Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10407 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от Ю.Л.К. иск срещу З. „Л.и.“
АД за осъждането му да заплати сума от 2 500 лева месечно, считано от датата на подаването на исковата молба –
31.07.2018 г. до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на
задължението, ведно със законната лихва от 11-то число на месеца до
окончателното изплащане.
Твърди, че през 2014 г. пострадал при ПТП. Наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес“, модел „Вито“ В.Б.С.било
установено с влязла в сила присъда. С решение по гр.д. № 10558/2015 г. по описа
на СГС, І-12 състав в полза на ищеца било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди.
В резултат на произшествието Ю.К. получил тежки
травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия на
главата, разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата, контузия на
гръден кош и на VІ и VІІ ребра вляво, белодробна контузия с плеврален
излив, раздробена фрактура на VІІІ гръден прешлен, контузия и притискане на
гръбначния мозък, довело до пълно обездвижване на долните крайници и липса на
сетивност от ребрените дъги надолу. При ищеца напълно липсвал контрол на тазовите
резервоари.
Гръбначната увреда имала необратим характер и пряко се
отразила на здравословния му статус. Увредите в гръбначния стълб обусловили
определяне на 100% трайна загуба на работоспособност с чужда помощ.
Към момента обслужването на ищеца се извършвало изцяло от
негови близки, които обаче не могли да бъдат на негово разположение денонощно.
За тази дейност се налагало ангажиране на болногледач, а това предполагало
разходи, непосилни за пострадалия.
Поради това моли съдът да осъди застрахователя на
виновния водач – З. „л.и.“ АД да му заплаща по 2 500 лева месечно от
датата на подаването на исковата молба – 31.07.2018 г. до настъпване на
основание за изменение на размера или до отпадане на задължението за изплащане
на месечното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 11-то число за
всяко месечно плащане до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в която
оспорва претенцията за присъждане на суми за болногледач, тъй като по делото
липсвали доказателства за необходимостта от ползване на такъв.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
Уважаването на предявената от ищеца претенция е
обусловено от доказване на всички елементи от фактическия състав на иска
-претърпени вреди от участие в процесното ПТП, наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между делинквента и ответното застрахователно
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
противоправно поведение на застрахования, причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице и вредите, наложили извършване на разходи за
болногледач в посочения размер и необходимостта от ползване на такива услуги за
времето след подаване на исковата молба.
Безспорни
по делото са обстоятелствата, свързани с наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания на 11.07.2014 г. от
В. Б. С.; влязлата в сила на 22.11.2016 г. присъда, в която водачът е признат
за виновен и получените от Ю.Л.К. увреждания.
Характерът
и тежестта на увредите се установява по безспорен начин от заключението на
приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза. Вследствие ПТП
през 2014 г. Ю.Л.К. е получил черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение и
разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата; гръбначно-мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на тялото и артикулиращите израстъци на осми
гръден прешлен двустранно с фрагмент към гръбначно-мозъчния канал и притискане
на гръбначния мозък на нивото на счупване; гръдна травма – счупване на VІ и VІІ
ребра вляво по скапуларната линия без развитие на хемо- и пневмоторакс. С най-голяма тежест се сочи да е
гръбначно-мозъчната травма, свързана с последвали усложнения – възпаление на
отделителната система и декубитални рани. Счупването
на VІІІ гръден прешлен довело до долна параплегия, проводникова загуба на сетивност и липса на контрол на
тазовите резервоари. При Ю.К. се наблюдавала отпадна двигателна неврологична
симптоматика с централен произход. Промените в гръбначния мозък причинила на
пострадалия трайно осакатяване на долните крайници, невъзможност за задържане
на урината. С това се свързвали и последващи увреди на отделителната система – цистити и пиелонефрити. Хроничен обострен пиелонефрит е диагностициран при ищеца десет
месеца след инцидента.
Опасно
усложнение представлявали и декубиталните рани.
Проведено е било лечение на нагнояването на меките тъкани в двете седалищни
области и на инфектирана рана в кръстцовата област.
След
повече от пет години К. все още не могъл да се грижи за себе си и имал нужда от
чужда помощ.
С
решение № 1103 от 05.04.2019 г. на ТЕЛК към МБал
Благоевград на Ю.Л.К. е определена 100% трайна неработоспособност с чужда помощ
за срок до 01.04.2022 г.
Необходимостта
от болногледач предполага извършване на разходи, съставляващи възнаграждение за
полагания труд по обгрижване на К. и в този смисъл
представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от застрахователя на
гражданската отговорност на виновния водач В.С..
От
показанията на свидетеля К.К., майка на Ю.К., се
установява, че от 2014 г. синът й ежедневно и денонощно има нужда от помощ в
обслужването, тъй като е изцяло неподвижен от кръста надолу. Колева и съпругата
на ищеца се редували да се грижат за ищеца. Освен обичайните хигиенно-битови
дейности, помощта включвала и специфични за състоянието на пострадалия
процедури по масажиране и гимнастика на долните крайници, обработка на декубитални рани и превръзки.
Допустимо
е увреденото лице да претендира обезщетение за вреди, които не са настъпили, но
със сигурност ще представляват пасив за имуществената сфера на пострадалия.
Безспорно
се установи от заключението на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската
експертиза и от показанията на свидетеля К.К., че
положителна промяна в здравословното състояние на Ю.К. не се очаква, а
прогнозата е песимистична и ищецът ще продължи да се нуждае от чужда помощ за елементарни
ежедневни дейности - хранене, обличане, поддържане на лична хигиена, преместване
от легло, стол, инвалидна колички, както и за специализирани медицински
дейности по обработка на декубиталните рани,
превръзки, рехабилитационни дейности и др. Съдействие
от страна на болногледач или личен асистент ще продължи да е необходимо денонощно
и пожизнено. Бъдещите разходи са в причинна връзка и последица на ПТП на 11.07.2014
г. Разходите следва да се поемат от застрахователя до настъпване на причини, водещи
до отпадане на необходимостта от използване на специализирана денонощна помощ,
както и до изчерпване на максималния размер на застрахователното обезщетение.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за полагане
на грижи и труд като болногледач и личен асистент са необходими три заети лица,
а необходимата сума за един месец за заплащане на услугата на болногледач е
2 400 лева. До този размер претенцията на ищеца е основателна и следва да
бъде уважена.
Върху
обезщетенията се дължи лихва от 11-то число на месеца, съобразно заявеното в
исковата молба.
Тъй като
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът дължи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да
заплати по сметка на СГС сумата от 3 456 лева държавна такса и 888 лева депозити
за експертизи.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищеца е била оказана
безплатна правна помощ, поради което на адв. Р. М. се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 3 720.96 лева.
На
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от съдебно
предявената претенция, на З. „Л.и.“ АД се дължат разноски на стойност 12 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Л.и.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление *** да заплаща на Ю.Л.К., ЕГН **********,
с адрес *** по 2 400 лева месечно, считано от 31.07.2018 г. до настъпване
на причини, водещи до отпадане на необходимостта от използване на
специализирана денонощна помощ, както и до изчерпване на максималния размер на
застрахователното обезщетение, ведно със законните лихви от единадесето число
на месеца, за който се дължат до окончателното изплащане, като отхвърля за
горницата до 2 500 лева месечно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 3 456 лева държавна такса и 888 лева депозити за експертизи.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Р.И.М., с адрес *** сумата
от 3720.96 лева адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ю.Л.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 12 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: