проходи, Д. е използвала проходилка, движението на
левия и глезен е било затруднено и тя не е възстановена изцяло и към настоящия момент,
като не се очаква и пълно възстановяване на крайника.
При наведени оплаквания за необоснованост на съдебното решение на РС Г. Д. със
събраните по делото доказателства, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното
съдебно решение, в частта му над уважения от съда размер 9 228.19лв. до претендирания
размер от 30 000лв., като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да
уважи предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ за пълния му претендиран с
исковата молба размер, ведно с уважаването на акцесорния иск с правно основание чл. 86 от
ЗЗД.
С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови
доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения. Направено е искане за
заплащане на дължимите разноски пред двете съдебни инстанции.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
от „П...“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника адв. И.З. З., с което се оспорва депозираната
въззивна жалба от Д. А. Ю. като неоснователна.
Възразява се с писмения отговор че предявеният пред първоинстанционния съд иск с правно
основание чл. 200 от КТ е недоказан както по основание така и по размер. Оспорва се
постановеното решение на РС Г. Д., в частта му в която предявения иск е уважен за сумата
от 9 228.19лв. като неправилно и необосновано от събраните пред първоинстанционния съд
доказателства.
Възразява се че е останал неустановен и доказан механизма на настъпването на
увреждането, като се твърди от ищцата че инцидента е настъпил по време на работа, а не по
време по което ищцата е пътувала към работата си. Навадени са възражения, че цитираното
Разпореждане № 5104-01-54 от 09.08.2019г. на ТП на НОИ- Благоевград, по основание не
съответства на изложените в исковата молба обстоятелства.
Навадени са с писмения отговор възражения, че останала е недоказана причинно
4
следствената връзка между настъпилия инцидент и увреждането на ищцата Д. А. Ю., тъй
като според заключението на вещото лице, уврежданията на ищцата, не биха могли да
настъпят при описания в исковата молба механизъм за тяхното причиняване. Сочи се с
въззивната жалба, че на 28.01.2020г. при битов инцидент ищцата отново е контузила левия
глезен и подбедрицата. Това е довело до последващо оперативно лечение и удължаване на
срока за възстановяване, както и до нужда от допълнителна рехабилитация. При определяне
на справедливото обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди,
първоинстанционният съд не е съобразил повторното увреждане на ищцата при битов
инцидент на 28.01.2020г., с оглед на продължителността на нейното лечение и
възстановяване.
При изложените съображения, иска се от съда да остави въззивната жалба на Д. А. Ю. без
уважение.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
депозираните въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ съдебен контрол. Същите са редовни и отговарят на изискванията
на закона за форма и съдържание.
Подадения отговор на въззивната жалба на Д. А. Ю. от насрещната страна- „П...“ Е., е
своевременно депозиран по делото, от надлежна страна за подаване на отговор на въззивна
жалба, като е редовен с оглед на изискванията за съдържание.
За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, страните редовно призовани-
предтавители или процесуални представители не се явяват.
С писмени становища по делото пълномощниците на страните- адв З., като пълномощник на
„П...“ Е. и адв. Т., като пълномощник на Д. А. Ю., поддържат доводите си с въззивните
жалби и с отговара към едната от тях, не правят искания за събиране на нови доказателства
и претендират разноски за пред въззивната съдебна инстанция, съобразно представени
списъци по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236 ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства
и становища на страните, съобрази от фактическа и правна страна следното:
Производството е обрузавано въз основа на предявени обективно и кумулативно съединени
искове по чл. 200 от КТ и чл. 86, предявени от Д. А. Ю., ЕГН *, с адрес: с.Х., Община Г., О.
Б., срещу „П...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „И.“ № *
представлявано от управителя Т. М. Ш..
Твърди се в ИМ с която е сезиран РС Г. Д., че ищцата Д. А. Ю. и дружеството ответник
„П...“ Е., са в трудово правоотношение, като на 27.07.2019г. в 15.30 часа, пътувайки към
работата си с автобус, превозното средство в което ищцата е пътувала пука гума, а от
голямото налягане ламарината на пода на автобуса се пробива и така са нанесени на Д. А.
Ю. телесни увреждания. За случая е издадено Разпореждане № 5104-01-54 от 09.08.2019г. на
ТП на НОИ- Благоевград, по силата на което е прието наличието на трудова злополука по
5
смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО.
Сочи се с ИМ пред първоинстанционния съд, че пострадалата Д. А. Ю. е била
хоспитализирана, като е останала в лечебно заведение за периода от 29.07.2019г. до
08.08.2019г., като е претърпяла открито наместване на фрактура на ляв долен крайник и
крака и бил шиниран за период от 20 дни, след което гипсиран за 45 дни. Установени са
множество счупвания на подбедрицата и ибаряне на увредения крайник, което е наложило
продължително лечение и дълъг период на възстановяване.
Исковата претенция е за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата Д. А. Ю.
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания. Пострадалата е била
обездвижена за дълъг период от време/65 дни на легло, след което няколко месеца за
раздвижване/, пез което време се е нуждаела от чужда помощ и това натоварило
изключително семейството и. Поддържа се от ищцовата страна пред първоинстанционния
съд, че за продължителен период от време, ищцата е била лишена от нормален живот и
социални контакти, като са настъпили освен физически и психически проблеми. Поради
продължителното обездвижване, левия крак на пострадалата станал по- слаб и деформиран с
груби белези от травматичните увреждания. Прохождането и раздвижването са били
дълговременни и мъчителни, а дългострочната прогноза за възстановяване- неблагоприятна,
като дори и след възстановяването Д. А. Ю. продължава да чувства болки в увредения
крайник при движение и при промяна на времето.
Предявен е иск по чл. 200 от КТ за заплащане на неимуществени вреди, в размер на
30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019г. до окончателното изплащане
на дължимото.
С писмен отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът „П...“ Е., чрез процесуалния
си пълномощник, оспорва предявените искове по основание и размер. От ответната страна
не се оспорва характера на трудовата злополука по смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО, но се
възразява че „П...“ Е. не може да отговаря за причинените на увреденото лице немуществени
вреди. Излагат се доводи, че дружеството работодател има сключен договор за транспорт на
работниците по маршрута с. Б.- с. Х.- гр. Г. Д., по който се е движела ищцата, с дружество
превозвач- „В...“ Е., като ответника не следва да отговаря за вреди, настъпили от техническа
неизправност на МПС, с което е бил извършван превоза, като съгласно чл. 42 от Закона за
автомобилните превози, отговорността в този случай е на дружеството превозвач. Поддържа
се с отговора на ИМ, че дружеството работодател отговаря за вредите на работника или
служитела по време на транспортирането му от мястото на живеене, до мястото на работа, а
превозвача се освобождава от отговорност, само ако според особеностите на случая,
въпреки предприетите от ревозвача мерки, настъпването на вредите не е могло да се избегне
или последиците от настъпилото ПТП са били непредотвратими/ непреодолима сила/- чл. 43
от Закона за автомобилните превози.
Възразява се с писмения отговор, че размера на претендираното обезщетение за вреди
настъпили от трудова злополука е силно завишен, като същият в случай че се установи
отговорността на работодателя, следва да бъде определен по справедливост и съобразно чл.
6
52 от ЗЗД от съда.
По искане на ответника, при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, по
делото е било привлечено и конституирано като трето лице помагач на ответника-
дружеството превозвач- „В...“ Е..
С отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК- третото лице помагач на ответника-
„В...“ Е., чрез пълномощника си оспорва привличането му като трето лице помагач по
делото, а предявения иск по чл. 200 от КТ, оспорва като неоснователен и завишен по размер.
От страна на третото лице помагач, не се оспорва че на 29.07.2019г. в изпълнение на
сключен договор за превоз с възложителя „П...“ Е., автобус на фирмата превозвач- „В...“ Е.,
е извършвала превоз на работници до предприятието на „П...“ Е. в гр. Г. Д.. Около 15.10
часа, в района на гр. Г. Д., при спукване на гума на автобуса, ищцата Д. А. Ю. е получила
фрактура на долен крайник. Развиват се съображения с отговор на ИМ от процесуалният
представител на третото лице помагач, че се касае за увреждане, причинено от
обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите мерки, не може да избегне и
последиците от които не може да предотврати/чл. 43 от Закона за автомобилните превози/.
Сочи се, че за превозващия автобус е сключена договор за застраховка- „Злополука за
пътниците в средствата за обществен транспорт“ със „Д...“ А., както и задължитлена
застраховка „Гражданска отговорност“, със Застрахователна компания „Л...“ А..
В хода на делото пред РС Г. Д. са събрани писмени и гласни доказателства, допусната е и
назначена съдебно- медицинска експертиза и допълнителна такава.
Пред въззивната съдебна инстанция не са направени от страните доказателствени искания и
не са събирани нови доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не са налице
основания за промяна на фактическите изводи на първостепенния съд, като следва да се
приеме за установено и доказано следното:
Не е спорно по делото, а установява се и от събраните пред първоинстанционния съд
писмени доказателства, че Д. А. Ю. и „П...“ Е., са били в трудови правоотношения въз
основа на трудов договор от 14.09.2018г., който е бил прекратен със Заповед №
9360/22.06.2020г. на Управителят на дружеството работодател- по взаимно съгласие на
страните, на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ.
Установява се по безспорен и несъмнен начин по делото, че на 29.07.2019г. при
придвижване от дома на ищцата до местоработата и, при превозване с автобус от с. Б. до гр.
Г. Д., автобусът пука гума и от голямото налягане, ламарината на пода на автобусе се
пробива, кракът на Д. А. Ю./десен долен крайник/ попада в отвора на пробития под и се
чупи. С Разпореждане № 5104-01-54 от 09.08.2019г. на ТП на НОИ- Благоевград,
злополуката претърпяна от ищцата на 29.07.2019г. е приета за трудова по смисъла на чл. 55
ал. 1 КСО. Издаденото разпореждане не е било оспорено от работодателят и обжалвано по
административен ред, поради което същото е вялзло в законна сила. За периода 29.07.2019г.-
05.12.2019г. има издадени 4 броя болнични листове, във връзка с трудовота злополуката, в
7
които е вписана диагноза- спупване на части от подбедрица- закрито, като се касае за
временна нетрудоспособност на Д. А. Ю. поради травматичното и увреждане.
Не е спорно по делото, а установява се и от приетие като писмено доказталество Договор №
30 от 02.10.2017г., че трудовата злополука от която е настъпило травматично увреждане за
Д. А. Ю., е настъпило повреме на превозването на ищцата с автобус, собственост на „В...“
Е./привлечен като трето лице помагач, на страната на ответника по делото/, от дома и в с. Х.
до местоработата и в гр. Г. Д., по силата на сключен договор за превоз, с която „П...“ Е. е
възложил на „В...“ Е., превоза на неговите работници от местата им на живеене, до тяхната
месторабота, по предварително договорени маршрутни линии, свързани с началото и края
на работното време, като не се оспорва от ответника и от третото лице помагач, че срока на
действие на договора за превоз е бил удължен с анекси, един от които Анекс от 06.06.2019г.
и същият е бил действащ и към момента на настъпването на процесната трудова
злополука/на 29.07.2019г./
Установява се по делото от събраните пред първоинстнационния съд писмени и гласни
доказателства, че след настъпването на трудовата злополука, Д. А. Ю. е била откарана в М...
„И. С.“ Е.- Г. Д., където е хоспитализирана по спешност и е останала на лечение за периода
от 29.07.2019г. до 08.08.2019г. Установени са множество счупвания на подбедрицата на
левия крак, като на през време на лечението е било извършено открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация под спинална анастезия и рентгенов контрол. Тъй като
долния ляв крайник на пострадалата е бил не само счупен, но и обгорен, първоначално е
поставена шина за период от около 20 дни, след което крайника е бил гипсиран за 45 дни, до
03.10.2019г.
По делото при разглеждането му в РС Г. Д. е изслушана и приета съдебно-медицинска
експертиза/СМЕ/, от заключението по която се установява, че вследствие на възникналия
инцидент на 29.07.2019г. Д. А. Ю. е получила травматични увреждания: Двуглезенно
счупване на лявата подбедреница/Фрактура Дюпюйтрени синистри/. Експерта сочи в
писменото си заключение, че такова увреждане се получава по индиректен механизъм, при
изваждане на тялото от равновесие, като ходилото застава в пронацчионно-абдукционна
позиция, при което се чупят както външния, така и вътрешния глезен.
В заключението се експерта травматолог е категоричен, че такъв вид травматично
увреждане е възможно да се получи при процесния инцидент от 29.07.2019г., но не по
механизма описан в исковата молба, а при внезапно спиране или при рязка промяна на
посоката на движение на автобуса, което е възможно да се пуличи и при пукане на гума на
автобуса, което да е довело до извеждане на тялото на пострадалата от равновесие и
„стъпване на криво“.
В писменото си заключение д-р Л. сочи, че при двуглезенно спучване се налага
имобилизация на крайника за период от порядъка на два месеца, а срока на
нетрудоспособност е от порядакъ на 4 до 5 месеца. Като цяло обичайния период на
възстановяване от такова травматично увреждане е 6 месеца.
8
Експерта сочи в писменото си заключение по приетата СМЕ, че непослествено след
инцидента, пострадалата е изпитвала силни болки в областта на засегнатия крайник, които в
следващите две- три седмици постепенно са намалявали и отшумявали, като за целта се е
налагало Д. А. Ю. постоянно да приема обезболяващи медикаменти.
Експарта в заключението си сочи, че през време на оздравителния процес, при постоянното
натоварване и раздвижване на крайника, също е възможно да има болки с по- слаб
интензитет, като за в бъдеще не може да се изключи възможността при по- голямо
натоварване и при промяна на времето, също да се появяват периодични болки. Експерта
изказва предположение, че след последваща консултация с ортопед- травматолог, най-
вероятно ще следва да бъде извършена оперативна интервенция за отстраняване на
металните импланти, което в се още са поставени на пострадалата, след което ще предствои
нов период на раздвижване и рехабилитация, но за малко по- кратък период от предходния.
От допълнителната СМЕ на експерта д-р Л., изслушана и приета от първоинстанционния
съд, след преглед на пострадалата, експерта дава заключение че основната функция на
крайника- ходене и опорна функция са възстановени. Налице е лек оток и поява на болка
при натоварване, които са във връзка с травматологичното увреждене на ищцата, настъпило
на 29.07.2019г. Експерта не може да се ангажира с категорична прогноза каква ще бъде
продължителността на тези оплаквания, но не изключва възможността същите да не
изчезнат напълно.
Във връзка с оспорените от ответната страна болнични листове и медицински документи, за
периода след месец 01.2020г., експерта дава заключение, че от направена справка в
системата на ВМА- София е установил, че Д. А. Ю. е постъпила за лечение в Клиника по
Ортопедия и травматология на 29.01.2020г. и е изписана на 05.02.2020г. с диагноза:
счупване на лявата голямопищялна кост в дисталната и част/не добре излекувана/. В графа
анамнеза е посочено, че повод за приемането на пациентката в лечебното заведение е битова
травма от предходния ден.
В писменото си заключение по допълнително изготвената СМЕ, екстерта д-р Л. дава
заключение, че с оглед на изведената диагноза-“фрактура тибие син. Ин партис дисталис
интраартикуларис/мале саната/“, от медицинска гледна точка следва да се приеме, че
извършената оперативна намеса е в причинно- следствена връзка с настъпилото
травматично увреждане на Д. А. Ю. на 29.07.2019г. и същата е извършена, като
продължение на прилаганото до този момент лечение, но без категорично да може да се
изключи новопостъпило травмиране.
При изслушването му от пред първоинстационния съд, при разпита на д-р Л., същият
пояснява че при прегледа ищцата не му е дала ясен отговор защо се е наложило да посети
травматологичен кабинет през м. 01.2019г. Същевременно същият обяснява, че много често
в болниците се практикува пациента да бъде приет по спешност, с което се заобикаля
приетата медицинска процедура, за да може болният да влезе веднага за лечение в
съответното отделение поради спешното му състояние. При разпита му пред съда, експерта
отново поддържа че предриетото през м. 01.2020г. лечение във ВМА- София, може да се
9
появи като продължаващо лечение на първоначалното такова във връзка с основния
инцидент, но не може да се изключи напълно и битов инцидент непосредствено преди това.
Експерта сочи пред първоинстанционния съд, че при едно незараснало добре сцупване,
може да се наложи и повторна оперативна интервенция.
От приетото по делото и неоспорено от страните Удостоверение № 001-
*********/27.10.2021г. на НОИ- Териториално поделение- Благоевград, установява се по
делото, че Д. А. Ю., за периода от 29.07.2019г. до 02.06.2020г. не е поучавала лична пенсия,
но е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, като е получавала парично
обезщетение за временна нетрудоспособност, в общ размер на 5 771.81лв., които са
изплатени на ищцата за съответните месеци.
За установяване на състоянието на ищцата след нейното изписване от болничното заведение
и престоя и лечението и в домашна обстановка, пред първоинстационния съд е разпитан
нейния съпруг- свидетелят- С. Ю.. Същият сочи в показанията си че след изписването и от
болничното заведение, за нея се е грижел само той, тъй като дъщерите му са омъжени и
живеят в други населени места. Той е преустановил работата си в София и се върнал в къщи
за да се грижи за своята съпруга. Същата не е можела да се грижи за себе си, тъй като е била
неподвижна, сама не можела да стане от леглото и да се придвижва до тоалетната и банята.
Нуждаела се постоянно от неговата помощ. Свидетелят сочи че през цялото време изпитвала
силни болки и постоянно вземала обезболяващи медикаменти. Не можела да спи, не била
спокойна. Свидетелят сочи че дълго време тя не можела изобщо да става, а след като станала
започнала да изминава много кратки разстояния в къщи и с помощта на проходилка.
Свидетелят Ю. сочи, че на осмия месец, тя вече била започнала да се придвижва с патерици,
но когато се явила на ТЕЛК били направени нови рентгенови снимки и се оказало, че костта
е зараснала накриво. Това нолжило постъпване във ВМА София, където костта била отново
счупена и повторно започнал процес по прохождане и възстановяване, който продължил
още три месеца. След като изминали три месеца от втората операция, тя започнала да ходи с
патерици и това продължило до шестия месец.
Свидетелят Ю. сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че и към момента
съпругата му не е напълно възстановена, като продъжлава да изпитва болки и според
лекарите ще куца.
Въз основа на фактическите си изводи, изградени при съвкупния анализ на
доказателствата събрани пред първата съдебна инстанция, въззивният съд, воден от
вътрешното си убеждение съгласно чл. 12 от ГПК, излага следните правни съображения:
Обжалваното съдебно решение е валидно постановено, въз основа на предявен пред съда
процесуално допустим иск и по редовна искова молба. Същото е произнесено от законен
състав, в изискуемата от закона писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на
съда и съобразно неговата компетентност.
Съдът се е произнесъл по предявен главен иск с правно основание чл. 200 от КТ, който
правилно е квалифицирал, като е постановил решението си въз основа на редовна искова
10
молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им, като дължи и обезщетение за разликата между
причинената вреда- неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване- чл. 200, ал. 3 КТ. Съгласно
трайно установената съдебна практика, работодателят дължи обезщетение на работника за
настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал. 2 от КСО, която е настъпила по време
на обичайния път, при придвижване от основното място на живеене до работното му място,
независимо от причините поради което е настъпило увреждането на работника.
От тази законова разпоредба следва, че фактическия състав за възникване на отговорността
на работодателя при увреждане здравето на работника/служителя, имаща по същество
обективен характер, кумулативно включва следните предпоставки: 1/наличие на трудово
правоотношение между работодател и пострадал работник/служител; 2/ професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на
трудовото правоотношение, включително и по време на придвижване на работника от
мястото му на живеене, до мястото на месторабота; 3/вреда, претърпяна от пострадалия и 4/
причинна връзка между трудовата злополука и вредата.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира въз основа на самостоятелен анализ и оценка
на доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд, за установени при пълно и
главно доказване всички кумулативно предвидени от законодателят предпоставки за
ангажиране на отговорността на работодателя „П...“ Е., за трудовата злополука настъпила на
29.07.2019г. по време на пътя на пострадалата Д. А. Ю. от населеното място в което живее,
до местоработата и в гр. Г. Д..
По делото не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че между страните
е съществувало безсрочно, валидно, трудово правоотношение по времето на настъпването
на трудовата злополука/на 29.07.2019г. около 15.10 часа, на път за работа, при придвижване
от основното място за живеене до работното място, на разклона за с. О. по пътя от с. Д., при
пътуване с автобус на фирмата превозвач- „В...“ Е./ по сключен договор за превоз, при който
автобусът спукал гума, като от голямото налягане ламарината на пода на автобуса, на
мястото където седяла Д. А. Ю. се е пробила и тя попаднала с крака под пода на автобуса
преди същият да е спрял./свидетелските показания на свидетелят Н. Г./. Вследствие на това
ищцата е претърпяла злополука– получила е Двуглезенно счупване на лявата подбедреница
на лявия долен крайник, което е наложило незабавното и транспортиране до лечебно
заведение за оказване на медицинска помощ.
С оглед приетото за безспорно между страните наличие на трудово правоотношение към
момента на увреждането, доказва се по безспорен и несъмнен начин наличието на трудова
злополука, установена и съобразно изискванията на закона и съдебната практика с надлежен
11
акт- Разпореждане № 5104-01-54 от 09.08.2019г. на ТП на НОИ- Благоевград, който не е бил
оспорен от работодателят и не е бил обжалван пред съда, поради което е влязъл в законна
сила. Съгласно Решение № 109/12.03.2012г. по гр. дело № 622/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
разпореждането на органа по чл. 60 ал. 1 от КСО, представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на ответника- работодател от който зависи съществуването на правото.
Предвид последното и доколкото в настоящия случай е налице влязло в сила постановление
на Разпореждане на НОИ – Териториално поделение Благоевград, по реда на чл. 60 ал. 1 от
КСО, с което процесната злополука е приета за трудова, въззивният съд намира наличието
на трудова злополука за установено по делото по несъмнен начин. Налице са основанията
на закона да се ангажира отговорността на работодателя за репариране на претърпените
неимуществени вреди на пострадалия работник.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че от събраните по делото доказателства, при
пълно и главно доказване се установява наличието на причинна връзка между трудовата
злополука и полученото увреждане на пострадалата Д. А. Ю., като по безспорен начин е
установен и механизма на настъпването на същата. Възраженията наведени по делото с
жалбата от „П...“ Е. в тази насока са неоснователни. От една страна налице са свидетелските
показания на очевидец- свидетелят Гаваз, който в показанията си ясно сочи при какви
обстоятелства и поради каква причина са настъпили травматичните увреждания на
пострадалата Д. А. Ю., като се потвърждава по безспорен начин и че това е станало по
време на пътуването и от мястото където живее, до местоработата и в гр. Г. Д.. Въззивният
съд намира, че свидетелските показания на свидетелят Гавазов, напълно се подкрепят и от
изводите на експерта по приетата СМЕ, който потвърждава че увреждането на пострадалата-
Двуглезенно счупване на лявата подбедреница, напълно отговаря да е получено при
инцидента настъпил в движещия се автобус на 29.07.2019г., но не и по начина описан в
исковата молба по делото, като експерта ясно сочи как би могло да настъпи едно такова
увреждане. В случая е налице съответствие между свидетелските показания на рапитания
свидетел очевидец на инцидента и заключението на експерта д-р Л., досежно механизма на
настъпване на увреждането на Д. А. Ю., за което се установява по безспорен начин че е
настъпило именно при инцидента със спуканата гума на автобуса на 29.07.2019г., който е
приет за трудова злополука с приетото като доказателство Разпореждане № 5104-01-54 от
09.08.2019г. на ТП на НОИ- Благоевград.
Така въззивният съд приема за безспорно доказано, че ищцата е получила травматично
увреждане, именно в резултат на настъпилата на 29.07.2019г. трудова злополука по смисъла
на чл. 55 ал. 2 от КСО, което е станало по време на обичайния път при отиване от основното
място на живеене до работното й място, поради което ответното дружество– работодател, на
основание чл. 200 от КТ носи отговорност за претърпените от Д. А. Ю. неимуществени
вреди, съставляващи претърпените от нея болки и страдания, изпитан физически и
12
психически дискомфорт, ограничения в социалния и живот и т.н. Тази отговорност на
ответника „П...“ Е. е безвиновна. Достатъчно е доказването, че увреждането на пострадалия
е настъпило по време на обичайния път при придвижване с автобус от основното място на
живеене до работното й място– това безспорно се установява от влязлото в сила
Разпореждане № 5104-01-54 от 09.08.2019г. на ТП на НОИ- Благоевград, прието като
доказателство по делото.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по
чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен
характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при
липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката– съгласно чл. 200 ал. 2
КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова
работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен
когато пострадалият е причинил умишлено увреждането– чл. 201 ал. 1 КТ. В случаите,
когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност /чл. 201 ал.
2 КТ/, размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от
работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Неоснователни са правопогасяващите възражения, наведени с въззивната жалба на „П...“ Е.,
че макар и да се установява наличието на трудово злополука по чл. 50 ал. 2 от КСО,
работодателят следва да бъде освободен от отговорност, тъй като в този случай
отговорността за настъпилите вреди за ищцата, са в резултат на действията на превозвача-
третото лице помагач „В...“ Е., с който работодателят има сключен договор за превоз и на
който е възложено транспортирането на работниците от местата където живеят до
местоработата им. Отговорността на работодателят е обективна и при установена
трудова злополука, тя не може да бъде изключена дори ако се установи отговорност за
настъпилите вреди при условията на съпрочиняване и от страна на превозвача/каквито
доказателства по настоящото дело липсват/. Третото лице помагач „В...“ Е. е привлечено
като помагач на ответника по настоящото дело по реда на чл. 219 от ГПК, за да бъде
обвързано и от мотивите на съдебното решение по настоящото дело, с оглед на предявен
срещу него друг иск в друго гражданско производство.
Работодателят отговаря по чл. 200 от КТ за увреждания на негови работници или служители.
Задължението на работодателя за обезвреда не е санкционна последица от виновно
противоправно неизпълнение на правни задължения. То представлява законно прехвърляне
върху работодателя на професионалния риск от увреждането на работника или служителя.
Правото на регрес на работодателя съществува на общо основание за отговорност за вреди,
причинени от другиго. Съгласно чл. 54 от ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени
виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Поради изложеното не са
налице основания за освобождаване на ответника „П...“ Е., от отговорността за заплащане на
обезщетение на ищцата Д. А. Ю., по предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на безспорно установена трудово злополука, настъпила на
13
29.07.2019г.
Несъмнено установява се от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, че в
резултат на настъпилата трудово злополука на 29.07.2019г., ищцата Д. А. Ю. е претърпяла
неимуществени вреди, които се намират в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
инцидент с автобуса и спуканата гума. Същите са свързани с продължителността и
интензивността на свързаните с травмата болки и страдания, с престоя и проведените
процедури при болничното лечение на пострадалата, с невъзможността и да се придвижва
сама и с притеснението от необходимостта да бъде обслужвана в елементарните си нужди
на близките си, за което е бил ангажиран нейния съпруг, с ограничаване на социалните и
контакти, докато е била неподвижна и не е можела да излиза навън. За претърпените
неимуществени вреди, пострадалата Д. А. Ю. следва да бъде справедливо обезщетена, за
което същата е предявила иска си по чл. 200 от КТ пред съда.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на
субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта, като при липса на друга възможност за репариране на вредите, същото е
парично.
Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително за
съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК рег. по т.д. № 566/2010г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г.,
ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012г. по
т.д. № 461/2011г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и др.,
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни
увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително
влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания
на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време.
В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008г., по
т.д. № 387/2008г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010г., по т. д. № 708/2009г. на ІІ т. о.; №
59/29.04.2011г., по т. д. № 635/2010г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012г., по т. д. № 619/2011г. се
излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
14
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата Д. А. Ю.
неимуществени вреди, настъпили от трудовата злополука на 29.07.2019г., съдът взе предвид
социално-икономическото развитие на страната към този период, определящо общественото
възприемане на критерия за справедливост на този етап от развитието и; възрастта на
пострадалата към същия момент- 51 год.; броя, вида и тежестта на получените увреждания –
двуглезенно счупване на ляв долен крайник на няколко места– закрито, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията за срок по-дълъг от 30 дни до 6 месеца;
проведеното лечение, включващо оперативни интервенции, болничен престой, последван от
домашно лечение; обстоятелството, че ищцата е била затруднена в самообслужването си;
използвала е помощни средства за придвижване/проходилка/; интензитета на търпените
болки и страдания; негативното отражение на инцидента по отношение на ищцата, която се
е затворила в себе си и е ограничила социалните си контакти; негативни емоционални
преживявания, свързани с механизма на настъпване на травмата; ограничение в социалните
контакти и възможността за самостоятелно обслужване, както и неудобството че нейния
съпруг е следвало да напусне работа, за да се грижи за нея.
По делото е представена медицинска документация за това че ищцата е била във временна
нетрудоспособност и за периода след м.01.2020г., която е оспорена от ответната страна, с
доводите че същата има за причина друго битово увреждане, настъпило на 28.01.2020г.,
което е предизвикало ново счупване и наложило повторното постъпване на ищцата в
болнично заведение- ВМА София за лечение. Съдът споделя доводите на
първоинстанционния съд, че това оспорване е неуспешно проведено, като въззивният съд
възприема доводите, изложени в допълнителното заключение на вещото лице по приетата
СМЕ, в която д-р Л. сочи, че по негова преценка с оглед на изведената диагноза в
приложените по делото медицински документи- “фрактура тибие син. Ин партис дисталис
интраартикуларис/мале саната/“, от медицинска гледна точка следва да се приеме, че
извършената оперативна намеса е в причинно- следствена връзка с настъпилото
травматично увреждане на Д. А. Ю. на 29.07.2019г. и новата оперативна интервенция е
извършена, като продължение на прилаганото до този момент лечение, макар да не може
категорично да се изключи новопостъпило травмиране. Въззивният съд приема извода на
експерта, че причината за постъпването на ищцата във ВМА в гр. София едва ли е
последващо травматично увреждане. В тази насока следва съдът да съобрази посоченото от
експерта при разпита му в съдебно заседание- заобикалянето на законовите разпоредби за
настаняване в лечебно заведение без предварително записване, а именно чрез постъпване по
спешност в спешното отделение на болницата. Въззивният съд счита, че в тази насока
следва да бъдат кредитирани и свидетелските показания на съпруга на ищцата- свидетелят
С. А. Ю., който в показанията си съобщава, че точно когато същата вече се е била
15
повъзстановила, наложило се повторно счупване, поради лошото наместване и зарастването
на криво на костта, което с оглед на свидетелските показания на Ю., следва да бъде времево
съотнесено именно за периода след м. 01.2020г. Ако е имало битов инцидент на 28.01.2019г.,
то ищцата е щяла да постъпи в спешна помощ по местоживеенето си, а не би се стигнало до
настаняването и в спешното отделение на ВМА София. От друга страна, разпоредбата на чл.
172 от ГПК задължава съда да кредитира свидетелските показания на близките роднини като
евентуално заинтересовани, но не само на това основание напълно да изключва същите от
доказателствения материал. В този случай въззивният съд намира, че свидетелските
показания на свидетелят Ю. в тази им част, напълно се подкрепят от изводите на експерта,
че последвалата оперативна интервенция е свързана с продължаване на лечението,
предприето по повод на инцидента, състоял се на 29.07.2019г., като малко вероятно е
същият да се е дължал на ново травматично увреждане на Д. А. Ю.. Поради изложеното
въззивния съд намира за доказано по делото, че след постъпването във ВМА София на
29.01.2020г., ищцата е претърпяла втора оперативна намеса, като костта е била повторно
счупена, поради лошото зарастване. Това от своя страна е наложило ищцата да търпи
повторно болките при заздравяването и да извърши повторно възстановяване и раздвижване
на долния ляв крайник, което е приключило чак пролетта на 2020г. Впрочем от остоналите
неоспорени писмени доказателства по делото, установява се по безспорен начин, че Д. А.
Ю. е била в отпуск поради временна нетрудоспоспособност и за периода от м. 01.2020г. до
м. 05.2020г., през който период е получавала обезщетение за временна
нетрудоспособност./Удостоверение от НОИ/.
При определяне размера на справедливото обезщетение за репариране на претърпените
неимуществени вреди, съдът съобрази и наличието на неблагоприятни за пострадалата
обстоятелства, при извършения преглед от експерта д-р Л., към момента на изготвянето на
експертното заключение по делото. Според заключението на експерта той е установил пълно
възстановяване на обема на движението на левия долен крайник на пострадалата, но остава
неясна прогнозата за пълно възстановяване, като експерта сочи че напълно е възможно при
натоварване и при промяна на времето, да се появява болка в глезена на пострадалата и тази
болка да не отшумява във времето. Свидетелят Ю. в показанията си сочи, че съпругата му не
се е възстановила напълно и към момента на разглеждане на делото продължава да изпитва
болки и да куца при ходене.
Поради изложеното и установения в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта,
въззивният съд приема, че на Д. А. Ю., следва да се определи обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с претърпяната трудова злополука, за пълния претендиран
с исковата молба размер от 30 000лв.
Според разпоредбата на чл. 200 ал. 3 и 4 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда- неимуществена и имуществена, вкл. пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване и се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Без значение е дали претенциите обхващат претърпени загуби, пропуснати ползи и
16
неимуществени вреди или само част от тях. Имуществените вреди следва да бъдат
установени по вид и размер, а неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Получаването на обезщетение за временна
нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за времето, в което не е в състояние да
полага труд и не получава трудово възнаграждение, а лична пенсия за инвалидност поради
трудова злополука и професионална болест се дължи на осигуреното лице заради загуба на
работоспособността, т. е. пропусната полза за временна или трайна нетрудоспособност се
изразява в разликата между трудовото възнаграждение, ако работникът е полагал труд и
получените по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна
нетрудоспособност или загуба на работоспособността. Ето защо, общата сума определена от
съда като обезщетение по чл. 52 ЗЗД и имуществените вреди на работника, независимо дали
се претендират само за извършени разходи и/или пропуснати ползи, следва да се намали с
полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, т.е. получените
обезщетения за временна нетрудоспособност и личните пенсии за инвалидност с добавките
към тях също се приспадат на основание чл. 200 ал. 3 КТ.
Поради изложените съображения и на основание чл. 200 ал. 3 от КТ, от определения размер
на обезщетението следва да се приспадне общият размер на полученото от ищцата
обезщетение за временна нетрудоспособност, от НОИ- РУ "Социално осигуряване" в размер
на 5 771.81лв., като в този смисъл е и трайната съдебна практика /Решение № 41 от
5.03.2020г. на ВКС по гр.д. № 2679/2019г., IV г.о., ГК и др./. Ето защо, следва от
определения от съда размер на обезщетението от 30 000лв., да се приспадне общият размер
на полученото от ищцата обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ - РУ
"Социално осигуряване", в размер на 5 771.81лв., като размера на дължимото обезщетение
по чл. 200 от КТ следва да бъде определен на 24 228.19лв.
При изложените съображения, въззивната жалба от „П...“ Е. е неоснователна и същата
следва да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба от Д. А. Ю. е изцяло основателна и същата следва да бъде уважена, като
на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, обжалваното Решение № 8686 от 14.01.2022 г. по гр.д. №
1496/2019г., по описа на РС Г. Д., следва да бъде отменено в частта му в която съдът е
отхвърлил предявения иск над уважения размер от 9 228.19лв. до размера от 24 228.19лв.,
уважен от въззивната съдебна инстанция. Следва въззивният съд да постанови решение, с
което да осъди „П...“ Е., да заплати на Д. А. Ю., сума от още 15 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат
на трудова злополука от 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането- 29.07.2019г., до окончателното й изплащане. Следва да бъде осъдено
„П...“ Е., да заплати по сметката на ОС Благоевград, сума от още 600лв., дължима като
държавна такса върху размера на уважения от съда иск по чл. 200 от КТ.
В останалата част обжалваното решение на РС Г. Д. е правилно и обосновано, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, разноски не се дължат, тъй
17
като пълномощникът на жалбоподателката Д. А. Ю., претендира заплащането на разноски
пред въззивната инстанция, но не представя доказателства за действително направени
такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8686 от 14.01.2022 г. по гр.д. № 1496/2019г., по описа на РС Г. Д., в
частта в която е отхвърлен предявения иск по чл. 200 КТ, предявен от Д. А. Ю., ЕГН *, с
адрес: с.Х., Община Г., О. Б., срещу „П...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Г. Д., ул. „И.“ № * представлявано от управителя Т. М. Ш., за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, установена с
Разпореждане № 5104-01-54 от 09.08.2019г. на ТП на НОИ- Благоевград, за размера над
9 228.19лв. до размера от 24 228.19лв., като постановява:
ОСЪЖДА „П...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „И.“ № *
представлявано от управителя Т. М. Ш., да заплати на Д. А. Ю., ЕГН *, с адрес: с.Х.,
Община Г., О. Б., сума от още 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от
29.07.2019г., установена с Разпореждане № 5104-01-54 от 09.08.2019г. на ТП на НОИ-
Благоевград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-
29.07.2019г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8686 от 14.01.2022 г. по гр.д. № 1496/2019г., по описа на РС
Г. Д., в останалата му част.
ОСЪЖДА „П...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „И.“ № *
представлявано от управителя Т. М. Ш., да заплати по сметката на ОС Благоевград, сума от
още 600лв., дължима като държавна такса, върху размера на уважения от съда иск по чл. 200
от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18