Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 18.12.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на трети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №652 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск за съществуване на вземането с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.415, ал.3 и чл.124, ал.1 от ГПК.
По
подсъдност от ОС-гр.Ловеч настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от
“Банка ДСК”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ул.”Московска”№19, представлявано от Главния изпълнителен директор Виолина
Маринова Спасова и Изпълнителния директор Доротея Николаева Николова, чрез
пълномощника си Весела Тонкова - гл.юрисконсулт на „Банка ДСК”АД, Регионален
център-гр.Плевен срещу М.В.Т. ***, в която изтъква, че по Договор за
потребителски кредит от 16.12.2014 год.,
„Банка ДСК"АД е отпуснала на М.В.Т. кредит размер на 21 000,00 лева.
„Банка ДСК"АД е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит
- предоставила е уговорената сума, която е усвоена изцяло. Приети са и са
подписани Общи условия, неразделна част към договора за кредит. Кредитът е
усвоен изцяло и погасяван по сметка №14693055. Определена е падежна дата за
издължаване - 27-мо число на месеца. Договорен е срок за издължаване на кредита
от 120 месеца, считано от неговото усвояване. При погасяването на кредита са
допуснати нередовности в плащането на погасителните вноски по главница и/или
лихва. Позовава се на представеното извлечение от счетоводните книги от
11.09.2019 год.. от което е видно, че към посочената дата са били налице 43
броя вноски с падежни дати от 27.01.2016 год. до 27.06.2019 год. всяка в размер
на 315,56 лева. Остатъкът от кредита е преминал в счетоводна предсрочна
изискуемост на 08.07.2019 год., поради допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни на основание т.19, т.2 от Общите условия към
договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост чрез уведомление до
длъжника съгласно изпратена до него уведомление за предсрочната изискуемост на
кредита, връчено на 08.07.2019 год. Съгласно т.15 от договора за кредит, кредитополучателят
се е съгласил да заплаща и такси, дължими съгласно Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните на Банката, дължими в деня на съответното плащане.
Кредитополучателят дължи еднократна такса „разходи за изискуем кредит" в
размер на 120 лева, вследствие на трансформацията на кредита в предсрочно
изискуем.
След уведомяването „Банка ДСК"АД
е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, на основание на което е образувано Ч.гр.д.№1755/2019 год. на
PC-гр.Ловеч. Искането на Банката е уважено и са издадени заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, с които длъжникът е осъден да заплати на кредитора
следните суми :
а/.главница - 19 451,40 лв.
/деветнадесет хиляди четиристотин петдесет и един лева и четиридесет ст./,
б/.лихва - 8 930,36 /осем хиляди
деветстотин и тридесет лева и тридесет и шест ст./ договорна лихва от
27.12.2015 год. до 07.07.2019 год.,
в/.лихва - 803,15 /осемстотин и три
лева и петнадесет ст./ лева - лихва за забава от
04.02.2016 год. до 07.07.2019 год.,
г/.лихва - 340,20 /триста и
четиридесет лева и двадесет ст./ лева - лихва за забава от 08.07.2019 год. до
10.09.2019 год.,
д/.Разходи изискуем кредит в размер на
120,00 /сто и двадесет/ лева, както и законна лихва върху главницата, считано
от 11.09.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, както и 592 лева -
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева.
Пояснява, че за събиране на вземането
си „Банка ДСК"АД е образувала изпълнително дело № 469/2019 год. по описа
на ЧСИ И. Лаловска, per.№903, с район на действие - Окръжен съд-гр.Ловеч. По
изпълнителното дело заповедта за незабавно изпълнение е връчена при условията
на чл.47,ал.5 от ГПК на длъжника, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК за "Банка ДСК"АД е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си в
рамките на определения им от PC-гр.Ловеч едномесечен срок срещу длъжника.
На основание гореизложеното, моли да
бъдат призовани на съд, и след като се увери в допустимостта и основателността
на исковата претенция, да постанови решение, с което да признае за установено,
че М.В.Т. дължи на „Банка ДСК"АД следите суми :
а/.главница - 19 451,40 лв.
/деветнадесет хиляди четиристотин петдесет и един лева и четиридесет ст./,
б/.лихва - 8 930,36 /осем хиляди
деветстотин и тридесет лева и тридесет и шест ст./ договорна лихва от
27.12.2015 год. до 07.07.2019 год.,
в/.лихва - 803,15 /осемстотин и три
лева и петнадесет ст./ лева - лихва за забава от
04.02.2016 год. до 07.07.2019 год.,
г/.лихва - 340,20 /триста и
четиридесет лева и двадесет ст./ лева - лихва за забава от 08.07.2019 год. до
10.09.2019 год.,
д/.Разходи изискуем кредит в размер на
120,00 /сто и двадесет/ лева, както и законна лихва върху главницата, считано
от 11.09.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, както и 592 лева -
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева така, както
са им присъдени с издадените ИЛ и заповед за изпълнение по Ч.гр.д.№1755/2019 год.
в PC-гр.Ловеч.
Моли съда да осъди ответника да им
запрати и направените разноски по настоящото производство - допълнителна
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
В законният срок по чл.131 от ГПК,
е представен
отговор на искова молба от
адв.В.Н. - назначен за
особен представител на
ответника с разпореждане от 19.08.2020 год., в който намира предявените искове за
допустими, но неоснователни и недоказани, включително по размер. Твърди, че в
обстоятелствената част на исковата молба никъде не е посочено какви вноски са
платени по кредита, като тази информация не може да се извлече и от приложените
документи. Липсвала и информация затова какъв е лихвения процент, по който е
изчислена претендираната договорна лихва. Няма представени и доказателства за
изпълнението на чл.13 от Договора за кредит относно това ответника да бъде уведомяван при
забава и просрочие по телефона. В Договора за кредит нямало посочване на
дължимите вноски по кредита, което е липса на основна и задължителна
информация, без която не може да се извлече правилно волята на страните,
приложимото към датата на сключването на договора право и съответно последиците
от неизпълнението му, включително кога настъпва изискуемостта. Нямало представен
с исковата молба и погасителен план, съгласно чл.5 от договора, който да
съдържа информация за месечните вноски, съответно дължимите главница и лихви. С
исковата молба нямало представени доказателства и затова, че заемната сума в
размер на 21 000 лева е преведена на ответника.
Прави възражение, че
ответникът не е уведомен за настъпилата според „Банка ДСК”АД предсрочна изискуемост на
кредита, каквото е изричното императивно изискване на закона. Липсвали
доказателства за валидно направено волеизявление от страна на кредитора,
обявено на длъжника преди започване на заповедното производство, че счита
кредита за предсрочно изискуем. Заявява, че представената покана не е получена
от ответника и не е спазен реда по ГПК за връчването, извършено от ЧСИ. Счита,
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението по чл.417
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, вземането по заповедта не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, т.е.
към момента на подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост
на останалите непогасени вземания по договора и не е настъпила и забава за
заплащането им от претендирания начален момент.
Намира за неоснователна на
самостоятелно основание претенцията за сумата от 120 лева разходи по изискуем
кредит.
Прави възражение за
настъпила погасителна давност на 8 вноски по кредита, дължими от 01.01.2016
год. до 31.08.2016 год., тъй като за тях от момента на падежа им до подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК е изминал период от време по-дълъг от 3 години.
Смята, че за тях е приложима кратката погасителна давност с оглед диспозитива
на ТР №3/18.05.2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Възражение прави за
настъпила погасителна давност и за част от периода на претендираната договорна
лихва, дължима от 27.12.2015 год. до 11.09.2016 год., тъй като до датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е изминал период от време по-дълъг от
3 години, както и за
част от периода на претендираната лихва за забава, дължима от 04.02.2016 год.
до 11.09.2016 год.
Отново акцентира на това,
че по делото няма каквото и да е доказателство да е търсен ответника от
Банката, от м.януари 2016 год. до момента, за да си плати задълженията, а не да
се трупат големи и обременяващи лихви. В този смисъл моли съда да отхвърли
предявените искове изцяло или частично, ведно с всички законни последици.
Пред настоящата
инстанция ищецът се представлява от пълномощника си гл.юрисконсулт Тонкова,
която от името на доверителя си поддържа твърденията и правните изводи,
направени в исковата молба, като възразява срещу направените възражения в
отговора на исковата молба от особения представител на ответника. Счита, че
между страните е налице валидно сключен Договор за кредит от 14.12.2014 год. в
размер на сумата 21 000 лева, като от заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза безпорно е доказано, че кредита е усвоен по
разплащателната сметка на ответника, открита в Банката на 16.12.2014 год.
Заявява, че ответника като кредитополучател е запознат с Договора за кредит и
Общите условия и всички приложения, като т.8 от Договора за кредит, както и в
т.7-1 до т.9.3 от Общите условия се съдържа подробна информация за начина и
методиката на олихвяване на кредита. Подробни аргументи в подкрепа на тезата си
относно основателността на исковата претенция излага в представени писмени
бележки в определения от съда срок.
Адв.В.Н. в
качеството му на особен представител на ответника поддържа подробно изложените
аргументи в отговора на исковата молба и счита, че възраженията, които е
изложил се потвърждават от събраните по делото доказателства. Според него
безпорно се установява, че повече от 4 години няма данни ответникът М.В.Т. да е
търсен, както изисква самият договор, който е представен по делото, за да може
евентуално да плати вноските, които са били просрочени от няколко години.
Според него това е абсолютно задължение на ищеца и е включено в договора и това
е практика на една добра Банка. Налице са неравноправни клаузи в договора, каквото
възражение е изложил в отговора на исковата молба, за които съдът е длъжен да
следи служебно, включително поддържа и направеното в отговора на исковата молба
възражение за настъпила погасителна давност на 8 вноски от кредита, които е
описал подробно, както за част от претендираната договорна лихва, така и за
част от претендираната лихва за забава. Тези възражения, видно от периодите,
които са изминали намира за основателни. Но ако съдът все пак приеме, че
исковата претенция е основателна, то моли да съобрази направените от негова
страна възражения и да намали размера на присъдените суми с тези, за които е
изтекла погасителната давност. Моли за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Първоинстанционният
съд като прецени събраните в хода на
исковия процес писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна
връзка и обусловеност, както и доводите на представителите на страните, по вътрешно
убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установени следните факти :
Няма спор между страните, че на 16.12.2014
год. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между кредитора „Банка
ДСК”АД и кредитополучателя М.В.Т. ***, по силата на който кредиторът е отпуснал
на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на сумата 21 000
лева. Видно от чл.2 на договора е, че срокът за издължаване на кредита е 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото усвояване, като от чл.3
се установява, че кредитът се усвоява еднократно в срок до 16.01.2015 год.
Страните в текстовете на чл.4 и чл.5 на договора са постигнали договореност, че
кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка IBAN : №BG60STSA930000214693055; BIC : *** М.В.Т.,
като кредитът се погасява чрез разплащателна сметка IBAN №BG60STSA93000014693055; BIC : *** М.В.Т. с месечни вноски /главница и
лихва/, съгласно погасителен план /Приложение №1/, съдържащ информация за
общата сума, дължима от кредитополучателя. От чл.7 на Договора за кредит се
разбира, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 27-мо число на
месеца. Видно от чл.8 е, че кредитът се олихвява с преференциален променлив
лихвен процент в размер на 9.5% годишно или 0.03% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 1.351 и надбавка в размер на 8.149
п.п., при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж, подробно описани в
Приложение №2 към договора. При нарушаване на
условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване
на надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечният
SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13.599 п.п.
Независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на
условията, той се променя с промяната на 6-месечният SOFIBOR/EURIBOR в
сроковете и при условията, посочени в Общите условия. В чл.9 е договорено между
страните, че Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 10,35, който
може да бъде променян при предпостивките, предвидени в Общите условия. Кредитът
се обезпечава, видно от чл.10 на договора, със залог върху парични вземания в
лева. Неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на ФЛ и извлечение от Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента
/Приложение №3/, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на
договора - чл.14. Предвидено е в текста на чл.15 от договора кредитополучателят
да заплаща такси, които не са свързани с усвояване и управление на кредита, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по
извършвани услуги на клиента /Тарифата/. Кредитополучателят е запознат с Тарифата,
действаща към деня на сключване на договора, както и с дължимите от него такси
за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит,
съгласно действащите към същата дата нормативни актове. Предведено е, че за
неупоменатите в договора, Общите условия и всички приложения по договора
въпроси приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за кредитните
институции, Наредбите за прилагането му и други относими нормативни актове.
Договорът
е подписан от страните - кредитор и кредитополучател.
За
обезпечаване на кредита, в съответствие с постигнатата в чл.10 от него
договореност между страните, е сключен Договор за залог върху вземания от
16.12.2014 год. между заложния кредитор „Банка ДСК”АД и залогодателя М.В.Т.,
чието цел съгласно чл.1 е да бъзе обезпечено цялото вземане /главница, лихви и
разноски/ на заложния кредитор по договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 16.12.2014 год. в размер на 21 000 лева между Банката и
длъжника. Предмет на този договор е учредяването на залог върху вземания на
залогодателя за трудово възнаграждение и други вземания по трудово
правоотношение между него и ГЧЕ”Екзарх Йосиф” /работодател/, както и върху
вземането на залогодателя по сметка IBAN *** „Банка
ДСК”АД. Този договор
влиза в сила с подписването му и има действие до пълнотого погасяване на
обезпеченото вземане /главница, лихви, разноски/ по договора за кредит, освен
ако страните с допълнително споразумение в писмена форма уговорят друго.
От представените като доказателства
по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
приложими относно всички видове кредити за текущо потребление, които Банка ДСК
АД предоставя на ФЛ и са неразделна част от съответния договор за кредит, се
установява, че съгласно т.3.1 кредитът се усвоява наведнъж или на части след
датата на учредяване на обезпеченията, предвидени в договора, като според т.3.2
кредитополучателят е длъжен да извърши усвояването или първото усвояване на
кредита в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит.
С изтичането на този срок ангажиментът на кредитора да предостави кредита
отпада. В т.8 на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление е посочено, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и
комисионни, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане
Тарифа на Банка ДСК за такси и комисионите. Когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава
дългът. В Раздел IV Погасяване - т.10.1
е посочено, че дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно
на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на
кредитополучателя, открита в Банка ДСК. В случай на просрочие вноските се
събират при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка до погасяването
му. В Раздел VII озаглавен Отговорности и санкции в т.19.1 е договорено между
страните, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата
месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се
прилага. Следващата т.19.2 гласи, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното
изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до
клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. В т.20.1
са посочени случаите, в които кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем, а именно : при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихва и/или главница; когато по искане на друг кредитор бъдат
предприети действия за принудително изпълнение; кредитополучателят предоставя
невярна информация на кредитора преди разрешаването или по време на
обслужването на кредита; при нецелево използване на средства от кредита;
кредитополучателят не изпълнява задължението си за осигуряване на достъп и
оказване на съдействие на кредитора при извършване на проверки; при всяко друго
неизпълнение от страна на кредетополучателя на клаузите на Договора и настоящите
Общи условия, както и в други случаи, предвидени в закона; кредитополучателят
не предостави удостоверение за погасено задължение по т.13.9 при рефинансиране
на кредит. Видно от т.20.2 е, че изискуемият кредит се отнася в просрочие и се
олихвява по реда на т.19.2. Всички уведомления, покани и други съобщения,
изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от
кредитополучателя адрес, се считат, съгласно т.22, за връчени, освен ако в
настоящите Общи условия е предвиден друг ред за уведомяване.
Представен като доказателство е и Погасителен план и ГПР, с дата на
първо погасяване на месечната вноска в размер на сумата 273,38 лева -
27.12.2014 год. и последна дължима вноска на 16.12.2024 год.
Налице
е и Приложение №2 към договора - Промоционални условия по кредитна програма
„ДСК Престиж” за клиенти - служители на работодатели, за които се предоставят
преференциални условия по кредити, в което е посочен лихвеният процент, който е
приложим за процесния случай между страните, както и при какви конкретни
условия на програмата може да се ползва.
Ищецът
представя извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК”АД за сметка №22312941
от 16.12.2014 год. на името на кредитополучателя М.В.Т., от което се
установява, че датата на настъпване на изискуемостта е 08.07.2019 год. поради
забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочата изискуемост на
длъжника. Дните на забава са 1 334, като броят, размерът и падежът на
непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и главница до датата на
предсрочна изискуемост за периода 27.01.2016 год. до 27.06.2019 год. е
прецизиран в т.8 на извлечението. Общият размер на просрочената сума по т.6
/дни забава 1 334/ е 13 569,08 лева, общият размер на на дължимата
главница /включително продсрочно изискуема/ и договорна /възнаградителна/ лихва
по кредита е 28 381,76 лева, като от тях : дължима главница -
19 451,40 лева, дължима договорна /възнаградителна/ лихва - 8 930,36
лева за периода от 27.12.2015 год. до датата на настъпване на изискуемост -
07.07.2019 год. Размерът на обезщетението за забава /лихвена надбевка за
забава/ до датата на настъпване на изискуемост е 803,15 лева за периода от
04.02.2016 год. до 07.07.2019 год. Размерът на обезщетението за забава след
датата на настъпване на изискуемост е 340,20 лева за периода от 08.07.2019 год.
до 10.09.2019 год. Общата дължима сума по кредита е 29 525,11 лева.
Разходите при изискуем кредит са в размер на 120 лева или общо дължима сума по
кредита, ведно с таксите и разноски е 29 645,11 лева.
Изпратена е покана-уведомление изх.№08-20-00633/30.04.2019 год. чрез ЧСИ
Велислав Петров, рег.№879, район на действие ОС-гр.Ловеч, от „Банка ДСК”ЕАД до М.В.Т.,
в която последната е уведомена, че поради забавата в погасяване на задълженията
й по сключен с „банка ДСК”ЕАД Договор за банков кредит от 16.12.2014 год.,
отпуснат в размер на 21 000 лева, отчетан по сметка 0000000022312941 и на
основание предвидените в него условия, Банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. Считано от датата на получаване на това писмо цялата непогасена
главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в
размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора
надбавка за забава. Посочено е, че Банката ще пристъпи към събиране на
вземането по съдебен ред, съгласно действащото законодателство.
Видно от
Разписка №№8-20-00633/30.04.2019 год. е, че на дата 22.06.2019 год. е връчено
уведомление до ответницата М.В. Димитрова, чрез ЧСИ Велислав Петров, рег.№879,
район на действие ОС-гр.Ловеч, като е отразено, че адресът й, посочен в
уведомлението, находящ се в гр.Ловеч,
ж.к.”Младост”, бл.305, вх.”А”, ет.4, ап.10 е посетен неколкократно - на 14.05.2019 год., на 06.06.2019
год., на 22.06.2019 год., като и при трите посещения никой не е открит на
адреса. Не е намерено и лице, което да получи уведомлението. При това положение
на 22.06.2015 год. е залепено уведомление на входната врата. Търсене на
адресата е извършено и по месторабота в гр.Летница, фирма „България Фуудс”,
като от там са заявили, че лицето не работи във фирмата.
С
уведомление ИД 08-20-00633/30.04.2019 год. ЧСИ Велислав Петров, рег.№879, район
на действие ОС-гр.Ловеч е уведомил М.В.Т., че в двуседмичен срок от днес
22.06.2019 год. следва да се яви в канцеларията на ЧСИ Велислав Петров,
рег.№879, район на действие ОС-гр.Ловеч, с адрес : гр.Ловеч, бул.”България”№5,
ет.2 от 8.30 часа до 17.30 часа, за получаване на призовка/съобщение по делото
№08-20-00633/30.04.2019 год., заедно с приложената покана-уведомление. В
случай, че не се яви за да получи призовката/съобщението с книжата в указания
срок, те ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
С
Протокол от 08.07.2019 год. ЧСИ Велислав Петров, рег.№879, район на действие
ОС-гр.Ловеч е счел за редовно връчена покана-уведомление
изх.№08-20-00633/30.04.2019 год. от „Банка ДСК”ЕАД за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем на М.В. Димитрова.
От
заключението на вещо лице Н.Р.
по допусната съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като
компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, се установява, че кредитът е
усвоен от кредитополучателя на 16.12.2014 год. Внесените сума от длъжника за
погасяване на задълженията по кредита през периода от 16.12.2014 год. до
15.02.2016 год. е 3 613,92 лева, с коаято са погасени : 1 548,60 лева
главница, 2 055,70 лева договорна лихва и 9,62 лева санкц.лихва. Касае се
за погасени цели 13 погасителни вноски до 27.12.2015 год. включително и
частично погасени вноска /в частта лихва/ - тази от 15.01.2016 год. Считано от
15.02.2016 год. е преустановено внасянето на суми от длъжника за погасяване на
кредита, а на 08.07.2019 год. в системата е регистрирана редсрочна изискуемост
на кредита. Експертът е изчислил в няколко варианта размера на дължимите суми
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в РС-гр.Ловеч, към датата на образуване на настоящото дело пред
РС-гр.Ловеч, както и е отговорил на поставените от особения представител на
ответника въпроси във връзка с възражението му за настъпила погасителна давност
на част от акцесорните вземания. Установява се, че размерът на дължимите суми
към 11.09.2019 год. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение в РС-гр.Ловеч е както следва : главница -
19 451,40 лева; договорна лихва за периода от 27.12.2015 год. до 07.07.2019
год. - 8 930,36 лева; обезщетение за забава за периода от 04.02.2016 год.
до 11.09.2019 год. - 803,15 лева; законна лихва за забава за периода от
08.07.2019 год. до 11.09.2019 год. - 340,20 лева; разходи при изискуем кредит -
120 лева или общият размер на дължимите суми е посочил, че възлиза на
29 645,11 лева.
Установява се от служебно
изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №1755/2019 год.
по описа на РС-гр.Ловеч, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от страна на „Банка ДСК”АД срещу
длъжника М.В.Т. е издадена Заповед №917/11.09.2019 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която
длъжникът М.В.Т. *** е следвало да заплати на кредитора "Банка ДСК”АД следните
суми :
главница – 19 451.40 лв.,
договорна лихва за периода от 27.12.2015 г. до 07.07.2019 г. в размер на
8930.36 лв., лихва за забава за
периода от 04.02.2016 г. до 07.07.2019 г. в размер на 803.15 лв., лихва за забава за периода от
08.07.2019 г. до 10.09.2019 г. в размер на 340.20 лв., 120.00 лв. - разходи при
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото : внесена държавна такса в размер на
592.00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. Заповедният съд е посочил, вземането произтича от
следните обстоятелства :
извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК”АД по Договор за кредит за кредит от 16.12.2014 г.
Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, то с разпореждане №330/23.01.2020 год. по Ч.гр.дело №1755/2019 год. по
описа на РС-гр.Ловеч, е указано на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си
против длъжника, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - в сила от 01.03.2008
год. Предупредил го е също за последиците по чл.415, ал.5 от ГПК, че при
непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок /копие
от ИМ с положен щемпел за входирането й в съответния съд/, заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителният лист ще бъдат обезсилени.
Спрял е, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, принудителното изпълнение на Заповед
№917/11.09.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,
издадена по Ч.гр.дело №1755/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Препис
от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 23.01.2020
год. и получен от юрисконсулт Весела Тонкова на 05.02.2020 год., видно от разписката, приложена в
заповедното производство.
Исковата
молба е подадена до ОС-гр.Ловеч, който я е изпратил по подсъдност за
разглеждане на РС-гр.Ловеч на 04.03.2020 год., т.е. тя е подадена в законният
едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество съдът я намира за
неоснователна и незоказана.
ПО
ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.415, АЛ.1, Т.2 ВЪВ
ВРЪЗКА С ЧЛ.415, АЛ.3 И ЧЛ.124, АЛ.1 ОТ ГПК.
В настоящото исково производство
по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че
спорното право е възникнало, а на ответника – фактите, които го погасяват,
изключват или унищожават. Ищцовата
"Банка ДСК”АД твърди, че М.В.Т.,
като кредитополучател дължи главница в размер на сумата 19 451,40 лв., договорна лихва в размер на 8 930,36 лева за периода от 27.12.2015 год. до 07.07.2019 год., лихва за забава
в размер на 803,15 лева за периода от 04.02.2016 год. до
07.07.2019 год., лихва за забава в размер на 340,20 лева за периода от 08.07.2019 год. до
10.09.2019 год., разходи
изискуем кредит в размер на 120,00 лева, както и законна лихва върху
главницата, считано от 11.09.2019 год. до окончателното изплащане на вземането,
както и 592 лева - разноски и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева
- предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК №917/11.09.2019 год., издадена по Ч.гр.дело №1755/2019 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, като за
целта сезира съда с искане да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, произтичащи от
предсрочната изискуемост на сключения Договор за кредит за текущо потребление
от 16.12.2014 год. в размер общо на сумата 21 000 лева. Следва да се подчертае,
че съгласно т.10в от ТР №4/18.06.2014 год. процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на
чл.422, респектовно чл.415, ал.1 от ГПК, не са налице в случаите, когато искът
е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските,
направени в заповедното производство, така, че исковият съд няма да ги
съобразява по настоящата претенция, а ще се произнесе по тях с оглед изхода на
спора.
Съдът приема, че
ищецът при условията на пълно и главно доказване доказа в настоящия исков
процес, че спорното право е възникнало, предвид наличието на сключения между
страните Договор за кредит за текущо потребление с дата 16.12.2014 год. за
сумата в размер на 21 000 лева, която сума е напълно усвоена от
кредитополучателя на 16.12.2014 год. От формална страна договорът отговаря на
изискванията на чл.430, ал.1 от ТЗ. Безпорно е и това, че съгласно чл.20а от ЗЗД сключеният между страните договор има силата на закон за тези, които са го
сключили, поради което и съдът съобразява договорните клаузи, за които
ответникът като кредитополучател е уведомен и са сведени до неговото знание,
считано от датата на подписването му.
Според съда обаче
Банката не е изпълнила задължението си визирано в текста на чл.13 на сключения
между страните договор, предвиждащ императивно, че с подписване на настоящия
договор, кредитополучателят предоставя съгласие за получаване на информация по
управлението на кредита, включително и при забава/просрочие по задължението му,
чрез SMS съобщение на мобилен телефон 359 **********. Видно от доказателствата
по делото е, че няма доказателства Банката да е уведомила по посочения в този
текст на договора начин кредитополучателя за настъпилана предсрочна
изискуемост. В този смисъл според съда „Банка ДСК”АД не е изпълнила
задължението си по чл.13 на договора да уведоми длъжника надлежно за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита, в съответствие с изискванията на т.18
на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по
т.д.№4/2013 год., ОСГТК.
Съдът е длъжен да спомене, че правото за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е едно субективно право, установено в полза на кредитора,
което представлява изменение на договора и за разлика от общия принцип по
чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявлението само на една от страните при
наличието на две предпоставки : обективният факт на неплащането и упражняването
от кредитора правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целият кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. За да може това
договорно изменение да прояви действието си, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Съгласно
ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., т.18, постигнатата в договора
предварителна уговорка, че в случай на неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника-кредитополучател.
Дадените в цитираното ТР задължителни указания намират приложение и в хипотезата
на предявен иск за установяване на вземането по издадени заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, какъвто е настоящия казус. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да
се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то
това не обуславя извод, че волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото
препис от заявлението в заповедното производство не се връчва на длъжника. Дори
и с подаването на исковата молба не би могло да се приеме, че е налице надлежно
обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като т.18 на ТР №4/2014 год. предвижда
изрично, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителен
иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на
заявлението и във всички случаи кредиторът да е уведомил затова длъжника. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание.
Независимо от така
постигнатата договореност между страните в чл.13, съдът приема, че тази клауза
не е породила действие, доколкото Банката не е заявила изрично, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател преди датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 11.09.2019 год. Ето защо поради неангажиране на
доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установено
изискуемостта на претендираното вземане по процесния договор за кредит за
текущо потребление.
Следователно
след като ищеца не установи фактите, на които основава своите искания, съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, то исковата му претенция против ответника с посочено
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 във връзка с
чл.415, ал.3 и чл.124, ал.1 от ГПК, се явява неоснователна и недоказана и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява
претенцията на ищеца и за присъждане на сторените в настоящия исков процес и
предходно проведеното заповедно производство съдебно-деловодни разноски.
На
адв.В.Н. следва да се изплати сумата в размер на
1 419,35 лева от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално
представителство на ответника М.В.Т. по
настоящото гр.дело №652/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца “Банка ДСК”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19,
представлявано от Главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и
Изпълнителния директор Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт
Весела Тонкова срещу ответника М.В.Т., ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 във
връзка с чл.415, ал.3 и чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че ответника М.В.Т.,
с горните данни дължи на “Банка ДСК”АД, с горните данни, суми,
произтичащи от предсрочната изискуемост на сключения Договор за кредит за
текущо потребление от 16.12.2014 год., в размер на сумата 19 451,40 лв.
главница, .договорна лихва в размер на 8 930,36 лева за периода от 27.12.2015
год. до 07.07.2019 год., лихва за забава в размер на 803,15 лева за периода от 04.02.2016 год. до
07.07.2019 год., лихва за забава в размер на 340,20 лева за периода от
08.07.2019 год. до 10.09.2019 год., разходи изискуем кредит в размер на 120,00
лева, както и законна лихва върху главницата, считано от 11.09.2019 год. до
окончателното изплащане на вземането, както и 592 лева - разноски и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева - предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №917/11.09.2019
год., издадена по Ч.гр.дело №1755/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на “Банка ДСК”АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от
Главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и Изпълнителния директор
Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Весела Тонкова
срещу ответника М.В.Т., ЕГН-********** *** за заплащане на съдебно-деловодните
разноски, направени в настоящото исково и в заповедното производства, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат В.Н. *** определеното възнаграждение в размер на сумата
1 419,35 /хиляда четиристотин и деветнадесет лева тридесет и пет стотинки/
от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство на
ответника М.В.Т. по настоящото гр.дело №652/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на настоящото решение препис от него да се приложи по Ч.гр.дело
№1755/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :