П Р И С Ъ Д А

Номер         35/17.5.2019г.           гр. Варна

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                               Наказателно отделение

На  седемнадесети май                          две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                      

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МИТЕВ

                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Я.З.Т.К.

 

 

Секретар: НЕЛИ КОВАЧЕВА

Прокурор: СИЛВИЯН И.

като разгледа докладваното от Председателя  

НОХД № 1166 по описа за 2018 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Е.Е.К., роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, началник на Първо ХО в „МБАЛ Св. Анна - Варна" АД, ЕГН: **********,

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че

 

На 22.02.2016 г. в гр. Варна, в Клиника по коремна хирургия при „МБАЛ Св. Анна - Варна" АД, като лекар /хирург/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска дейност, нарушил правилата по Раздел X, т. 2.2 от „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия", утвърдени с Наредба № 3/27.01.2015 г. на Министерството на здравеопазването, като осъществил действия, довели до увреда здравето и живота на А.С.С. - отпрепарирал  с ръка част от фиброзната капсула на установена в черния дроб на пациента ехинококова киста, при което прекъснал голям кръвоносен съд, в резултат на което настъпила масивна кръвозагуба, с което причинил смъртта на А.С.С., като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

 

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К.  да заплати направените по делото разноски в размер на 5 496.80  лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Варна, сумата от 793.61 лв. по бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС, както и сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение на адв. Д.Р.П..

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд – Варна в 15-дневен срок от днес.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.             

 

 

                                                                                              2.    

 

 

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА НА НОХД  1166/2018г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

  Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда срещу подсъдимия Е.Е.К. за престъпление по чл.123 ал.4 вр.ал.1 от НК за това, че на 22.02.2016 г. в гр. Варна, в Клиника по коремна хирургия при „МБАЛ Св. Анна - Варна" АД, като лекар /хирург/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска дейност, нарушил правилата по Раздел X, т. 2.2 от „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия", утвърдени с Наредба № 3/27.01.2015 г. на Министерството на здравеопазването, като осъществил действия, довели до увреда здравето и живота на А.С.С. - отпрепарирал с ръка част от фиброзната капсула на установена в черния дроб на пациента ехинококова киста, при което прекъснал голям кръвоносен съд, в резултат на което настъпила масивна кръвозагуба, с което причинил смъртта на А.С.С., като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия.

 

В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа повдигнатото обвинение и счита същото за доказано. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода, което да бъде отложено с минималния изпитателен срок.

 

Поверениците на частното обвинение пледират виновност на подсъдимя. Поддържат становище доказаност на обвинението.

 

Адв.И. счита, че следва да бъде му наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства около средния размер предвиден за престъплението.

Адв.П. пледира за налагане на наказание на подсъдимия което да бъде над средния размер. Прави искане за присъждане на разноски.

 

Защитниците на подсъдимият оспорват изцяло повдигнатото обвинение.

 

Адв. В. в своята съдебна реч намира същото за недоказано. Пледира за оправдаване на подсъдимия.

Адв. А. в унисон със застъпеното от адв. В., поддържа становище за липса на достатъчно доказателства. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение.

 

Подсъдимият К. в хода на съдебното следствие дава обяснения по повдигнатото му обвинение, в които по същество не се признава за виновен. Твърди, че е отстранил малка част от фиброзната капсула, не - повече от 1 см.- 2 см., но след като е започнало кървенето, за да установи източника на кървене

В дадената му последна дума се счита за невинен и иска да бъде оправдан.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият Е.К. е лекар с дългогодишен професионален стаж. Работил е като хирург в МБАЛ „Света Анна“ АД гр. Варна, впоследствие е бил началник на отделение за оперативно лечение в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна и от 2014 г. заемал позиция Началник в Първо хирургично отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна”.

На 22.02.2016г. подсъдимият е участвал в екипа провел спешна операция – „Лапаротомия“ Ехинококектомия“ на А.С. ***, който е бил приет в „МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна същият ден в 08:40 часа и починал в 15:30 часа.

Момчето било с диагноза ехинокок на черния дроб. Първоначално диагностицирано в медицински центрове в гр.Разград и впоследствие диагнозата е била потвърдена в деня на оперативната му интервенция.

Болките в коремната му област датирали от 16.02.2016г., за което се оплакал на родителите си – свидетелите С.С. и С.Д.. Те го откарали в болница в гр. Разград, където дежурния лекар му поставил инжекция с обезболяващ медикамент, а на следващия ден пострадалият бил прегледан от общопрактикуващата лекарка – свид. Р. Р. – С.. Тя е предположила наличие на паразитарна киста на черния дроб / кучешка тения /, за което и назначила допълнителни изследвания на момчето. Било издадено и направление от личния му лекар за преглед при специалист, а именно от свид. Н.Р., която е насочила родителите и момчето към д-р. З. В. – съсобственик в МЦ д-р.В. ООД гр. Разград. Там било извършено ехографско изследване на пациента при което свид. В. установила капсулирана многокамерна кистозна формация с вероятност - ехинококова киста в областта на десния му чернодробен дял. Констатацията била потвърдена и от д-р. О. В.. При извършеното допълнително ренгенографско изследване се установило наличие на кистозни формации в белия дроб, а кръвните му резултати показали начало на възпалителен процес. Преценявайки резултатите от изследванията на А.С. свид. В. му издала направление за хоспитализация в хирургично отделение и препоръчала на родителите тя да бъде осъществена в университетска клиника, която да разполага с детско хирургично отделение.  Същият ден бащата на момчето е потърсил съдействие от свид. Б. М. - лекар – хирург в „МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна, който преди това е работил дълги години в разградска болница. Свидетелят е посетил семейството в домът им в с.Стражец, прегледал момчето и се запознал с резултатите от направените изследвания. Убеждавайки се от необходимостта от оперативна намеса и откликвайки на настояванията на родителите свид. М. е приел да помогне за извършването на операцията в МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна.

На 19.02.2016г. свид. М. запознал подс. К. със случая и резултатите от направените изследвания, при което подсъдимият е преценил, че може да приемат момчето за операция на 22.02.2016 г. Така въпросният ден А.С. постъпил за оперативно лечение в Първо хирургическо отделение на клиниката по коремна хирургия в „МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна. Рано сутринта бил приет от свид. М.. Последвали разговори с подс. К. и било постигнато съгласие момчето да бъде оперирано още същия ден въпреки, че медицинските показания не са насочвали за необходимостта от оперативна интервенция по спешност. За целта подсъдимият е предложил приемането да се осъществи през спешния хирургичен кабинет. В тази връзка се е разпоредил да му бъдат извършени изследвания. Отново е била диагностицирана ехинококова киста на черния дроб, като пациента е бил прегледан в спешния хирургичен кабинет. Извършени са били лабораторни изследвания и консултации със специалисти и анестезиолог – преданестичен консулт, както и взето информирано съгласие на родителите, но скенер не бил направен, поради повреда на същия.

На проведения колегиум в 10.30 часа е било взето окончателно решение пациента А.С. да бъде опериран същият ден от оперативен екип в състав свид. М., като оператор с асистенти свид. Ш. и подс. К.. За целта момчето е било настанено в отделение в Първа хирургия и след 11.20 часа е било вкарано във Втора операционна зала. Подсъдимият е наредил пациента да бъде подготвен за операция и същата да бъде започната от свид. М. и свид. Ш., тъй като той щял да се забави, подготвял програма за операции през седмицата.

Операцията е била започната от свид. М. и свид. Ш., като в   екипа участвали още свид. К.Н. като анестезиолог, анастезиологичната сестра – свид. М.А., както и операционната сестра – свид. Ю.И. и санитар. Свид. М. е отворил коремната кухина и локализирал кистата. Ехинокока е бил в долната част на черния дроб, не се виждал интрапаренхимно разположен и трудно се опипвал като цяло. Пунктирал с игла и евакуирал течното съдържимо.

След около 15 минути от започване на операцията в залата е влязъл подс. К.. Към него момент ехинокока вече е бил аспириран и до тогава е нямало никакво кървене. Операционният екип е спрял работата и е изчакал подсъдимият да се облече и подготви за операцията, като свид. М. му е предоставил възможност да се ориентира запознавайки го  с всичко извършено преди това, а именно че е пунктирал ехинококовата киста и са аспирирали съдържимото, което било над литър.

Подсъдимият се включил в операционния екип и иззел функциите на оператора. Застанал от лявата страна на пациента до свид. Ш. и от този момент поел операцията в свои ръце. Свид. М. е преценил, че следва да се отдръпне, тъй като водеща фигура на операцията е станал вече подс. К.. Докато свидетелите М. и Ш. екартирали, подс. К. срязал с електрокаутер глисоновата капсула на черния дроб по долната повърхност, като направил разрез по мястото на пунктирането. При среза се забелязало, че кистата отстои на около 1,5 - 2 см. от повърхността на черния дроб. Подсъдимият взел хирургически инструменти - Кохер и електронож и започнал да работи. След като оставил кохера ръката му е била свободна. С пръст се опитвал да отдели от чернодробното ложе ехинокока с цел да се отслои от здравата част самата тъкан.

Подсъдимият К. е отрепарирал / отделил / част от фиброзната капсула на ехинококовата киста от ложето на черния дроб, което е предизвикало профузно кървене на черния дроб. В резултат на частичното отделяне на капсулата се е разкъсал голям венозен съд при което е започнало кървене, в началото слабо, а след това обилно. Свид. М. казал на подсъдимия, че пациента е започнал да кърви. При създалата се ситуация са били предприети спешни мерки за спиране на кървенето, като подс. К. е клампирал венозен съд разположен в близост до т.-н. куха вена. На помощ е извикан и съдовия хирург - свид. Ч., който в същото време е оперирал в съседна зала. Той обшил клампирания венозен съд. След освобождаването на клампата не се е забелязало кървене и свид. Ч. се е върнал в залата. Почти веднага след това кървенето се възобновило и за да го спре подсъдимият е поставил няколко компреси в кухината. В същото време свид. Н. е установила спиране на сърдечната дейност и веднага са били предприети реанимационни действия, чрез вливане на разтвори, кръвоспиращи медикаменти, кръв и кръвна плазма. За кратко време се развила масивна кръвозагуба. Осигурени били допълнителни венозни достъпи. Извикана била допълнителна помощ от свид. С. и свид. В..  Въпреки положените усилия към 13.00 часа пулсът на момчето започнал да спада, а кръвно налягане не се е измервало. Екипът веднага е предприел кардиопулмонална ресусцитация / КПР/, а подс. К. е извършил сърдечен масаж през диафрагмата и гръдния кош. Постепенно момчето се е стабилизирало, кръвното и пулсът  се възстановили, а кървенето намаляло, но час по-късно отново се възобновило. Сърдечната му дейност се разредила до 20-30 удара в минута, без периферен пулс и без артериално налягане. Екипът отново е започнал КПР. В 14.30 часа го преместили в ОАИЛ.

Реанимационните мероприятия продължили без прекъсване до 15.30 часа, когато било констатирано, че пациента А.С. е починал.

За случая бил съставен съответния оперативен протокол. Диктуван от подс. К. в оперативната му част, който и пожелал да не бъде вписван в него като оператор. За оператор - ръководител на екипа бил посочен и записан свид. М., а като негови асистенти подс. К., свид. Ш. и свид. Ч., който не е участвал при изготвянето на протокола. Свид. Н. е записана като анестезиолог. Свид. М. е подписал така създадения протокол по нареждане на подс. К..

Аутопсията на починалото момче установила, че смъртта е била причинена от остра кръвоизливна анемия, дължаща се на излив на значително количество кръв от увредени венозни съдове в областта на ехинококовата киста, областта на отстранената фиброзна капсула. Свидетелите С.М. и Д.Г., които са извършили аутопсията на А.С. са установили, състояние след отделяне на фиброзната капсула от проведеното оперативно лечение. В задно – вътрешния полюс на кухината са установили фиброзна капсула, в порядък около 2/3 от повърхността й. В областта на участъка на отстранената фиброзна капсула, в предния отдел на кухината на кистата, в нейния горен полюс бил установен колабирал венозен съд с диаметър 6 мм.

От заключението на вещите лица по назначената и извършена в хода на ДП съдебномедицинска експертиза е видно, че причината за смъртта на А.С.С. е остро настъпил срив на хемодинамиката – хеморагичен шок в резултат на неовладяно продължително кървене, появило се по време на оперативната интервенция. Вещите лица сочат, че при масивно кървене на черния дроб, особено когато източникът на кървенето е в дъното на кухината, неговото локализиране технически е трудно. В конкретния случай кървенето от черния дроб е било предизвикано от опита за отделяне на фиброзната капсула на ехинококовата киста. Експертизата описва и действията, които оперативния екип е следвало да извърши в конкретния случай и отчита като грешка опитът да се отдели  фиброзната капсула от чернодробната тъкан с инструмент и тупфер, тъй като тя е интимно прераснала към чернодробния паренхим и нейното отстраняване по такъв начин неминуемо би довело до дифузно кървене или до разкъсване на по-голям кръвоносен съд.

Вещите лица сочат, че липсата на умения и технически средства за осъществяване на хирургическа хемостаза в такива случаи винаги поставя в сериозен риск здравето и живота на пациента.

Заключението е категорично, че смъртта на пациента е настъпила вследствие на масивна кръвозагуба от разкъсване на венозен съд, предизвикано в резултат на извършени действия по време на оперативната интервенция, а именно опит за частично отделяне на фиброзната капсула на ехинококовата киста. Летален изход е могъл да бъде избегнат при обработка на ехинококовата киста по конвенционален метод, без намеса върху фиброзната капсула.

 

Изложената фактическа обстановка се установява по един категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства:  – отчасти обясненията на подс. К., свидетелските показания на Б.М., С.С., С.Д., С.М., Д.Г., М.Ч., С.Г., Ю.К., И.В., Р.С. и Ю.И. от съдебното следствие, тези на Р. Р. С., Н.К., З. В., О. В., М.С. и В. В. от ДП приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК, които съдът напълно кредитира като обективни и достоверни; отчасти показанията от съдебно следствие на свидетелите В.Ш., К.Н., М.А. и тези депозирани пред орган на ДП приобщени по реда на чл.281 ал.5 т.1, 2 от НПК, чрез тяхното прочитане, които съдът кредитира в посочените им части; показанията на свидетелите В.Б. и Р.М., които кредитира; Съдебно - медицинска експертиза; Аутопсионен протокол № 34/2016; постановления за възлагане на отделни следствени действия; постановления на ВОП; медицински документи; журнал за прием на пациенти; докладни от медицински одит; писма от УМБАЛ“Света Марина“ ЕАД - Варна, протоколи за предявяване на разследване; правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в клиника „коремна хирургия“; свидетелство за съдимост; длъжностна и трудова характеристики; удостоверение; писма от „медицински одит“ към МЗ; писма от МБАЛ „Света Анна“ АД - гр. Варна; справки НБД -население и др. имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл.283 НПК.

Като цяло показанията на свидетелите М., С., Д., М., Г., Ч., Г., К., В., С. и И. изясняват релевантните за изхода на делото факти, които съдът поставя в основата на фактите. Напълно се потвърждават от останалите писмени доказателства по делото - заключението на Съдебно-медицинската експертиза изготвена от вещите лица Д-р. Ц.Г., Д-р. М.С., Д-р. П.Д. - К. и Д-р. Р.А. така също и от установените обективни находки от СМЕ за аутопсия на А.С.С., които водят с категоричност до авторството на подс. К. в деянието, за което е обвинен. Техните показания съпоставени с последните са напълно обективни и съдът ги кредитира изцяло. Наред с това стоят в кореспонденция с показанията на останалите свидетели както по отношение на проведените диагностично лечебни мероприятия и първоначални подготвителни действия, така и с тези по извършената оперативна интервенция с участието на подс. К.. Също така и с последващите реанимационнни мероприятия по указване помощ на пострадалото момче. Кореспондират със свидетелските показанията на С., К., В., В., С. и В. дадени в ДП и приобщени чрез тяхното прочитане по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК.

Всички тези доказателства взаимно се допълват като установяват здравословното състояние на пострадалото момче преди и по време на оперативната интервенция, времето, мястото, действията на подсъдимия и конкретната причина за смъртта.

Впрочем, по делото не са спорни фактите, касаещи изначало проведените диагностично – лечебни мероприятия на момчето в доболничната помощ в гр.Разград с поставена диагноза – ехинококова киста на черния дроб и насочване за оперативно лечение. Не се спори и за последвалите предоперативни медицински изследвания при неговото постъпване в болничното заведение във Варна, както и със съгласуваното решение за спешна операция и извършените действия по необходимата подготовка на пациента за оперативна интервенция, така и с реанимационните действия на екипа опериращ момчето, в частност тези на подс. К. и привлечените за помощ лекари свид. Ч. и свид. Г., след като се развила масивната кръвозагуба.

Доколкото съществуват по делото противоречия, то те са основно между обясненията на подсъдимия от една страна и останалите доказателствени средства - от друга и касаят момента в който е осъществено самото действие върху фиброзната капсула. Кога и от кого точно е била отделена частта от фиброзната капсула, което обстоятелство е констатирала ауотопсията на момчето -  преди или след кървенето и кога се появило засиленото кървене. Респективно в кой именно момент е било предизвикано профузното кървене - при извършения опит за отделяне на фиброзната капсула на ехинококовата киста или след това.

Подс. К. не отрича, че сам е отделил част от капсулата, но твърди, че е сторил това след като вече се е появило кървенето и че тази отстранена от него част била малка, не - повече от 1 см.- 2 см. Тази намеса е извършил за да установи къде е източника на кървене, но не и преди това.  Тези му твърдения не могат обаче да бъдат приети от съда за истинни защото се опровергават, както от гласни доказателства, така и от писмени.

Показанията на свидетелите М. и И. от съдебното следствие, които съдът кредитира са еднопосочни и категорични за момента на появилото се кървене при детето. Те установяват, че същото е предизвикано точно от действия на подс. К. по време на операцията. В подкрепа на соченото обстоятелство са показанията на свид. Н. и свид. Ш. от ДП, които са приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК и ценени от съда с доверие. Сочат, че кървенето е възникнало след като в екипа се е включил подс. К. като оператор и според свидетелката е станал по-активен в операцията, докато свид. М. леко се е отдръпнал. Свид. Ш. твърди, че след като подсъдимият е извадил част от германативната капсула е започнало кървенето, което е било от страната на фиброзната капсула или от дъното на кистата. Свид.Н. първа е алармирала, че аспирационната помпа се пълни бързо с кръв и това било 10 минути след като подсъдимият се включил в екипа. В същия дух са и показанията на свид. Ю.И., че прокървяването е започнало 10 минути след идването на д-р. К.

Твърденията на подсъдимия, че е отделил не - повече от 1 см. - 2 см. от фиброзната капсула се опровергават с категоричност от обективните находки установени при аутопсията на пациента. Безспорно доказателство са аутопсионните находки – установимо от Аутопсионен протокол № 34/2016 от извършените оглед и аутопсия върху трупа на А.С.С. от свидетелите д-р. М. и д-р. Г.. Съдебните медици са категорични в констатацията си, че са установили състояние след отделяне на фиброзната капсула на А.С. от проведеното оперативно лечение. В задно – вътрешния полюс на кухината са установили фиброзна капсула, в порядък около 2/3 от повърхността й . В областта на отстранения участък в предния отдел на кухината на кистата, в горния полюс е бил колабиралия венозен съд с диаметър 6 мм, който е причина за кръвозагубата. Горното се подкрепя и от свидетелските показания на свид. М., който потвърждава, че когато е ходил да види аутопсията съдебния лекар му е обяснил, че 1/3 от фиброзната капсула я нямало. 

Обясненията на подсъдимия се оборват от Съдебно-медицинската експертиза. При тези факти дори и след изслушване на обясненията на подсъдимия, вещите лица по експертизата не намират основание за промяна на първоначалното си заключение. 

Посредством обоснованото заключение и компетентните отговори на зададените към вещите лица в с.з. въпроси се установява, че грешка при операцията на момчето е именно самото отделяне на фиброзната капсула от чернодробната тъкан, т.е., че липсата на част от фиброзната капсула е действието което е предизвикало профузното кървене на черния дроб на пациента. Експертният извод се основава на всички възможни доказателствени източници, вкл. и на показания на подсъдимия дадени в ДП като свидетел. Въпреки това, дори и изключвайки тези негови показния в хода на съдебното дирене, изводите им не търпят промени. Както се посочи по-горе експертното заключение на вещите лица не е разколебано и след неговите обяснения в съдебно заседание, след задавани му въпроси във връзка с експертизата са категорични, че нямат промяна в първоначалното си заключение. Като недопустимо за утвърдената медицинска практика определят посегателството и намесата върху фиброзната капсула, която е интимно сраснала с черния дроб на момчето. Така се е засегнал кръвоносния съд, който е разположен непосредствено до фиброзната капсула.

Като цяло сочените доказателства отхвърлят версията на подс. К., че след като е започнало кървенето именно тогава е бил отделил само 1 см.- 2 см. от капсулата за да установи източника му. Напротив, същите установяват, че преди той да се включи в екипа не е имало кървене при пациента, а това се е случило след като е иззел функциите на оператора и е започнал да оперира. Следователно в случая кървенето от черния дроб на момчето е предизвикано именно от опита на подс. К. за отделяне на част от фиброзната капсула на ехинококовата киста, така както установява доказателствената съвкупност по делото, но не и след това за което твърди пред съда подсъдимият, че го направил с цел, за да установи и спре източника на кървене.

 Съдът приема тези негови обяснения като средство за защита, а не като източник на доказателства. Съпоставени и разгледани в контекста на по-горе изложените и коментирани доказателства, обясненията му в тази част стоят напълно изолирани. Те не се подкрепят, а напротив - оборват се от последните, затова и съдът не ги приема за достоверни и счита, че нямат действителна доказателствена стойност, поради което ги отхвърля.

Аналогични са съображенията на съда и относно противоречията в показанията на свид. А. в хода на съдебното дирене, тъй като са изолирани и неподкрепени от останалите събрани в хода на наказателното производство доказателствени материали. Като лишени от достоверност и нелогичност съдът не ги цени в тази част. За да подпомогне версията на подсъдимия свидетелката измества по-напред момента на кръвотечението при момчето твърдейки пред съда, че същото започнало преди още да дойде подс. К., когато там са били само свид. М. и свид. Ш. и че в буркана имало над 400 - 500 мл. кръв. Докато се пълнел, дошъл подс. К. и се включил в операцията. Същите обаче се опровергават не само от гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите М., Н., Ш., И., В., СМЕ, Аутопсионен протокол, но и от поведението и действието на присъстващите в залата за операции, които не сочат на това.

Обстоятелството, че всички са спрели работата си и изчаквали подсъдимият да се облече и подготви за операцията и в същото време свид. М. го запознавал с извършеното, обосновава извод за липса на каквото и да е кървене до появата на подсъдимия и налагат недостоверност на показанията на свидетелката и обясненията на подсъдимия в тези им части. 

Ако действително е имало масивно кръвотечение, логично е екипа да реагира светкавично, както реално е осъществил спешни реанимационни действия, при действително развилата се кръвозагуба, с привличане и на други лекари за помощ.

 Следователно преди идването на подсъдимия и включването му в операцията съществува пауза от време, в което кървенето на момчето не е било факт, респективно същото не е предхождало намесата и действието спрямо фиброзната капсула, които по-късно е осъществил само подс. К., по време на операцията.

От друга страна съдът счита, че противоречието в показанията на свидетелката се дължи и на липсата на спомен поради изминалия период от време, за което и сама потвърди след прочит на част от показанията й от ДП. Съдът не приема показанията на свид. Ш., в частта касаеща действията при съставянето на оперативния протокол и така отразено за съдържание, доколкото стоят в конфликт с показанията на свидетелите М., С. и Ч.. Съдът отхвърля и оформения под давлението на подс. К. и компрометиран по съдържание оперативен протокол, тъй като няма доказателствена стойност.

 Все пак е предвидима позицията на свид. А. и свид. Ш. в съдебното следствие, за разлика от останалите свидетели - очевидно насочена в подкрепа на подсъдимия, тъй като се намират в служебна зависимост от него – като негови подчинени в болницата, доколкото същият е началник на отделението в което работят. 

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Р. Р.С. Н.К., З. В., О. В., М.С. и В. В. от ДП приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК и само тези на свид. А. които са депозирани пред орган на ДП като достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства по делото. Нещо повече свид. А. поддържа показанията си от ДП. Кредитира и показанията на допуснатите по искане на защитата на подс. К. свидетели - В.Б. и Р.М., които споделят впечатления от негови професионални качества - с добри характеристични отзиви сред колеги. Справял се със задълженията си в спешни и планови ситуации. Бил известен като добър професионалист. Впрочем за това не се спори и се потвърждава от приложените по делото данни и характеристики, поради което и съдът ги кредитира с доверие.

Съдът приема и заключението на СМЕ, като обективно, безпристрастно и убедително обосновано от всички доказателствени източници и способите на приложените специални знания, в рамките на притежаваната от вещите лица необходима компетентност, опит, практика и квалификация. Същите дават ясно и безпротиворечиво становище за причината за смъртта на А.С., като изключват друга възможна причина.

Доказателствената съвкупност по делото установява, че единствен който е пипал фиброзната капсула е подс. К.. Отделянето на част от нея е извършено от самият него след като се е включил в оперативната интервенция на пациента. Подсъдимият е отрепарирал част от фиброзната капсула след което е започнало кървенето. Т.е. в крайна сметка за съда безспорен факт е, че намесата и въздействието върху фиброзната капсула по време на операцията на А.С. е осъществена единствено и само от действията на подсъдимият. И това е станало като е отрепарирал / отделил / част от фиброзната капсула от чернодробната тъкан, което е предизвикало профузното кървене от черния дроб, тъй като засегнал и прекъснал голям венозен съд който не се виждал, разположен непосредствено до фиброзната капсула. В случая отстраняването на част от нея е в пряка причинна връзка с крайния резултат. Този извод не почива на предположения, а се базира на доказателствата по делото, установени от гласните и писмени доказателствени средства.

Безспорен е факта, че след деянието подс. К. е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, но въпреки това поведението и действия му които са довели до кръвоизлив при момчето са укорими. Упражняването на лекарската професия е източник на повишена опасност, защото представлява дейности, при които и най-малкото им незнание или немарливо изпълнение, създава опасност за живота или за здравето на други лица. Макар с дългогодишен професионален опит подсъдимият е пренебрегнал и други медицински стандарти установени като нарушения от изготвената и приобщена СМЕ.

Тук следва да се посочи, че независимо от това тези нарушения са ирелевантни към обвинението на подсъдимия и наказателната му отговорност, тъй като няма възведено обвинение за тях, поради което и не би следвало да се обсъждат.

От така изложените факти съдът намира, че подс. К. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.123, ал.4 вр. ал.1 от НК след като на 22.02.2016 г. в гр. Варна, в Клиника по коремна хирургия при „МБАЛ Св. Анна - Варна" АД, като лекар /хирург/ е причинил смъртта на А.С.С. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейнос т- медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност, като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия.

Медицинската дейност е правно регламентирана дейност. Нейната регламентация се намира в ред законови и подзаконови актове. В случая в своята дейност лекарите от коремна хирургия при „МБАЛ Св. Анна - Варна" АД се ръководят и от правила утвърдени с Наредба № 3/27.01.2015г. на Министерството на здравеопазването. Според правилата по Раздел X за безопасност на служителите и пациентите съгласно т. 2.2 от „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия" на всички работещи в хирургичните структури е вменено задължение за непричиняване на бездействия или осъществяване на действия, които да доведат до увреда на здравето и живота на пациентите.

В случая е налице немарливо изпълнение на посоченото правно предписание, вследствие на което поведение на подсъдимия е настъпила и смъртта на пострадалото момче.

Поведението на подсъдимия и неизпълнението на това правило по Раздел X т. 2.2 от „Общите медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия" е в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат.

Причини за извършване на престъплението – проявено нехайство небрежност при изпълнение на служебните задължения.

 

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид всички правнорелевантни за това обстоятелства – от една страна сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, от друга – ниската на дееца.

Смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, отличните характеристични данни и отегчаващите – действията по промяна на факти при съставяне на оперативния протокол с липса на критично отношение.

По изложените съображения съдът му определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода при действащата редакция на чл.123 ал.4 НК към момента на деянието /до три години лишаване от свобода/.

Съдът не намери наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.

С оглед положителните данни за личността на подсъдимия и наличните материалноправни предпоставки на чл.66 ал.1 НК, съдът отложи наказанието с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Намира, че така наложеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно, с изолация от обществото, като за поправянето и превъзпитанието му ще бъде достатъчен минималният размер на изпитателния срок. По този начин ще се въздейства възпиращо и предупреждаващо и на останалите членове от обществото.

Счита, че наложено в такъв вид и размер наказанието ще бъде достатъчно да изпълни предвидените в чл.36 НК цели относно специалната и генерална превенция.

Съдът не наложи наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК за престъплението по чл.123 ал.3 от НК при такава възможност по чл.160 ал.1 от НК, тъй като степента на обществената опасност на подсъдимия е ниска, а данните по делото за личността му е изцяло положително определена - добър специалист в областта си с дългогодишен 41 год. трудов стаж, без данни за други професионални нарушения извън процесното, с чисто съдебно минало и семейство, поради което едно лишаване от право да се упражнява лекарска професия, ведно с така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година не би допринесло с нищо за постигане, както на специалната, така и на генералната превенция.

 

С присъдата подсъдимият е осъден на основание 189 ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски, както и тези за адвокатско възнаграждение на адв.П..

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

      СЪДИЯ при ВОС: