Р Е Ш Е Н И Е
№
21.1.2020 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
седми януари две хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в следния състав: Районен
съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 2505 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на ЗАД „Б. В. И. Г.” срещу Агенция „П. и.”, с която се моли за осъждането на ответника за сумата
от 331.40 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди, причинени на лек автомобил „Шкода”, рег. № ***от настъпило на 15.3.2019 г. пътно-транспортно
произшествие - преминаване през дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
В молбата се твърди, че между ищцовото дружество и собственика на лек
автомобил „Шкода”, рег.
№ ***е бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско”, имащ за предмет посочения лек
автомобил. Заявява се, че в срока на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск – преминаване през дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника, при
което са настъпили щети по автомобила. Заявява се, че по повод настъпилото
събитие при ищеца е образувана преписка по щета
№ 47041919193801 и на
извършилото ремонта на автомобила лице е заплатена сумата 331.40 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, в който предявеният иск се оспорва при твърдението,
че посоченият в исковата молба участък от пътя е сигнализиран със знаци,
предупреждаващи за неравности по платното и за ограничение на скоростта. В този
смисъл, се сочи, че при спазване на въпросното ограничение е нямало да настъпят
твърдяните от ищеца вреди по автомобила. Прави се
възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат, като се твърди, че водачът е имал възможност да възприеме опасността,
както и време да реагира своевременно, намалявайки скоростта на автомобила,
респ. преустановявайки неговото движение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената
застрахователна полица № 4704195202000091/12.12.2018 г. (л. 7), се установява, че
между ЗАД „Б.
В. И. Г.” и „Райфайзен
Лизинг България” е сключен договор за застраховка „Каско”, клауза А - „Пълно каско”, по силата на който застрахователят
се задължил да обезщети застрахованото лице за нанесени щети на собственото му МПС –
лек автомобил „Шкода
Рапид”, рег. № СВ 5342 МТ,
настъпили в резултат на ПТП.
Застрахователното правоотношение между страните е уговорено като срочно и
валидно за периода от 1.1.2019 г. до 1.1.2020 г.
От събраните гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Х. Х. и М. Г., показанията на
които съдът кредитира като основани на техни
непосредствените възприятия, но
най-вече
неопровергани от останалите събрани в производството доказателства, се
установява, че на 15.3.2019 г.
на пътя между гр. Велико Търново и гр. Павликени, след разклона за с. Пушево и преди с. Мусина, процесният лек автомобил е попаднал в дупка на платното за движение, при което е била увредена предната му дясна джанта. Според свидетелите скоростта на движение на автомобила при навлизане в дупката е била не повече от 60-
От показанията на ангажирания от ответника свидетел К. Косев се установява, че в процесния
участък действително има неравности, както и че по този повод е поставен знак
„А12”, който е дублиран със знак „Б26” за ограничение на скоростта.
След подадено до застрахователя
уведомление за настъпилото ПТП е образувана преписка по щета № 47041919193801
/2019 г., в рамките на която на доверения сервиз, в
който е извършен ремонтът на автомобила, чрез банков превод
(л. 9) е била заплатена сумата от 331.40 лева.
От заключението на
допуснатата автотехническа експертиза се установява,
че описаната в исковата молба повреда по джантата
на автомобила е във
възможна причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в исковата
молба. Според вещото лице, водачът на автомобила е имал възможност своевременно
да възприеме препятствието върху платното за движение и да преустанови
движението на автомобила, като обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и
липсата на обезопасителни съоръжения, които да
провокират във водача своевременни решения и действия, са във възможна причинна
връзка с ПТП. Като причини за настъпване на ПТП се сочат неправилната преценка
на пътната обстановка от страна на водача, както и липсата на обезопасителни съоръжения, които да провокират водача към
своевременни решения и действия. Според заключението, стойността на причинените от ПТП вреди
възлиза на сумата от 339.70 лева.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, с
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно,
основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: договор
за имуществена застраховка „Каско”, заплащане от застрахователя
по реализиран покрит риск в рамките на сключения договор, деликтна
отговорност на процесуално легитимирания ответник - в случая Агенция „П. и.”.
От събраните
доказателства се установява наличието на всички елементи от правопораждащия
фактически състав на
предявеното вземане.
В случая е налице
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил - обстоятелство,
което не се спори по делото, като е налице
и настъпило застрахователно събитие - ПТП, уговорено като
покрит риск по договора за имуществена
застраховка.
Настъпването на застрахователното събитие в срока на валидност
на застрахователния договор се установява от показанията на св. Х. и св. Г.,
които са логични, последователни и подкрепящи се взаимно. Посочените двама
свидетели са преки участници в настъпилото ПТП, не са заинтересовани от изхода
на делото и няма причина съдът да не цени техните показания при формиране на изводите
си за времето, начина и механизма на настъпване на процесното
ПТП, още повече, че по делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават изложените от тях твърдения. Споделеното от свидетелите се
подкрепя и от заключението по авто-техническата експертиза, според което описаната повреда по автомобила е във възможна причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП.
Установява се също, че ищецът в
изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е
обезщетил застрахованото лице чрез плащане на сума в размер на 331.40 лева, като с това е встъпил в правата на увредения срещу ответника,
отговарящ на деликтно основание за
причинената щета до размера на платеното.
Според съда, именно
ответникът е лицето, носещо отговорност за причинените щети, тъй като са
осъществени предпоставките за ангажиране на отговорността му на основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 8, ал.
2 от Закона за пътищата, републиканските
пътища са изключителна държавна собственост, като по делото не се спори, че участъкът, в който е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата републиканските
пътища се управляват от Агенция „П.
и.”, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането им. Т.е. на ответника е вменено задължението да поддържа републиканската пътна
мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава
отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава
опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. От
обстоятелството, че на пътната настилка на републикански път - първокласен път ІII-303, в
участъка между с. Пушево и с. Мусина, към
момента на настъпване на застрахователното събитие е имало необозначена дупка
се налага изводът, че ответникът не е
изпълнил задължението си да
поддържа в изправност републиканската пътна мрежа. Доколкото Агенция „П. и.” осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за
причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението/неизпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на
пътния трафик, и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди за
собственика на
застрахования автомобил. Бездействието на натоварените от ответника лица се презюмира като
виновно (по арг. от чл.
45, ал. 2 ЗЗД).
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен
за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП
предвижда общо задължение на Агенция „П.
и.” да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействие на
какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен
пътен трафик.
Причинно-следствената
връзка между установеното неизпълнение на вменено
нормативно задължение и претърпените вреди се установява от приетото заключение
на автотехническата експертиза и показанията на ангажираните по искане на
ищеца свидетели. При движение по процесния
път застрахованият автомобил е попаднал в дупка, която не е била обозначена,
което обективно и неизбежно е довело да увреждането му като движима вещ, чрез
привеждането му в състояние временно негодно за употреба по предназначение. Процесното ПТП е настъпило в светлата част от денонощието, но в пътен участък с интензивно движение, а при
установеното от
показанията на св. Х. разположение на дупката на платното за
движение, обстоятелството, че същата е била пълна с вода, както и това, че в
насрещното платно се е движел друг автомобил, избягването й е
било невъзможно без създаване
на риск от настъпване на ПТП.
От изложеното
следва, че предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на
размера.
Тук важи принципът за реална обезвреда
на вредите на застрахованото имущество,
като съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит риск по договор
за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано
по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена
в състоянието, в което се е намирала към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност
на причинените вреди. В случая, съгласно заключението на автотехническата
експертиза, пазарната стойност на причинените вреди към настъпване на ПТП е била 339.70 лева, до който
размер ищецът е бил правно задължен да престира
обезщетение и съответно този размер определя обема на отговорността на ответника. Следователно искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 331.40 лева, доколкото
ищецът е престирал по-малък размер от действително
дължимото обезщетение и по отношение на тази сума е възникнало суброгационното му право.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано. Ответникът следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване, че поведение на водача на процесния
лек автомобил, предприето в нарушение на ЗДвП, стои в
причинно-следствена с причинените вреди.
Такива доказателства не са ангажирани. Напротив, от показанията на св. Хараламбев
и св. Г.
се установява, че
автомобилът се е движел в рамките на разрешената скорост, като водачът не е бил
длъжен да предвиди, че лицето, носещо отговорност да поддържа пътната мрежа, не е изпълнило нормативно възложеното
му задължение. Още повече, че
се съгласно свидетелските показания се касае за пътен участък със сравнително
интензивно движение, в рамките на който при евентуалното предприемане на
маневра по преодоляване на пътното препятствие е могло да се достигне и до
по-сериозни последствия. В тази връзка съдът съобразява показанията на св. Халамбев, че дупката е била пълна с вода, поради което я е
възприел непосредствено преди попадането на автомобила в нея, както и наличието
насрещно движещо се МПС, направило невъзможно заобикалянето й чрез навлизане в
насрещното платно за движение.
По разноските.
С оглед изхода на
спора, право на присъждане на разноски за производството възниква за ищеца, по
аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал извършени такива в общ размер от
490.00 лева, съгласно представения списък. От същите следва да се приспадне сумата от 40.00 лева – внесен
депозит за призованите свидетели, тъй като същият не е използван и може да бъде
възстановен на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „П. и.”, с
адрес: гр. София, бул. „Македония”
№ 3, да
заплати на ЗАД „Б.
В. И. Г.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” № 5, сумата 331.40
(триста тридесет и един лева и четиридесет ст.) лева,
представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за
вреди, причинени на лек автомобил „Шкода”, рег.
№ ***от
настъпило на 15.3.2019 г. пътно-транспортно произшествие - преминаване през дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.8.2019 г., както и сумата 450.00 (четиристотин и петдесет) лева
- разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: