№ 16965
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110170155 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Л. Х. Л. ,ЕГН : ********** срещу
„Български Енергиен Холдинг“ ЕАД,ЕИК : ********* обективно кумулативно съединени
искове ,с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ : за признаване на уволнението за
незаконно, за неговата отмяна ; за възстановяване на предишната работа, както и за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението,ведно със законната лихва до окончателното плащане ,както и мораторна лихва
,считано от 16.10.2024год.
Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК. Процедурата на чл.311
от ГПК е спазена.
Исковата молба е нередовна по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,в частта ,в
която се иска присъждане на мораторна лихва от 16.10.2024год. до датата на предявяване на
иска по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225 от КТ, а предявените искове са допустими.
Акцесорния иск за мораторната лихва върху обезщетението за времето ,през което
ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение е нередовен, тъй като не са
изложени обстоятелствата ,на които се основа същия ,а така също не е конкретизиран и
размера му.
Постъпил е отговор на исковата молба.
Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния
ПИСМЕН ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ.
В исковата молба ищцата сочи ,че трудовото й правоотношение с ответника
възникнало по силата на трудов договор № 30001/2011год. ,по силата на който заемала
длъжността „Технически секретар на изпълнителния директор“ ,изменено с ДС №
19/13.04.2022год., като била назначена на длъжността „Експерт-домакин „ в отдел
„Административни дейности“. Твърди ,че тази длъжност изпълнявала до датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение от ответника с акт за прекратяване № РД-ЧР 9
/16.10.2024год. ,на Изпълнителния директор на „БЕХ“ЕАД, на основание чл.328,ал.1,т.6 от
КТ ,поради това ,че не притежавала необходимото образование за изпълняваната работа.
Ищцата счита ,че заповедта и прекратяването на трудовото й правоотношение са
1
незаконосъобразни,поради нарушение на материалния закон и процедурата по неговото
извършване.
Навежда доводи за недобросъвестност на работодателя при уволнението й ,като се
позовава на злоупотреба с право от негова страна ,предвид което счита ,че изменението на
изискванията за образование и квалификация за заеманата от нея длъжност е извършено
единствено с цел да бъде прекратено трудовото й правоотношение.
В тази връзка сочи ,че е завела дело за дискриминация срещу работодателя ,като
акта за прекратяване на трудовото й правоотношение й бил връчен именно в деня на
първото по производството пред КЗД открито съдебно заседание ; длъжностната
характеристика била променена във времето, в което била в отпуск по болест.
Оспорва за заеманата длъжност да е необходимо висше образование специалност
„Счетоводство и контрол“ ,като сочи ,че единственото й задължение по повод работа ,
свързана с финансови операции е системата за финансово управление и контрол /СФУК/,
въведена при работодателя от 2014год. под ръководството на финансов контрольор. За всяка
дирекция в холдинга имало определени колеги, поне по двама от дирекция, които имали
достъп до системата и генерират СФУК ,като мнозинството не били с образование Финанси
и/или Счетоводство и контрол.
Сочи ,че е генерирала СФУК в дирекцията „Проекти“ ,в която е работела преди
преназначаването й ,където продължава да генерира,т.е. за повече от десет години ,в които
борави с финансова документация.В отдел „Счетоводство“, се извършвала годишна
инвентаризация на дълготрайните активи,като се водел отчет и индексация на активи.Но
длъжността „Експерт - Домакин“ не била преместена в дирекция „Финанси и бюджети“,
където се намирал отдел „Счетоводство“.
Освен това към момента на нейното освобождаване от длъжност, ръководител
отдел „Административни дейности“ ,както и зам. директор дирекция и директор дирекция
„Процедури и административни дейности“ също нямали висше образование „Счетоводство
и контрол“, като счита ,че дирекция „Процедури и административни дейности“ и нейните
два отдела нямали предмет на дейност във финансовата сфера.
Ето защо счита ,че за заеманата от нея длъжност „Експерт-домакин“ няма
необходимост от висше образование в сферата на финансите, тъй като нищо и по никакъв
начин не се осчетоводявало.
Счита и че при уволнението й работодателят не се е съобразил с адекватната степен
на образование, която притежавала като сочи ,че притежава образователна степен
„Магистър“ от Геолого - географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, като
специалността и била „Регионално развитие и управление“, където покрила кредити за
изготвяне на бюджети. Допълнително преминала и професионално обучение за
„Икономист“, по специалност “Икономика и мениджмънт“, както и „Управление на
проекти“.
Въвежда възражение ,че уволнението й е незаконосъобразно ,тъй като се ползвала
със закрила по чл.333,ал.4 от КТ като не било изискано предварителното съгласие на
синдикалния орган в предприятието.
2
От съда се иска да признае уволнението за незаконно и отмени Акт за
прекратяване № РД-ЧР 9/16.10.2024 г.; ищцата да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „експерт-домакин“ в отдел „Административни дейности“ при
дирекция „Процедури и административни дейности“ в „БЕХ“ЕАД ; да бъде осъден
ответника да й заплати сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за времето ,пред
което е останала без работа поради уволнението ,счита от 16.10.2024год.,т.е. за максималния
срок от 6 месеца ,ведно със законовата лихва до окончателното плащане,както и мораторна
лихва за периода от 16.10.2024год. до датата на предявяване на иска.
В исковата молба е посочено ,че в сумата за обезщетение са включени :
Премии по КТД за една календарна година:
1. Отдих и почивка - текуща минимална заплата умножена по 3,3;
2. Ден на енергетика - текуща минимална заплата умножена по 1,2;
3. Сума за Възкресение - текуща минимална заплата умножена по 2,5;
4. Сума за Коледа - текуща минимална заплата умножена по 2,5;
5. Пари за дрехи - текуща минимална заплата умножена по 2;
6. Сума за диоптрични очила за работа с компютър, веднъж годишно за
служители над 40 години - 480,00 лв. с ДДС.
7. Възстановяване и рехабилитация, и храна на ден по 56лв.
Суми за допълнително здравно осигуряване:
Към м. октомври 2024 г. - 69,00 лв. месечно към ОЗОК Инс.
Претендират се и деловодни разноски.
С исковата молба ищецът сочи доказателства ,които иска да бъдат допуснати при
разглеждането на делото.
Направено е искане ответника да представи личното трудово досие на ищцата ,както
и за допускане до разпит на двама свидетели в режим на довеждане.
В отговора на исковата молба, ответната страна „БЕХ „ЕАД изцяло оспорва
предявените искове като неоснователни.
Оспорва твърденията на ищцата за недобросъвестност на работодателя ,като сочи
,че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 16.10.2024г„ като актът за
прекратяване е подписан от действащите към този момент изпълнителни директори на БЕХ
ЕАД - Галина Тодорова и Валентин Николов, които нямали пряка връзка с производството
пред КЗД. респ. нямали лична причина за прекратяване на трудовото правоотношение,което
производство било образувано по жалба срещу изпълнителния директор Иван Андреев и
конкретни служители на дружеството.Оспорва и да има връзка между двете производства
.Актът за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата й бил връчен на първия
възможен ден ,при явяването й на работа ,след ползван от нея отпуск по болест от 59 дни
,считано от 13.08.2024год. до 10.10.2024год. като на 15.10.2024год. същата била напуснала
работното си място и не се била върнала в рамките на работния ден.Сочи че съгласно
чл.8,ал.2 от КТ се презумира ,че работодателя е действал добросъвестно при извършване на
уволнението ,като инициираното от ищцата производство пред КЗД ,за което работодателя
бил уведомен още на 13.06.2024год. не можело да обоснове неговата недобросъвестност
при прекратяване на трудовото правоотношение четири месеца по-късно на 16.10.2024год.
Сочи ,че право на работодателя било да въвежда образователен ценз, като това той
може да стори както по силата на нормативен акт, така и чрез въвеждане на нови изисквания
с промени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Преценката на
работодателя, въвеждайки новите изисквания в длъжностната характеристика, не подлежи
на контрол от съда. Същественото е, промяната да е настъпила при действието на трудовия
договор и да е съществувала към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
3
,като оспорва да е от значение ,че тя била извършена по време ,през което ищцата ползвала
отпуск по болест.
Сочи също ,че изменението в изискванията за образование в заеманата длъжност от
ищцата било продиктувано от необходимостта заемащият длъжността „Експерт-домакин“ да
познава и ползва счетоводни документи и работи с тях; участва в годишни инвентаризации;
работи с финансово-счетоводен софтуер АЖУР®L ,като нямало отношение към работата й
със СФУК. Изискването за висше образование, образователно-квалификационна степен
„Бакалавър“ по специалност „Счетоводство и контрол“ било поради необходимостта от
познаване и боравене на заемащият длъжността със счетоводни документи, участие в
инвентаризации и работа с финансово-счетоводен софтуер ,като било въведено с промяна на
длъжностната характеристика на ищцата от 18.09.2024год.
Оспорва и възраженията ,че длъжността не била преместена в дирекция„Финанси и
бюджети“ ,в която е отдел „Счетоводство“ като счита ,че такава структурна промяна е в
компетенциите на работодателя и е по целесъобразност.
Оспорва и възражението ,че дирекция „Процедури и административни дейности“
няма предмет във финансовата сфера ,респ. ,че ръководството на същата не притежава цент
по специалност „Счетоводство и контрол“ ,тъй като счита ,че това произтича от
спецификите на конкретната длъжност и съответно от нуждите на работодателя, свързани с
нея.
Оспорва ищцата да е притежавала образователно-квалификационна степен
„Бакалавър“ по специалност „Счетоводство и контрол“ като изброените от нея
образователни степени не съответствали на въведените от работодателя изисквания, вкл.
удостовереното професионално обучение по специалност „Икономика и мениджмънт“.
Оспорва и ищцата да се е ползвала със закрилата по чл.333,ал.4 от КТ ,тъй като тя
не се прилагала ,предвид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение ,което
е в чл.328, ал.1, т.6, предл. първо от КТ - служителят не притежава необходимото
образование за изпълняваната работа.
В заключение счита ,че предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ е
неоснователен.Оспорва и претенцията по чл.344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност,както и иска по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225 от КТ
,които искове са акцесорни и подлежат на отхвърляне.
По отношение на иска за обезщетение за времето ,през което ищцата е останала без
работа поради уволнението са направени оспорвания и по отношение на периода ,а така
също и по отношение на размера от 35 000лв. Сочи ,че ищцата нямала пълен отработен
месец на заеманата длъжност преди уволнението ,поради което брутното трудово
възнаграждение по чл.228 от КТ следвало да бъде определено като полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за
същия месец ,съобразно чл.19,ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата.
Ето защо счита ,че изчисления размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ бил
19 407,60 лв., за периода 16.10.2024г. - 16.04.2025г. (вкл.), считано от прекратяване на
трудовото й правоотношение с акт за прекратяване № РД-ЧР-9/16.10.2024 г. за период от 6
месеца, съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ.
Оспорва в неговия размер да се включват претендираните „премии“ ,които
представляващ допълнителни парични средства ,съгласно фонд СБКО, допълнителните
парични средства за храна и за възстановяване и рехабилитация,за облекло ,които нямали
4
характера на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер по смисъла на
чл.17 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, поради което не
следва да бъдат включени в брутното трудово възнаграждение при определяне на
обезщетенията по чл.228 от КТ.
Ето защо оспорва предявеният иск по чл.344, ал.1, т.З във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и
по размер ,като в случай че съдът го приеме за основателен, моли същият да бъде уважен в
размер на 19 407,60 лв. и да бъде отхвърлен за разликата до 35 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
Предявено е при условията на евентуалност и възражение за прихващане ,като ако
съда приеме иска по чл.344, ал. 1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за основателен до размер
19 407,60 лв., моли същият да бъде частично отхвърлен като погасен чрез прихващане, за
разликата до изплатената като обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ сума - 9 703,80 лв.
Сочи ,че на ищцата било изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие,
на основание чл.220, ал.1 от КТ в размер на 9 703,80 лв., в троен размер. Счита ,че
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, подлежи на прихващане от размера на предявеното с
иск по чл. 344. ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като двете вземания
обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без
работа.
Претендира деловодни разноски.
Представя писмени доказателства.
По доказателствените искания на страните :
Следва да бъдат допуснати представените от страните писмени доказателства ,които
се явяват допустими и относими към спора.
Ответникът следва да бъде задължен да представи копие на личното трудово досие
на ищцата.
Искането на ищцата за допускане до разпит на двама свидетели ,в режим на
довеждане не е конкретизирано ,тъй като не са посочени за кои обстоятелства ще
свидетелстват същите.
На основание чл.312, ал.1, т.3 от ГПК съдът ПРИКАНВА страните към
СПОГОДБА, като при постигане на съдебна спогодба между тях, съдът ще прекрати
разглеждането на делото, защото същата има значение на влязло в сила съдебно решение и
не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
По доказателствата и на основание чл.140, вр. с чл.312, ал.1 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба ,в частта в която е предявена
претенция за мораторна лихва за периода от 16.10.2024год. до датата на предявяване на иска
/25.11.2024год./, върху обезщетението в размер на 35 000 лева ,за времето през което
ищцата е останала без работа ,поради незаконното уволнение,за периода от 16.10.2024год.
до 16.04.2025год. като УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на
настоящото разпореждане да отстрани констатираните нередовности :
Да изложи обстоятелствата ,на които се основа същата ;
Да конкретизира размера на претенцията. УКАЗВА на ищеца да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане при евентуално уважаване на исковете на
основание чл.127, ал.4 ГПК.
УКАЗВА на ищцата ,че ако в дадения срок не изпълни указанията на съда,исковата
молба в тази й част ще бъде върната ,на основание чл.129,ал.3 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на
5
27.02.2025година в 11,00 часа.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК ответната страна да представи копие на
личното трудово досие на ищцата.
УКАЗВА на ищцата ,в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане да посочи за кои обстоятелства ще свидетелстват исканите от нея двама
свидетели при режим на довеждане.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ следните обстоятелства :
Наличието на трудово правоотношение между страните за периода 30.09.2011год.
до 17.10.2024год.; че е възникнало по силата на трудов договор № 30001/2011год. ,по силата
на който ищцата е заемала длъжността „Технически секретар на изпълнителния директор“
,изменено с ДС № 19/13.04.2022год., като е била назначена на длъжността „Експерт-домакин
„ в отдел „Административни дейности“,дирекция „Процедури и административни дейности“
в „БЕХ“ЕАД ; Прекратено с Акт за прекратяване № РД-ЧР 9 /16.10.2024год. ,на
Изпълнителния директор на „БЕХ“ЕАД, на основание чл.328,ал.1,т.6 от КТ – служителят не
притежава необходимото образование за изпълняваната работа.
Приетите от съда за безспорни обстоятелства ,не се нуждаят от доказване.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се разпределя по следния начин :
По иска по чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ
Ответникът, в качеството си на работодател следва да докаже, че е налице
фактическия състав на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца , а именно : 1. да е налице изменение на изискванията за образование на лицата,
които заемат дадена длъжност, като това изменение на образователните изисквания да е
извършено преди уволнението; 2. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение
за изменение на изискванията за образование за заемане на определена длъжност; 3.
уволненият работник или служител да не е отговарял на новите образователни изисквания и
4. актът, с който е прекратеното трудовото правоотношение, да бъде мотивиран, с
очертаване на фактическите основания, които са обосновали волята на работодателя да
уволни съответния работник или служител.
По отношение доводите на ищеца за злоупотреба с право, последният носи
доказателствената тежест да обори презумпцията по чл.8,ал.2 от КТ, т. е. има
процесуалното задължение да установи пълно и главно обстоятелствата от които извежда
изводите си за наличието превратното упражняване на субективни права от страна на
ответника – работодател и по-конкретно, че работодателят с въведеното изменение за
образование за заемане на изпълняваната от ищеца длъжност е целял единствено
прекратяване на трудовия му договор, както и че въведените нови изисквания не са с оглед
интереса и нуждите на работата, а само с цел да се прекрати трудовия му договор.
Основателността на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.2 и т.3
от КТ ,за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за
обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение е обусловена от
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал
без работа за процесния период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и
размерът на претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи
плащане на претендираното обезщетение.
УКАЗВА на ищцата ,че не сочи доказателства,че е останала без работа поради
уволнението за посочения период ,както и за размера на претенцията си по чл.344,ал.1,т.3
вр. чл.225 от КТ,в частност за размера на последното получено от нея брутно трудово
6
възнаграждение за месеца ,предхождащ уволнението ,съобразно чл.228,ал.1 от КТ .
По възражението за прихващане ,предявено при условията на евентуалност ,ако
бъде уважен иска по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225 от КТ ,в тежест на ответната страна е да
установи ликвидността и изискуемостта на активното вземане ,в случая,че е платил
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 9 703,80 лв.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да оспори
истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да изрази
становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в
отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7