Р Е Ш
Е Н И Е
№117
05.05. 2017 год. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На пети
април 2017 год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПЕЕВА
МАРИНА Г.
Секретар:П.П.
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело №
609 по описа
за 2016 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е за повторно разглеждане на дело , образувано
по реда на чл. 294 от ГПК,във
връзка с чл.258 и сл. от ГПК.
Претенцията на Л. С.И.,ЕГН **********,*** срещу съпрузите
П.Д.К.,ЕГН ********** и Н. П. К.,ЕГН **********,*** е установителна за право на собственост върху
недвижим имот .Заявена е с искова молба рег.№3628/16.08.2011 год.,уточнена
с молба рег.№ 4453/14.10.2011 год.,
молба рег.№ 1220/19.03.2013 год.,пояснявана в с.з. от дата 10.03.2014 год. Изложени са обстоятелства,че по плана на
с.Р. от 1961 год. ,дворно място с площ
от 2 100 кв.м. по скица,пл.№ * кв.* ,при граници :улица,Я. Щ. и К.Щ. е било
собственост на С. Д.И.,впоследствие
наследено от неговата съпруга Н. Л.И. и
децата му,едно от които е ищеца.След смъртта на майка му,ищецът започнал да се
интересува от документи за имотите й и да разпитва между роднини за
собствеността й.Установил липсата на част от имотите,тъй като идеална част от
имота на площ от 700 кв.м. била придобита от първия ответник в производство по
уреждане на регулачни сметки,в което била изготвена и заверена от кмета на
населеното място И.И.Г. декларация от 20.10.1987 год.Съобразно посоченото в
декларацията Н. Л.И. е предала владението на дворно място от 700 кв.м.,а П.Д.К.
й е заплатил сумата от 700 лв.Документът бил неистински,тъй като подписа за
декларатора Н. Л.И. не бил положен от нея,нито пък тя била получила сумата от
700 лв.Уреждането на регулачни сметки касаело приложение на дворищна регулация
от 1987 год.,по силата на което част от наследствения имот била отнета за
улица,а самия имот с пл.№ * разделен на три части.Част имота на площ от 920
кв.м. била включена в парцел *-*,а част на площ от 190 кв.м. в парцел *-*,*-двата записани на Л. С.И. и Н.
Л.И..Последната част от имот с пл.№ * на площ от 700 кв.м. (спорната по делото)
била включена в парцел *-* и записана на ответника П.Д.К.. Отправено е искане ищецът
да бъдат признат за собственик по давностно владение за периода от 1961 год.
до 2014 год. и наследство на 700 кв.м. в идеална част от поземлен имот,целият с площ
от 1 710 кв.м. с идентификатор № ********* по КК на с.Р.,общ.Б.,съответстващ
на УПИ * – * ,кв.* по ПУП на с. Р., общ.
Б. от 1993 год. , за предаването на която част по дворищно регулационния план
от 1963 год. от собствения му пл.№ * към парцел *-* кв.* е съставен н.а № * т.* д.№ */* год. ,чиято
отмяна претендира.
В срока и по
реда на чл.131 от ГПК с отговор рег.№ 5326/06.12.2011 год.,ответникът П.Д.К. е оспорил наведените от ищеца фактически
твърдения и основателността на заявената
претенция.Декларацията за уреждане на регулачни сметки била подписана от Н. С. И. и сумата от 700 лв. получена от нея,съобразно
удостовереното в декларацията.Ищецът не бил установил правата си на собственост
върху имота,част от която била предадена
по регулация към имота на ответника.Регулацията била приложена,т.е. правото на
собственост било обект на негово притежание.В условията на евентуалност счита
себе си за собственик на основание придобивна давност -въз основа на установено
непрекъснато владение за периода от 1987 год. и до предявяване на иска и по
правилото на чл. 33 от ЗТСУ (отм.).
Въз основа на исковата молба
рег.№3628/16.08.2011 год. е било образувано гр.д.№ 688/2011 год. на Балчишкия
районен съд,прекратено с определение № 628/24.10.2012 год. поради липса на
правен интерес от заявяването на
установителната претенция,доколкото спора между страните може да се
разреши по предявен осъдителен иск с правно основание в разпоредбата на чл.108
от ЗС.След постановената от Добричкия окръжен съд с определение № 29/10.01.2013
год. по в.ч.гр.д.№ 999/2012 год. отмяна
на прекратяването на първоинстанционното
производство,разглеждането на спора е
продължило по гр.д. № 35/2013 год. по описа на БРС.С определение №
321/02.06.2014 год.,починалият на дата 05.02.2014 год. втори ответник Н. П. К. е била заместена по реда на чл.227 от ГПК от своите наследници по закон –съпруг и
низходящи от първа степен,съответно първия ответник , Д.П.К.,ЕГН **********,*** и Д. П. Г.,ЕГН**********,***.С определение №
110/17.03.2015 год.,починалият на дата 05.02.2015 год. ищец е бил заместен по
реда на чл.227 от ГПК от своите наследници по закон-съпруга и низходящи от
първа степен,съответно К.Н.И.,ЕГН **********,Н.Л.С.,ЕГН ********** и С.Л.В.,ЕГН
**********,всичките с адрес ***.
С решение №
157/13.11.2014 год. по гр.д.№ 35/2013 год. на БРС е отхвърлен иска на Л. С.И. срещу П.Д.К.Д.П. К. - Т. и Д.П.К. за
признаване за установено, че наследниците на С. Д.И. са собственици по
давностно владение и наследство за периода от 1961 до настоящият момент върху
700 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор
********* по кадастр.карта
на с.Р., общ.Б. и отмяна на констативен нот.акт за собственост на
недвижим имот по регулация с № * т.* д.*/* год. по описа на нотариално
деловодство при РС Б..С решение № 51/30.03.2015 год. по същото дело е
отхвърлена молбата на адв.Н.Ж. като
проц.представител на Л. С.И./починал/ и на конституираните на осн.чл.230 от ГПК
негови наследници К.Н.И. ,Н.Л.С. и С.Л.В.
за допълване диспозитива на съдебно
решение №157/13.11.2014 год. по гр.д№35/2013 год. на БРС с произнасяне по иск
по чл.124 ал.4 от ГПК за установяване неистинността на документ-декларация за
уреждане на регулачни сметки от 20.10.1987 год.
Срещу така посочените първоинстанционни актове са подадени въззивни жалби
от К.Н.И. ,Н.Л.С. и С.Л.В.. Изложени са
оплаквания за процесуалната им недопустимост, тъй като съдът не се бил
произнесъл по предявения иск за установяване неистинността на документ –
декларация за уреждане на регулачни сметки от 1987 год. по причина,че не бил
сезиран с такава претенция. Декларацията била подписана единствено от Н. И., но
не и от останалите наследници на С. И., съответно те не били обезщетени, изобщо
сметките по регулация не били уредени. Решението
било неправилно и необосновано, тъй като съдът не назначил необходимата за
изясняване фактическата страна на спора СТЕ, а се градяло върху непълен
доказателствен материал. Незаконосъобразно първоинстанционният съд отхвърлил
претенцията с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК. Настоява се за
обезсилване, съответно отмяна на първоинстанционното решение, претендират се
разноски пред две съдебни инстанции.
С решение №
334/02.11.2015 год. по в.гр.д.№ 356/2015 год. на ДОС е потвърдено решение № 157/ 13. 11. 2014 год. по гр. д. №
35/ 2013 год. по описа на РС гр. Б., с което са били отхвърлени претенциите на Л.
С.И., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от своите наследници К.Н.И., с ЕГН **********,
С.Л.В., с ЕГН **********, и Н.Л.С., с ЕГН ********** против П.Д.К., с **********,
Д.П. К. - Т., с ЕГН **********, и Д.П.К., с ЕГН **********, последните двама –
заместили по реда на 227 от ГПК починалата в хода на процеса Н. П. К., за
признаване на установено, че Л. С.И. е собственик по давностно владение за
периода от 1961 год. до 2014 год. и наследство на
С решение № 148/18.11.2016
год. по гр.д.№ 1995/2016 год. на ВКС,ІІ
г.о. е отменено решение № 334/02.11.2015 год. по в.гр.д.№ 356/2015 год. на
Добричкия окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд за изпълнение на дадените
по реда на чл. 293 ал.3 пр.І-во от ГПК
указания за предприемане на процесуални действия-да бъдат дадени на
ответника указания за необходимостта да докаже обективните причини,поради което
не е в състояние да представи оригинала от ползващата го декларация на Н. И. от
20.10.1987 год . и съответно предостави възможност на двете спорещи страни да
ангажират свидетелски показания за установяване на фактите,посочени в документа
(заплащане на сумата от 700 лв. от П.К. за придадените към парцела му
От събраните
по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Подадената против
допълнителното решение въззивна жалба е
неоснователна, тъй като Л. С.И. не е
предявявал иск за установяване неавтентичността и неистинността на декларацията
за уреждане на регулачни сметки от 20. 10. 1987 год. Първоначалната искова
молба съдържа такива твърдения, но липсва петитум, задължаващ съда да се
произнесе по нарочно предявен иск, следователно ищецът е заявил такива
твърдения, които следва да се разгледат преюдициално, но произнасянето по които
е единствено в мотивите на съдебния акт. Изявленията на процесуалния
представител на ищеца в съдебно заседание на 10. 03. 2014 год., че са предявени
три различни иска, не обвързват съда със задължение да се произнесе по
твърдяния от страна иск по чл. 124 ал. 4 от ГПК. Няма писмена молба по делото,
внесена от ищеца преди депозирането на писмен отговор от ответниците, няма
молба за изменение на исковете, тъй като един иск може да бъде предявен или
изменен само с писмена молба и при визираните от ГПК условия, следователно иск
за установяване неавтентичността и неистинността на частен документ няма
предявен и в този смисъл допълнителното решение е правилно. Налице е единствено
оспорване на частен писмен документ в
хипотезата на чл. 193 ал. 1 от ГПК.
Неоснователна е и подадената
жалба срещу първоначалния съдебен акт на БРС по следните съображения:
Ищецът Л. С.И. е наследник по закон (едно от
общо 6 деца) на починалия на дата 08.11.1954 год. С. Д.И. и починалата на дата
28.12.1989 год. Н. Л.И. –така удостоверения за наследници изх.№№ АО-11-19 и АО
11-18 от 24.06.2011 год. на Кметството
с.Р..
Съгласно
декларация за оценка на недвижим имот
вх.№ 71/28.05.1963 год. на наследници С. Д.И./Л. С. ,подписана за декларатор с
инициали НСИ и представена за сравнителен материал от ищеца за изследване
подписа на Н. Л.И. *** недвижим имот с площ от 1500 кв.м.,от които застроено 32
кв.м. и 1468 незастроено.
Съгласно удостоверение изх.№
732/17.07.1978 год. на ИК на СОНС с.О.,окръг Т.
,издадено за послужване пред Районен съд гр.Б.,по инвентарните книга на
съвета на името на наследници на С. Д.И. се води недвижим имот:дворно
място,представляващо пл.№* кв.* по плана на с.Р.,състоящо се от 2 030 кв.м.
,както и паянтова сграда,при граници:улица,Я. Щ. и К.Щ..
По силата на н.а.№ * т.* д.№
*/* год. на БРС,съставен на дата **.**.**** год.,Н. Л.И. и Л. С.И. са били
признати за собственици по
наследство,давност и отказ от наследство върху недвижим имот,съставляващ дворно
място в с.Р. с площ от 1 350 кв.м.,парцел *-*,кв.*,в който собствениците
участват с 920 кв.м. и построената в това място къща за живеене и дворно място
в същото село с площ 1 360 кв.м.,в което собствениците участват със 190
кв.м.,парцел *-*,*,кв.* по плана на населеното място.
С договор от дата 25.06.1987
год.,сключен с н.а.№ * т.* д.№ */* год. на БРС ,К.Я.П.,Р.Я.Д.,Н. К. Н. и Щ.Я.П. са продали на П.Д.К. недвижим имот:дворно
място от 960 кв.м.,съставляващо парцел * пл.№* кв.* по плана на с.Р.,ведно с
находящата се в това място едноетажна жилищна сграда за сумата от 1 419
лв.
По силата на н.а № * т.* д.№
*/* год. на БРС,съставен на дата 03.12.1987 год. въз основа на скица № 1320/23.11.1987 год. и
обяснителна записка към същата на отдел“Архитектура и благоустройство“ при ОбНС
гр.Б. и на основание чл.134 ал.2 от ЗТСУ,П.Д.К. е бил признат за собственик на
недвижим имот,придаден по регулация към собствения му парцел от кв.* по
регулационния план на с.Р.,общ.Б.,а именно празно място от 700 кв.м. от пл.№ *,предадено
към парцел * кв.*.Отразено е,че стойността на предаващото се място е
уредена съгласно подписаната и представена при съставянето на нотариалния
акт декларация от 20.10.1987 год. на бившата собственица.
Вещото лице е М.Х.
,изготвило назначената съдебно техническа експертиза е дало заключение рег.№
5722/08.09.2015 год., че със Заповед № 307/ 26. 01. 1961 год. е бил одобрен
първия кадастрален и регулационен план на с. Р., по който за имот с пл. № * са
били отредени парцели * - * и * - *, * в кв. *. По този план
част от имот с пл. * се придава по регулация към парцел *, отреден по плана за
пл. № * в кв. *, като площта на придаваемата по регулация част е
Спорни са въпросите относно законосъобразното съставяне на нотариалния
акт по чл. 134 ал.2 от ЗТСУ (отм.) ,т.е.
доколко е налице заплащане на придаваема част от недвижим имот по дворищна
регулация,респективно осъществявано по отношение на същата владение от страните
по делото.
Когато
по силата на дворищнорегулационния план части от имот на един собственик
преминават към съседен парцел на друг собственик, правото на собственост върху
придаваемите места преминава върху собственика на парцела, към който се
придават, от влизане в сила на дворищнорегулационния план за конкретния парцел.
За придадените по регулация части собственикът на парцела, към който те се
придават, може да се снабди с нотариален акт за собственост по регулация след
заплащане на паричното обезщетение за тях - чл.
134, ал. 2 ЗТСУ (отм.), след погасяване на вземането за обезщетение по
давност - чл. 134, ал. 3 ЗТСУ (отм.), или
след изтичане десетгодишен срок на владение на придадените части. При липса на
нотариален акт предпоставките на посочените хипотези могат да се установят по
съдебен ред-така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
334/23.01.2012 год. по гр.д.№ 87/2010 год. на І г.о. на ВКС.
На дата 20.10.1987 год. и на бланка на кметството с.Р.,окр.Т. ,в три еднообразни
екземпляра за Н. С.ова И. , П. Д.К. и
кметството,е била съставена декларация
за уреждане на регулачни сметки,като вярността на положените от
деклараторите подписите е била
удостоверена от И.И.Г.,кмет на
населеното място. Н. С. И. и П. Д.К. са декларирали,че регулачните
сметки помежду им за предаване на дворно място от пл.№ * кв.* по плана на с.Р.
са напълно уредени,като първата предава
нейна собственост -дворно място от 700 кв.м.,а втория приема дворно място от
700 кв.м. към собствения си парцел *-*,кв.*
по плана на с.Р.,като цялата сума от 700 лв. брои още при днес,като също
от днес 20.10.1989 год. влиза във владение на така посоченото място.Подписи за
декларатори под №1 е положила -Н.Л. и под № 2 -К..
Съгласно протокол за
графическа експертиза № 6/02.07.2012 год.,депозиран в съда от експерта в НТЛ
при РУ“Полиция“ гр.Б. В.Н. с вх.рег.№
2758/03.07.2012 год.,при изследване на ксерокопие на декларацията за уреждане
на регулачни сметки от 20.10.1987 год. се установява,че подписът,положен на първо място като
декларатор е изпълнен от Н. Л.И.,както и
че подписа й в тази декларация и представения от ищеца сравнителен материал
–образци от почерка на майка му,са изпълнени от едно и също лице.Такова е и
заключението на експерта А. С.,от гр.Добрич по протокол за графическа
експертиза № 114/26.09.2014 год.,депозиран в съда с вх.рег.№ 3685/29.09.2014
год.,изготвено въз основа на допълнително представен сравнителен материал.
Декларацията от 20.10. 1987
год. с характер на заявление по чл.111 от ЗТСУ (отм.) е била представена при
съставянето по реда на чл. 134 ал.2 от
ЗТСУ (отм.) на н.а № * т.* д.№ */* год. на БРС В с.з. от дата 24.09.2012 год. (л.103 от гр.д.№ 688/2011
год.) ищецът Л. С. И. е заявил,че още
при раждането му,неговия баща заявил,че фамилната къща ще е за него.Майка му
била подписала един документ,който за него бил хвърчаща бележка от пълномощника
на селото,който й дал бележката с още двама човека. Процесната декларация,в
заверен препис както от страната-ищец по реда на чл.183 от ГПК ,така и по реда
на чл.32 от Закона за адвокатурата от пълномощника му адв.И.М. ,е представена
още с исковата молба ,т.е. такъв документ е
в държание на ищеца.Ответникът П.К. не разполага с оригинала на
декларацията за уреждане на регулачни сметки-така изявление на пълномощника му в с.з. от дата
13.10.2014 год. С непредставянето на оригинала на документа,ищецът затруднява
производството по делото.Като причина за невъзможността той самия да представи оригинала на
декларацията сочи унищожаването на
архиви на службите,които го съхраняват-Община и Служба по вписванията.
Съгласно удостоверение изх.№
11-02-41/09.01.2017 год. на Община гр.Б.,получено с рег.№ 183/12.01.2017 год., обяснителна
записка и нотариално заверена декларация от 20.10.1987 год. за уреждане на
регулачни отношения за имоти в с.Р.,общ.Б. не могат да бъдат представени,тъй
като към 1987 год. документите са изготвяни в един екземпляр ,предоставяни на
собствениците,а в общината няма архивирани копия.С писмо изх.№ 257/07.12.2016
год. Агенцията по вписванията-Служба по
вписванията гр.Б. е удостоверила,че декларация
за уреждане на регулачни сметки и обяснителна записка на ОбНС гр.Б.,послужили
за издаване на нотариален акт № 74
т.2/03.12.1987 год.,приложени по нотариално дело № 606/1987 год. на БРС не са
запазени.Същите са архивирани и унищожени,тъй като срокът им за съхранение е 5
години.
Съгласно чл.
165, ал. 1 ГПК, в случаите, в които законът изисква писмен документ,
свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен
или унищожен не по вина на страната. Документът е изгубен, когато страната не
знае в чие държане е, а унищожен, когато материалният му носител е разрушен или
материализираното в него изявление е непоправимо заличено. Невъзможността да се
представи документът не трябва да е настъпила поради умишлено действие на
страната. Изгубването или унищожаването на документа без вина или поради
небрежност на страната не я лишава от правото да установи съществуването му със
свидетелски показания - да установи със свидетелски показания съдържанието на
документа чрез възпроизвеждането му от свидетели –така постановените по реда на
чл.290 от ГПК решение № 125/01.07.2014 год. по гр.д.№ 5734/2013 год. на ІІІ
г.о. на ВКС и решение № 206/17.07.2012 год. по гр.д.№ 824/2011 год. на ІV г.о.
на ВКС.
По тия съображения несъмнено е
установено по делото,че декларацията от 20.10.1987 год. е била съставена и
представена пред компетентен орган,респективно налице са предпоставките за ангажиране на свидетелски показания за
установяване на посочените в нея факти ,тъй
като по обективни причини,ответникът не е в състояние да представи оригинала й.
В съдебните заседания от дата 10.03.2013 год. , от дата 23.06.2014
год. и от дата 16.01.2017 год. ищецът
е твърдял,че наследодателят му и той са владяли спорния имот от преди 1961 год. и до 1987 год.,а след
този момент и понастоящем го владеят съвместно с ответника П.Д.К.,който
преминава през него.
Относно заплащането на придаваемата по регулация част от недвижим
имот и осъществявано владение са събрани гласни доказателства,както следва :
Св. Ц. Т. Т., племенник
на Л. И., заявил, че последният строил къща в двора на своите родители,
обработвал дворното място. Преди повече от 10 години отнели половината му двор,
за което подавал жалби до общината. Свидетелят не знае баба Н. приживе да е
подписвала документ да продажба на имота или да е получавала пари за това.
Приживе баба Н. била много слаба и немощна. Живеела с дъщеря си К.. Имотът бил
ограден, имало мрежа. През 1987 год. съседът П. отнел част от двора, когато го
оградил баба Н. не била жива.Св. Н.Д.М., съседка на страните, е посочила, че
през 1985 год. – 1986 год. баба Н. била на легло, в последствие от Л. И.
разбрали, че по това време я накарали да
подпише някакъв документ. Св. Н. И. Н.в, съсед на страните, е посочил, че
имотът бил на Л., от него били взети 700 –
Св.Е.М.К. сочи,че още през 1987 год. се носели
слухове,че спорното място е продадено,купено от ответника по делото.Чула от
леля си К.,при която живеела Н. И.,че П.К. е платил мястото.За горното научил и вуйчо й Л.-първоначален
ищец по делото.Никой от роднините не я бил уведомявал за посещение на ответника
в дома на Н. И..Ако била получила парична сума, само на Л. би я дала,само на
него се доверявала.
Св.С.Г.Т. е внучка на Н. И.,като именно нейната майка К. е
тази,в чийто дом е прекарала последните си дни.Родителите й не я били
уведомявали за някакви плащания по повод на имота.
Св.И.И.Г.
е кмета на населеното място,заверил подписите на декларацията. След закупуване
на имот в селото от ответника, друг парцел бил придобит от хора от Шумен,които
затворили достъпа до собствеността му. Решил да уреди регулачните сметки по плана с баба Н. ,говорил с нея,дъщеря
й К. и зетя Г..При него ,в качеството му на длъжностно лице дошли ответника,К.
и мъжа й и му заявили, че са постигнали
съгласие за продажбата.Помолили го да изготви
декларацията в три еднообразни екземпляра.Свидетелят използвал готови
бланки на кметството,които сам попълнил- една декларация за кметството, една за
П. и една за баба Н.. К. и съпруга й не били подписвали декларации. Баба Н. не
можела да дойде в кметството,затова извикал трима свидетели- три жени (Н. Г., М.
Щ. и М. Д.) и заедно с тях отишли при
нея. При влизането попитал „Бабо Н., ти знаеш ли защо дойдохме ние?”, тя казала:
„Знам.”.попитал „За какво?”, та казала:
„За мястото което ще го купува П..” Свидетелят отново попитал „Ти съгласна ли
си да го дадеш това място?”, тя отвърнала: „Съгласна съм.” Подписите на баба Н.,
на свидетелите и на П. се положили и върху всеки един от трите листа .П. извадил парите да плаща на баба Н. и ги дал на баба Н.. После баба Н. ги дала на
дъщеря си К. да ги прочете, тя ги
преброила и цялата работа свършила.Кметът се
поинтересувал : „Бабо Н., ти имаш още деца, тези пари на кого смяташ да ги
даваш?” и получил отговор : „И., ще ги дам на Л., аз имам един син и на него ще
ги дам.” Свидетелят е категоричен,че сумата от 700 лв.,съставлява стойността на
700 кв.м. Броенето на парите станало в къщата. П. ги дал на баба Н..
Ищецът –
въззивник е оспорил истинността на декларацията, посочвайки в исковата молба,
че Н. И. не е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. По реда на възражението е допустимо
въвеждането на твърдения за унищожаване на една правна сделка,но същото е
неоснователно . Липсват категорични доказателства, от които да се приеме, че Н.
И., макар и формално дееспособна, не е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Напротив, дори
ангажирани от ищеца свидетели твърдят, че макар слаба и немощна, макар и в
напреднала възраст, Н. И. е разбирала постъпките си и е могла да ги ръководи.
От показанията на свидетелите И.,К. П.,Е.М. и И.Г. е безспорно установено,че ответникът е заплатил придаваемото място на Н.
И., уреждайки по този начин регулачните сметки помежду им. Показанията особена
на св.Г. са изключително подробни,с много детайли и имена,безпротиворечиви и се подкрепят от
всички останали доказателства,включително от изявленията на ищеца Л. И. в с.з. от 24.09.2012 год. по повод действията на кмета
,завел свидетели в дома на майка му.Обстоятелството,че свидетелите боравят се
термини като продажба/продаде не е от
значение,пред вид липсата на правни познания.Очевидно така свидетелите означават случилото се по
повод дадена сума срещу част от имот,а не сключване на сделката по чл.183 и сл.
от ЗЗД. Съпругът на
баба Н. е бил заврян зет и всички са считали
нея за стопанин на имота .Видно от н.а.№ * т.* д.№
*/* год. на БРС,само Н. И. и
първоначалния ищец са собственици на имота,поради извършени откази от
останалите наследници. При
преценка на конкретните факти,изложени от св.И.,Е.М. и И.Г.
следва да бъде направен извод,че изпълнението на задължението във връзка
с регулачните отношения е било точно,тъй
като е направено при обективни условия,подвеждащи длъжника,че престира на надлежен кредитор,недвусмислено
овластен и от другия да приеме изпълнението, а с оглед изявлението на Н. И. ,че
парите ще се дадат на Л. ,че изпълнението ще отиде и в негова полза.
С
оглед показанията на всички свидетели по делото
безспорно установено е по делото,че след 1987 год. спорния имот е завзет
и владян единствено от ответника по делото.е завзел същото
След като ответникът е заплатил придаваемото
място на Н. И., уреждайки по този начин регулачните сметки помежду им и е
завзел същото,нотариален акт № * т. * д.
№ */* год. по описа на БРС удостоверя действителните права на ответника П.К.,
поради което актът не подлежи на отмяна на основание чл. 437 ал. 2 от ГПК.
В заключение,
претенцията по чл. 124 ал.1 от ГПК е
неоснователна.Приложената дворищна регулация
има за последицата по чл. 99 от ЗС
-ищците са загубили правото на
собственост върху спорния имот ,поради
придобиването му от ответниците,т.е. обжалваното решение е законосъобразно
постановено и следва да бъде потвърдено.
По тия
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 157/ 13. 11. 2014 год. по гр. д. № 35/ 2013 год. и допълнително решение № 51/ 30. 03. 2015 год.
по гр. д. № 35/ 2013 год.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.