№ 73
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500147 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на М. В. К. от гр.
Варна, подадена чрез адв. М. Т. от АК-Варна, срещу решение №
161/10.02.22г. по гр.д. № 3418/20г. на ОС-Варна, с което е отхвърлен
предявеният от нея иск против „Лина 09“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
ответното дружество не е собственик на едноетажна сграда с идентификатор
№ 10135.2623.4008.1 по КК на гр. Варна с площ от 150 кв.м. и едноетажна
сграда с идентификатор № 10135.2623.4008.2 по КК на гр. Варна с площ от 67
кв.м., изградени в ПИ № 10135.2623.4008 по КК на гр. Варна с площ от 810
кв.м., при граници на последния: ПИ с №№ 10135.2623.1030,
10135.2623.6090, 10135.2623.9571. Счита се, че решението е неправилно като
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради
необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е разрешил двата спорни
въпроси по делото – дали посочените два обекта са движими или недвижими
вещи, както и дали ответното дружество ги е придобило чрез договор за
изработка върху имота на ищцата. Неправилно в тази връзка е било възприето
и тълкувано заключението на вещото лице по изслушаната по делото СТЕ,
както и същото не е било преценявано в съвкупност с писмените
доказателства по делото, в които компетентни органи са приели, че обектите
представляват сгради, а не преместваеми обекти. Поддържа се, че от
заключението на експерта следва, че сградите са трайно прикрепени към
терена и е невъзможно да бъдат преместени без да се наруши тяхната цялост,
1
тъй като е необходимо разрязване на връзките на металните елементи, които
са свързани със заварки. От това се прави извода, че обектите са недвижими
вещи. В този смисъл са и приетите по делото документи, изходящи от
компетентни органи и от самия управител на ответното дружество (подробно
изброени и коментирани в жалбата). Отделно от това се поддържа, че липсва
идентичност на разрешените за поставяне в поземления имот обекти (на
отделни модули от по 15 кв.м.) с изградените на място две сгради, като се
цитират съответните разрешения и одобрената схема, съпоставено с
установеното на място строителство. Поддържа се, че липсва и представен от
ответника договор за изработката на двете сгради, не са представени и
първични счетоводни документи с издадени фактури за самото строителство,
поради което и ответникът не е доказал да е придобил собствеността върху
процесните обекти. В заключение се сочи, че след като е установено по
делото, че ищцата е собственик на поземления имот и в същия са изградени
две трайно прикрепени към земята сгради, то последните на осн. чл. 92 от ЗС
са нейна собственост, а не собственост на ответното дружество. Претендира
се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „Лина 09“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. Бр. Б. от АК-Варна, с
който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят
фактическите констатации на съда въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, както и направените правни изводи като подробно
се позовава на заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ. Поддържа
се, че изградените обекти имат характера на временни преместваеми обекти и
тяхното изграждане и поставяне е станало със съгласието на собственика на
поземления имот и по нейно искане. Ето защо се поддържа, че предявеният
установителен иск е неоснователен, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, ведно с присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. изразените във въззивната жалба и в отговора й становища се
поддържат чрез процесуалните представители на страните.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Исковото производство е било образувано първоначално пред ВРС въз
основа на подадената на 25.09.20г. искова молба от М. В. К. против „Лина 09“
ЕООД, гр. Варна, където е било образувано гр.д. № 11986/20г. Ищцата е
твърдяла, че е придобила ПИ № 10135.2623.4008 по КК на гр. Варна с площ
от 810 кв.м. с договор за покупко-продажба, оформен с НА № 68/17.10.2008г.,
а с договор, оформен с НА № 162/28.07.10г. е учредила в полза на ответното
дружество правото на ползване върху този ПИ. Към момента на
придобиването на имота и към момента на учредяването на правото на
ползване върху него същият не е бил застроен. Ищцата установила, че
ответното дружество се е снабдило с удостоверение за търпимост на
2
05.11.19г. за изградени в имота две сгради – сграда 1 със ЗП от 150 кв.м. и
сграда 2 със ЗП от 67.20 кв.м. Ищцата е подала жалби до общинската
администрация за извършено незаконно строителство в имота й, но
независимо от това по молба на ответното дружество сградите са били
нанесени в КККР със следната идентификация – за сграда 1 – идентификатор
10135.2623.4008.1, на един етаж, масивна стоманобетонна сграда на
транспорта от 154 кв.м. и за сграда 2 - идентификатор 10135.2623.4008.2, на
един етаж, масивна стоманобетонна, друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, от 66 кв.м., и с отразен собственик „Лина 09“ ЕООД.
Поради липсата на учредено право на строеж, то притежаваното право на
собственост от ищцата върху поземления имот я прави собственик и върху
процесните постройки. Отправеното искане е било да се приеме за
установено по отношение на ответното дружество, че същото не е собственик
на описаните две постройки. Делото е било прекратено пред ВРС и изпратено
по подсъдност на ВОС поради размера на цената на исковете.
В отговора на исковата молба ответното дружество е изложило, че
исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че ищцата е
собственик на описания поземлен имот въз основа на соченото от нея
придобивно основание, както и че същата е учредила в полза на дружеството
правото на безсрочно ползване върху ПИ срещу заплатено възнаграждение.
Целта на придобиването на правото на ползване е била да се даде възможност
на дружеството да постави временни преместваеми обекти и да развива
търговската си дейност в същите. Тази цел е била известна на ищцата, тъй
като същата е живеела на семейни начала с управителя на дружеството.
Изложено е, че в поземления имот ищцата е изградила подпорни стени, за да
се изравни терена с оглед голямата му денивелация и е била излята плътна
бетонова хоризонтална плоча върху така изравнения терен. Именно по искане
на ищцата и с нейно знание и съгласие в нейния поземлен имот са били
изградени и поставени през 2010г. временните преместваеми обекти и същите
се ползват непрекъснато от дружеството. За тяхното поставяне са били
издадени разрешения, важащи за периода от 2009г. до 2019г. и подновени със
срок до 2023г. Документите за поставянето на обектите са били подготвени
съвместно с ищцата. Именно по съвет на ищцата са били подадени и
документи за издаването на удостоверението за търпимост на постройките.
Едва след раздялата на ищцата и управителя на дружеството същата е
предявила претенциите си относно поставените временни преместваеми
обекти. Поради изложеното се претендира предявените искове да бъдат
отхвърлени. С уточняваща молба от 08.03.21г. ответникът поддържа
твърденията, че процесните сгради са временни преместваеми обекти и могат
да бъдат вдигнати и преместени без да се наруши тяхната цялост, както и че
дружеството ги е придобило чрез възлагане на тяхното изграждане,
посредством договор за изработка.
Въз основа на наведените с исковата молба твърдения: за наличието на
право на собственост върху процесния поземлен имот в патримониума на
3
ищцата, като придобито чрез правно основание, посочено в нормата на чл. 77
от ЗС; за липсата на учредено право на строеж върху поземления имот и
държането на двете постройки от ответното дружество върху имота на
ищцата (което имплицитно включва твърдението за наличието на хипотезата
на чл. 92 от ЗС), следва да се приеме, че за ищцата е налице правен интерес
от предявените отрицателни установителни искове за отричане на
претендираната от ответника собственост върху индивидуализираните две
постройки.
Основните спорни факти между страните са дали процесните постройки
представляват временни преместваеми обекти или са трайно прикрепени към
земята непреместваеми сгради, както и ако е първото – дали същите са
изградени и са собственост на ответното дружество.
Не се спори между страните, а и тези обстоятелства се установяват чрез
представените с исковата молба доказателства, че с договор за покупко-
продажба, оформен с НА № 24/17.10.08г. на нотариус Д. Б., рег. № 012 на НК
ищцата е закупила ПИ № 4008 по ПНИ на м. „Горна Трака“, землище
„Виница“, кадастрален район 523 по ПНИ на СО „Горна Трака“, с площ от
812 кв.м. , с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване. С НА №
173/28.07.10г. на нотариус Ал. А., рег. № 316 на НК ищцата К. е продала на
„Лина 09“ ЕООД, представлявано от управителя К. Т. К., безсрочно вещното
право на ползване върху горния ПИ, описан с идентификатор
10135.2623.4008 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.08г. на ИД
на АГКК, срещу покупната цена от 12 200 лв.
Видно от представеното на л. 113-114 пълномощно с нотариална
заверка на подписа с рег. № 6814/20.10.08г. по описа на нотариус Д. Б., рег. №
012, че М. В. К. е упълномощила К. Т. К. да я представлява пред всички
компетентни органи във връзка с извършването на строителство в нейния ПИ
№ 4008 по ПНИ на м. „Горна Трака“, землище „Виница“, кадастрален район
523 по ПНИ на СО „Горна Трака“, с площ от 812 кв.м. Пълномощното е било
оттеглено от упълномощителката с уведомление от 10.01.19г., което е било
връчено на пълномощника К. на 24.01.19г. (удостоверението на л. 117).
От приетото като доказателство писмо от район „Приморски“ на
община Варна (л.131) се установява, че в архива на района се съхранява
разрешение за строеж № 24/24.07.09г. за изграждане на подпорна стена в ПИ
№ 4008 на името на М. В. К..
Използвайки горното пълномощно от 20.10.08г. управителят на
ответното дружество К. К. е подал от името на М. К. на 28.07.11г. заявление
до кмета на район „Приморски“ на община Варна да се издаде на „Лина 09“
ЕООД, като ползвател, разрешение за поставянето на преместваем обект за
търговия (павилион) по чл. 56 от ЗУТ на обща площ от 150 кв.м. (10 х 15
кв.м.), който да се разположи в нейния поземлен имот № 4008, „Горна
Трака“, който ще бъде използван за автосервиз, за периода от 06.08.11г. до
06.08.12г. /л. 138/. На 12.04.12г. К. като управител на ответното дружество и
4
от името на К. е подал ново заявление за издаване на разрешение за
поставянето на преместваем обект в същия ПИ, но с площ от 90 кв.м.
(съставен от 6 бр. модули), който ще се използва като пункт за годишни
технически прегледи - ГТП /л. 137/. На 18.03.13г. и на 28.03.13г. К. като
управител на ответното дружество е подал заявления за продължаване на
издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти с площ от 10
модула по 15 кв.м. и от 5 модула по 15 кв.м., които се използват за
автосервизна дейност и за ГТП /л. 135-136/.
С подадено на 16.04.18г. заявление лично от М.К., същата е отправила
искане до кмета на район „Приморски“ на община Варна да се продължи
издаденото разрешение за „Лина 09“ ЕООД за поставяне на преместваем
обект от 5 модула на площ от 75 кв.м. в нейния ПИ с идентификатор
10135.2623.4008 за периода от м. 04.18г. до м. 04.2023г., който ще се ползва
като пункт за технически услуги /л. 133-134/.
На 25.06.19г. М. К. е подала до кмета на район „Приморски“ жалба за
това, че ответното дружество в нарушение на издаденото му разрешение № Ч-
63/17.03.18г. (със срок за 5 години) за поставяне и ползване на преместваем
обект с площ от 75 кв.м. (като пункт за ГТП) в нейния ПИ с идентификатор
10135.2623.4008, не е реализиран на посоченото съгласно издадената скица №
15-287/128/28.06.17г. място, а извън очертанията и дори частично върху
общинската улица. Освен това К. е посочила, че ответното дружество е
изпълнило под контурите на обекта бетонни елементи, което прави обекта
„строеж“, а не преместваем обект. Счита се, че е налице незаконен строеж в
имота на К., извършен без одобрени строителни книжа. Освен това е било
посочено, че ответното дружество не е демонтирало и другия изграден в ПИ
обект, тъй като разрешението за неговото поставяне е изтекъл на 25.03.18г.
В отговора на горната жалба, изпратен на 19.07.19г. кметът на района е
посочил, че в описания ПИ функционират два преместваеми обекта на база
издадени разрешения за поставяне на преместваеми обекти: с № Ч-
95/28.06.17г. на площ от 150 кв.м. и № Ч-63/17.03.18г. на площ от 75 кв.м.,
поради което и не са налице условия за предприемането на действия съгласно
чл. 223 от ЗУТ /л. 62/. Срещу така дадения отговор М. К. е депозирала нова
жалба от 08.08.19г., с която са повторени наведените вече оплаквания и е
било отправено искане за извършване на нова проверка /л. 64/. С писмо от
09.09.19г. кметът на района е отговорил на жалбоподателката, че няма
установени данни за новоизвършени работи в ПИ, нито промяна в
направените вече констатации. Посочено било още, че цялата преписка е била
изпратена в АдмС-Варна по адм.д. № 2243/19г. /л. 65/.
След горните отговори М. К. е подала до ДНСК-София, областен
управител с административен център гр. Варна и кмета на община Варна нова
жалба, тъй като реална проверка по изнесените данни не е била извършена
въпреки представени доказателства и въпреки това, че в имота били
изградени помещения със стоманобетонови стени, врати и прозорци на
5
сутеренен етаж по обект „пункт за технически услуги“, както и не на
разрешените за това места. Поддържало се е, че не са налице преместваеми
обекти, а строежи по см. на т. 36 от ДР на ЗУТ, които са незаконни и следва
да бъдат премахнати. Представено е било определение № 2262/30.08.19г. по
адм.д. № 2243/19г. на Адм.С-Варна, с което последното е било прекратено
(при направената служебна справка за този съдебен акт се установи, че
делото е имало за предмет жалба с вх. № 12299 от 06.08.2019 година,
предявена от М. К. срещу отказа на кмета на район „Приморски“ при Община
Варна да предприеме действия по чл. 223 от ЗУТ, съдържащ се в писмо
УСКОР19001363ПР_ОО1ПР от 19.07.2019 година). Отговор на жалбата е бил
изготвен от зам.кмета на Община Варна на 03.12.19г. /л. 60/, в който е
посочено, че при извършената проверка на всички книжа, както и на място е
било установено, че теренът е с голяма денивелация, поради което и двете
сгради са с полусутеренен етаж. Долните нива са от стоманобетонна
конструкция с функция на подпорни стени. Височината на оформените
помещения е около 3.50 м., които се използват по предназначение за склад.
Горните нива са от метална конструкция. И двете се използват за пункт за
технически услуги на автомобили, сервиз, магазин и офис. Установено било,
че издадените към разрешенията за поставяне на преместваемите обекти
скици не са реализирани /такава скица има представена на л. 59 от делото
относно 10 бр. модула по 15 кв.м., издадена на 15.10.09г./. Поради горното е
преценено, че не са налице предпоставки за предприемането на действия по
премахване или забрана на ползването по реда на ЗУТ.
Междувременно, във връзка с подадено заявление от 21.10.19г. от
„Лина 09“ ЕООД чрез управителя К., е било издадено удостоверение за
търпимост № 226/05.11.19г. от гл. арх. на район „Приморски“, с което е
удостоверено, че сграда 1 на транспорта със ЗП от 150 кв.м. и сграда 2 на
транспорта със ЗП от 67.20 кв.м., намиращи се в ПИ 10135.2623.4008 по
плана на СО „Горна Трака“, гр. Варна, строителството на които е извършено
без необходимите строителни книжа до 31.03.01г., са търпими строежи /л.
52/. Удостоверението е било издадено въз основа на подадена от К. К.
декларация, в която е декларирал, че строителството на двете сгради е било
извършено преди 31.03.2001г. /л. 83/. За потвърждаването на неистина в тази
декларация, че строителството в ПИ е било осъществено преди 31.03.2001г.,
К. е бил подсъдим по АНД № 1669/21г. на ВРС, 38 с-в, по което е било
постановено на 20.05.21г. решение, с което същият е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и на осн. чл. 78а, ал. 1
от НК е бил освободен от наказателна отговорност чрез налагането на
административно наказание „глоба“ /л.159-164/. Решението е влязло в сила на
05.06.21г. /съгласно удостоверението от ВРС на л. 178/.
Въз основа на заявление от 24.02.20г., подадено от „Лина 09“ ЕООД
чрез управителя му К. К. е била изменена действащата КККР със Заповед №
18-2300/02.03.20г. на началника на СГКК-Варна като съгласно проект от
същата дата и въз основа на представеното удостоверението за търпимост №
6
226/05.11.19г., са нанесени като нови обекти двете процесни сгради,
получили съответно идентификатори 10135.2623.4008.1 и 10135.2623.4008.2 и
нанесени в регистъра като собственост на дружеството /л. 95-101/.
Междувременно на 31.12.19г. М. К. е подала в Адм.С-Варна жалба
против издаденото в полза на ответното дружество удостоверение за
търпимост № 226/05.11.19г. /л. 53-54/. Удостоверението е било отменено с
решение от 27.10.20г. по адм.д. № 16/20г. на АдмС-Варна (цитирано в
писмото на л. 102 и установено от съда чрез справка в общодостъпните
системи на публикуваните съдебни актове). В писмото на л. 102 от 03.07.20г.,
изготвено от началника на СГКК-Варна до вещото лице, назначено по адм.д.
№ 16/20г. на АдмС-Варна е посочено в т. 3, че преместваемите обекти не са
предмет на отразяване в кадастралната карта.
С решение от 04.03.21г. на директора на Дирекция „Местни данъци“
при община Варна е бил отменен АУЗ по чл. 107 от ДОПК от 17.11.20г., тъй
като на осн. чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ ДНИ и ТБО и за поземления имот се
дължат не от собственика й М. К., а от ползвателя „Лина 09“ ЕООД /л. 90-91/.
С протоколно определение от 22.04.21г. първоинстанционният съд е
приел за безспорно между страните, че процесните обекти са възникнали в
поземления имот след 2009г. В първото с.з. ответното дружество е уточнило,
че обектите представляват движими вещи, изградени по договор за изработка
и от 2010г. се използват. Наведено е твърдение, че фактическата раздяла
между М.К. и К. К. е настъпила през м. 12.2018г. и поради това от началото
на 2019г. тя е започнала да предприема съответни действия против двете
постройки, докато преди това тя изцяло е съдействала за изграждането и
поставянето им в нейния имот.
Видно от представената на л. 130 разпечатка от книгата за ДМА на
ответното дружество, че в същата по сметка 203 е заведен като актив
„Автосервиз“ на стойност 36 246.91 лв. (по фактура № **********/18.08.10г.,
издадена от „ГБС-Варна“ АД), 1 732.50 лв. (по фактура №
**********/08.09.10г., издадена от „Чернев“ ЕООД) и 3 800 лв. (по фактура
№ **********/07.01.11г., издадена от „Монди 09“ ЕООД). От приложеното
на л. 179 удостоверение, издадено от директора на ТД на НАП-Варна на
14.02.21г. се установява, че за периода от м. 08.10г. до м. 02.11г. „Лина 09“
ЕООД не е било регистрирано по ЗДДС, поради което горните фактури не са
включени в дневниците за покупки на дружеството, тъй като няма подавани
СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби поради липсата на законово
основание за това. Първите 2 фактури са включени в дневниците за покупки
на дружеството за първия данъчен период м. 01.12г., тъй като дружеството е
регистрирано по ЗДДС, считано от 20.01.12г.
Разпитан като свидетел М. Л. (приятел на К. К. и родителите му) сочи,
че К. е построил сервиза, за да извършва ремонтна дейност на автомобили.
Присъствал е при изграждането на сервиза – в началото теренът е бил много
неугледен, с голям наклон, запустял и с много храсти. К. изравнил терена и
7
изградил сервиза със сглобяеми конструкции. Това той е извършил чрез
наемането на хора. Свидетелят е присъствал на самото сглобяване, тъй като
конструкцията е изградена от отделни части и модули – завивали се големи
болтове и планки. Изграждането е било през периода 2008-2009г. К. е плащал
на наетите фирми със спестени от плаванията си по корабите пари. М. и К.
живеели в кв. „Левски“, а след това се преместили да живеят в къщата в
близост до сервиза, като от връзката си имат две деца. К. изградил
допълнително в мястото и пункт за прегледи – почти едновременно със
сервиза. И този пункт е бил изграден по същия начин – чрез сглобяеми части
и модули на място. Свидетелят е виждал многократно М.К. заедно с децата да
ходи на терена.
Свидетелят Й. А. познава К. от 2006-2007г. Знае за придобиването на
поземления имот от М. и К.. Описва терена в началото като неизползваем –
мястото било тясно и покрай пътя, имало наклон. След това К. с някакви
подпорни стени изравнил терена и през 2008г. двамата с М. започнали да
строят сервиза. Двамата живеели на семейни начала – тя ходела да се
снабдява с разрешителни за строежа, а той се занимавал с намирането на
фирми за изграждането на сервиза.Сочи, че сервизът е изграден от различни
модули, захванати с болтове. Свидетелят счита, че конструкцията на сервиза
не е захваната за земята и може да се премести със специален транспорт.
Излага, че К. е плащал за строителството със спестявания от лични средства.
По-късно К. изградил и пункт за технически прегледи на автомобилите, който
също е сглобяема конструкция с модули. М. и К. живеели заедно в къщата
срещу сервиза до 2018г., когато се разделили. Свидетелят е виждал
многократно М. да ходи в сервиза – в началото тя помагала с оформянето на
документите по изграждането на сервиза и пункта за технически прегледи. От
2010г. сервизът работил вече усилено, а пунктът е бил изграден през 2012г.
От заключението на СТЕ, изслушано пред първоинстанционния съд,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено се установява,
че процесните обекти са трайно прикрепени към поземления имот. Същите не
е възможно да бъдат преместени без да се наруши тяхната цялост, но е
възможно да се ползват на друго място в този си вид, като за целта е
необходимо да бъдат демонтирани елементите, от които са изградени, по ред,
обратен на монтажа им. При демонтажните работи е възможно някои от
елементите да бъдат увредени, което ще наложи подмяната им с нови. За да
бъдат монтирани на друго място е необходимо преди това да бъдат
изпълнени стоманобетонови фундаменти, в които да бъдат монтирани анкери,
съответстващи на петите на колоните, за да бъдат осъществени болтовите
връзки. Необходимо условие е спазването на същите осови разстояния, за да
паснат останалите елементи от конструкцията. Сграда 1 представлява хале
със ЗП от 154 кв.м., с метална носеща конструкция и външни и вътрешни
преградни стени от термопанели. Сградата се състои от основно хале,
използвано като автосервиз и помещения за отделните битовки и за магазин.
Конструкцията се състои от носещи колони от кух профил в краищата на
8
които са заварени планки, усилени с ребра. За здравина и устойчивост на
конструкцията между колоните са заварени разпънки от кух профил, а в
определени полета и диагонални противоветрови връзки от ъглов профил.
Покривната конструкция е от метални ферми, върху които са заварени
метални столици. В крайните полета са заварени диагонални връзки от ъглов
профил. Покривното покритие е от термопанели. Аналогична е конструкцията
на преградните стени. Дограмата е ПВЦ, а вратите на основното хале са с
метални рамки и пълнеж от термопанели – гаражен тип. Връзката на
металните колони с основите е болтова. В източната и частично в северната и
южната част за основи на халето служат стоманобетонови подпорни стени. В
останалата част фундаментите под колоните са невидими, тъй като остават
под армираната бетонна настилка в халето и около нея. Най-вероятно това са
единични ст.бет. фундаменти, в които са „насадени“ метални анкери, а между
отделните фундаменти са изградени ивични бетонни основи. Между
подпорните стени и ивичните основи е изпълнен обратен насип, върху който
е изпълнена армирана бетонна настилка. След монтажа на оградните
термопанели по външния контур е изпълнен бетонов бордюр. В южната част
под халето е обособен склад със ст.бет. носеща конструкция и външни
оградни стени от бетонови блокчета.
Сграда 2 представлява хале с метална носеща конструкция и външни
и вътрешни преградни стени от термопанели. Сградата се състои от основно
помещение с канал и стая за персонала. Конструкцията на сградата е
аналогична на сграда 1 - носещите колони са от кух профил, в краищата на
които са заварени планки, усилени с ребра. За коравина и устойчивост на
конструкцията между колоните са заварени разпънки от кух профил, а в
определени полета и диагонални противоветрови връзки от ъглов профил.
Покривната конструкция е от метални ферми, върху които са заварени
метални столици. В крайните полета са заварени диагонални връзки от ъглов
профил. Покривното покритие е от термопанели. Аналогична е конструкцията
на преградните стени. Дограмата е ПВЦ, а вратите на основното хале са с
метални рамки и пълнеж от термопанели – гаражен тип. В източната част за
основи на халето служат ст.бет. подпорни стени. В останалата част
фундаментите под колоните са невидими, тъй като остават под армираната
бетонна настилка в халето и около нея. Най-вероятно това са единични ст.бет.
фундаменти, в които са „насадени“ метални анкери, а между отделните
фундаменти са изградени ивични бетонни основи. Под халето е обособен
склад със ст.бет. носеща конструкция.
В с.з. вещото лице допълва, че болтовете, с които са закрепени колоните
към основата могат да се развият и така да се разглоби конструкцията.
Всички останали метални елементи са на заварки, а към металната
конструкция са прикрепени панелите. Ако се свалят тези панели и всички
врати – остава металният скелет, който не може да бъде вдигнат в неговата
цялост. Но ако модула се разглоби на три части, може да се премести на друго
място и отново да се сглоби нацяло, като предварително се отрежат връзките,
9
осъществени чрез заварките. Поради това заключението е, че не е невъзможно
да има демонтаж – абсолютно по същия начин, както е било построено, така
трябва да се построи и на другото място, като трябва да се спазват
съответните габарити – да има основи по същия начин и размер, както са били
в предходния имот, за да могат да се осъществят връзките. Складът под
единия обект, който е със стоманобетонната конструкция няма как да се
премести на друго място, тъй като стените на подпорната стена са стени на
този склад и частично са доизградени стени от бетонни блокчета. Експертът
сочи, че фундаментът сам по себе си е строеж.
От правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 110 от ЗС основен отличителен признак за
определяне на вещите като недвижими е това те да са трайно прикрепени към
земята или към постройката. Прикрепените по този начин вещи загубват
характера си на отделна вещ и се превръщат в част от терена или
постройката. В учебната литература се приема, че трайно прикрепване е
налице не с оглед продължителността, а с оглед начина – така че отделянето
би довело до съществено увреждане на имота или на прикрепената вещ
/“Вещно право. Помагало. 9“, изд. „Сиби“, гр. София, 2017г., Вл. П., М. М./.
Ако павилионът е монтиран върху съществуваща бетонна настилка, теренът
ще запази вида си преди поставянето. Същевременно при демонтирането,
респ. разглобяването, не следва да се уврежда съществено и самата
демонтирана/разглобена вещ, така че същата да загине безвъзвратно, а
напротив – да може да бъде сглобена отново на друго място. В този смисъл
„не би било погрешно да се приеме, че водеща следва да бъде „вътрешната“
преценка за конструкцията на павилиона (сглобяема), а не външната
(бетонната основа и почвата). Обратното би означавало да се пренебрегне
съществена характеристика на конструкцията, или да се приеме, че
първоначалната конструкция се е превърнала в друга при прикрепването,
което е изключено“ – Н. Д., сп. „Собственост и право“, кн. 6, 2018г., „Вещен
статут на павилиона със сглобяема метална конструкция върху бетонна
основа“.
В този смисъл е приетото и в съдебната практика на ВКС, че преценката
за това дали една вещ е движима или подобрение към земята се извършва въз
основа на конкретно установените по всяко дело факти като решаващо
значение има възможността за демонтаж на самото съоръжение, а не на
основата, на която е монтирано – виж Определение № 162 от 5.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 421/2018 г., I г. о., ГК и цитираните в същото решения на
ВКС в тази насока. По конкретното дело на ВКС, по което е постановено
цитираното определение е прието, че процесните хладилни камери са
движима вещ, тъй като носещите колони, покривната конструкция,
пространствените, стабилизиращи и укрепващи връзки са свързани помежду
си и с основата с болтове и частично със заваръчни монтажни връзки и биха
могли да се демонтират без значително повреждане на конструкцията по
отделните конструктивни елементи.
10
Отново в съдебната практика по допускане на касационно обжалване се
приема, че конструкцията върху бетонова основа не придава свойство на
вещ, която е трайно прикрепена към земята, тъй като основата спомага за
поставянето, но не изменя характеристиките на вещта – виж Определение №
360 от 13.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1842/2015 г., II т. о., ТК и Определение
№ 6 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2017 г., I г. о. С второто
определение не е допуснато до касационно обжалване решение №
1673/29.12.2016 г. по в. гр. д. № 1295/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна
по въпросите: представлява ли павилионът, поставен на бетонова основа,
преместваем обект по смисъла на ЗУТ или същият следва да се счита за
трайно прикрепен към земята и на основание чл. 110 ЗС да се счита за
недвижима вещ; отговарят ли на критериите за преместваеми обекти,
установени в ЗУТ, павилионите, при които не е възможно преместването им в
обемна цялост, а следва да бъдат демонтирани /разделени/ на отделни
конструктивни елементи и модули. ВКС е споделил изцяло решаващите
мотиви на въззивния съд при приложението на нормата на чл. 110 от ЗС /че
след като процесните павилиони са изпълнени по технологията на метално-
скелетна, сглобяема конструкция, носещите колони са свързани с болтове
към бетонова основа и това позволява всички конструктивни елементи да
бъдат демонтирани по ред обратен на монтажа и да се ползват наново без
преработка, при спазване на първоначалния проект, то се касае до движими
вещи/.
С оглед на установеното чрез заключението на вещото лице по
настоящото дело:
- че връзките на металните колони с основите е болтова (в
стоманобетоновите подпорни стени или в единично изградените ст.бет.
фундаменти са „насадени“ метални анкери, чрез които се осъществява
болтовата връзка), че за здравина и устойчивост на конструкцията между
колоните са заварени разпънки от кух профил, а в определени полета и
диагонални противоветрови връзки от ъглов профил; че покривната
конструкция е от метални ферми, върху които са заварени метални столици;
че преградните стени и покривното покритие е от термопанели; че дограмата
е ПВЦ, а вратите са с метални рамки и пълнеж от термопанели – гаражен тип;
- че ако се свалят панелите от стените и покрива, както и всички врати
ще остане металният скелет, който може да се разглоби на части;
- че така разглобеният метален скелет, панелите и вратите (демонтирани
по ред обратен на сглобяването) могат да се преместят на друго място и
отново да се сглобят нацяло, като трябва да се спазват съответните габарити –
да има основи по същия начин и размер, както са били в предходния имот, да
се спазят същите осови разстояния, за да паснат останалите елементи от
конструкцията за да могат да се осъществят връзките (болтови и заваръчни),
следва да се направи извода, че процесните две сгради, изпълнени по
аналогичен конструктивен начин, представляват преместваеми обекти
11
съгласно рагламентацията, дадена с глава ІІІ, р. ІХ (чл. 56-57а) от ЗУТ – за
разполагането на каквито всъщност обекти са и издадените в случая
разрешения от общинската администрация. Според дефинитивната
разпоредба на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ преместваем е обектът, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността
да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на
това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му
и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на
ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се
отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена,
като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез
сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от
преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и
пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за
изграждане на строеж.
По аргумент от § 182 ПЗР на ЗУТ тези обекти са движими вещи, а не
недвижими имоти по чл. 110 от ЗС. Поради това и същите не е следвало да
бъдат нанасяни в КККР, нито за тях да бъде издавано удостоверение за
търпимост (което вече понастоящем е отменено). И обратно – нанасянето им в
КККР не им придава характера на недвижими имоти.
По втория спорен въпрос – съобразно коментираните подробно
писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че именно ответното
дружество е изградило двата процесни обекта – същите са вписани въз основа
на издадени фактури за изграждането им в книгата за дълготрайните
материални активи на „Лина 09“ ЕООД, а съгласно удостоверението,
издадено от директора на ТД на НАП-Варна, две от фактурите (№
**********/18.08.10г., издадена от „ГБС-Варна“ АД и фактура №
**********/08.09.10г., издадена от „Чернев“ ЕООД) са включени в
дневниците за покупки на дружеството за първия данъчен период м. 01.12г.,
тъй като същото е регистрирано по ЗДДС, считано от 20.01.12г. Освен това
двамата свидетели безпротиворечиво сочат, че именно за нуждите на
извършване на авторемонтната и техническа дейност от търговското
дружество, неговият управител К. К. е вложил парични средства за
изграждането на обектите, а ищцата М., която е живеела на семейни начала с
него е съдействала чрез лични усилия за издаването на необходимите
документи и предоставянето на правото на ползване върху имота.
Всичко изложено по-горе обосновава извода за неоснователност на
предявените от ищцата искове за установяването по отношение на ответника,
че последният не е собственик на двата процесни обекта. Поради това
инкорпориращото идентичен правен извод обжалвано понастоящем решение,
следва да бъде потвърдено.
12
Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане и на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК на същата и в тежест на въззивника следва да се присъди
сумата от 3 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б.,
съобразно представения на л. 27 договор за правна помощ и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161/10.02.22г. по гр.д. № 3418/20г. на
ОС-Варна.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“, № 122, вх. Б, ап. 120 да заплати на „Лина 09“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляващи
разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните (което да
стане чрез процесуалните им представители) при наличието на
предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал.
1, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13