РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. ХАСКОВО, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500717 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от ОД на МВР – Хасково, представлявана от директора ст.
комисар Чавдар Георгиев.
С Решение № 481/21.07.2023 г., постановено по гр.д. №527/2023 г.,
Районен съд - Хасково е уважил предявените от М. Х. К. с ЕГН:********** от
****, против ОД на МВР - Хасково, с адрес гр. Хасково, бул. „България“ №85,
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ, като: е признал за незаконно извършеното със Заповед №**** г. на
директора на ОД на МВР - Хасково прекратяване на трудовото
правоотношение на М. Х. К. на длъжността „****“ в група „****“ в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Хасково,
чрез налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, отменил е заповедта,
с която е прекратено трудовото правоотношение и е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“; възстановил е М. Х. К. на заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „*****“ в група
„*****“ в сектор „****“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково; осъдил е ОД на МВР - Хасково да заплати на М. Х. К. обезщетение
1
на основание чл. 225 от КТ в размер на 7 200 лв. за периода от 16.01.2023 г.
до 16.07.2023 г., както и направените по делото разноски в размер на 2 000 лв.
за адвокатско възнаграждение; осъдил е ОД на МВР – Хасково и да заплати
по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 388 лв.
Недоволен от Решението е останал въззивникът ОД на МВР –
Хасково, като го обжалва в законоустановения срок. Счита същото за
неправилно и необосновано. Изтъква, че Решението е постановено без да
бъде изяснена фактическата обстановка и поради тази причина е
немотивирано, тъй като не са разгледани нужните доказателства. Набляга, че
всяко от описаните наказания представлява отделно основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди Заповед
№**** г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна М. Х. К., който чрез пълномощника
си адв. Н. оспорва жалбата. Набляга, че ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК и следва да търпи последиците на
чл. 133 от ГПК. Сочи, че жалбата не съдържа конкретни твърдения за
нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото пред РС –
Хасково. Добавя, че не са посочени никакви факти и обстоятелства,
подкрепени с доказателства, относно проведената процедура преди
издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца.
Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и потвърди
изцяло първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е
процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
2
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
РС - Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от ищеца М. Х. К.
против ответника ОД на МВР - Хасково.
По делото е безспорно установено, че страните са били в
трудовоправни отношения, възникнали от сключен между тях трудов
договор. Ищецът е заемал длъжността „****“ в група „****“ към сектор
„Пътна полиция“ на ОД на МВР-Хасково. Със Заповед №**** г. на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото
му правоотношение в МВР на длъжност „****“.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 186, чл. 188, т. 3, чл.
190, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 187 ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 8, вр. чл. 126, т. 13 и чл. 107а
ал. 2 от КТ вр. чл. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 17, ал.1 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация. В мотивите на заповедта са
посочени 3 нарушения на трудовата дисциплина и начина, по който същите са
били извършени, които са мотивирали работодателят да наложи
дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищеца и да прекрати трудовото
му правоотношение.
От представената по делото справка за осигурителен доход на ищеца
се установяват размерите на получаваните от него трудови възнаграждения за
периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. Същите данни се установяват и от
представена справка - данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2022
г. - 31.07.2023 г., изходяща от ТД на НАП Пловдив.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
сочените от страните доказателства. С Определение № 787/15.05.2023 г.
съдът е задължил ответникът да представи всички материали, събрани в хода
на проверката, въз основа на която е издадена процесната заповед, с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Такива не са представени.
3
Изложените мотиви, на основание чл. 272 от ГПК, се споделят от въззивния
съд. Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства, които да
дават основание да се направят изводи, различни от направените от
решаващия съд.
Въззивникът носи по общите правила на чл. 154, ал.1 от Гражданския
процесуален кодекс доказателствена тежест за установяване при пълно и
главно доказване на всички предпоставки за законосъобразно упражняване на
правото на уволнение на посочените основания. Преценката за законност на
уволнението се дължи към момента на уволнението - към връчване на
уволнителната заповед, когато се прекратява без предизвестие трудовото
правоотношение и на посоченото в уволнителната заповед основание.
Настоящата инстанция следва да отбележи, че противно на
посоченото във въззивната жалба първоинстанционният съд е положил
всички усилия да изясни фактическата обстановка по делото, в съответствие
със задължението си по чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Въпреки твърденията, че
извършените от ищеца нарушения са с „много висока степен на укоримост“
(стр. 3, пар. последен от Заповед №****г.) безспорно е бездействието на
ответника в продължение на 4 месеца, през които същият не е положил
усилия дори частично да представи материалите по проверката, завършила с
издаването на обжалваната от ищеца Заповед №**** г.
Ответникът по иска е получил препис от исковата молба на
16.03.2023 г. съгласно наличното по делото съобщение (л. 14). С приложеното
към съобщението Разпореждане № 420/10.03.2023 г. изрично са му разяснени
неговите права – в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
подаде писмен отговор, като в отговора трябва да бъдат посочени
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях,
както и да бъдат представени всички писмени доказателства, с които
разполага. Указани са и последиците от неподаването на отговор на исковата
молба. Отговор на исковата молба и доказателства в законоустановения срок
не са представени.
С Определение № 787/15.05.2023 г., с което е разпределена
доказателствената тежест на страните, първоинстанционният съд е задължил
ответникът да представи по делото всички материали, събрани в хода на
проверката, въз основа на която е издадена процесната заповед, с която е
4
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, като в мотивната част на
същото Определение съдът е дал срок за ангажиране на доказателства до
първото по делото заседание. Последното е проведено на 11.07.2023 г.
В проведеното съдебно заседание на 11.07.2023 г. не се е явил
процесуален представител на ответника и не са ангажирани доказателства,
нито е уведомен съдът за наличието на обективни пречки за представянето на
такива. Твърдения за последните са изложени едва във въззивната жалба, като
остават недоказани, тъй като не са подкрепени от своя страна от
доказателства.
Тоест формира се категоричен извод, че за един значителен период от
близо 4 месеца ответникът изцяло е бездействал и не е ангажирал никакви
доказателства, които да докажат спазването на процесуалните правила при
издаването на Заповед №**** г. Сочените от въззивника обективни пречки в
тази насока не могат да бъдат възприети и опровергаят тази констатация.
Доказателства са представени едва с въззивна жалба, като за същите
вече е настъпила преклузията по чл. 266, ал. 1 от ГПК – представени са от
ответника доказателства, които същият е могъл да представи пред първата
инстанция (а е бил и задължен да го направи от първоинстанционния съд).
Във връзка с това настоящата инстанция е стигнала до извод, че не следва да
бъдат допуснати представените с въззивната жалба доказателства.
С оглед цялостната липса на доказателства във връзка с проверката,
приключила с процесната Заповед, настоящата инстанция стига до извод,
формиран и при първата такава - съдът е поставен в невъзможност да
прецени дали са изискани и кога писмени обяснения от ищеца, дадени ли са
такива и кога, по какъв начин, съобразен ли е от работодателя срокът за
издаване на заповед за уволнение и съответно извършена ли е преди това
преценка и обсъждане на събраните доказателства във връзка с констатирани
нарушения на трудовата дисциплина и наведените от ищеца доводи в
писмените му обяснения, в случай, че е имало изискани и дадени такива.
Предвид така установеното се налага решаващият основен извод, че
атакуваната заповед е незаконсъобразна, тъй като е нарушен процесуалният
ред при нейното издаване и Горното води до извод за основателност на иска с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
Основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и
5
незаконността на уволнението обуславят разглеждането по същество и на
обусловените от неговия изход акцесорен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „****“ в
група „****“ към сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - Хасково и иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за обезщетение за времето през което е останал без
работа, но за не повече от шест месеца.
Възстановяването на ищеца на предишната работа и правото на
обезщетение за оставането без работа след прекратяване на трудовия договор
с ответника са в зависимост от признаването на уволнението за незаконно и
се обуславят от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. След като
уволнението е признато за незаконно и ищецът преди уволнението е заемал
длъжността, на която желае да бъде възстановен, то е налице правно
основание за възстановяването на ищеца М. Х. К. на длъжността „****“ в
група „****“ към сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - Хасково, поради
което искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е основателен и следва да се уважи.
Правото на ищеца на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
оставането без работа след прекратяване на трудовия договор с ответника е в
зависимост от признаването на уволнението за незаконно и се обуславя от
уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. За да се присъди на ищеца
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да е налице връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа по трудово правоотношение
поради незаконното уволнение. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ,
ищецът има право на обезщетение при незаконно уволнение, в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа, но за не повече от шест месеца, поради уволнението, като в тежест на
ищеца е да установи и да докаже, че е останал без работа поради незаконното
уволнение, което се установява от приетите по делото писмени доказателства,
подробно обсъдени от първоинстанционния съд, поради което основателен се
явява и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2 000 лв. -
6
платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 481/21.07.2023 г., постановено по гр.д.
№527/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково.
Осъжда ОД на МВР - Хасково, с адрес гр. Хасково, бул. „България“
№85, да заплати на М. Х. К. с ЕГН:********** от ***** сумата в размер на 2
000 лв. /две хиляди лева/ - деловодни разноски, направени при разглеждане на
делото пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок, считано от датата на обявяването му - 17.11.2023 г., за
която дата страните са уведомени в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7