Решение по дело №43/2020 на Окръжен съд - Хасково

         Р Е Ш Е Н И E  

          Гр.Хасково, 28.10.2020 г.

        

В    И М Е Т О    Н А    Н А  Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, гражданско отделение, шести граждански състав,

на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав :

                                                                   СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

 

 

Секретар : Красимира Николова

като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА

Т.д. № 43 по описа на съда за 2020 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:      

 

      Производството е по чл.365 и сл. от ГПК -  производство по търговски спорове.

      Търговско дело №43/2020 г. по описа на ОС-Хасково е образувано по подадена искова молба с вх. № 2479/26.02.2020 г. от адв. М.Т., като процесуален представител на М.А.М.  против ЗД „ЕИГ Ре“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. София,ул.Христофор Колумб № 43.

       Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за сумата от 26 000 лева  - обезщетение за неимуществени вреди.

      В исковата молба се твърди, че на 01.03.2015 година около 16,30 часа на ПП I-80 в района на с. Стойково, обл. Хасково, водачът С.А.М., при управление на лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ******* е нарушил правилата за движение по ЗДвП, предприел неправилно изпреварване и предизвикал ПТП-челен удар с лек автомобил „Опел Астра“,с турски регистрационен № ********, управляван от Н.Д.М. от с. Тракиец. При удара тежки наранявания получила Е. А.А., която се е возила на предна дясна седалка в лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № *******. Пострадалата е откарана в болницата в гр. Хасково, но на 02.03.2015 г. починала вследствие на тежките травми от катастрофата.

С Присъда № 26/27.05.2016 г., постановена по НОХД № 102/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, С.А.М. бил  признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и му било наложено наказание. Присъдата влязла в сила на 13.06.2016 г.

 Ищцата, която е сестра на починалата Е. А.А., твърди,че съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ВКС е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената  смърт на сестра ѝ. Между нея и починалата ѝ сестра  съществували топли и сърдечни отношения и дълбока емоционална привързаност. Въпреки че живеели в отделни семейства и домакинства, ищцата поддържала постоянни контакти с починалата си сестра, двете сестри разчитали на взаимна морална подкрепа, а в някои случаи на материална такава, изразяваща се в оказване на помощ при справяне с ежедневни житейски проблеми. Внезапната загуба на по-малката от тях се отразила изключително тежко на ищцата, като тя ще носи в себе си за цял живот мъката по изгубеният близък човек. Ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./  и моли съда да осъди ответното дружество да ѝ заплати обезщетение в размер на 26 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й  болки и страдания вследствие смъртта на нейната сестра Е. А.А., с ЕГН **********, б.ж. на гр. Хасково, починала на 02.03.2015 г. при ПТП, настъпило на 01.03.2015 г., ведно със законната лихва от 02.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

        В срока по чл. 367 от ГПК  от ответника ЗД „ЕИГ Ре“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София,ул.Христофор Колумб № 43 е постъпил писмен отговор  с вх. № 5561/16.06.2020 г ., с който отговор на исковата молба се оспорва иска.Поддържа се становището, че ищцата няма правна легитимация за завеждане на настоящата претенция в светлината на цитираното в исковата молба ТР на ВКС поради което искът бил неоснователен.Оспорва се твърдението в исковата молба, че между двете сестри приживе на починалата е била налице силна емоционална привързаност, както и че загубата на починалата е предизвикала у ищцата страдания, надхвърлящи по интензитет обичайните за този род връзка.Ответникът оспорва иска и по размер, като счита, че същият е силно завишен, с оглед твърдяната от насрещната страна за връзка между двете сестри  и не съответствал на обществено-икономическите отношения към датата на събитието – 02.03.2015 г.С оглед неоснователността на главната претенция, ответното дружество не дължало и законна лихва. Правят възражение за давност  относно законната лихва, за периода от 25.02.2017 г. до 02.03.2015 г.Претендират заплащане на сторените по делото разноски в това число юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,и  във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа   и правна страна:

            Предявеният  иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

Между страните не е налице спор относно механизма на  пътнотранспортно произшествие и вината за настъпването му. С Присъда № 26/27.05.2016 г., по НОХД № 102/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, С.А.М.  е бил  признат за виновен, че на 01.03.2015 година, около 16,30 часа на ПП I-80 в района на с. Стойково, обл. Хасково, водачът С.А.М., при управление на лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ******* е нарушил правилата за движение по ЗДвП, предприел неправилно изпреварване и предизвикал ПТП-челен удар с лек автомобил „Опел Астра“,с турски регистрационен № ********, управляван от Н.Д.М. от с. Тракиец. При удара тежки наранявания получила Е. А.А., която се е возила на предна дясна седалка в лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № *******. Пострадалата е откарана в болницата в гр. Хасково, но на 02.03.2015 г. починала вследствие на тежките травми от катастрофата.Не е спорно, че  ответникът Застрахователно дружество ЕИГ Ре“, с ЕИК *********, със старо наименование „ХДИ Застраховане“ АД, гр.София, към момента на застрахователното събитие – 01.03.2015 г. е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“, със застрахователна полица  № 09115000253286, с начална дата на покритие 09.01.2015 г. до крайна дата на покритие 09.01.216 г. за л.а  Опел Вектра, с ДК № Х 45 07 АВ.

  Съгласно разпоредбата на чл.226,ал.1 от КЗ /отм/,  за увредения  възниква правото  да предяви иск срещу застрахователя,когато  застрахованият е отговорен,както  и да претендира обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност",с който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство.Затова отговорността на застрахователя е обусловена и  е функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.

                 С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. се разшири кръга на лицата, имащи право на обезщетение в случай на смърт, в който освен тези, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение  и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

     Ищцата   М.А.М. е сестра на  Е. А.А.,б.ж.,  починала на 02.03.2015 година,вследствие на претърпени тежки наранявания от  ПТП на  01.03.2015г., вина за което пътнотранспортно произшествие  има водачът на автомобила, в който починалата се е возила на предна дясна седалка  - лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № *******, управляван от С.А.М. признат за виновен с присъда № 26/27.05.2016 г., по НОХД № 102/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково  за това,че на 01.03.2015 година, около 16,30 часа на ПП I-80 в района на с. Стойково, обл. Хасково,при управление на лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ******* е нарушил правилата за движение по ЗДвП- предприел неправилно изпреварване и предизвикал ПТП-челен удар с лек автомобил „Опел Астра“,с турски регистрационен № ********, управляван от Н.Д.М. от с. Тракиец при който удар тежки наранявания получила Е. А.А., която се е возила на предна дясна седалка в лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № *******,починала в болница на 02.03.2015 г.За установяване  съществуването на  близки отношения  и  на трайна и дълбока и емоционална връзка между двете  сестри, по делото като свидетел бе разпитан   М. А. М., съпруг на ищцата, който  установява,че познава и двете сестри  от  детските им  години. От малки  двете сестри били  неразделни. След завършване на  средното си  образование и двете  започнали да учат в Медицинския колеж в гр.Хасково, като  и  двете живели в общежитието на колежа, в една стая.Разбирали се отлично и се обичали. Ищцата била  с една година по-голяма от  починалата си сестра.През периода в който двете учили в  гр.Хасково  били заедно в една компания  със свидетеля и заедно излизали да се забавляват.Продължили да поддържат  приятелски отношения  и след като всяка една от тях създала семейство,въпреки,че  ищцата  със съпруга си заживели на село. Селото на свидетеля където живели с ищцата и понастоящем било съседно на с.Звездел ,Община Момчилград, което село е родното място и на двете сестри. В това село понастоящем  живеели родителите им. В селото бил и гроба на Е..  През 2018 година починал и брат им, като  от трите деца останала само ищцата.Свид.М.  установява,че съпругата му преживявала много тежко загубата на сестра си. Ходила често на гроба и плачела. След смъртта на сестра си  М.  станала напрегната и неспокойна ,затворила се в себе си и още не можела  да преодолее смъртта на сестра си.Започнала да посещава психиатър и да пие антидепресанти. Затворила се била в себе си – избягвала тържества и хора,което се отразявало негативно и на семейството им. Здравословните й проблеми, които се появили след  смъртта на сестра й, налагали  да й бъде провеждано лечение в болнично заведение.

     Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на застрахователя    за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на  сестра й Е. А.А., с ЕГН **********, б.ж. на гр. Хасково, починала на 02.03.2015 г. в резултат на претърпени тежки наранявания при ПТП, настъпило на 01.03.2015 г.

     Съгласно ППВС № 4/68 г. при определяне размера на неимуществените вреди, следва да се вземат предвидвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. Предмет на преценка и обсъждане  следва да  бъдат конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.

     Относно границите на отговорността на застрахователя следва да се приложи принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност.При причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение  са  личната и емоционална връзката между починалото лице от деликта и претендиращия обезщетението за неимуществени вреди, конкретните изживявания обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта, възрастта на  починалото лице, отношенията между тях и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка емоционална връзка и други обстоятелства При определяне на дължимото обезщетение следва да се отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия.

       От събраните по делото гласни доказателства - свид.М. се установява, че ищцата, която е сестра на починалата Е. е преживяла тежко загубата на сестра си, с която са  имали   продължителна  и  дълбока емоционална връзка. Преди всяка от тях да създаде  семейство двете са били неразделни  и заедно са споделяли трудните и радостните моменти в живота си, като връзката помежду им продължила  до смъртта на сестрата на ищцата.След смъртта на сестра си ищцата станала напрегната и неспокойна и все още не можела да  свикне с факта,че   сестра й Е.  я  няма.

      Въз основа на гореустановените факти и обстоятелства,съдът намира, че при преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази особено близките отношения между ищцата и починалата  й сестра, както и  изградената силна емоционална и духовна връзка между тях, които обстоятелства се  установяват от  показанията на  свид.М., преценени от съда  при условията на чл.172 от ГПК.

       Предвид изложените съображения  обезщетението на ищцата за претърпените от смъртта на сестра й болки и страдания, които ще я следват още дълго време, следва да се определи на  16 000 лв., върху която сума застрахователят дължи и законна лихва на основание чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ.

        Като неоснователно съдът преценя  възражението за прекомерност на претендираното обезщетение на основание §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ.Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на МПС и контролът върху задължението за сключване на такава застраховка са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Посочените в директивата лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право - чл. 266 от КЗ (отм.) и чл. 492 от сега действащия КЗ. Доколкото в цитираната директива не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и не е установен такъв размер, съдът счита, че разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ не е в съответствие с общностното право.Поради това размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи не в границите на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, а по справедливост и  съгласно чл. 52 ЗЗД.

       По изложените съображения предявеният иск  за претърпени от ищцата неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 16 000 лв.,а  за разликата до 26 000 лв. да се отхвърли като неоснователен. Относно претендираната  от ищцата  лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 02.03.2015г. до окончателното изплащане  на сумата, възражението за  погасена по давност  законна лихва  за периода от 02.03.2015 г. до 25.02.2017 г., съдът намира за основателно и в тази  й част претенцията за лихви като неоснователна, следва да се отхвърли. Съгласно чл.111, б“в“ от ЗЗД,  вземанията за лихви се погасяват с изтичане  на тригодишна давност, поради което и с оглед направеното  възражение за давност,  претенцията за лихви  върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се  уважи, считано от 26.02.2017 г.,до окончателното изплащане на сумата,а в останалата  й част,  за периода от 02.03.2015 г. до 25.02.2017 г. претенцията за лихви като неоснователна следва да се отхвърли.  

          С оглед изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ,ответникът  ЗД „ЕИГ Ре“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. София,ул.Христофор Колумб № 43,следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. М.   Т. ***,на основание чл.38,ал.2 от ЗА  възнаграждение  в размер на  1010,00 лева, съобразно уважената част от предявения иск. Възнаграждението е определено  съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения/  830 лв. + 180 лв./.

       На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът ЗД „ЕИГ Ре“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. София,ул.Христофор Колумб № 43,  следва да заплати по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 480,00 лв., съобразно уважената част на предявения иск

         Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

 

     ОСЪЖДА  ЗД „ЕИГ Ре“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. София,ул.Христофор Колумб № 43, да заплати  на М.А.М.,с ЕГН ********** *** представлявана от процесуалния си представител адв.М.Т. ***  сумата в размер на 16 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие смъртта на нейната сестра Е. А.А., с ЕГН **********, б.ж. на гр. Хасково, починала на 02.03.2015 г. при ПТП, настъпило на 01.03.2015 г., ведно със законната лихва считано от 26.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм/ за разликата до пълния предявен размер- 26 000 лв., ведно със  законната лихва  от 02.03.2015 г. до 25.02.2017 г.  ОТХВЪРЛЯ.

        ОСЪЖДА ЗД „ЕИГ Ре“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София,ул.Христофор Колумб № 43, да заплати ДТ в размер на   640,00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, като се  внесе   по сметката на ОС- Хасково.

        ОСЪЖДА ЗД „ЕИГ Ре“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София,ул.Христофор Колумб № 43, да заплати на адв.М.Т. ***,  на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на  1010  лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС -Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  Съдия: