М
О Т И
В И
Обвинението срещу подс.П.П.К. е по чл. 198, ал. 3 във вр. с
ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 във
вр. с ал. 1 НК за това, че на 18.04.2019 г. в гр. Стара Загора, в съучастие
като извършител с Д.И.И. - извършител, отнел чужди движими вещи - 2 /два/ броя
врати от алуминиева дограма, както следва: 1 /един/ брой врата от алуминиева
дограма, с размери 200 сантиметра височина и 90 /деветдесет/ сантиметра
широчина, на стойност 198.00лв. , 1 /един/ брой врата от алуминиева грама, с
размери 200 /двеста/ сантиметра височина и 107 /сто и седем/ сантиметра
широчина, на стойност 214.00лв. /двеста и четиринадесет лева/ и 1 /един/ брой
прозорец от алуминиева дограма на стойност 104.00лв. / сто и четири лева/,
всички вещи на обща стойност 516.00 лв. / петстотин и шестнадесет лева/, от
владението на собственика З.М.А., без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвоят, като заварени на мястото на престъплението
употребили сила спрямо З.М.А., с цел да запазят владението върху откраднатите
вещи като й нанесли удари с дървен кол в областта на главата.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му адвокат М.
пледира за налагане на минимално наказание.
Обвинението срещу подс.Д.И.И. е по чл. 198,
ал. 3 във вр. с ал. 1 НК във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това, че на 18.04.2019 г. в гр. Стара Загора, в
съучастие като извършител с подс. П.К. - извършител, отнел чужди движими вещи -
2 /два/ броя врати от алуминиева дограма, както следва: 1 /един/ брой врата от
алуминиева дограма, с размери 200 сантиметра височина и 90 /деветдесет/
сантиметра широчина, на стойност 198.00лв. , 1 /един/ брой врата от алуминиева
грама, с размери 200 /двеста/ сантиметра височина и 107 /сто и седем/
сантиметра широчина, на стойност 214.00лв. /двеста и четиринадесет лева/ и 1
/един/ брой прозорец от алуминиева дограма на стойност 104.00лв. / сто и четири
лева/, всички вещи на обща стойност 516.00 лв. / петстотин и шестнадесет лева/,
от владението на собственика З.М.А., без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвоят, като заварени на мястото на престъплението
употребили сила спрямо З.М.А., с цел да запазят владението върху откраднатите
вещи като й нанесли удари с дървен кол в областта на главата.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му адвокат Н.
пледира за налагане на минимално наказание.
Представителят на Районна прокуратура Ст.
Загора в с.з. поддържа обвинението срещу подсъдимите.
Граждански иск не е предявен.
Съдебното следствие е проведено по реда
на съкратеното съдебно следствие – чл. 371 т. 2 НПК.
От направеното самопризнание на
подсъдимите и събраните на ДП доказателства установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение,фото
снимки - преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено
следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Пострадалата З.М.А. ***. Същата живеела сама в къща в кв. „Лозенец“, на
ул.“Вихрен“№63. Подс. П.К. бил внук на дъщеря й - св. С.В, а подс. Д.И. живеел
във фактическо съпружеско съжителство с внучката й Х.Я.Ю - дъщеря на сина й Я.Ю.А.
Подсъдимите П.К. и Д.И. били
безработни. Тъй като имали нужда от пари, на 18.04.2019г., двамата решили да
извършат кражба от дома на пострадалата З.А., за да си осигурят парични
средства.
В изпълнение на намисленото,
около 19.00 часа на посочената дата, подсъдимите проникнали незабелязано в дома
на св. А., през отворения прозорец, докато тя седяла със свои съседки на
улицата пред къщата си. Решили да извършат кражба на две врати и прозорец от
алуминиева дограма, които били монтирани в дома на пострадалата, тъй като
знаели, че от продажбата им ще си набавят по - голяма парична сума. С общи
усилия подсъдимите първо измъкнали от отвора монтираната на северната стена на
коридора врата от алуминиева дограма, с размери 200 /двеста/ сантиметра дължина
и 90 /деветдесет/ сантиметра ширина, след което направили същото и с монтирания
до нея прозорец от алуминиева дограма с размери 100 /сто/ сантиметра ширина и
100/сто/ сантиметра дължина. На същата стена, на разстояние от 125 /сто
двадесет и пет сантиметра/ от гореописаната врата се намирала вратата на спалнята
на пострадалата, която също била от алуминиева дограма, с размери 107 /сто и
седем/ сантиметра ширина и 200 /двеста/ сантиметра височина. Подсъдимите
демонтирали и нея, след което взели двете врати и прозореца и започнали да ги
изнасят от дома на пострадалата през прозореца през който влезли.
Първо изнесли прозореца,
след което всеки от тях взел по една врата, с намерение да я изнесе от къщата
по същия начин. В това време, пострадалата А. се прибрала и заварила
подсъдимите, с вратите в ръце. Щом ги
видяла, тя започнала да вика. За да не бъдат разкрити, подсъдимият Д.И. взел
намиращ се в близост до него дървен кол и нанесъл удари с него в областта на
главата на пострадалата, вследствие на което тя паднала на земята и за кратко
загубила съзнание. Когато се свестила, подсъдимите вече ги нямало, а също и
вратите които заварила да носят със себе си. Когато се огледала разбрала, че са
взели и прозореца от северната стена на коридора. Рано сутринта в дома й дошла
дъщеря й - св. С.В. Още като влязла в къщата тя забелязала, че майка й е ранена
- челото й било подуто и по повърхността му имало рана. Пострадалата веднага й
разказала какво се случило, след което двете посетили Второ РУ на МВР - Стара
Загора, където подали жалба.
Междувременно двамата
подсъдими продали отнетите вещи на неустановени по делото лица, а получената
парична сума похарчили за лични нужди.
До приключване на съдебното
следствие вещите не са върнати и не е заплатено обезщетение на пострадалата.
Описаната
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимите К. и И.,
които се подкрепят от доказателсдтвения материал на ДП – показанията на свидетелите А., Венциславова, Маджаров,
Терзиев, Асенов,експертно заключение на оценъчната експертиза, протокол за
оглед на местопроизшествие, фото снимки.
Видно от заключението на
съдебно - оценителна експертиза общата стойност на вещите предмет на
престъплението към момента на деянието е 516.00 лв. .
Следователно цитираните до тук
доказателствени средства дават основание на съда да направи единствено
възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимите К. и И. са автори на
процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Имайки предвид установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимите са осъществили от обективна и
субективна страна състава на чл. 198, ал. 3 във вр. с ал. 1във вр. с чл. 20,
ал. 2 във вр. с ал. 1 НК .
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
Грабежът е съставно престъпление и се
състои от две части – отнемане на чужда вещ и употреба на физическа или
психическа принуда.
В конкретният казус са осъществени и
двете части на престъплението грабеж по чл. 198, ал. 1 НК.
И двамата подсъдими са взели участие при
осъществяването на изпълнителното деяние отнемане – всеки един със свои
действия е прекратил фактическата власт на собственика върху вещите предмет на
престъплението / изнесъл е вещите от домът на пострадалата / и е установил своя
трайна фактическа власт – имали са възможност да се разпореждат като със свои,
което са и направили.
За да запази владението върху вещите и да
сломи съпротивата от страна на св. З. А.
подсъдимият Д. И. е използвал физическа принуда – ударил е св. А. с дървен кол
в областта на главата, която се е опитала да възпрепятства отнемането на вещите
и със сила е успял да преодолее съпротивата и да избяга.От това негово действие
се е възползвал и подс. К..
Следователно всеки един от
подсъдимите е взел участие при осъществяването на обективните признаци от
състава на престъплението, което дава основание на съда да приеме, че са
действали като извършители при условията на едновременно извършителство в
съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От субективна страна съставът на престъплението
изисква пряк умисъл.
От установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимите
следва извода, че към момента на деянието са действали с пряк умисъл.
Подс. К. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на
престъплението/ че отнема чужди вещи, че употребява сила / , преследвал е една
конкретна пряка цел- да установи владение върху предмета на престъплението ,
която със свои цесочени и координирани отделни действия е успял да реализира.
Подс. И. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на
престъплението/ че отнема чужди вещи, че употребява сила / , преследвал е една
конкретна пряка цел- да установи владение върху предмета на престъплението ,
която със свои цесочени и координирани отделни действия е успял да реализира.
Всеки един от подсъдимите е знаел и
съзнавал, че заедно с него действат и другия подсъдим, преследвали са една обща
цел, която със задружни усилия са успели да реализират т.е. налице е и общ
умисъл.
Имайки предвид изложените до тук мотиви
и на основание чл. 198, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с
ал. 1 НК подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и наказани.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Д.И. съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства –критичното отношение към извършеното деяние, чистото съдебно
минало, сравнително ниската стойност на предмета на престъплението / под МРЗ за
страната / , младостта на подсъдимия , имотното състояние станало и мотив за
извършване на престъплението, а като отегчаващи – недобрите характеристични
данни.
Следователно на подсъдимия следва да
се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съответно на извършеното престъпление и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода .
Предвид изложените по-горе смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво основание за определяне на
наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното следствие е проведено по
реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно
следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът
няма алтернатива и определеното наказание в размер на 3 години лишаване от
свобода следва да се намали с една трета и да се определи наказание в размер на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намира, че за постигане целите
на наложеното наказание и преди всичко за поправянето на осъдения наложеното
наказание не следва да се изтърпява ефективно, а на основание чл. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението следва да се отложи за един по-продължителен срок / предвид
високата степен на обществена опасност на деянието / от ЧЕТИРИ години.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия П.К. съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства –критичното отношение към извършеното деяние, сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението / под МРЗ за страната / , младостта на подсъдимия , имотното
състояние станало и мотив за извършване на престъплението, а като отегчаващи –
недобрите характеристични данни и последващите осъждания.
Следователно на подсъдимия следва да
се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съответно на извършеното престъпление и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода .
Предвид изложените по-горе смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво основание за определяне на
наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното следствие е проведено по
реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно
следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът
няма алтернатива и определеното наказание в размер на 3 години лишаване от
свобода следва да се намали с една трета и да се определи наказание в размер на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намира, че за постигане целите на
наложеното наказание и преди всичко за поправянето на осъдения наложеното
наказание не следва да се изтърпява ефективно, а на основание чл. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението следва да се отложи за един по-продължителен срок / предвид
високата степен на обществена опасност на деянието / от ЧЕТИРИ години.
Няма законова пречка за
приложение на чл. 66 НК.
Отложеното наказание по НОХД
2593/2017 г. по описа на РС град Стара Загора не е привеждано в изпълнение на
основание чл. 68 НК / не е налагано последващо наказание лишаване от свобода /,
поради което с изтичане на изпитателния срок на 04.11.2018 г. подс. К. е бил
реабилитиран по чл. 86, ал. 1 т. 1 НК т.е. към момента на извършването на
престъплението предмет на делото / 18.04.2019 г. / не е бил осъждан с наложено
наказание лишаване от свобода.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
направените по делото разноски в размер на 96,03 лева / възнаграждение за
вещите лица / следва да се заплатят на ОД на МВР Ст. Загора съразмерно от
подсъдимите К. и И..
Причини – Стремеж за облагодетелстване
по неправомерен начин
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ