№ 164
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина М.
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ванина М. Въззивно гражданско дело №
20221100502531 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20184976 от 14.09.2021 г., постановено по гр. д. № 79727/2018 г. по
описа на СРС, 26 състав, е отхвърлен предявения от В. М. С. срещу С. М. Б. иск с правно
основание чл. 27, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение от 18.12.2017 г., сключен
с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157, том I, рег. № 16362, н. д. 144 на
нотариус М.Е..
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищцата В. М. С.. Изложени са съображения, че решението е необосновано
и незаконосъобразно. По делото не е спорно, че Л.В.С., починала на 04.06.2018 г., е майка и
общ наследодател на страните по делото, както и че ответницата, действаща с пълномощно
от 14.12.2017 г., е дарила сама на себе си, при условията на чл. 38 ЗЗД, но от името и за
сметка на Л.В.С. недвижим имот - апартамент № 94 в ж.к. ****, със застроена площ от 84
кв.м., ведно с избено помещение с площ от 9,55 кв.м. и 0,922% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху земята на комплекса. Твърди, че към подписване на
пълномощното Л.В.С. е страдала от психическо заболяване, свързано с установеното й
заболяване от болестта на Хашимото, имала неадекватно поведение и била дезориентирана,
което води до извода, че не е разбирала свойството и значението на акта, който извършва.
Изложено е, че в обжалваното решение съдът е допуснал съществени процесуални
нарушение при обсъждането на доказателствата по делото, което води до необоснованост на
фактическите изводи. Не е анализирал в детайли показанията на свидетеля Първанова, като
изцяло е кредитирал показанията на свидетеля Белчев, като не е взел предвид роднинската
връзка на свидетеля с въззиваемата страна. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а искът - уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата не подава отговор на въззивната жалба.
1
В открито съдебно заседание ищцата не се явява, не изпраща представител.
В открито съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от адв. И..
Излага становище, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на съдебно-медицинската експертиза не се установява по безспорен начин, че
наследодателката не е разбирала и не е могла да ръководи действията си към дата на
извършеното дарение. Моли съда да потвърди изцяло решението, като претендира разноски
по делото.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на В. М.
С. срещу С. М. Б., с която е предявен иск за обяваване за недействителен на договор за
дарение, сключен чрез пълномощник. В исковата молба ищцата твърди, че притежава в
съсобственост, заедно със своята майка Л.В.С., починала на 04.06.2018 г., недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.56.12.6, съставляващ апартамент
№ 94, с площ от 84 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 9,55 кв. м. и 0,922% ид. ч. от
общите части на сградата, при квоти 1/3 ид. част за Л.С. и 2/3 ид. части за ищцата. След
смъртта на майка си разбрала, че нейната сестра и ответница с нотариално заверено
пълномощно от 14.12.2017 г., упълномощена от Л.С., дарила сама на себе си, при условията
на чл. 38 ЗЗД, притежаваната от наследодателката 1/3 ид. част от имота, за което бил
съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157, том I, рег. № 16362, дело 144
от 18.12.2017 г. на нотариус М.Е.. Твърди, че към дата на упълномощаването
наследодателката е била в тежко здравословно състояние и не е била дееспособна, поради
което извършеното дарение е недействително. Направено е искане за отмяна на дарението
като недействително поради унищожаемост.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. М.
Б., с който оспорва предявения иск. Излада, че не е налице основание за унищожаване на
сключения договор за дарение. Поради това моли иска да бъде отхвърлен.
Видно от удостоверение за наследници на Столична община, район „Люлин“
наследници по закон на Л.В.С., починала на 04.06.2018 г. са низходящите С. М. Б. и В. М.
С..
В първоинстанционното производство е представен договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.03.1991 г., с който Л.В.С. и
В. М. С. закупили апартамент № 94, находящ се в гр. София, бл. 326, вх. Ж, с площ от 84,00
кв.м., избено помещение № 2 с площ от 9,55 кв.м., заедно с 0,922% ид. ч. от общите части на
сградата, при квоти Л.В.С. - 1/3 ид.ч. и и В. М. С. - 2/3 ид.ч.
Представена е разписка - декларация от 04.1991 г. на С. М. Б., с която удостоверява,
че получила от сестра си сумата от 3000 лв., която сума покрива нейната идеална част от
апартамент № 94, като декларира, че в бъдеще няма да има претенции за 1/6 ид.ч. от
апартамента.
В първоинстанционното производство е представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 157, том I, рег. № 16362, дело № 144/2017 г. от 18.12.2017 г. на нотариус
М.Е., нотариус № 140, с район на действие - Софийски районен съд, с който дарителят
Л.В.С., чрез пълномощника С. М. Б., упълномощена с нотариално заверено пълномощно на
подпис с рег. № 16268 и на съдържание с рег. № 16269, том 4, № 15 на 14.12.2017 г. от
нотариус М.Е., дарила на дъщеря си С. М. Б. собствената си 1/3 идеална част от недвижим
имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.56.12.6, съставляващ
апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с площ от 84,00 кв.м., както и избено
помещение № 2 с площ от 9,55 кв.м., заедно с 0,922% ид. ч. от общите части на сградата и
2
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
Представено е пълномощно от Л.В.С. от 14.12.2017 г. с нотариална заверка на
подписа и съдържанието, с което упълномощила С. М. Б. да я представлява пред нотариус,
като от нейно име дари сама на себе си, при условията на чл. 38 ЗЗД, собствената 1/3
идеална част от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4361.56.12.6, съставляващ апартамент № 94, находящ се в гр. София, бл. 326, вх. Ж, с
площ от 84,00 кв.м., както и избено помещение № 2 с площ от 9,55 кв.м., заедно с 0,922% ид.
ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото,
като я представлява пред нотариус при нотариалното изповядване на сделката и подпише от
нейно име нотариалния акт за дарение, както и да я подписва навсякъде, където е
необходимо във връзка с горните права.
Представена е схема № 15-423400-14.05.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификато 68134.4361.56.12.6, с адрес на имота: гр. София, ж. к. ****, ет. 3, който се
намира в сграда № 12, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.56,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, нива на обекта: 1, посочена
в документа площ – 84 кв.м. прилежащи части: избено помещение № 2 -9,55 кв.м.; 0,955 №
ид. ч. от общ. части на сградата, ниво: 1, стар идентификатор: няма, собственици: Л.В.С. -
1/3 ид.ч. и и В. М. С. - 2/3 ид.ч.
Представени са: експертно решение № 0604/036/24.02.2003 г. на Л.В.С., с което е
определена 75,7% намалена работоспособност; медицинско удостоверение за общо
здравословно състояние на Л.В.С.; епикриза от ВМА - МБАЛ София, от която е видно, че
постъпила за лечение на 04.05.2016 г. и е изписана на 09.05.2016 г. състояние след колапс,
артериална хипертония и ст. лекостепенни аортна, митрална и трикуспидална инсуфиенции,
стар перикарден излив; медицинско изследване от 25.08.2017 г., съобщение за смърт №
10/04.06.2018 г. от ДСХ - Горна баня, ул. „****.
Според приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-
медицинската експертиза, изготвена въз основа на представените по делото медицински
документи, липсват данни за преглед на Л.В.С. към 14.12.2017 г., а най-близкото по време
описание на здравословното състояние е от 21.06.2017 г. Същата е страдала от множество
хронични заболявания - исхемична болест на сърцето, атеросклеротична миокалдио-
склероза, стенокардия, артериална хипертония, бъбречнокаменна болест с хронична
бъбречна недостатъчност, миома на матката, дислипидемия и хипотиреоидизъм, като към
посочената дата, при настаняването в Дом за стари хора в кв. Горна баня, е била в
увредено общо състояние от съществуващите при нея заболявания, но на фона на
провежданото лечение е била в стабилно състояние, без изява на остро
животозастрашаваща симптоматика, налагаща хоспитализация, с възможност за
самостоятелно придвижване с помощта на бастун. Като причина за смъртта е посочена
„остра сърдечно-съдова недостатъчност“. Съгласно заключението към 11.11.2017 г. и
21.06.2017 г. е била в ясно съзнание (нормален неврологичен статус), като липсват данни за
изпадането в състояние с нарушено съзнание, както и да не е могла да разбира свойството
и значението на постъпките си. Няма приложен медицински документ за регистрирано
психично заболяване. При снемането на психичен статус на 21.06.2017 г. е отразено, че е с
нормален - без особености психичен статус, няма мании и не проявява агресия.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетеля М.М.П., която установява, че
познава Л.С. от дете, тъй като живее в съседен блок и има впечатления за нея още преди
постъпването в дом за стари хора. Установява, че я виждала да излиза на балкона, да
крещи и да замеря хората с боклуци. Докато разхождала кучетата си, веднъж я видяла да
лежи под едно дърво боса, като я помолила да стане и да се прибе. Същата не я разпознала и
отказала, поради което свидетелката се обадила на внучка , която пристигнала и заедно я
прибрали. Установява, че била дезориентирана, не познавала съседите си, държала се
3
неадекватно, хвърляла боклуци, крещяла и се държала агресивно. Сочи, че това продължило
около една година преди постъпването ѝ в дома.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетеля Н.Б.Б. /съпруг на ответницата/,
който установява, че през 2017 г. майката на съпругата му била настанена в дом за стари
хора, където я посещавали. Знае за пълномощното, което е дала на съпругата му за нейната
1/3 от апартамента, в който живеела. Присъствал на подписването на пълномощното.
Установява, че била трудно подвижна, поради което я взели от дома и я закарали в
апартамента, в който живеел със съпругата си, където подписала пълномощното, в
присъствието на нотариус. Нотариусът я попитал няколко пъти дали разбира какво
подписва, на което Л.С. отговорила, че много добре разбира какво подписва, в пълно
съзнание и защо го подписва. Заявява, че Л.С. искала притежаваната от нея 1/3 от имота да
остане за дъщеря , която полагала грижи за нея. Няма впечатления за неадекватно
поведение от страна на праводателката. Установява, че се срещал по няколко пъти в месеца
с Л.С. преди настаняването в дома за стари хора. Тя живеела сама в процесния апартамент,
а съпругата му я посещавала всеки ден.
Пред първоинстанционния съд е допусната допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, според която от приложените медицински документи са налице данни за
множество хронични соматични заболявания, които сами по себе си не могат да обусловят
описаната от гласните доказателства симптоматика на дезориентация, агресия и неадекватно
поведение. Според вещото лице при снемане на статуса на Л.С. в дома за стари хора, при
постъпване задължителни би следвало да се отрази евентуално наличие на промени в
съзнанието и/или неадекватно поведение. Съгласно заключението Л.С. е била с нормален
мускулен тонус и рефлекси, контролирала е тазови резервоари, придвижвала се е
самостоятелно с помощта на бастун, т. е. имала е само нарушени двигателни функции.
Липсват данни към 11.11.2017 г. и 14.12.2017 г. да не е била с ясно съзнание. Няма
медцински документи за регистрирано психично заболяване.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
С исковата молба и уточняващата към нея молба /заявление/ се иска отмяна на
горепосочения договор за дарение на недвижим имот като недействителен, с твърдения че
дарителят Л.В.С., действала чрез пълномощника си - ответницата С. М. Б., не е могла да
разбира свойството и значението на действията си към момента на упълномощаването
поради тежко заболяване.
Първоинстанционният съд е определил правната квалификация на иска по чл. 27, ал.
1, предл. 2 ЗЗД за унищожаване на извършеното от Л.С. В. дарствено разпореждане, като
същият е отхвърлен на база установените по делото доказателства относно състоянието на
упълномощителката към датата на подписване на пълномощното. В мотивите на
обжалваното решение СРС е приел, че ищецът е следвало да атакува упълномощителката
сделка първо, а след това да иска унищожаване на последващото дарение.
Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на
сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право,
4
съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното
в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната
правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти,
доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален
закон. Следва да се посочи, че съдът не е обвързан, както от сочените от страните правни
норми, така и от употребените от тях правни понятия /така Решение № 199/23.10.2015 г. по
гр. д. № 369/15 г. на ВКС, III г.о. и др./. Според ТР № 2/29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011
г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 406/14.01.2014 г. по гр. д. № 1585 от 2013 г. на ВКС, ІV г.о.,
Решение № 146/ 19.07.2013 г. по гр. д. № 1725 от 2013 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 51/
19.07.2017 г. по гр. д. № 2232/2015 г. на ВКС, ІV г. о. и др., правната квалификация на иска
се определя от съда, а когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца
като основание на иска факти, но е дал неправилна правна квалификация на иска, той е
постановил неправилно, а не недопустимо решение, поради което въззивният съд следва да
разгледа делото и разреши спора въз основа на правилната правна квалификация на иска
/така т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая от твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
уточнителната молба /заявление/ е видно, че е наведено основание за недействителност на
упълномощителната сделка от 14.12.2017 г., като се твърди, че към момента на
упълномощаването праводателката не е разбирала свойството и значението на постъпките
си поради тежките заболявания, от които е страдала. В исковата молба са изложени
твърдения за недействителност на договора за дарение на имот, сключен чрез пълномощник,
като се позовава на недействителност на извършената приживе упълномощителката сделка
поради неспособност на упълнощителката да разбира значението на извършените действия
поради психично заболяване. Въз основа на тези твърдения настоящия състав на съда
приема, че правната квалификация на иска да се обяви недействителността на договора за
дарение на идеална част от имота е с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като поддържаното
в исковата молба и уточнителната молба към нея основание за унищожаемост на
упълномощителната сделка за разпореждане с притежаваната от упълномощителката 1/3
част от недвижимия имот е с правно основание по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 44 ЗЗД. Съгласно
съдебната практика на ВКС се допуска възможността с довод или възражение в спорния
предмет по делото да се въведе преюдициално правоотношение за недействителност на
сделка, от която насрещната страна черпи права, които следва да се разгледат в мотивите
към решението - Решение № 51 от 1.07.2021 г. по гр. д. № 1854/2020 г., на ВКС, I г. о. и
Решение № 113 от 31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г. на ВКС IV г. о., съгласно което
„правото на унищожение на овластителната сделка, няма смисъл да бъде упражнено, освен
заедно с иска за оспорване на сключения чрез пълномощника договор“.
Според т. 2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК договор,
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.
Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липсата на потвърждаване, договорът става недействителен
по отношение на мнимо представлявания, но на тази недействителност може да се позове
само лицето, от името на което е бил сключен договора или неговите универсални
правоприемници - съразмерно дела от наследството.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че правното основание на
предявения иск е чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Между страните не се спори и от представените писмени доказателства се установи,
че съсобственици на апартамент № 94 били Л.С. В. на 1/3 ид. ч. и ищцата В. М. С. на 2/3 ид.
5
ч. по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 22.03.1991 г.
На 14.12.2017 г. Л.С. В. упълномощила ответницата С. М. Б. да се разпореди от
нейно име дари сама на себе си, при условията на чл. 38 ЗЗД собствената 1/3 ид. ч. от
апартамента, както и да я представлява пред нотариус при нотариално изповядване на
сделката и да подпише от нейно име нотариален акт за дарение. Пълномощното от
14.12.2017 г. е с нотариална заверка на подписа (рег. № 16268) и нотариално
удостоверяване на съдържанието (рег. № 16269, том 4, № 125).
Пълномощницата, действайки от името на упълномощителката, дарила сама на себе
си процесния недвижим имот, като сделката е сключена във формата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 157, том I, рег. № 16362, дело № 144/2017 г. от 18.12.2017 г.
на нотариус М.Е., нотариус № 140, с район на действие - Софийски районен съд.
По делото е безспорно и от медицински документи, заключението на основната и
допълнителната съдебно медицинска експертиза и гласните доказателства се установи, че
приживе Л.С. В. страдала от множество хронични заболявания, както и че била настанена в
ДСХ - Горна Баня. Установи се, че е починала на 04.06.2018 г., като оставила за свои
наследници по закон на основание чл. 5, ал. 1 ЗН страните по делото.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице,
ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Разпоредбата предвижда две предпоставки, но достатъчно е наличието само на една от тях,
за да бъде унищожена сделката. Касае се такова състояние, при което лицето, макар и
формално да е дееспособно, не е в състояние да прецени правилно значението и
съдържанието на извършваните от него действия, както и последиците от същите. Възможно
е лицето макар и да разбира действията си да не може да ги ръководи. От значение за
унищожаемостта по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е състоянието да е налице към момента на извършване
на упълномощителната сделка.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД унищожаване на сделка може да се иска от наследниците
на сключилото го лице, ако преди смъртта на последното е било поискано поставянето му
под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от сделката. В
случая не се твърди и липсват данни преди смъртта на Л. В. Спасова да е било искано
поставянето й под запрещение, поради което следва от самото съдържание на сделката да
може да се заключи, че тя не е могла да разбира поведението или да ръководи действията си.
Опорочаващият факт е, че волеизявлението е извършено в момент, в който лицето не е
могло да ръководи действията си. Законът изисква изводът на недееспособността на
страната да бъде направен въз основа на волизявлението на страната, съдържащо се в
едностранната сделка, за която се поддържа унищожаемост, а не от преценката му с други
доказателства по делото /така Решение № 305 от 8.04.2020 г. по гр. д. № 660/2019 г. на ВКС,
IV г. о., Определение № 252 от 1.03.2016 г. по гр. д. № 6113/2015 г. на ВКС , III г. о./. От
представеното пълномощно е видно, че упълномощителката Л.С. В. ясно и недвусмислено е
изразила воля за упълномощаване на С. М. Б., с правото да я представлява пред нотариус,
като от нейно име да дари сама на себе си, при условията на чл. 38 ЗЗД, собствената 1/3
идеална част от процесния недвижим имот. С оглед изискването на чл. 31, ал. 2 ЗЗД следва
да се посочи, че от съдържанието на представеното пълномощно не следват доказателства за
недееспособността на упълномощителката към момента на упълномощаването, поради
което не са налице предпоставките за унищожаването му.
Горните изводи не се опровергават и доказателствата по делото. Относно
дееспособността на починалата е налице противоречие между събраните гласни
доказателства. Единствено свидетеля Първанова излага впечатленията си за неадекватно и
агресивно поведение на Л.С. преди постъпването в дома за стари хора. Свидетелката
изрично заявява, че не я е посещавала лично вкъщи и не знае дали е идвала някога на себе
6
си. Следователно показанията на този свидетел не установяват с категоричност, че тя не е
бил в състояние да разбира и ръководи действията си при упълномощаване на ответницата
да се разпореди с притежаваните от нея идеални части от апартамента. Освен това същите
не се подкрепят от медицинските документи по делото и от заключението, нито на
основната, нито на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, които съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадени, изготвено въз основа на приетите медицински
документи и показанията на разпитаните свидетели (допълнителната), подробно обсъдени
от вещото лице. Видно от основната експертиза, че Л.С. е страдала от множество хронични
заболявания и имала двигателни нарушения, които не изключват способността да разбира
свойството и значение на постъпките си и да ги ръководи. Съгласно заключението по
допълнителната експертиза заболяванията сами по себе си не могат да симптоматиката,
описана от свидетелката Първанова. Освен това липсват медицински документи за наличие
на психично заболяване. При снемане на психичния статус на 21.06.2017 г. при постъпване в
дома за стари хора е отразено, че е с нормален - без особености психичен статус, няма мании
и не проявява агресия. В тази насока са и показанията на свидетеля Н.Б. - присъствал при
извършването на овластителната сделка, които съдът преценява на основание чл. 172 ГПК с
оглед на всички други данни по делото, доколкото свидетелят е съпруг на ответната страна,
съгласно които на въпроса на нотариуса, упълномощителката отговорила, че разбира какво
подписва и защо го подписва. Изложеното води до извод, че не се установява с
категоричност невъзможност упълномощителката да действа разумно към момента на
овластяване на ответницата.
Предвид изложеното овластителната сделка е действителна и ответницата е
овластена да представлява дарителката при сключването на оспорвания договор за дарение,
а сключения чрез пълномощника договор за дарение е породил действие за представлявания.
Предявеният иск е изцяло неоснователен.
Както бе посочено съгласно т. 6 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г.
на ВКС, ОСГТК предявяването на установителния иск и заявяването на правоизключващото
процесуално възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са наследими и могат
да бъдат упражнени от всеки от наследниците му - съразмерно дела му от наследството.
Следователно правният интерес на ищцата от установителния иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД
относно договора за дарение на недвижим имот, с оглед наследствената част, е само
относно 1/6 част от имота. От изложеното следва, че обжалваното решение е частично
недопустимо, поради което за частта над 1/6 първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено, а производството по иска - прекратено.
В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено с
правилната правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
С оглед този извод и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по жалбата следва
да бъдат присъдени 1000 лв. разноски, съобразно представения списък на разноските,
договор за правна защита и съдействие, документ за банков превод и извлечение от
банковата сметка /л. л. 22 - 25/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20184976 от 14.09.2021 г., постановено по гр. д. №
79727/2018 г. по описа на СРС, 26 състав, за размера над 1/6 от разгледания иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20184976 от 14.09.2021 г., постановено по гр. д. №
7
79727/2018 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е отхвърлен предявения от ищеца В. М. С.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, **** срещу ответника С. М. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, ****, иск за обявяване недействителността,
поради сключването му от мним представител, на договор за дарение, сключен с нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 157, том I, рег. № 16362, дело № 144/2017 г. от
18.12.2017 г. на нотариус М.Е., нотариус № 140, с район на действие - Софийски районен
съд, за 1/6 ид. част от описания в нотариалния акт недвижим имот, с вярна правна
квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, **** да
заплати на С. М. Б., ЕГН: **********, гр. София, ж. к. ****, ****, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8