Решение по дело №499/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/, във вр. с чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е.Б.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П.В., срещу заповед № ЗСП/Д-А/9006/03.01.2023 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, потвърдена с решение № 02-РД06-0009/24.02.2023г., на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Бургас. С посочената заповед, на жалбоподателката е отказано отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Жалбоподателката счита, че същото е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Не споделя изводите на административния орган, въз основа на които е отказано отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП. Иска се отмяна както на решението, и на първоначалния издадената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се представляват от адвокат С., който поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата, съответно за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя по делото административната преписка. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-А/9006 от 14.12.2022 г. (л. 25-26 от делото), подадена от Е.Б.П. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, за отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП – за покриване на разходи за медикаментозна терапия и редовни прегледи след извършена операция.

В заявлението П. е посочила, че настоящият адрес е в гр.Бургас, ж.к.„Изгрев“ бл.15, вх. 4, ет.8, ап.23, че е разведена, в състава на семейството  няма деца до 18 – годишна възраст, несключили граждански брак и няма лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. Посочила е още, че съжителства със своята майка, като обитават жилище с две стаи, собственост на нейните родители. По отношение на притежаваните от нея и семейството  недвижими имоти и движима собственост е посочила, че притежава недвижим имот в к.к. Слънчев бряг, представляващ „боксониера“, с площ от 22 кв.м., която не се отдава под наем. Декларирала е още, че през последните пет години не е прехвърляла жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане, както и чрез договор за дарение, че не е регистрирана като едноличен търговец, не е сключвала договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, и няма налагани санкции за укрити доходи през последните три години по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. По отношение на брутните доходи на семейството през предходния месец е декларирано, че не са получавани такива.

По подаденото заявление и след извършена социална анкета, на 30.12.2022 г. е изготвен социален доклад (л. 18 от делото). Съгласно изложеното в него, заявителката е разведена и няма деца, като съжителства с майка си. Установено е, че общият доход на заявителката от предходния месец е 0 лева. Посочено е, че П. е в трудоспособна възраст, но не работи от 2014 г., като същата не е регистрирана в Дирекция Бюро по труда. В доклада е отразено, че на 25.11.2022 г. заявителката е постъпила в МБАЛ „Парк хоспитал" гр. Пловдив за планово оперативно лечение по повод установена яйчникова формация, като след проведената интервенция е изписана с подобрение на 02.12.2022 г. с окончателна диагноза: Ендометриоза на яйчника. На същата била изписана следоперативна медикаментозна терапия Nat-Aspin. В доклада е посочено, че П. не представя разходооправдателни документи за инцидентно възникнали нужди, като операцията е планова и приложените документи не доказват непредвидени и неочаквани събития. Изразено е становище, че представеното искане и разходи не доказват инцидентно възникнали здравни, комунално - битови или други жизненоважни потребности, както и такива, с които лицето не може да се справи самостоятелно. Изготвено е предложение за отказ на еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСП.

Въз основа на проведеното административно производство и съставения социален доклад, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас издал заповед № ЗСП/Д-А/9006/03.01.2023 г. (л. 23 от делото), с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП. В мотивите си органът е споделил извода в социалния доклад, че не се доказват инцидентно възникнали здравни, комунално - битови или други жизненоважни потребности, както и такива, с които лицето не може да се справи самостоятелно.

Заповедта е връчена на П. на 06.02.2023 г., видно от представената по делото обратна разписка (л. 22 гръб), която я е оспорила с жалба № 0201-94Е-00-0727/13.02.2023 г. (л.14 от делото) пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас.

С Решение № 02-РД06-0009/24.02.2023 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас (л. 29-32 от делото), на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, е отхвърлена като неоснователна подадената от П. жалба, като решаващият административен орган е приел, че за заявителката не е възникнало право на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, тъй като не е констатирано наличие на внезапно и инцидентно възникнали за лицето жизненоважни потребности, както и че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на лицето. С оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП по подаденото от П. заявление.

Решението било връчено на П. на 07.03.2023 г., видно от представената по делото обратна разписка (л.28 от делото), която го оспорила пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 2910/21.03.2023 г. (л.2-3 от делото).

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че доколкото настоящото производство е по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗСП, която разпоредба предвижда, че когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 - за отпускане или за отказ на социални помощи - може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то предмет на настоящото производство е първоначалния административен акт - Заповед № ЗСП/Д-А/9006/03.01.2023 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, потвърдена с решение № 02-РД06-0009/24.02.2023 г., на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас.

Оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/9006/03.01.2023 г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ППЗСП.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП – недоказано наличие на инцидентно възникнала нужда за отпускането на помощта, както и такава, с която лицето не може да се справи самостоятелно. А и съгласно разрешението, дадено в ТР № 16/31.03.1975 г на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на заповедта. В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП на заявителката, се съдържат не само в оспорената заповед, но се извличат и от обуславящия издаването на крайния административен акт Социален доклад от 30.12.2022 г. Заявлението-декларация, подадено от П. е било разгледано при спазване на относимите изисквания на чл. 26 и чл. 27 от ППЗСП, като е извършено посещение в обитаваното от заявителката жилище, проведена е социална анкета, съставен е социален доклад. Посоченият социален доклад обективира констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената социална анкета по подаденото от П. заявление-декларация, както и направеното въз основа на проведеното социално проучване, предложение да бъде отказано отпускането на помощта. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт. Заповедта е обжалвана по предвидения в ЗСП задължителен административен ред пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас, с оглед на което е спазена и разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗСП.

Процесната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП предвижда, че социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗСП социалните помощи са три вида – месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.

В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на заявителя. Съдържанието на разпоредбата установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно – в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на лицето, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Тази социална помощ е само правна възможност, като предпоставките за нейното упражняване следва да се установят от заявителя по преписката.

При преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане, съгласно което в кръга на лицата с право на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини, не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗСП предвижда, че социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.

Законът за социално подпомагане има за цел подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации (чл. 1, ал. 2 от ЗСП). В конкретния случай, от данните по делото се установява, че П. е лице без призната от ТЕЛК/НЕЛК трайно намалена работоспособност, не е регистрирана в Бюрото по труда и е здравноосигурено лице с непрекъснати зравноосигурителни права. Към момента на подаване на заявлението-декларация П. е на 48 години. С оглед изложеното, същата не е лице, което поради здравни, възрастови, социални и други независещи от нея причини не може сама чрез труда си да задоволява основните си жизнени потребности. Установява се още, че заявителката разполага с недвижим имот, находящ се в к.к. Слънчев бряг, който предвид вида и местоположението си е напълно възможен източник на доходи. В тази връзка неоснователни са възраженията, изложени в сезиращата съда жалба, че посоченото жилище не може да бъде отдадено под наем, тъй като е единствено за жалбоподателката, доколкото от данните по делото безспорно се установява, че П. не обитава посоченото жилище, а живее в апартамента на родителите си в гр.Бургас, както тя самата е посочила в заявлението.

Отделно от изложеното, от представените от П. доказателства не се установява твърдяната жизненоважна потребност, доколкото издадената от лечебното заведение фактура е за допълнителни услуги, излизащи извън рамките на необходимата оперативна интервенция сама по себе си, за които всяко лице извършва самостоятелна преценка дали да използва респ. заплати и които не са задължителна и необходима част от оперативното лечение.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Както вече бе посочено, ЗСП има за цел подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации. В конкретния случай, доколкото се установява, че за жалбоподателката не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка то издадената заповед не противоречи на целта на закона.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- гр.Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Б.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу срещу заповед № ЗСП/Д-А/9006/03.01.2023 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, потвърдена с решение № 02-РД06-0009/24.02.2023г., на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал. 6 ЗСП.

	Съдия: