Р Е Ш Е Н И Е
№ 274 / 21.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На шести декември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.....1452.......по
описа за............2017..................година
Ищецът В.У. е предявил
срещу ответницата М.У. иск за развод по чл. 49 ал.1 от СК с който
иска съдът да прекрати гражданския брак с ответницата У. като
съдът да не се произнася относно това
кой от съпрузите има вина за това
дълбоко и непоправимо разстройство на
брака им .Същият ищец е предявил и обективно съединения с горепосочения иск за развод и съответния небрачен иск по
чл. 59 ал.2 от СК – с който моли съда да
предостави за упражняване родителските права спрямо непълнолетното им дете И. У. на
ответницата У. като респективно същото да живее при нея , като същият ищец заявява , че с влязло в законна сила решение от 05.03.2015 г. по гр.д. № Е 16774 /
2014 г. на Софийски градски съд , същият е признал и допуснал на територията на Република България изпълнение на решение от 29.11.2013 г. , влязло в законна сила на
10.12.2013 г. на съдът на Рогачовския
район, Гомелска област с което той е
осъден да заплаща издръжка на дъщеря си И. У. ежемесечна издръжка за в бъдеще време в размер на 25 % от
заплатата му и / или / други доходи до
навършване на пълнолетие на това дете. Поради това моли съдът да не се произнася
за определяне на издръжка на това непълнолетно дете тъй като същата е вече
определена , като освен това моли съдът да не се произнася по настоящото
производство по иск по чл. 56 ал.1 от СК – за предоставяне на правото за ползване на семейното жилище на някой от
съпрузите , тъй като те нямали такова.
Съдът е приел, че така предявеният от ищецът бракоразводен
иск се явява допустим за разглеждане и също такива се явяват и обективно съединените с него небрачни искове по чл. 59 ал.2 от СК – за
това кой след развода да упражнява родителските права спрямо непълнолетното
дете И. У. , както и допълнително за
режима на личните отношения на това дете
с другия родител и за издръжката на това дете – исковете по
чл. 59 ал.5 от СК във връзка с чл. 143 ал.2 от СК, както и искът по чл.
56 ал.1 от СК – на кого да бъде предоставено за ползване семейното жилище на страните по делото след развода и на основание чл. 131
ал.1 от ГПК е изпратил препис на
исковата молба ведно с приложенията към нея на ответницата М.У. , като й е указал
да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора й
ако подаде такъв и последиците от
неподаване на отговора и неупражняването от нейна страна
на указаните й права , като същата в
горепосочения срок не е подала писмен отговор по повод предявените
срещу нея искове , брачен такъв и свързаните с него небрачни искове като по
този начин не е изразила становище по
същите.
В съдебно заседание ищецът
, редовно призован се явява лично като същият чрез процесуалният си представител поддържа
така предявените от него искове.
В
съдебно заседание ответницата редовно
призована не се явява лично, като не се
явява и неин процесуален представител и
отново не взема становище по предявените срещу нея искове.
В тази
същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от
страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е и видно от приетите
като доказателства по настоящото дело акт
за сключен граждански брак № 0093 от 09.11.2006 г. издаден от Община Карнобат и
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Карнобат , обл. Бургаска, че страните по делото – ищецът В.М.У. и ответницата М.Ю.У. са действително съпрузи, като са сключили граждански
брак на 09.11.2006 г. в гр.
Карнобат , , обл. Бургаска с акт за граждански брак № 0093 от 09.11.2006 година
. Видно пък от приложеното и прието като
доказателство по настоящото дело удостоверение за раждане на детето И. В. У. ***
въз основа на акт за раждане № 0009 от 27.01.2009 година е че страните по делото са родители на роденото
преди време на гражданския им брак непълнолетно дете И. В. У. – родено на *** година.
Първоначално след
сключването на брака им съвместният им живот протичал добре тъй като отношенията между
съпрузите били добри и се основавали на взаимно разбиране и уважение, като
страните по делото заживели първоначално в семейно жилище , находящо се в гр. Карнобат , обл. Бургаска , а впоследствие след получена
тежка черепно- мозъчна травма те се преместили да живеят в жилище собственост
на родителите на съпруга заедно с детето си . Впоследствие вследствие на това
тежко увреждане на ищеца от което същият получил и психическо заболяване по обективни причини настъпило
неразбирателство между тях , всеки започнал да има свой собствен личен
живот и те се отчуждили духовно и физически поради явното несходство в
характерите им , като по този начин изчезнала нужната духовна , емоционална и
физическа връзка , както и съответното им желание да живеят като едно семейство
като ответницата през 2011 г. заедно с детето си напуснала ищеца и отишла да
живее при роднините си в Република Беларус , където живее и сега , а ищецът
останал да живее при родителите си . По този начин според мнението на настоящия
съд същите се разделили , считано от месец януари 2011 година и
оттогава е настъпила и съответната фактическата раздяла между страните по
делото и те са прекъснали помежду си
всякакви съпружески и физически контакти, като брачната им връзка по този начин
се изчерпала изцяло от нужното й
съдържание и същата се явява дълбоко и непоправимо разстроена и не може да се
санира, както според мнението на страните по делото , така и според настоящия
съд. Страните по делото установявайки , че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен за тази цел не са
направили и никакви опити да се съберат и заживеят отново заедно нормално, като
едно семейство, като и за в бъдеще същите нямат такива намерения и поради тази
причина ищецът е подал и настоящия иск за развод. Горепосоченото
съдът приема за установено , както от твърденията за него обективирани в
исковата молба на ищецът , така и от дадената за това възможност на ответника да ги
опровергае , а така също и от показанията на разпитаните по делото свидетелки Желка У. – майка на ищеца и Марийка У. – също роднина
на ищеца , чиито показания в тази им част като неоспорени от никакви други
доказателства по делото , съдът намира същите
за напълно достоверни и обективни. Ето защо съдът намира, че брака между
страните по делото следва да се прекрати чрез развод на основание чл. 49 ал.1 от СК поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия , без съдът да се
произнася относно вината за
разстройството на брака тъй като никой от съпрузите не е поискал това.
В
тази връзка съобразно горепосочения изход на делото , следва да се добави от
настоящия съд , че същият следва да се произнесе и по реда на чл. 59 ал.2 от СК
относно това на кого от родителите ще предостави за упражняване родителските
права и при кого ще живее непълнолетното
дете , при положение , че никоя от страните
по делото не прави искания родителските права спрямо същото да се предоставят
за упражняване на нея , а ищецът прави искане същите родителски права да бъдат
предоставени на майката на детето – ответницата по делото.
По делото не е приложен социален
доклад в тази връзка по обективни причини , в който да са подробно описани и обективирани достоверно данните относно положението на горепосоченото малолетно дете , живеещо с майка си в Р Беларус . С оглед
обаче на обстоятелствата , че в момента само майката полага постоянни грижи за детето като осигурява
здравните , образователните и други негови
нужди , като би трябвало го подпомага активно в неговото обучение и социализацията му , както и
обективния факт , че към настоящия
момент съществува емоционална
привързаност между това дете и ответницата – неговата майка , а такава липсва между него и ищеца - негов баща и родствениците на баща му,
макар и последният да е изпращал финансови средства за издръжката на това дете – съгласно показанията на свидетелката Желка
У. ,то съдът приема, че към настоящия
момент липсват необходимите обективни условия , както и нормалните житейски
такива свързани с емоционална привързаност , обич и уважение от страна на
детето към баща му и неговите близки , а такива са налице относно детето и
неговата майка и роднините му по майчина линия , с които сега живее и се възпитава детето на страните по делото и които към настоящия момент задоволяват
нуждите му в един оптимален размер съгласно възможностите на майка му и роднините
му както във финансово отношение , така
и в обществено ,морално и етическо възпитание . При
предоставянето на родителските права за упражняване на някой от съпрузите съдът следва да се съобрази и съобразно
възрастта на детето , както и съобразно
условията на живот на същото и
създадената му среда на живот , като едва на следващо място съдът следва да
установи дали някой от съпрузите е направил искане в тази насока. Ищецът по настоящото дело – баща на детето
е
поискал съдът да постанови упражняването на родителските права спрямо роденото преди време на брака му с ответницата горепосочено непълнолетно дете да
бъдат предоставени на ответницата , тъй
като детето живее при нея в настоящия момент , което е фактическо състояние, както
и изтъква и факта , че е затруднен да упражнява тези права поради
здравословните му проблеми , вследствие на лошото му здравословно състояние ,
като е посочил писмени доказателства от които се установява по един несъмнен и
безспорен начин , че към момента същият има 74 % инвалидност . По този начин съобразявайки се с възрастта на детето , това
, че непълнолетното дете И. е на 14 години към настоящия момент и че това дете е от женски пол ,че
спрямо същото дете грижи полага само ответницата
и нейните близки и роднини и че тя му
дава по- голямата част от необходимата му издръжка , а такава в по- малка част се дава от ответника , факта , че само между ответницата и това дете има ясно изразена емоционална привързаност , а
такава силна емоционална привързаност липсва между същото и ищеца и респ. спрямо неговите близки ,факта
, че обективно само ответницата може да
упражнява родителските права спрямо непълнолетното дете , от една страна тъй като живее с него в
Република Беларус а от друга страна ищецът е в много лошо здравословно състояние и
поради това не може да полага никакви грижи за същото , както
и изразеното искане от ищеца по делото в тази насока щото на ответницата
да бъдат предоставени за
упражняване горепосочените права , то съдът
намира, че упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на страните по делото И. следва
да бъдат предоставени за упражняване на майката – ответницата М.У. .
В
случая съдът намира, че местоживеенето на непълнолетното дете следва да се определи при съответния родител
на когото са предоставени за упражняване родителските права спрямо съответното
дете , каквото е и сега фактически състоянието
към момента .
По
делото липсват установени обстоятелства , които да обосновават извод относно
необходимост от определяне на
специфични мерки относно
упражняването на родителските права по смисъла на чл. 59 ал.8 от СК .
Във връзка
с подлежащия за определяне режим на лични отношения на съответния родител с детето ищецът не е
направил въобще искания , като по този начин ги е предоставил за определяне от съда . Ответника също
не е направил искане за определяне на кръга на режима на лични отношения с това дете . Тука следва да се посочи , че такъв режим на лични отношения не следва да се
определя както поради факта , че детето живее само в чужбина ,така и поради
факта , че ищецът не иска съдът да му
определя такъв режим на лични отношения , а и поради факта , че същият не е в състояние
да осъществява изпълнението на какъвто и
да режим на лични отношения с това
негово дете поради извънредно тежкото му здравословно състояние , тъй като сам
той се нуждае от ежедневни чужди грижи за съществуването си .
Съобразно разпоредбата на чл. 59 ал.5 във връзка с ал.1 от СК , при настоящия развод съдът следва да определи и размера на издръжката по
чл. 143 ал.2 от СК на непълнолетното дете на
страните по делото съобразно неговите нужди, възможностите на родителите му да му
дават такава , както и минималния й размер
по чл. 142 ал.2 от СК тъй като в момента ежемесечната издръжка на едно
дете не може да бъде под сумата от 127, 50 лв., която сума определя минималната
издръжка .Такава издръжка обаче е
определена от чуждия съд действащ като
компетентен такъв по местоживеенето на детето както е посочено от ищеца – с
влязло в законна сила решение от
05.03.2015 г. по гр.д. № Е 16774 / 2014 г. на Софийски градски съд , с което
българския съд е признал и допуснал на територията на Република България изпълнение на решение от 29.11.2013 г. , влязло в законна сила на
10.12.2013 г. на съдът на Рогачовския
район, Гомелска област с което ищецът е
осъден да заплаща издръжка на дъщеря си И. У. ежемесечна издръжка за в бъдеще време в размер на 25 % от
заплатата му и / или / други доходи до
навършване на пълнолетие на това дете и затова съдът намира, че не следва да
определя нова такава издръжка .Такава издръжка е определена сега и за в бъдеще
следва и ще бъде предмет на евентуални съдебни дела подсъдни на съдилищата на Р
Беларус . Съдът намира, че следва да
се произнесе и по въпроса на кого да се предостави за ползване семейното жилище
на съпрузите. Това е жилището обитавано от двамата съпрузи и децата им по време на брака им , като е ирелевантен
въпроса за това чия собственост е жилището. Ищецът не е направил такова искане в исковата си молба , като едва в
съдебно заседание моли на него да бъде
предоставено за ползване семейното жилище на страните по делото , но за да
уважи това искане съдът следва да определи дали родителят на когото е
предоставено да упражнява родителските правя спрямо децата на страните по
делото има нужда да ползва същото. Ответникът
не е направил такова искане съдът на
него да предостави правото да ползва семейното жилище, тъй като е собственост
на родителите на ищеца . Тъй като на съпругата съдът е предоставил да упражнява родителските
права спрямо детето на страните по
делото което не е навършило пълнолетие – даже е непълнолетно , а така също и е
налице факта , че няма представени доказателства относно естеството на семейното жилище и дали същото
може да се ползва едновременно и поотделно от двамата съпрузи , съдът намира,
че същото не може да се ползва по
горепосочения начин от съпрузите и тъй като съпругата не иска неговото ползване
респективно ползването на семейното жилище и също и факта, че последната живее с
непълнолетното си дете в чужбина и няма обективна възможност да ползва това
жилище , то съдът намира, че съпругът има жилищна
нужда и че на него следва да бъде предоставено правото да ползва
семейното жилище .
Съдът намира, че съгласно хипотезата на чл. 329 ал.1 от ГПК
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато
няма вина разноските оставят в тежест на
всеки , така както са направени . Тъй като съдът не се е произнесъл кой
е виновния съпруг за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , то съдът
намира, че разноските на страните по делото следва да останат върху всяка от
страните , така както те са направени, като в този смисъл ищцовата страна не
претендира за съдебни разноски .
Съдът
намира, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата и
съответните държавни такси .
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския
брак сключен на 09.11.2006 година с акт
за граждански брак № 0093 от 09.11.2006 година на Община Сунгурларе , обл. Бургаска между В.М.У. с ЕГН ********** ***-
ти септември бл. 54 вх. В ет.1 същият със съдебен адрес за призоваване и
съобщения - гр. Поморие ул. Княз Борис I № 107 А
- адв. П.А. и М.Ю.У. родена на *** г. с
адрес на същата – Република Беларус , Гомелска област , Рогачовски район , агроградче Довск , ул.Рогачевская бл. 9 ап.
1 поради дълбокото и непоправимо разстройство
на същия по реда на чл. 49 ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на непълнолетното дете И. В. У. , родено
на *** година с ЕГН ********** на
майката М.Ю.У. родена на *** г. с адрес на същата –
Република Беларус , Гомелска област , Рогачовски район , агроградче Довск , ул.Рогачевская бл. 9 ап.
1 , при която същото дете ще живее.
Предоставя правото на ползване на
семейното жилище находящо се в гр. Карнобат ,обл. Бургаска на адм. адрес ул.9- ти
септември бл. 54 вх. В ет.1 на съпругът В.В.М.У.
.
ОСЪЖДА В.М.У. с ЕГН ********** ***- ти
септември бл. 54 вх. В ет.1 същият със съдебен адрес за призоваване и
съобщения - гр. Поморие ул. Княз Борис I № 107 А
- адв. П.А. да заплати на Държавата държавна
такса в размер на 20 лв , както и такава
в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на изпълнителен лист за горепосочената
сума, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА М.Ю.У. родена на *** г. с адрес на същата –
Република Беларус , Гомелска област , Рогачовски район , агроградче Довск , ул.Рогачевская бл. 9 ап.
1 да
заплати на Държавата държавна такса в размер на 20 лв., както и такава в размер
на 5 лв. /пет лева/ за издаване на изпълнителен лист за горепосочената сума,
които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
Настоящото
решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния
срок считано от датата на съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: