О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                             Година 25.01.2021                     Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 25.01.                                                              Година две хиляди двадесет и първа

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                   

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3666 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „Сънрайз“ ООД против Д.Р. и К.Т.. На ответниците е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като по делото е постъпил  отговор от ответника К.Т.. По делото не е постъпил отговор от ответницата Д.Р.. 

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

                 Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, както и да се назначи съдебно – счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите в исковата молба. Следва да се изиска за прилагане от Окръжен съд - Стара Загора търговско дело № 293/2017 г., ведно с в.т.д 639/2018 г. по описа на ПАС.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: 2 бр. заверени ксерокопия от Протоколи от общото събрание на "СЪНРАЙЗ" ООД, ЕИК ********* от 28.02.2018 г. и 28.03.2018 г.; Копие на Годишен финансов отчет на "СЪНРАЙЗ" ООД, за 2011 г.; Копие на заверен препис на дружествен договор на Сънрайз ООД; Решение № 375 от 18.12.2018 г. на Апелативен съд Пловдив.

            НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Е. Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен  съд и банковият документ да се представи по делото.

            ИЗИСКВА за прилагане към делото търговско дело № 293/2017 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, ведно с в.т.д 639/2018 г. по описа на ПАС.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 24.02.2021 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Сънрайз“ ООД против Д.Р. и К.Т.. Ищецът твърди, че  е търговско дружество, учредено съгласно разпоредбите на Търговския закон на 04.07.2005 г. по ф. дело 921/2005 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. От момента на неговото учредяване до 19.08.2016 г. дружеството се представлявало заедно и поотделно от управителите Д.Р., италиански гражданин и К.Т., италиански гражданин. Същите били освободени от длъжност с решение на Общото събрание на дружеството, надлежно вписано в Търговския регистър, от посочената по-горе дата. Ищецът твърди, че на 03.01.2011 г. К.Т. сключил договор за заем със същата дата от името на „Сънрайз" ООД с другия управител Д.Р. (действаща в лично качество) за сумата от 8000 евро с левова равностойност – 15646,64 лева. Съгласно чл. 2 от договора така уговорената сума следвало да бъде възстановена до 31.07.2016 г. Твърди също така, че на 31.12.2011 г. К.Т. издал от името на дружеството и запис на заповед за същата сума, който следвало да послужи като обезпечение по гореописания договор за заем. Горните действия на двамата управители били в пряко противоречие с разпоредбите на дружествения договор на „Сънрайз" ООД - в чл. 25 б. „и" от същия било записано, че общото събрание на съдружниците било компетентно да сключва договори за банкови и други кредити. При сключване на горната сделка двамата управители действали, без да бъдат предварително оправомощени за сключване на каквито и да е договори за заем, в нарушение на цитираната разпоредба от дружествения договор. В случая нарушението било извършено не само от подписалия договора управител К.Т., но и от Д.Р., която макар и да действала в лично качество, съзнавала, че не било налице решение на ОС за предоставяне на въпросния заем, но не изразила изрично несъгласие със същия. Доказателство за горните твърдения били представените от Д.Р. документи, както и направените от самата нея признания, относно връзката между записа на заповед и договора за заем по т.д. 293/2018 г., по описа на Окръжен съд - Стара Загора. От учредяването на дружеството през 2005 г. до 29.07.2016 г. (когато били избрани настоящите управители) не било свиквано нито едно общо събрание на съдружниците в дружеството, включително и за приемане на годишните финансови отчети, което било пряко нарушение на разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от ТЗ. Впоследствие двамата управители не изпълнили задълженията си съгласно данъчното законодателство и не декларирали от името на дружеството получения заем от Д.Р. в ГДД за 2011 г. на дружеството. Допълнително противоправно действие на страните било погрешното осчетоводяване на получените заемни суми в графа 117 – „Други резерви", а не както би следвало да бъдат осчетоводени подобни задължения - в графа „Задължения към съдружниците". Горното било в нарушение на чл. 53 Търговския закон, разпоредбите на Закона за счетоводството, както и приложимите счетоводни стандарти. Липсата на деклариране пред НАП и неправилното счетоводно отчитане на заемите попречили на останалите съдружници Джамбатиста Стефано Белоти и Винченцо Спина да узнаят за така описаното незаконосъобразно действие на предходните управители и да вземат съответните мерки. Нещо повече, неправилното отчитане на описания заем попречило на дружеството да се защити пред съда в по-късно образуваното съдебно производство за събиране на същия от страна на Д.Р., което обстоятелство довело до причиняване на вреди на „Сънрайз" ООД вследствие на неговото осъждане. Ищецът твърди, че през 2016 г., Д.Р. в качеството си на поемател по описания запис на заповед, подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, вследствие на което срещу „Сънрайз" ООД било образувано ч. гр. дело 5715/2016 г., по описа на Районен съд - Стара Загора. По посоченото дело дружеството надлежно подало възражение по чл. 414 ГПК, като от страна на Д.Р. бил предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, по който било образувано т.д. 293/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. В хода на съдебното производство Д.Р. въвела твърдението, че записът на заповед бил издаден като обезпечение на вземанията по договора за заем, сключен в нарушение на дружествения договор. Пред първата инстанция искът бил отхвърлен като неоснователен с решение № 367/13.07.2018 г., вследствие на което ищцата подала въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив, като било образувано в.т.д 639/2018 г. По същото дело било постановено решение № 375/18.12.2018 г., с което първоинстанционното решение било отменено като неправилно, като дружеството „Сънрайз" ООД било осъдено да заплати сумата по записа на заповед от 15646,64 лева, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на 1562,93 лева; разноски за заповедното производство - сумата от 312,93 лева - държавна такса и сумата от 499,70 лева - адвокатско възнаграждение; разноски за въззивното производство в размер на 912,93 лева, или общо сумата от 18935,13 лева. На 28.03.2018 г. било проведено Общо събрание на съдружниците на „Сънрайз" ООД, за което ответниците били редовно уведомени и на което едно от взетите решения било за търсене на отговорност на бившите управители Д.Р. и К.Т. за причинени вреди на дружеството. Счита, че са налице всички изискуеми предпоставки за търсене на отговорност на двамата бивши управители на „Сънрайз" ООД - противоправни действия, изразяващи се в сключване на договор за заем без изрично решение на ОС за това в нарушение на чл. 25 б. „и" от дружествения договор, както и неправилното осчетоводяване и деклариране на заема, от което произтекли непосредствени вреди за дружеството - неговото осъждане с влязло в сила решение да заплати сумата от общо 18935,13 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата от 18935,13 лв., представляваща обезщетение за вреди за незаконосъобразни действия, в качеството им на управители, ведно със законната лихва към същата, както и да бъдат осъдени да заплатят направените по делото деловодни разноски, както и хонорар за един адвокат. В указания от съда едномесечен срок по делото не е постъпил отговор от ответницата Д.Р.. По делото е постъпил писмен отговор от ответника К. Тести, с който моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения иск на основание чл. 145 от ТЗ като неоснователен и недоказан. Въпреки осъдителното решение № 375/18.12.2018 г. на AC-Пловдив по дело № 639/2018 г. и издадения изпълнителен лист, от страна на Д.Р. не били предприети действия срещу „СЪНРАЙЗ“ ООД за събирането на цитираната сума в размер на 18935,13 лв., противно на твърдението на ищеца. Колкото до наличието на вземането на Д.Р. към „СЪНРАЙЗ“ ООД, предмет на посоченото по горе дело, от изслушаната и приета в хода на съдебното производство пред първа инстанция по дело № 293/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора съдебно счетоводна експертиза се установявало, че на 18.03.2011г. по сметката на “СЪНРАЙЗ” ООД постъпила сума в размер на 5000 евро от Д.Р., а на 11.10.2011г. по сметката на “СЪНРАЙЗ” ООД отново постъпила сума в размер на 3000 евро от Д.Р.. Това доказвало, че Д.Р. реално предоставила на дружеството сума в размер на 8000 евро. Това безспорно се констатирало от назначеното вещо лице по делото, както и от приетите банкови извлечения от 2011 г. от „Райфайзен Банк“ АД. Предвид горното счита, че били несъстоятелни твърденията на ищеца за причинени на дружеството вреди. В самия договор за заем било посочено, че целта на предоставените заемни средства от заемодателя на дружеството била да бъдат посрещнати текущи и оперативни разходи за заплащане на фактури към доставчици на дружеството. Договорената в него лихва в размер на Euribor ЗМ + 2,5 % била стандартна и също така не би могла да се счете за нанесена вреда на дружеството. Освен това вземанията на Д.Р. за дължимите по договора лихви не били потърсени от дружеството и към настоящия момент. Колкото до твърденията на ищеца, че Д.Р. и К.Т. подписали договор за заем в нарушение на дружествения договор, без решение на ОС на дружеството и съгласието на другите двама съдружници Спина и Белоти, които не могли да вземат мерки срещу това, от експертизата по цитираното по-горе съдебно производство по дело № 293/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора ставало ясно, че всички четирима съдружници предоставяли заеми на дружеството, в определени случаи дори в един и същ ден, по един и същ начин, което навеждало на мисълта, че явно имало споразумение за това между тях. Горното се доказвало категорично именно от 2-те нотариално заверени Спогодби от 12.12.2016г., в които “СЪНРАЙЗ” ООД, веднъж представлявано от Джамбатиста Стефано Белоти, декларирало, че предоставените средства от Винченцо Спина в размер на 202784 евро били заемни средства и веднага след това отново “СЪНРАЙЗ” ООД, този път представлявано от Винченцо Спина декларирало, че предоставените средства от Джамбатиста Стефано Белоти в размер общо на 716839 евро били “заемни средства“, като и в двата случая също нямало взето решение на общото събрание на дружеството за въпросните заеми. Счита, че от всичко изложено по-горе става ясно, че липсвали доказателства, установяващи твърдените в исковата молба неправомерни действия, извършени от управителя, които довели до причиняване на вреда на дружеството. да го отхвърли като неоснователен и да им присъди съдебно-деловодни разноски, както и адвокатски хонорар. От изложените обстоятелства в исковата молба се  налага изводът, че е предявен иск по чл.145 ТЗ, уреждаща имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за претърпени от дружеството имуществени вреди от действия и бездействия на управителите Д.Р. и К.Т. по повод сключването на договор за заем от 03.01.2011 г.

УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: