О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1823
27.07.2023 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас първи състав,
на двадесет и седми юли две хиляди двадесет и трета година
В закрито заседание, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1419 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ и чл.57а, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.56 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от Н.И.Б.- Т., с адрес: ***, против
Заповед № РД-01-95 от 07.02.2023г., издадена от Кмета на Община Царево, с която
е наредено премахването на описаните в нея преместваеми обекти, поставени без
одобрена схема и/или разрешение за поставяне в поземления имот с идентификатор
48619.5.570, с възложител- собственика на имота Татяна Димитрова Славова.
Жалбоподателят узнала за наличието
на заповедта „днес“, съответно жалбата е подадена на 26.07.2023г. директно в
съда. В заповедта се съдържали изводи, които не кореспондират на разпоредбите
на ЗУТ и АПК. Счита, че е следвало да бъде изпратен констативния протокол от
проверката, независимо, че е наемател, а не собственик на имота. Жалбоподателят
ползва имота на Татяна Славова повече от 10 години по устен договор за наем, а
в него е паркирана каравана, собственост на жалбоподателя Т.. Това паркиране на
караваната по никакъв начин не нарушава обществените и държавните интереси и не
нарушава ЗУТ. Заплаща се добросъвестно наем на собственика на имота.
Невръчването на препис от констативния протокол за извършена проверка нарушава
правата на жалбоподателя. Сочи се, че от обявление разбрала, че принудителното
изпълнение е насрочено за 28.07.23г., но нито е обществено оправдано, нито
законосъобразно да не бъде уведомена и да се руши имущество, което е закупено с
лични средства.
Иска се отмяна на заповедта и се
прави особено искане за спиране на изпълнението на адм. акт.
Препис от жалбата е изпратен на
ответника- Кмет на Община Царево за окомплектоване с преписката. Материалите са
изпратени по ел.поща на съда, ведно със становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата, изразено в писмото.
СЪДЪТ, като прецени
доводите на страните и представените писмени доказателства, включително
приложените от жалбоподателя и материалите от административната преписка и
съобрази предмета на оспорване, намира подадената жалба за процесуално
НЕДОПУСТИМА, поради следното:
Заповедта е с правно
основание чл.57а, ал.1, т.1, предл.1-во и 2-ро, вр. с чл.56, ал.2 от ЗУТ. С
адм. акт е наредено премахване на описаните в него преместваеми обекти,
находящи се в ПИ с идентификатор 48619.5.570 по КК на гр.Царево, с.о. „Арапя“.
Като адресат на заповедта е описан само собственикът на имота, в качеството на
възложител- Татяна Димитрова Славова, определен е срок за доброволно изпълнение
- до един месец от влизане в сила на
заповедта и са дадени указания, в случай на неизпълнение на определения
срок.
Видно от доводите в
жалбата, оспорващата страна се легитимира като един от множеството наематели на поземления имот, засегнат
от издадената заповед, в която са разположени преместваеми обекти и чието
премахване е наредено със заповедта. Сочи се, че в имота има „повече от 20
наематели“.
С процесната Заповед
№ РД-01-95 от 07.02.2023г., издадена от Кмета на Община Царево е разпоредено
премахването на 21 бр. дървени навеси, 1
бр. дървена постройка на две нива и 17 бр. дървени санитарни помещения,
които са описани по местоположение, размери и начин на изпълнение в констативен
акт № 15 от 25.10.2022г. и приложеното към него геодезическо заснемане,
поставени без одобрена схема и/или разрешение за поставяне в поземления имот с
идентификатор 48619.5.570 по КК на гр.Царево.
Предвид факта, че законодателят предоставя
активна легитимация да оспорят процесната заповед само собствениците на
обектите, подлежащи на премахване, но не и техни наематели /по арг. от чл.57а, ал.3 от ЗУТ/, липсва възможност за жалбоподателя Т. да
оспорва издадения административен акт.
В жалбата е посочено,
че оспорващата е собственик само на каравана „паркирана в имота“, но не
и на обект, описан в заповедта и подлежащ на премахване, поради което не би могло да се приеме, наличието на правен
интерес от предявяване на жалба от страна на конкретното физическо лице. Освен
това, от приложените материали по преписката става ясно, че процесната заповед
е влязла в законна сила. Това е така, защото адм. акт е връчен с известие за
доставяне на пълномощник на собственика на имота /Татяна Славова/ на
13.02.2023г., а 14-дневния срок за оспорване на акта е изтекъл на 27.02.2023г.
– присъствен ден /вторник/. Следователно, считано от 28.02.2023г. заповедта е
влязла в законна сила, а 1-месечният срок за доброволно изпълнение е изтекъл на
съответната дата на следващия месец, т.е. на 28.03.2023г. Дори да се приеме, че
органът е предприел принудително изпълнение, насрочено за 28.07.2023г., т.е.
четири месеца по-късно, този факт сам по себе си не може да предостави нова
възможност да се обжалва заповедта след влизането й в сила.
Аргументите за
незаконосъобразност на заповедта могат да се обсъждат само, ако е налице
допустима жалба срещу издадения адм. акт, а в случаят такава не е налице, тъй
като оспорващият по настоящото дело няма правен интерес.
В случаят, адресат на
заповедта е само Татяна Димитрова Славова, за която актът създава задължения в
качеството на собственик на имота и възложител относно поставените преместваеми
обекти, описани в заповедта и единствено тя има право на жалба срещу акта. В
материалите по преписката липсват данни, нито се твърди наличието на такова
оспорване по съдебен ред, поради което се обосновава извода, че с изтичане на
законният срок за оспорване /до 27.02.2023г. включително/, актът е влязъл в
сила и е придобил стабилитет, т.е считано от 28.02.2023г. процесната заповед е
влязла в законна сила и не може да бъде предмет на оспорване пред съда.
Отношенията между
наемодател и наемател са ирелевантни към предмета на настоящото дело, доколкото
фактът дали преместваемите обекти са поставени от наемател или от самия
собственик на имота няма правно значение. Както става ясно и от текста на
атакувания адм. акт, със заповедта се нарежда премахване на обектите, защото са
поставени без одобрена схема и/или разрешение за поставяне в поземления имот с
идентификатор 48619.5.570 по КК на гр.Царево, а не поради факта от кой са
поставени. Независимо, че става въпрос за частна собственост поставянето на
преместваеми обекти е правно регламентирано в ЗУТ /чл.57, ал.1 от ЗУТ/,
противно на изложеното в жалбата, а в случаят от влязлата в сила и от
приложената преписка по нейното издаване става ясно, че такава одобрена схема
или разрешение за поставяне не е налице.
Недопустимостта на
оспорването като цяло обуславя и недопустимост на направеното искане за спиране
изпълнението на адм. акт. Такова искане може да се направи само в хода на
съдебно производство по оспорване на заповедта, но след като жалбата е
процесуално недопустима, не би могло да се разгледа по същество и искане с
такова правно основание. Нещо повече, искането се прави при положение, че
заповедта е влязла в законна сила и е придобила стабилитет. В този смисъл и
искането за спиране изпълнението на заповедта следва да се остави без
разглеждане.
По отношение на
влезлите в сила индивидуални административни актове е налице възможност да се
спре изпълнението, в т.нар. изпълнително
производство, съгласно чл.280 от АПК, но подобно искане може да направи
само длъжника, а именно адресатът на влезлия в сила акт- Татяна Димитрова
Славова. Това е така, защото разходите за евентуално принудително изпълнение на
акта ще бъдат възложени само и единствено на собственика на имота, което
обстоятелство ясно е записано в т.3 от заповед № РД-01-95 от 07.02.2023г. В този смисъл, само задълженото да изпълни
заповедта лице е активно легитимирано да направи искане за спиране на влезлия в
сила административен акт, което е съвсем различна процедура от спиране
предварителното изпълнение на акта, допуснато от закона, каквато е процесната
хипотеза. В случаят, законодателят изрично е допуснал предварително изпълнение
на заповед от процесната категория, с оглед нормата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ, предвиждаща, че обжалването не спира нейното изпълнение, но въпреки това самият
издател на акта е предоставил възможност на длъжника /Татяна Славова/, в срок „до
1 месец след влизане в сила на заповедта“ да бъде изпълнена доброволно /т.2
от Заповед № РД-01-95 от
07.02.2023г./ Както вече бе посочено, при положение, че заповедта е влязла в
сила на 28.02.2023г., срокът за доброволно изпълнение определен от ответният
административен орган е изтекъл на 28.03.2023г. Съвсем отделен е въпроса, че
самата процедура за спиране на изпълнението на конкретния вид адм. акт следва
да е предвидена в закона, т.е. съответният закон, въз основа на който е издаден
акта, по арг. от разпоредбата на чл.280, т.1 от АПК. Съгласно цитираната норма,
съдът може да спре изпълнението на влезлия в сила акт само, ако в предвидените от
закона случаи, а такава хипотеза по заповед с процесното правно основание не е
налице. Обаче, тези въпроси са относими само в производство с правно основание
чл.280 от АПК, каквото настоящото не е и което може да се инициира единствено от
собственика на имота, в качеството му на длъжник по влезлия в сила акт,
подлежащ на принудително изпълнение. Само за пълнота, следва да се отбележи обстоятелството,
че такова производство вече е инициирано от собственика на имота- Татяна
Славова, което съдът установи от служебна справка в съдебното деловодство на
настоящия съд. Именно в производството по адм. дело № 1421 от 2023г. съдът
следва да се произнесе по тези въпроси, свързани с изпълнението на влязлата в
сила Заповед № РД-01-95 от
07.02.2023г., издадена от Кмета на община Царево.
По изложените
съображения, самостоятелното оспорване на заповедта от страна на конкретния
жалбоподател Н.Б.-Т. и искането за спиране изпълнението на заповедта от същото
лице следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото- да бъде прекратено,
на основание чл.159, т.4 от АПК.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
Бургас, първи състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
оспорването на Н.И.Б.- Т., с адрес: ***,
против Заповед № РД-01-95 от 07.02.2023г., издадена от Кмета на Община Царево, като
процесуално НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на Н.И.Б.- Т., с адрес: ***,
да бъде спряно изпълнението на
Заповед № РД-01-95 от 07.02.2023г., издадена от Кмета на Община Царево, като
процесуално НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 1419
от 2023г. на Административен съд- Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва от страните с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщението,
пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: