№ 7592
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110160928 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
15.05.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 60928/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от В. Р. С срещу „ДР“ ЕООД, като се твърди, че страните се
намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 53/04.01.2019 г. за
длъжността „Счетоводител“. Поддържа, че уговореното основно месечно възнаграждение по
договора е било променяно с допълнителни споразумения към него, като възнаграждението
било в размер на 5413,40 лева, като се дължало и допълнително възнаграждение за стаж в
размер на 649,61 лева – за стаж от 20 г. или 12 % върху трудовото възнаграждение. Навежда
доводи, че била прекратила трудовото възнаграждение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
тъй като работодателят не й бил изплащал редовно дължимите трудови възнаграждения,
като същото било прекратено със заповед № 82 от 25.02.2022 г. Развива съображения, че на
основание чл. 221, ал. 1 КТ работодателят й дължал едно брутно трудово възнаграждение с
1
оглед прекратяването на трудовия договор, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск от 8 дни за 2022 г. в размер на 3210,27 лева. Инвокира
съображения, че за периода м.03.2021 г. до м.05.2021 г. било дължимо трудово
възнаграждение в размер на 87443,56 лева, обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на
6063,02 лева, както и обезщетение по чл. 224 КТ в посочения размер. Освен това ответника
бил изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва върху неизплатеното
възнаграждение в размер на 8923,06 лева за периода 01.04.2021 г. до 10.11.2022 г., съответно
мораторна лихва върху вземането по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 419,87 лева за пеирода от
01.06.2022 г. до 10.11.2022 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните
суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
претенциите са недопустими, тъй като за периода ищеца не бил установил, че бил изпълнил
трудовите си функции, а трудовото възнаграждение се дължало за положен труд, като прави
извод, че недопустими в тази насока са и акцесорните искове. Освен това прави отвод за
нередовност на исковата молба, тъй като не било ясно за каква работа се дължало
претендираното възнаграждение. Излага съображения, че действително възнагражденията
не били платени, но ищеца не изразявал никакви твърдения за това каква работа била
извършена, а освен това сумите били недължими, тъй като работата не била извършена.
Поддържа, че въпреки, че ищцата била запозната с работата била допуснала множество
грешки при извършването й, както и грешки и забавяния, което обосновава подробно. Прави
доказателствено искане за допускането на събирането на гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства,
че ищцата е извършвала работата си бавно, неточно и непълно от което е имало последици.
Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
I. От фактическа страна:
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно: 1) че страните са се намирали в трудово
правоотношение; 2) че трудовото правоотношение е заповед № 82 от 25.02.2022 г. на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които съдът кредитира – Трудов договор №
53/04.01.2019 г., сключен между страните за длъжността „счетоводител“, както и
представените допълнителни споразумения към трудовия договор, така и заявление и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение (л. 11-12 в кориците на делото).
С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба, съдът счита, че в
същият се съдържа съдебно признание на факта по смисъла на чл. 175 ГПК – а именно, че
ищцата е полагала труд при ответника през процесния период. А извънсъдебното признание
на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което
преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК. В тази насока от ответника е налице и признание, че се дължи обезщетение по чл. 221
КТ, доколкото не е налице изрично оспорване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че брутното
трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 6063,02 лева, съответно дължимото
трудово възнаграждение за периода от м.03.2021 г. до м.05.2022 г. е в размер на 83427,44
2
лева. Експертът е посочил, че обезщетението по чл. 221 КТ е в размер на 6063,02 лева,
съответно неизплатения отпуск за 2021 г. е за 3 дни – т.е. сумата от 953,32 лева, а за 2020 г. е
в размер на 8 дни или 2552,85 лева. Уточнено е, че дължимата мораторна лихва върху
сумата за главницата е в размер на 8618,94 лева, а върху обезщетенията в размер на 274,54
лева – върху главницата по чл. 221 КТ и сумата от 115,60 лева – върху главницата по чл. 224
КТ.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
II. От правна страна:
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално
работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение, респ. допълнително трудово възнаграждение.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е обусловен от доказване, че
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и размера
на брутното трудово възнаграждение, което е в тежест на ищеца, а ответника следва да
установи пълно и главно, че е заплатил претендираното обезщетение.
Спорното материално право за претендираното обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) между страните да е било налице трудово
правоотношение, което да е прекратено; 2) ищецът да е имал право на платен годишен
отпуск за съответната година, които да не е ползван; 3) работодателят да не е заплатил
обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Първите две материални
предпоставки следа да бъдат доказани от ищеца, а третата от ответника.
Настоящият съдебен състав, като извърши служебна преценка на събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира, че всички материални
предпоставки на претенциите са установени пълно и главни, поради което:
- искът за трудово възнаграждение следва да бъде уважен за сумата от 83427,44 лева
за периода от м.03.2021 г. до м.05.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от
87443,56 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена;
- по отношение претенцията за сумата дължимото обезщетение по чл. 221 КТ, съдът
счита, че същата следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 6063,02 лева;
- искът за дължимо обезщетение по чл. 224 КТ, съдът счита, че следва да се уважи за
сумата от 3210,17 лева – представляващи неизплатено обезщетение за неизползван отпуск от
8 дни за 2020 г. и 3 дни за 2021 г. година. Като в тази насока трябва да се спомене, че съдът е
спазил основният принцип на българския граждански процес – за диспозитивното начало,
т.е. произнесъл се е в заявения от ищеца размер;
- по отношение дължимата мораторна лихва – претенциите следва да се уважат за
сумата от 390,14 лева върху главницата за дължимото обезщетение по чл. 221 КТ за периода
01.06.2022 г. до 10.11.2022 г., както и за сумата от 115,60 лева, представляващи дължимо
обезщетение върху дължимото обезщетение по чл. 224 КТ за същия период. По отношение
3
на дължимата лихва за върху дължимото трудово възнаграждение, съдът счита, че
претенцията е доказана за сумата от 8618,94 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 8923,06 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
В случая акцесорните претенциите са обусловени от изхода по делото по отношение
на главните искове, а с оглед заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и
предвид правилото на чл. 245, ал. 2 КТ, съдът счита, че ответника е изпаднал в забава,
поради което дължи и акцесорните вземания за мораторна лихва.
Неоснователни са доводите на ответника за това, че ищецът не бил извършвал
работата си качествено. За разлика от договора за изработка, при трудовия договор рискът е
за работодателя, като некачественото или недоброто изпълнение на работата може да
породи други права за работодателя – напр. във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение, но не и неплащане на трудовото възнаграждение. Трудовото
възнаграждение се дължи при всички случай след като работникът или служителят е
извършил работа. Без значение е дали същата е извършена съобразно изискванията от
работодателя и дали е постигнат трудовия резултат. Това следва от риска и от характера на
трудовия договор – за разлика от договора за изработка (известен в практиката като
„граждански“ договор).
III. По отношение на разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодно разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 674,72 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, но не е доказал, че
действително е сторил такива, поради което не следва да му се присъждат такива на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК – предвид отхвърлената част от исковете.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 4053,01 лева по сметка на Софийският районен съд, представляващи дължима
държавна такса и деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДР“ ЕООД, ЕИК: ********************, със седалище и адрес на
управление: гр. ................... да заплати на В. Р. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. .................,
на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 83427,44 лева, представляващи незаплатено трудово възнаграждение по Трудов договор
№ 53/04.01.2019 г., за длъжността „счетоводител“, както и допълнителни споразумения към
трудовия договор за периода от м.03.2021 г. до м.05.2022, ведно със законната лихва от
10.11.2022 г. (датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане) до
окончателното плащане, както и сумата от 6063,02 лева, представляващи дължимо
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. (датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане) до окончателното плащане, както
и сумата от 3210,17 лева – представляващи неизплатено обезщетение за неизползван
отпуск от 8 дни за 2020 г. и 3 дни за 2021 г. година, ведно със законната лихва от 10.11.2022
г. (датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане), както и сумите за
4
дължими мораторни лихви както следва: сумата от 8618,94 лева – върху главницата за
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2021 г. до 10.11.2022 г., както и
сумата от 390,14 лева, върху главницата за дължимото обезщетение по чл. 221 КТ за
периода 01.06.2022 г. до 10.11.2022 г., както и за сумата от 115,60 лева, представляващи
дължимо обезщетение върху дължимото обезщетение по чл. 224 КТ за периода 01.06.2022 г.
до 10.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за незаплатеното трудово
възнаграждение за сумата над 83427,44 лева до пълния предявен размер от 87443,56
лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата за незаплатеното трудово
възнаграждение за сумата над 8618,94 лева до пълния предявен размер от 8923,06 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДР“ ЕООД, ЕИК: ********************
да заплати на В. Р. С., ЕГН: **********, сумата от 674,72 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ДР“ ЕООД, ЕИК: ********************
да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 4053,01 лева,
представляващи дължима държавна такса и деловодни разноски за първоинтанционното
произоводство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5