Решение по дело №560/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

 

Образувано е по жалба от „Индустриал парк“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - гр. ***, представлявано от управителя М. Ц., чрез адв. Х. М., със съдебен адрес: гр. ***, против Решение № РТД-300-189/06.02.2024/32-726178 на директора на Териториална дирекция „Митница – Пловдив“. С обжалваното решение са определени допълнителни публични задължения в размер на 7 815.39 лв. - мито в размер на 6 512.82 лв. и ДДС от 1 302.57 лв., на основание чл.29 от Регламент )ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент г. и на Съвета във връзка с чл.19 от Закона за митниците и чл.59 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.113 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Претендира се незаконосъобразност на решението като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като предположението на административния орган, което не е подкрепено от доказателства не може да мотивира определянето на допълнителни задължения и се явява необосновано предположение. Иска се отмяната на оспорения административен акт. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседания жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба от адв. Мандалчев, с която поддържа жалбата.

Ответникът – директор на ТД „Митница – Пловдив“, редовно призован, чрез процесуалните си представители - юрисконсулт А. и гл. юрисконсулт Б., оспорва жалбата, като по същество моли съда да постанови съдебно решение, с което да я отхвърли като неоснователна.Подробни доводи се излагат в представените по делото писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2021 г. в Митническо бюро /МБ/ - Пловдив е регистрирана МД с MRN 21BG003009126788R9, с която е поставена под режим „допускане за свободно обращение“ с цел трайна употреба, стока – „фолио от полимери на етилена, еластично, непечатано – 2150м/500мм и дебелина 19 микрона – 560 рула - 10 999 кг и 630 ролки 76мм/516мм/1.600гр. – 11 002 кг.“ с деклариран код по TARIK3920 10 24 90.

Декларатор и титуляр на режима е „Индустриал парк“ ЕООД, ЕИК *********, с управител М. Ц..

Към датата на деклариране са представени следните документи: търговска фактура №BYA2021000000436/09.08.2021 г., пътна товарителница /CMR/, Т1 с MRN 21TR35220000191647, сертификат за движение A.TR № С1542938/10.08.2021 г., опаковъчен лист 456429/09.08.2021 г.

В хода на документния контрол, във връзка с възникнало съмнение относно редовността на представения сертификат за движение A.TR № С1542938/10.08.2021 г., е започнала проверка по реда на чл.16 от Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО – Турция. На основание чл.89 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за покриване на потенциалното митническо задължение и други вземания във връзка с вноса от дружеството е учредено обезпечение в размер на 7 815.29 лв.

На 31.08.20212 г. с писмо рег. № 32-278326 до ЦМУ – София е изпратено искане за извършване на последваща проверка на сертификат за движение A.TR № С1542938/10.08.2021 г.

На 14.09.2021 г. по електронен път е изпратено писмо с рег. № 32-292453 до митническите власти на Република Турция за извършване на последваща проверка на автентичността и редовността на горепосочения сертификат.

На 04.07.2022 г. с писмо рег. № 32-222021 до ЦМУ – София е изготвено напомнително писмо от директора на ТД „Митница – Пловдив“ с искане сертификат за движение A.TR № С1542938/10.08.2021 г. да бъде повторно изпратен за проверка.

На 14.07.2022 г. по електронен път е изпратено напомнително писмо с рег. № 32-236464 до митническите власти на Република Турция, като към момента на издаване на решението, отговор на двете писма не е постъпил от турска страна.

В тази връзка, отчитайки обстоятелствата, че към момента на издаване на решението не е получен отговор от митническата администрация на Р Турция на двете писма, не отпадат съмненията относно редовността и автентичността на сертификат за движение A.TR № С1542938/10.08.2021 г., тъй като същият не е издаден по електронен път, както е указано в писмо от министерството на Р Турция – рег. № 32-200277/24.06.2021 г.

Предвид гореизложеното е възприето, че сертификат за движение A.TR № С1542938/10.08.2021 г. не може да бъде допуснат за целите на доказване на свободно обращение на стоките, съгласно Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО – Турция за „Индустриал парк“ ЕООД и на основание чл.77 §1 б.а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 възниква вносно митническо задължение.

В съответствие с чл.26 ал.1 от АПК, началникът на митническо бюро - Пловдив е уведомил търговското дружество за започналото административно производство по издаване на административен акт и мотивите, на които ще се основава решението, като на дружеството е дадена възможност да изрази становището си в 30-дневен срок и да участва в производството съобразно чл.34 от АПК. Писмо рег. № 32-363361/27.06.2023 г. (писмото не е приложено по административната преписка; със същото съдържание налично е писмо рег. № 32-452455/27.06.2023 г. – л.10) е връчено на същата дата г. на упълномощено лице. Във връзка с производство, управителят на търговското дружество, с писмо рег. № 32-464546/05.07.2023 г. е изискал предоставяне на информация и достъп до документите към преписката. На 14.08.2023 г. с писмо рег. № 32-515610 на директора на дирекция „Митнически дейности и методология“ е изпратен отговор до „Индустриал парк“ ЕООД, с приложени писма: рег. № 32-292452/14.09.2021 г. и № 32-236464/27.06.2023 г. за запитването към администрацията на Р Турция, за което към датата на издаване на решението не е получен отговор.

От страна на „Индустриал парк“ ЕООД не се изразява становище, не се представят нови доказателства, факти и обстоятелства по констатациите в соченото по-горе писма за началото на административното производство.

На 06.02.2024 г. във връзка с констатациите от извършената последваща проверка ,директорът на ТД „Митница – Пловдив“ издава оспореното пред настоящата инстанция Решение № РТД-3000-189/06.012.2024/32-726178 г. към митническа декларация с MRN 21TR35220000191647, като определя нов размер на публичните държавни вземания и задължава „Индустриал парк“ ЕООД да доплати мито в размер на мито в размер на 6 512.82 лв. и ДДС от 1 302.57 лв., на основание чл.29 от Регламент )ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент г. и на Съвета във връзка с чл.19 от Закона за митниците и чл.59 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.113 §Ц1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Решението е връчено на лицето на 19.02.2024 г., жалбата пред настоящата инстанция е подадена на 06.03.2024 г.

По административната преписка, наред с посочените по-горе документи, са приложени още: кореспонденция между ЦМУ на А „ Митници“ София с директора на ТД „Митница - Пловдив“ и с управителя на оспорващото дружество; искания на „Индустриал парк“ ЕООД; кореспонденция с турските митнически власти; регистрационно-контролна карта.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - Заповед № 1281/27.072.2021 г. на директора на Агенция „Митници“ – София; указания на директор Д „Митническа дейност и методология“ при А „Митници“ - София до директорите на териториалните дирекции относно обхвата на системата за автоматизация на документи за произход и разпространение, използвана от турските компетентни органи; приемо-предавателен протокол и превод на цитираните по-горе писма до турските митнически власти относно редовността и автентичността на сертификат за движение A.TR № С1542938/10.08.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК във връзка чл.220 ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, подадена е от лице, имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване административен акт и е процесуално допустима.

По същество същата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че с митническа декларация с MRN 21TR35220000191647/13.08.2021 г. „Индустриал парк“ ЕООД, декларира за допускане за свободно обращение и крайна употреба на стока, която не е предмет на освободена доставка по ДДС – „фолио от полимери на етилена, еластично, непечатано – 2150м/500мм и дебелина 19 микрона – 560 рула - 10 999 кг и 630 ролки 76мм/516мм/1.600гр. – 11 002 кг.“ с деклариран код по TARIK3920 10 24 90, с държава на изпращане Република Турция. При митническото оформяне на стоката е представен сертификат за движение А.TR № С1542938/10.08.2021 г., който не е издаден по електронен път, както е указано в писмо от министерството на търговията на Р Турция. Т. е., оформен е режим допускане за свободно обращение и крайна употреба на стока, която не е предмет на освободена доставка по ДДС, с държава на изпращане Република Турция, внесена в страна член на Европейския съюз – Република България, от трета страна, която не е член на Европейския съюз, но същата е асоциирана страна по силата на сключено Споразумение за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, сключено в Анкара на 12.09.1963 г. При съобразяване на това обстоятелство се обуславя приложимостта на Решение № 1/2006 г. на Комитета за митническо сътрудничество ЕО – Турция от 26 септември 2006 г., с което се установяват подробни правила за прилагане на решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция. Доколкото в процесния случай, митническият режим е допускане за свободно обращение, съобразно чл.5 от посоченото решение, без да накърняват членове 11 и 17, доказателство за това, че са изпълнени необходимите условия за прилагане на разпоредбите за свободно обращение (определени в базовото решение), се осигурява с документалното доказателство – издадено по искане на износителя от митническите органи на Турция или на държава – членка. Съгласно чл.6 параграф 1 от решението, документалното доказателство, посочено в чл.5 е сертификатът за движение A.TR, като съгласно параграф 2, този сертификат за движение може да се използва само, ако стоките се транспортират директно между двете части на митническия съюз. Съгласно чл.7 параграф 1 от решението, сертификатът за движение A.TR се заверява от митническите органи на държавата – износител, когато се изнасят стоки, за които той се отнася, като той се предоставя на износителя веднага щом действителният износ бъде осъществен или осигурен. В процесния случай, като доказателство за това, че са изпълнени необходимите условия за прилагане на разпоредбите за свободно обращение е представен сертификат за движение А.TR № С1542938/10.08.2021 г., който не е издаден по електронен път, така, както е указано в писмото на министерството на търговията на Р Турция рег. № 32-123774/2.04.2020 г. Република България е подписала Споразумение за свободна търговия с Република Турция, ратифицирано със закон, приет от 38-о Народно събрание на 16.09.1998 г. - ДВ, бр. 111 от 25.09.1998 г. Впоследствие, обаче поради възникнали съмнения относно редовността на представения сертификат, същият е изпратен за проверка по линия на международното сътрудничество на основание чл.16 от решение № 1/2006 на комитета за митническо сътрудничество ЕО – Турция. от 26 септември 2006 г., с което се установяват подробни правила за прилагане на решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция.

От събраните по делото доказателства се установява обстоятелството на спазване на процесуалните норми за осъществяване на проверката, съдържащи се в чл.16. Съгласно чл.16 параграф 1 от решението, последващи проверки на сертификати за движение А.TR се осъществяват по избор, или винаги, когато митническите органи на държавата вносител имат основателни съмнения относно автентичността на сертификатите, статута на съответните стоки или изпълнението на другите изисквания на базовото решение (като такова е определено решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция). Съгласно чл.16 параграф 2 за целите на изпълнението на параграф 1, митническите органи на държавата вносител връщат сертификата за движение А.TR на митническите органи на държавата – износител, както и фактурата, ако такава е била представена, или копие от тези документи, като посочват, ако е целесъобразно, основанието за запитването. Според параграф 3, проверката се извършва от митническите органи на държавата износител. За тази цел те имат право да изискат всякакви доказателства и да извършат всяка проверка на сметките на износителя или всяка друга проверка, която считат за подходяща. Ако митническите органи на държавата вносител решат да преустановят предоставянето на третиране, произтичащо от разпоредбите за свободно обращение, определени в основното решение, на съответните стоки, докато чакат резултатите от проверката, освобождаването на стоките се извършва предлагани на вносителя при спазване на всички предпазни мерки, счетени за необходими (параграф 4), а според параграф 5, митническите органи, поискали проверката, се информират за резултатите от тази проверка възможно най-скоро. Тези резултати показват ясно дали документите са автентични и дали съответните стоки могат да се считат за свободно обращение в митническия съюз и дали отговарят на другите изисквания на основното решение и настоящото решение. От своя страна, параграф 6 указва, че в случай на основателно съмнение, ако няма отговор в рамките на 10 месеца от датата на искането за проверка или, ако отговорът не съдържа достатъчно информация, за да се определи автентичността на въпросния документ или реалния статус на стоките, искащият митническите органи, освен при изключителни обстоятелства, отказват третирането, произтичащо от разпоредбите за свободно обращение, определени в основното решение.

Според писмо рег. № 32-123774/29.04.2021 г. във връзка с получена информация от ЕК относно въвеждането на ново приложение в системата MEDOS, използвана от турските митнически органи, всички доказателства за произход на стоките, включително и сертификат за движение A.TR, се издават от турските митнически учреждения само по електронен път.

Чл.22 параграф 7 на Регламент (ЕС) № 952/2013 посочва, че всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44.

От своя страна, чл.29 от същия регламент указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление, а според чл.77 параграф 1 б.а), митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под митнически режим допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба.

Как изложената нормативна уредба оказва влияние върху разрешаването на настоящия казус?

Няма спор, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, че представеният сертификат за движение А.TR № С1542938/10.08.2021 г., да е представен в електронен вид. Горното се потвърждават и от приетите по делото доказателства (л.58 и следв.).

Всякакви документи и получена информация, предполагащи, че сертификатът за движение А.TR е нередовен и не е автентичен, се изпращат в подкрепа на искането за проверка. От събраните по делото доказателства (писма на директора на ТД „Митница – Пловдив“ рег. № 32-278326/31.08.2021 г. и рег. № 32-222021/04.07.2022 г. до директор Д „МДМ“ – Агенция „Митници“ – София, както и 2 бр. писма, изпратени от ЦМУ на Агенция „Митници“ – София до Регионална дирекция „Митници и външна търговия“ в Егейския район - реф. № 32-292452/14.09.2021 г. и реф. № 32-236464/14.07.2022 г.) се установява, че е направено запитване до митническите власти в Р Турция относно редовността и автентичността на процесния сертификат за движение. В тези писма изрично е посочен номерът на сертификата за движение, за който се иска проверката, както фактури и ЧМР.

Няма спор и по въпроса, че Регионална дирекция „Митници и външна търговия“ в Егейския регион не е изпратила отговор в продължение на 2 години и пет месеца, т. е. повече от 10 месеца, не е изпратила отговор на двете запитвания от 31.08.2021 г. 14.07.2022 г. относно редовността на процесния сертификат за движение.

Всъщност ,от събраните по делото доказателства, се установява, че процесният сертификат е бил изпратен за последваща проверка до компетентните митнически органи на Република Турция по реда на чл.16 от решението с цитираните по-горе в настоящото изложение писма, подписани от заместник генерален дирекор на Агенция "Митници". В писмото е отразено обстоятелството, че същото е във връзка с искане за последваща проверка, в съответствие с чл.16 от решението, на сертификат за движение А.TR № С1542938/10.08.2021 г., като е посочено обстоятелството на съществуващо съмнение относно автентичността и достоверността на сертификата. По този начин е спазена разпоредбата на чл.16 параграф 2 от Решение № 1/2006 г.. С изпращането на сертификата за движение е започната процедурата по реда на чл.16 от решението, като съгласно чл.16 параграф 3 от това решение, проверката се осъществя от митническите органи на държавата – износител, като за тази цел те имат право да изискат всякакви доказателства и да осъществят всякаква проверка на сметките на износителя, или всякаква друга проверка, каквато счетат за целесъобразна.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесният сертификат за движение е изпратен за последваща проверка от ТД „Митница – Пловдив до директор Д „МДМ“, А „Митници“ – София с две писма – от 31.08.2021 г. и от 04.07.2022 г., като от представените като доказателство по спора писма на заместник диретора на ЦМУ – А „Митници“ – София се установява, че сертификатите са препратени на турските митнически власти.

Посочените писма съдържат информация, както се каза по-горе, че същите са изготвени във връзка с последваща проверка на сертификат за движение А.TR № С1542938/10.08.2021 г. Отговор обаче, от митническата администрация на Турция не последва в периода от 2 години и половина. Казано по друг начин, процедурата по осъществяване на последващата проверка е приключила, с изтичането на 10 месечния срок, през който период не е постъпил отговор от запитваната администрация в Р Турция.

По този начин е спазено и правилото на чл.16 параграф 6 от решението, според който, каза се, ако, в случай на основателно съмнение няма отговор в рамките на 10 месеца от датата на искането за проверка или, ако отговорът не съдържа достатъчно информация, за да се определи автентичността на въпросния документ или реалния статус на стоките, искащият митническите органи, освен при изключителни обстоятелства, отказват третирането, произтичащо от разпоредбите за свободно обращение, определени в основното решение.

И това е така, тъй като компетентност в тази насока митническите власти на Република България не притежават, за тях остава задължението за съобразяване с резултатите от осъществената последваща проверка, резултат от която, е приложението именно на чл.16 параграф 6 от решението.

При съобразяване на тези обстоятелства, оплакванията, съдържащи се в представените по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни. Точно обратното, от събраните по делото доказателства се установява, че митническите власти на Р България са извършили всички необходими действия за осъществяване на коректна последваща проверка в изпълнение на чл.16 от Решение № 1/2006 г., дори нещо повече – в писмо рег. № 32-227587/16.06.2023 г. на директорД „МДМ“ при А „Митници“ – София, е отчетено и обстоятелството, че във връзка с Ковид пандемията, 10-месечният срок за получаване на отговор, считано от 14.09.2021 г. е достатъчно удължен, което действително е така. Каза се, решението е издадено едва след 2 години и пет месеца от установяване на горните обстоятелства.

Тук е мястото да се отбележи, че задължението за българските митнически власти е за спазване на процедурата, предвидена по реда на чл.16 от решението, която процедура от събраните по делото доказателства се установи, че е спазена. Всъщност, както се посочи в мотивите на това съдебно решение, съобразно чл.16 параграф 3 от решението, последваща проверка на сертификата за движение се осъществява от митническите органи на държавата – износител (в процесния случай това несъмнено е Република Турция), като за осъществяването на тази проверка съобразно чл.16 параграф 3 от решението, тези митнически органи, а не митническите органи на другата държава (в процесния случай Република България) имат право да изискват всякакви доказателства и да осъществяват всякаква проверка на сметките на износителя, или всякаква друга проверка, каквато счетат за целесъобразна. При съобразяване на посоченото обстоятелство решението на българските митнически власти следва да се основава само и единствено на проверката, осъществена от митническите органи на държавата износител (в процесния случай, Република Турция при спазване на изрично посочените в Решение № 1/2006 г. правила). Именно резултатите от проверките, осъществени от митническите органи на Република Турция, съобразно правилото на чл.16 параграф 6 от решението, е наложило промяната на митническото задължение, предвид липсата на доказателства дали документите са автентични и дали съответните стоки могат да бъдат считани като стоки в свободно обращение в митническия съюз и дали изпълнявят другите изисквания на базовото решение. Обстоятелството на начина на осъществяване на последващата проверка от страна на митническите органи на Република Турция не следва да бъде предмет на контрол от страна на българските митнически власти, доколкото и както се посочи в мотивите на това съдебно решение, последващата проверка се осъществява от Република Турция и право на тази страна е да изисква доказателства и проверка на сметките на износителя, или всякаква друга проверка, каквато митническите органи на Република Турция счетат за целесъобразна (съобразно чл. 16, параграф 3 от решението). В случая, правилно административният орган е мотивирал акта си, именно, с приложение разпоредбата на последно сочения текст.

Настоящата съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция от 1963 г. предвижда заключителна фаза, която по смисъла на чл.5 от същото, се основава на Митническия съюз и включва засилване на координацията на икономическите политики. Заключителната фаза се регламентира подробно с решение № 1/95 на съвета за асоцииране от 22 декември 1995 г. за прилагане на заключителната фаза на митническия съюз (отм. с решение № 1/2006 на комитета за митническо сътрудничество ЕО – Турция от 26 септември 2006 г.), с което се установяват подробни правила за прилагане на решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция. Решение № 1/95 урежда подробно прилагането на заключителната фаза на Митническия съюз. Чл.29 от него предвижда, че взаимопомощта между административните органи на договарящите страни в митническата област се урежда с разпоредбите на приложение 7, което по отношение на Общността покрива въпроси, които са от компетентността на Общността. Чл.2 параграф 1 от приложение 7 към Решение № 1/95, което приложение се отнася до взаимопомощта в митническата област, разпорежда, че договарящите страни си сътрудничат в съответните сфери на компетентност, за да осигурят правилното прилагане на митническото законодателство, по-специално като предотвратяват, разкриват и разследват нарушения на това законодателство. Чл.3 параграф 6 от Решение № 1/95 предвижда, че Комитетът за митническо сътрудничество определя методите за административно сътрудничество. От своя страна, съгласно чл. 5 от решение № 1/2006 г., без да накърняват членове 11 и 17, доказателство за това, че са изпълнени необходимите условия за прлагане на разпоредбите за свободно обращение, определени в базовото решение, се осигурява с документалното доказателство – издадено по искане на износителя от митническите органи на Турция или на държава – членка. От своя страна, чл.20 от МКО (определен като такъв по смисъла на чл.2 т.4 от решение 1/2006 г. като митническият кодекс на общността, създаден с регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92) предвижда по-специално, че, когато възниква митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на Европейските общности. Съгласно чл.20 т.3 б.г от МКО, митническата тарифа на Европейските общности включва преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Общността е сключила с определени страни или групи страни и които предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране. Съгласно чл.27 б.a) от МКО правилата за придобиване на преференциален произход на стоките определят условията за придобиване на произход на стоките с цел ползване от мерките, посочени в чл.20 параграф 3 б. б.г) или д). Тези правила по отношение на стоките, които са предмет на споразуменията, посочени в чл.20 параграф 3 б.г), са определени в тези споразумения. В тази връзка и разпоредбите на решение № 1/2006 г. регламентират методите на административно сътрудничество между страните при определянето на произхода на стоките. Съгласно посоченото споразумение, контролът върху функционирането на този режим се осигурява посредством сътрудничеството между заинтересованите администрации. Тази система се обосновава от факта, че органите в държавата на износа могат най-добре да проверят пряко фактите, които обуславят произхода (решение на Съда от 14 май 1996 г. по дело F. S. и др., C-153/94 и C-204, точка 19). Предвиденият механизъм може да функционира само, ако митническата администрация на държавата на вноса признае правомерно взетите решения от органите на държавата на износа (решение по дело F. S. и др., точка 20). Признаването на тези решения от митническите администрации на държавите-членки е необходимо, за да може Общността на свой ред, да изисква от органите на други държави, обединени в рамките на режима за свободна търговия, спазването на решенията, взети от митническите власти на държавите-членки, относно произхода на изнасяните от Общността продукти в тези държави (решение на Съда от 12 юли 1984 г. по дело L. R. S., 218/83, точка 27).

В случая следва да се посочи, че оспореният административен акт е правилен и обоснован, и като такъв, следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна, отхвърлена.

Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лева, съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд – Пловдив, I състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Индустриал парк“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - гр. ***, представлявано от управителя М. Ц., против Решение № РТД-300-189/06.02.2024/32-726178 на директора на Т. дирекция „Митница – Пловдив“.

ОСЪЖДА „Индустриал парк“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - гр. ***, представлявано от управителя М. Ц., да заплати в полза на Агенция «Митници» разноските по делото в размер на 100 (сто) лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.