Решение по дело №8938/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4631
Дата: 17 октомври 2023 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20231110208938
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4631
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110208938 по описа за 2023 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на УМБАЛ
„Александровска” ЕАД, ЕИК срещу наказателно постановлениe № НП-40 от
30.05.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” – гр. София към Министъра на здравеопазването, с
което за нарушение по чл.86, ал.1, т.1 вр.чл.81, ал.2, т.4 от Закона за здравето,
на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева, на основание чл. 221, ал. 2 от ЗЗ.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В
тази връзка се сочи нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН,
тъй като в съставения АУАН не били посочени имената, точните адреси и
ЕГН на лицата, претърпели имуществени вреди от твърдяното нарушение.
На следващо място, във връзка с неправилното приложение на
материалния закон в жалбата се излагат аргументи, че съгласно чл. 5, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения „Центровете за спешна медицинска помощ,
центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за
1
стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на
деца с увреждания и хронични заболявалия, както и лечебните заведения кьм
Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството
на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на
правосъдието и Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията се създават от държавата. Съгласно нормата на чл.
19а от ЗЛЗ, в консултативните кабинети на лечебните заведения за болнична
помощ по чл. 5, ал. 1 могат да се извършват дейностите по чл. 11, ал. 1 от
закона, а именно прегледи на пациенти и други медицински дейности, които
се извършват от амбулаториите за първична извънболнична помощ.
Според изложеното в жалбата УМБАЛ „Александровска” ЕАД попадала в
обхвата на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ, тъй като била лечебно
заведение към Министерство на здравеопазването, създадено от държавата.
От партидата на болницата в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, се
установавало, че УМБАЛ „Александровска” ЕАД е вписана в Търговския
регистър с Решение № 1/31.08.2000 г. на СГС по ф.д. № 10719/2000 г. на
СГС. От текста на решението било видно, че съществуващата към 31.08.2000
г. Държавна институтска болница „Александровска” - гр. София се
преобразува в еднолично акционерно дружество, собственост на държавата, с
наименование МБАЛ „Александровска” ЕАД. Новосъздаденото акционерно
дружество е приело активите и пасивите и всички права и задължения на
праводателя си. Преобразуването било осъществено по силата на Заповед №
РД -18-43/18.08.2000 г. на министъра на здравеопазването, като
впоследствие, с Решение № 644/17.09.2001 г. на Министерски съвет
болницата била определена за университетска, като това обстоятелство било
отразено по партидата й вТърговския регистър с Решение № 14/11.07.2006 г.
по ф.д. № 10719/2000 г. на СГС, с което била вписана промяна в
наименованието на лечебното заведение. Ето защо, болницата била субект,
който попадал в приложното поле на чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ и като такъв се
ползвал от правата по чл. 19а на закона, а именно да извършва прегледи,
включително платени такива, на пациенти в кабинетите от консултативно-
диагностичния блок.
По –нататък, в жалбата се твърди, че неоснователна се явявала
констатацията, че в болницата е осъществен платен преглед, който не попадал
в обхвата на дейността на издаденото Разрешение № МБ-184/30.12.2015 г.,
2
което представлявало нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 от 33. В тази връзка се
сочи, че в т. 3 от Разрешението било предвидено осъществяване на
дейностите диагностика и консултация. Предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 1
от ЗЛЗ пациентите, в това число и здравноосигурените такива, имат право на
медицинска помощ извън основния пакет медицински дейности, гарантирани
от НЗОК и извън медицинските услуги по чл. 82 от Закона за здравето, за
които услуги Болницата формира цена. Тази цена била обективирана в
ценоразписа на УМБАЛ „Александровска” ЕАД, в който били включени и
платени прегледи от лекари-специалисти, свързани с оказване на медицинска
помощ, попадаща извън обхвата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, както и за
допълнително поискани услуги.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП. На основание чл.63д, ал.3 от
ЗАНН се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството -жалбоподател,
редовно призовано, се представлява от пълномощника си –юрк.Симова –
САК, която в дадения ход по същество на делото пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановелние по аргументите подробно изложени
в жалбата. Акцентира на обстоятелството, че извършеният преглед на
пациента бил заявен от неговите родители, като не било налице нарушение на
техните имуществени интереси.
Административно-наказващият орган ИА „Медицински надзор”, редовно
призован, се представлява от юрк.Д, който изразява становище, че
обжалваното НП е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено от съда. Излага доводи, че дружеството-жалбоподател е
търговско такова, същото не било на бюджетна издръжка, както лечебните
заведения, създадени по чл.5 ЗЛЗ. В заключение, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
На основание Заповед №-РД-13- 72/18.01.2023 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, във връзка с
3
постъпила жалба от г-жа Н А с вх. № 96-00-1039/15.12.2022 г. била
извършена извънредна проверка на УМБАЛ „Александровска” ЕАД, ЕИК
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Свети Георги Софийски“
№ , представлявано от проф. д-р Атанас Йонков- изпълнителен директор.
Проверката била открита след връчване заповедта на от проф. д-р
Атанас Йонков, в качеството му на изпълнителен директор.
В хода на проверката се установила следната фактическа обстановка:
Съгласно Разрешение за осъществяване на лечебна дейност МБ-
184/30.12.2015 г., издадено от Министъра на здравеопазването на основание
чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 50, ал. 2 от Закона за лечебните заведения,
лечебното заведение се осъществява в следните структури с нива на
компетентност както следва:
„...Клиника по очни заболявания- с трето ниво на компетентност в
изпълнение на медицински стандарт по „Очни болести“. Към него
съществуват:
-Първо очно отделение но „Глаукома, хирургия на очните придатъци,
роговицата, травмените състояния за ранна и късна реконструкция на преден
очен сегмент“;
-Второ очно отделение по „Витреоретинна патология и очни травми“;
-Трето очно отделение по „Лечение на очни заболявания. свързани със
захарния диабет, възпалителни и съдови заболявания на окото“;
Детско очно отделение.
Дейността на лечебното заведение е регламентирана в Правилник за
устройството, дейността и вътрешния ред на „УМБАЛ „Александровака“
ЕАД.
В Раздел 1, чл.3, ал.1 е регламентирано: „УМБАЛ „Александровска“
ЕАД осъществява следните дейности: 1. Диагностика и лечение на
заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на
извънболнична помощ...“.
Съгласно чл. 8 от Правилника: Консултативно - диагностичният блок
включва: 2. Приемно - консултативни кабинети по: ,„..2.10. очни болести“.
От проверената документация, относно пациентът М А А –син на
4
жалбоподателката Н А се установило следното:
На 02.12.2022 г. детето М А А на 15 г. и 6 месеца било прегледано в
приемно - консултативния кабинет по очни болести на Консултативно-
диагностичния блок /КДБ/ към лечебното заведение УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, гр. София. Прегледът бил отразен в „Амбулаторен
лист“ под № 127/02.12.2022 г. от проф. д-р Александър Оскар, лекар -
специалист по очни болести, като първичен преглед, с основна диагноза: МКБ
Н52.1 „Миопия“.
В предоставения на контролните органи лист за платен преглед №
127/02.12.2022 г. били налични както подпис на лекаря, извършил прегледа,
така и на и родителя на детето. Снети са анамнеза и обективно състояние,
проведени са очни изследвания: зрителна острота, ортоптичен статус,
авторефрактометрия, биомикроскопия, фундоскопия.
Записана е терапия: ,,Дадена корекция ДО-2.5 сф-1.0/180; ЛО-3.25 сф-
0.75/160 ДР=64 мм. Контрол-след 1 година“.
Видно от предоставени справки за преминали пациенти през КДБ на ЛЗ
през детски очен кабинет/КДБ/, е че М А А е записан под номер 127 и peг. №
221876 от 02.12.2022 г., с диагноза „МКБ Н52.1 „Миопия“.
В хода на проверката било установено, че проф. д-р А Х О бил назначен
с Допълнително споразумение № 1578/28.04.2022 г. към трудов договор №
232/02.12.2019 г. за началник на Клиника по очни болести. Същият
притежавал Диплома с peг. № 10603/14.11.2003 г. за завършено висше
образование по Медицина, Свидетелство № 014928/01.06.2015 г. за призната
специалност по Очни болести.
Извършващите проверката констатирали, че проф. д-р А О е издал Лист
за платен преглед № 127/02.12.2022 г., който не отговарял на образеца,
съгласно Приложение № 2а към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 18 октомври
2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и
домовете за медико- социални грижи.
За извършения консултативен преглед на М А А от лечебното заведение
била издадена фактура № **********/02.12.2022 г. на обща стойност 154.50
лв. Като основание за заплащане било посочено: 1. Първичен консултативен
5
преглед от професор - 120.00 лева; 2. Очни манипулации - 34.50 лева. Така
лечебното заведение получило сумата в размер на 154.00 лв. по Фактура №
**********/02.12.2022 г. за дейност, която не попадала в обхвата на издадено
Разрешение № МБ-184/30.12.2015 г. за осъществяване на лечебна дейност и
на Правилника на лечебното заведение.
Проверката на контролните органи, завършила с констатации за
извършено от болничното заведение нарушение, обективирано в Констативен
протокол за извършена проверка № КП-92/06.02.2023 г. В същия протокол е
дадено задължително предписание изпълнителният директор на УМБАЛ
„Александровска” ЕАД да приведе Приложение № 1 „Цени на медицинските
дейности, извършвани в УМБАЛ „Александровска” ЕАД към Ценоразписа в
съответствие с издаденото разрешение № МБ - 184/30.12.2015 г. при
съобразяване на чл.20, ал.2 от Наредба № 49, като се премахнат цените на
услуги, които лечебното заведение не може да предоставя в КДБ.
Въз основа на така направените констатации св.С Д Й - К –на длъжност
главен инспектор в дирекция КМДПП съставила срещу УМБАЛ
„Александровска“ЕАД, Акт за установяване на административно нарушение
№ А-52-/09.03.2023 г. за нарушение по чл.86, ал.1, т.1 вр.чл.82, ал.2, т.4 от
Закона за здравето, извършено на 02.12.2022 г.
Според описаното в АУАН, че приемно - консултативният кабинет по
детски очни болести към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД е обособен като
част от болничната структура на лечебното заведение /Клиника по очни
болести/Детско очно отделение/ и в него е извършен платен амбулаторен
преглед и очни манипулации /извънболнична медицинска помощ/ на детето
М А А, за е заплатена сумата в размер на 154.00 лв. на касата на лечебното
заведение, е извършено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето,
съгласно който: „Като пациент всеки има право на зачитане на гражданските,
политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му
права”, в частта: „икономически права”, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от
Закона за здравето: „Правото на достьпна медицинска помощ се осъществява
при прилагане на следните принципи: зачитане правата па пациента“.
Актът бил предявен и връчен на представляващ дружеството, който
след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
Срещу АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено
6
възражение от страна на нарушителя с вх.№ В-6/14.03.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на подаденото
възражение като неоснователно на 30.05.2023 г. било издадено атакуваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление, с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация,
дружеството-жалбоподател било санкционирано с налагане на имуществена
санкция, в размер на 500 лева, на основание чл. 221, ал. 2 от Закона за
здравето.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
представител на дружеството -жалбоподател на 06.06.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както
и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля
актосъставител Кръстева.
Съдът възприема като обективни и достоверни показанията на свидетеля-
актосъставител, от които се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Изложеното от свидетеля е последователно и логично, като намира подкрепа
в приобщените към материалите на делото писмени доказателства, които
съдът кредитира с доверие, тъй като изхождат от компетентни органи и не са
налице основания за поставянето им под съмнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира откъм
правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на
въззивно съдебно обжалване административно -наказателен акт.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
7
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията на чл.235 от Закона за здравето.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдържат необходимите
законови реквизити. Нарушението е описано ясно и точно, като правилно е
определена и правната му квалификация, така че нарушителят да е в
състояние да възприеме неговите фактически и правни рамки и адекватно на
организира защитата си. Спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН и НП на представител на дружеството-жалбоподател.
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на административно –
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
нарушителя и да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
санкционен акт, поради което приема възраженията в жалбата в тази насока
за неоснователни.
Сочената за нарушена в атакуваното НП разпоредба на чл. 86, ал. 1, т. 1
от Закона за здравето гарантира зачитането на гражданските, политическите,
икономическите, социалните, културните и религиозните права на пациента.
Санкционната норма на чл. 221, ал. 2 от ЗЗ предвижда, че лечебно
заведение - едноличен търговец или юридическо лице, което наруши права на
пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по
прилагането му, се наказва с имуществената санкция в размер от 500 до 1500
лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лева.
Спорният въпрос в случая е дали дружеството-жалбоподател е лечебно
заведение, регистрирано по реда на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, поради което за него
съществува изключението, регламентирано в разпоредбата на чл.19а от ЗЛЗ
за осъществяване на дейностите по чл.19 от същия закон, както се твърди в
жалбата или е лечебно заведеие създадено на основание чл.37 от ЗЛЗ, както
твърди процесуалния представител на АНО.
За да се отговори на този въпрос следва да се вземе предвид, че съгласно
чл.101, ал.1 от ЗЛЗ, съществуващите публични здравни заведения за
болнична помощ, диспансери и болничните диагностично-лечебни структури
към висшите училища се преобразуват в лечебни заведения - еднолични
8
търговски дружества, със заповед на министъра на здравеопазването в срок до
1 септември 2000 г. Според ал.2, преобразуваните по ал.1 заведения в
едномесечен срок от регистрацията си в съда правят искане за получаване на
разрешение за осъществяване на лечебна дейност по реда на чл.46, като
видовете лечебни заведения могат да бъдат само тези по чл.9, ал.1, т.1 и 2 или
съответно по чл.10, т.3. До получаване на разрешението преобразуваните
заведения могат да осъществяват лечебна дейност. Според разпоредбата на
чл.9, ал.1 от ЗЛЗ лечебни заведения за болнична помощ са: по т.1. болница за
активно лечение, а по т.2 болница за рехабилитация. В случая по делото е
приложена заповед № РД-18-43 от 18.08.2000 г. (л.29-30), с която на
основание чл.101, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.104 и чл.38 от ЗЛЗ министърът на
здравеопазването е преобразувал съществуващото публично здравно
заведение Държавна институтска болница „Александровска” в лечебно
заведение с наименование „Многопрофилна болница за активно лечение –
Александровска” ЕАД. В т.3 от заповедта е записано, че предметът на дейност
на лечебното заведение е осъществяване на болнична помощ и диспансерна
дейност. Към материалите на делото е приложено и Разрешение за
осъществяване на лечебна дейност № МБ-184/30.12.2015 г. (л.65-69),
издадено на основание чл.46, ал.2 във вр. с чл.50, ал.2 от ЗЛЗ, въз основа на
което на УМБАЛ „Александровска” ЕАД е разрешено да осъществява
следните дейности: 1.диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната
цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ;
2.рехабилитация; 3.диагностика и консултации, поискани от лекар или от
лекар по дентална медицина от други лечебни заведения; 4.вземане,
експертиза, обработка, съхраняване, предоставяне и присаждане на органи от
човешки труп – бъбрек, черен дроб; 5.вземане, експертиза, обработка,
съхраняване и присаждане на бъбрек, част от черен дроб от жив донор; 6.
вземане, експертиза, обработка, преработка, съхраняване, етикетиране,
предоставяне, присаждане и транспортиране на стволови клетки и костен
мозък; 7.експертиза, обработка, преработка, съхранение и присаждане на очна
роговица и амниотична мембрана; 8.диспансеризация; 9.клинични изпитвания
на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в
страната законодателство; 10.учебна и научна дейност.
Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЛЗ определя кръга от дейности, които
може да се извършват в лечебните заведения за болнична помощ от лекари с
9
помощта на други специалисти и помощен персонал, като в т.1 изрично е
посочена дейността: диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната
цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ. В същото
време според чл.20, ал.2 от Наредба № 49, приемът на пациенти, насочени от
лечебни заведения за извънболнична помощ и от центрове за спешна
медицинска помощ, или на самонасочили се пациенти се осъществява в
консултативно-диагностичния блок чрез консултативните кабинети или чрез
спешното отделение. Разгледаната правна регламентация мотивира извода, че
КДБ в лечебните заведения за болнична помощ са предназначени да
осъществяват приема на пациенти, препратени от заведенията за
извънболнична помощ или от центровете за спешна помощ, когато лечебната
цел не може да се постигне чрез осъществяваната от последните дейност,
като в тях не може да се извършва амбулаторна дейност, присъща единствено
на лечебните заведения за извънболнична дейност, с изключение на
лечебните заведения, регистрирани по реда на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, каквото
УМБАЛ „Александровска” ЕАД, предвид представената по делото заповед №
РД-18-43 от 18.08.2000 г. на министъра на здравеопазването, безспорно не е.
Предвид изложеното съдът намира, че УМБАЛ „Александровска” ЕАД е
субект на нарушението по чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ, за извършване на което е
ангажирана и административно-наказателната отговорност на дружеството.
Предвид фактът, че приемно - консултативния кабинет по детски очни
болести към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД е обособен като част от
болничната структура на лечебното заведение /Клиника по очни
болести/Детско очно отделение/ и в него е извършен платен амбулаторен
преглед и очни манипулации /извънболнична медицинска помощ/ на детето
М А А, за което е заплатена сумата в размер на 154.00 лв. на касата на
лечебното заведение, е извършено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за
здравето, съгласно който: „Като пациент всеки има право на зачитане на
гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и
религиозните му права”, в частта: „икономически права”, във връзка с чл. 81,
ал. 2, т. 4 от Закона за здравето: „Правото на достьпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на следните принципи: зачитане правата па
пациента“.
Правилно в конкретика на казуса е приложена санкционната норма на
чл. 221, ал.2 от ЗЗ, като на дружеството-нарушител е наложена минималната
10
предвидена в закона санкция, поради което и съдът не следва да обсъжда
въпроса за ревизиране размера на същата. Правилен е и изводът на АНО, че
случая не следва да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, с оглед извършеното формално нарушение, в състава на което не се
предвижда настъпването на вредни последици и пердвид това, че конкретният
случай не се отличава с по –ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на нарушения от този вид.
Предвид всичко гореизложено съдът намира подадената жалба за
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно, обосновано и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на правния спор, основателно се явява искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски, поради което
и на основание чл.64д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер
от 80 (осемдесет) лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-40/ 30.05.2023 г.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” – гр. София към Министъра на здравеопазването, с
което за нарушение по чл.86, ал.1, т.1 вр.чл.81, ал.2, т.4 от Закона за здравето,
на УМБАЛ „Александровска” ЕАД, ЕИК е наложена имуществена санкция
в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 221, ал. 2 от ЗЗ.

ОСЪЖДА УМБАЛ „Александровска” ЕАД, ЕИК да заплати на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор” сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
11
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12