Р Е Ш Е Н И Е
№ 683, 25.02.2020
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 23.01.2020 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1140 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от
пълномощника му .... А.-К.Д.Р. , твърди, че на 19.10.2017 г. между третото лице
........... и Е.Г.Л. е сключен Договор за заем ...... № ........., по силата на който й е предоставен заем в размер на
800 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с възнаградителна лихва в
размер на 162.88 лева на равни седмични погасителни вноски, първата от които
платима на 01.11.2017 г. На същата дата те подписали и Договор за допълнителни
услуги към заем ...... №
........., съгласно който
заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни
услуги подробно описани в Приложение № 1 към договора срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 230.40 лева на 48 броя погасителни вноски, всяка в
размер на 4.80 лв., като на основание сключения договор за допълнителни услуги,
кредиторът, в качеството си на застрахователен посредник, предоставил на
заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с негово посредничество
застраховка към ................., като съгласно договора за допълнителни
услуги заемателят се задължил да върне на заемодателя платената от последния
застрахователна премия в размер на 633.60 лева разсрочено за 48 седмици. Поради
забавяне на плащанията по двата договора на длъжника са начислени и лихви за
забава. На 26.09.2018 г. изтекъл срокът на договора, като ответникът не
извършил изцяло плащане на задълженията си. На 09.03.2018 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.01.2015 г., посредством което ................. прехвърлило на „Агенция
за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на
вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ вземанията си
по договора за кредит, като за непогасените от тях : за сумата от 751.41 лева -
главница по договора за заем; за сумата от 138.47 лева - договорна лихва по
договора за заем от 22.11.2017 г. до 26.09.2018 г.; за сумата от 594 лева - застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за
Продължение на решение по гр. д. № 1140/19 г.
на РСПд – стр. 2/11
периода 22.11.2017 г. – 26.09.2018 г.; за сумата от 216 лева - сума за
пакет услуги по договор за допълнителни услуги за периода 22.11.2017 г. до
26.09.2018 г.; за сумата от 19.91 лева - лихва за забава по договор за
заем за периода 23.11.2017 г. –
01.10.2018 г. и за сумата от 18.12 лева - лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода 23.11.2017 г. – 01.10.2018 г., ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15618 по описа на Районен
съд - Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът е предявил настоящата искова
молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи горните вземания ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда, по което е
образувано ч. гр. д. № 15618/18 г. – 02.10.2018 г., до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата
Е.Г.Л. с ЕГН **********,***, не оспорва, че на 19.10.2017 г. е сключила с .................
договор за заем, по който й е предоставен заем в размер на 800 лева и че по
него са платени 127 лева, но твърди,
че : не е подписала Искане за допълнителни услуги от 19.10.2017 г., Общи
условия към договора за заем от 01.01.2017 г. и Тарифа за допълнителни услуги
от 24.07.2017 г., с оглед на което доколкото тези документни не съдържат нейния
подпис те не произвеждат задължения за нея; договорът за заем и договорът за
допълнителни услуги са нищожни, тъй като - в тях липсва информация относно
условията за издължаване на кредита, погасителен план, който да съдържа
информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски; в договора не е уговорен и годишният процент на
разходите, а размерът на шрифта е по-малък от определения в закона; не са й
предявени за запознаване Общите условия; фиксираният лихвен процент противоречи
на добрите нрави; уговореното по договора за допълнителни услуги възнаграждение
е прекомерно и не отговаря на изискванията на закона, като на първо място не са
изброени изчерпателно услугите в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на закона, а освен това не е формирана и цена за всяка от услугите;
в противоречие с императива на чл. 10, ал. 4 ЗПК в договора липсва информация
каква е стойността на всяка от услугите по него, с оглед на което е предявила и
два инциденти установителни иска за прогласяване на нищожността на двата
договора, поради това че противоречат на закона и на добрите нрави, които
намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 26, ал. 1, предложение първо
и третото ЗЗД.
Съдът като
обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства намира за следното:
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело
ч. гр. д. № 15618 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г. на
03.10.2018 г. е издадена Заповед № 8622 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е.Г.Д. да заплати
Продължение на решение по гр. д. № 1140/19 г.
на РСПд – стр. 3/11
на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД : сумата от 751.41
лева - главница по договора за заем ...... № ......... и Договор за допълнителни услуги към заем ...... № ........., сключени на 19.10.2017 г. между ..............
и Е.Л., вземанията по които са прехвърлени от .............. на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на
вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на
Приложение № 1/09.03.2018 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/
от 16.01.2015 г.; сумата от 138.47 лева - договорна лихва по договора за заем
от 22.11.2017 г. до 26.09.2018 г.; сумата от 216 лева - сума за пакет услуги по
договор за допълнителни услуги за периода 22.11.2017 г. до 26.09.2018 г.;
сумата от 594 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
за периода 22.11.2017 г. – 26.09.2018 г.; сумата от 19.91 лева - лихва за
забава по договор за заем за периода
23.11.2017 г. – 01.10.2018 г.; сумата от 18.12 лева - лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода 23.11.2017 г. – 01.10.2018 г.; сумата от
34.79 лв. разноски по производството за заплатена държавна такса и сумата от 50
лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради
което дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта.
Не е налице спор относно процесуалната и
материалноправната легитимация на ищеца и в частност, че той е частен
правоприемник на ................. по силата на подписано помежду им на 09.03.2018
г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен на 16.01.2015 г. между „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
в качеството му на „цесионер“, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на
вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ и ..............,
в качеството му на „цедент“, по отношение на вземанията на последното,
произтичащи от сключен между него и ответницата Л. на 19.10.2017 г. Договор за заем
...... №
........., като налице е спор
относно дължимостта на процесните вземания с оглед на наведените от ответницата
в отговора на исковата молба твърдения за нищожност на двата договора, а също и
предвид направеното от нея оспорване на формалната доказателствена сила на
Искане за допълнителни услуги от 19.10.2017 г., Общи условия към договор за
заем ......... от 01.01.2017 г. и Тарифа за допълнителни
услуги на .............. от 14.07.2017 г., заверени преписи на които са
представени с исковата молба. Във връзка с последното в единственото проведено
по делото открито съдебно заседание бе открито производство по извършване на
проверка на истинността на оспорените документи, но до датата на приключване на
съдебно дирене ответницата, в чиято тежест съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК бе да
установи, че документите са неистински, не ангажира доказателства, с оглед на
което съдът намира оспорването за недоказано.
Съобразно постигнатите договорености в Договор за заем
...... №
........./19.10.2017 г., заверен
препис на който е приет като доказателство по делото третото лице .................
се е задължило да предостави на
Продължение на решение по гр. д. № 1140/19 г.
на РСПд – стр. 4/11
Л., в качеството й на заемополучател, заем в размер на 800 лв., като от
своя страна последната се е задължила да го върне при следните условия :
еднократна такса 0,00 лв.; брой седмични вноски: 48; ден на изплащане : сряда;
ГПР: 50.00%; обща сума за погасяване: 962.88 лв.; седмична погасителна вноска:
20.06 лв.; дата на първо плащане: 01.11.2017 г.; фиксиран лихвен %: 40.73 %.
В съответствие с твърденията на ищеца установява се от
останалите представени с исковата молба писмени доказателства, че на 19.10.2017
г. ответницата е подписала и Искане за допълнителни услуги към заем ...... № ........., в което се съдържа нейно удостоверително
изявление, че желае да ползва услуга от пакет „Преференциално обслужване“ за
срок от 12 месеца, а също и пакет на застрахователно покритие ........., като е
дала съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по Специалните условия
на Тарифа № ...... на .............., като въз основа на това искане на
19.10.2017 г. е подписан и Договор за допълнителни услуги към заем ...... № ........., по силата на който .............. е
предоставило на ответницата финансиране за заплащане на еднократна
застрахователна премия в размер на 633.60 лв. по сключен от него, в качеството
му на застрахователен агент на .............., договор за лична застраховка
„ЖИВОТ“, както и .............. се е задължило да предостави на ответницата
пакет от допълнителни услуги „Преференциално обслужване“ срещу възнаграждение,
плащането на което е разсрочено на 48 вноски в размери от по 4.80 лв., платими
седмично или в общ размер на 230.40 лв., като в чл. 4, т. 4.1 от договора
страните са уговорили, че : „….допълнителните услуги …., се предоставят като
допълнение към подписан договор за заем .........…“, но същите не са задължителна предпоставка за
сключване на договора за заем и/или за получаване на заема.
Изхождайки от предмета на Договор за заем ...... № ........./19.10.2017 г. – предоставяне на паричен заем,
както и от страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова
институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, от една
страна и от друга - ответницата, която е физическо лице, което при сключване на
договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, то същият
има белезите на договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
Закон за потребителския кредит, поради което при решаване на настоящия правен
спор приложение следва да намерят правилата на действащия Закон за
потребителския кредит, в глава трета на който са уредени изискванията за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, за спазването на
които съдът следи служебно, тъй като са императивни.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Според чл. 11, ал. 1 ЗПК :
„Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: 1.
датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името,
единния граждански
Продължение на решение по гр. д. № 1140/19 г.
на РСПд – стр. 5/11
номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия
адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната форма,
кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по т. 3 за
физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в
договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия
размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и
нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а;
10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на
свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да
се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване
(усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното
извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички
други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те
могат да бъдат променяни; 15. лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне,
Продължение на решение по гр. д. № 1140/19 г.
на РСПд – стр. 6/11
както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение
на договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с
договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е
длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има
такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6, както и за размера на лихвения процент на ден; 21. информация
за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28,
както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото
изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за кредит; 24. наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26.
адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване
изискванията на този закон; 27. подписи на страните.”, като при неспазване на
изискванията за съдържание, визирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК, законът –
чл. 22, ал. 1 ЗПК, постановява, че договорът за кредит е недействителен и че в
този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита - чл. 23 ЗПК.
До датата на приключване на съдебното дирене по делото
ответницата не ангажира доказателствени средства в подкрепа на твърдението й,
че текстът на договора е изпълнен с размер на шрифта по-малък от 12 pt, с оглед на което съдът го намира за недоказано.
Не е налице и наведената в
отговора на исковата молба нищожност на клаузата за възнаградителна лихва
поради нарушение на добрите нрави. В действителност съществува съдебна
практика, според която уговорка за плащане на възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва се явява нищожна поради
противоречието й на добрите нрави, но същата е неотносима към настоящият
случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва са релевантни преди
изменението на ЗПК, обн. в ДВ, бр. 35/23.07.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.
със Закон за изменение и допълнение на ЗПК, в §
6 на който е предвидено, че в чл. 19 се добавят нови алинеи 4 и 5, предвиждащи
съответно, че : „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. /ал. 4/
Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. /ал.
5/“ Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на
разходите по потребителски кредити не съществуваше норма, регулираща
оскъпяването на кредита, съдът
Продължение на решение по гр. д. № 1140/19 г.
на РСПд – стр. 7/11
следваше да изхожда от общите правни принципи и
морални норми. Към датата на сключване на процесния договор, обаче, са налице
законови разпоредби – чл. 19, ал. 4 и ал. 5
ЗПК, които точно и ясно определят предела
на оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът
й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие е същата
наред с другите общи разходи по кредита, формиращи ГПР да не надвишават пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В разрез с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
обаче, договорът
не съдържа условия за прилагане на уговорения по него лихвен процент - в договора е посочено, че лихвеният процент е 40,73 % и
е фиксиран, но липсват каквито и да било уточнения на каква база той е определен – годишна, месечна,
седмична, друга, съответно как се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница.
Вън от горното в договора за заем е посочена абсолютна
стойност на годишния процент на разходите – 50.00%, но липсва уточнение кои са
компонентите включени в него и каква е стойността им.
Констатира се по-горе в настоящото изложение, че : сумата по кредита е
800 лв., а общата дължима сума по него е 962.88 лв.; годишният лихвен процент е
40.73 %, а годишният процент на разходите – 50.00 %. При тези параметри, при
непосочването на други разходи по
кредита съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /такива, към датата на сключването на
договора или бъдещи/ - други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора,
може да са направи фактическият извод, че единственият разход за
потребителя е предвидената в
договора възнаградителна лихва в размер на 40.73 % годишно. При това положение,
обаче, не може да се установи как е определен годишният процент на разходите от
50.00 %. Следователно е налице несъответствие на договора за кредит и с изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Несъблюдаването на императивните разпоредби на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК по процесния договор за кредит е достатъчно основание,
без да се обсъждат останалите наведени от ответницата твърдения за нищожността
му, в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК да се приеме, че той е
недействителен.
Констатира се, също така, по-горе в
настоящото изложение, че при подписване на договора за допълнителни услуги
страните изрично са уговорили, че допълнителните услуги по него се „предоставят
единствено като допълнение към подписан договор за заем…“, като поради
обстоятелството, че с него е уговорено плащането на възнаграждение в полза на
кредитора за „допълнителна услуга“ в размер на 230.40 лв., то в съответствие с
изискването на §1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на Закон за потребителския
кредит този разход следва да се включи в годишния процент на разходите по
договора за кредит, при което положение същият надхвърля предвидения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК максимален размер на годишния процент на разходите по договори за
кредит от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Продължение на решение по гр. д. № 1140/19 г.
на РСПд – стр. 8/11
Следователно договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което по силата на закона – чл. 19, ал. 5 ЗПК, е
нищожен.
Предвид гореизложеното предявените инцидентни
установителни искове за прогласяване на нищожността на договора за заем и на
договора за допълнителни услуги следва да бъдат уважени.
А щом двата договора са недействителни по силата на императива
на чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се
дължат лихви или други разходи по него, съответно потребителят не дължи и
уговорените по договора за допълнителни услуги възнаграждение и застрахователна
премия. Ето защо и предвид липсата на спор между страните, че извършените по
договора плащания са в общ размер на 127 лв., то след приспадане на тази сума
от главницата по заема установителният иск за същата следва да бъде уважен до
размера на сумата от 673 лв., а за разликата до пълния претендиран с исковата
молба размер от 751.41 лв. същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен,
както и като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете за установяване
на дължимостта на вземанията за : сумата от 138.47 лева - договорна лихва по
договора за заем от 22.11.2017 г. до 26.09.2018 г.; сумата от 216 лева - сума
за пакет услуги по договор за допълнителни услуги за периода 22.11.2017 г. до
26.09.2018 г.; сумата от 594 лева - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода 22.11.2017 г. – 26.09.2018 г. и сумата от 18.12
лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 23.11.2017
г. – 01.10.2018 г.;
И тъй като се касае за
парично задължение, денят за изпълнение на което не е определен /в този смисъл
Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5 от 2017 г./, то
за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен от кредитора съгласно
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За поставянето на длъжника в забава в момент, предхождащ
датата на подаване на исковата молба в съда,
която съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК в случая съвпада с деня на подаване
на заявлението в съда, по което е образувано ч. гр. д. № 15618/18 г. – 02.10.2018
г., по делото не са ангажирани доказателства, с оглед на което и предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
на дължимостта на вземането за сумата от 19.91 лева - лихва за забава по
договор за заем за периода 23.11.2017 г.
– 01.10.2018 г. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата 102.70 лв. разноски по производството
съразмерно на уважения иск /265.24 лв. довнесена държавна х 38.72 %/, а на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 38.72 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт съразмерно на уважения иск, определено на база минимален размер на
възнаграждението от 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на
правната помощ, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа
сложност и по него бе проведено само едно открито съдебно заседание /100 лв. х
38.72%/.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на
Продължение на решение по гр. д. № 1140/19 г.
на РСПд – стр. 9/11
ищеца сумата от 32.83 лв. разноските по производството по ч. гр. д. № 15618/18
г. съразмерно на уважения иск /34.76 лв. държавна такса + 50 лв. възнаграждение
за защита от юрисконсулт х 38.72 %/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по
инцидентните установителни искове следва да бъде осъден да заплати на ищцата Е.Л.
сумата от 100 лв. разноски за заплатена държавна такса по производството по тях.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА оспорването на Искане за допълнителни услуги
към заем ...... № ........./19.10.2017 г., Общи условия към договор за
заем ......... от 01.01.2017 г. и Тарифа за допълнителни
услуги на .............. към Договор за заем ........., ......,
....... и ......... в сила от
14.07.2017 г., заверени преписи на които са представени с исковата молба, за
НЕДОКАЗАНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Г.Л. с ЕГН **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление
– бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 673 лв., представляваща непогасен
остатък от чистата стойност на кредита по сключен на 19.10.2017 г. между Е.Л. и
................. Договор за заем ...... № ........., вземанията по който са прехвърлени от последното на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на подписано на 09.03.2018 г.
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен на 16.01.2015 г. между .............. и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, чийто правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД
/понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД/, ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното й изплащане
и за което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със
Заповед № 8622/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 15618 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018
г., като над уважения до пълния предявен размер от 751.41 лв. – отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал.
4 ЗЗД като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е.Г.Л. с ЕГН **********,***, му дължи : сумата от 138.47 лева - договорна
лихва по Договор за заем ...... № ........./19.10.2017
г. от 22.11.2017 г. до 26.09.2018 г.;
Продължение на решение по гр. д. № 1140/19 г.
на РСПд – стр. 10/11
сумата от 216 лева - сума за пакет услуги по Договор за допълнителни
услуги към заем ......
№ ........./19.10.2017 г. за
периода от 22.11.2017 г. до 26.09.2018 г.; сумата от 594 лева - застрахователна
премия по Договор за допълнителни услуги към заем ...... № ........./19.10.2017 г. за периода от 22.11.2017 г. –
26.09.2018 г.; сумата от 19.91 лева - лихва за забава по Договор за заем ...... № ........./19.10.2017 г. за периода от 23.11.2017 г. –
01.10.2018 г.; сумата от 18.12 лева - лихва за забава по Договор за
допълнителни услуги към заем ...... № ........./19.10.2017
г. за периода от 23.11.2017 г. – 01.10.2018 г., които договори са сключени
между Е.Л. и ................., вземанията по които са прехвърлени от
последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на подписано на
09.03.2018 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен на 16.01.2015 г. между .............. и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, чийто правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД
/понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД/ и за които вземания
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед №
8622/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 15618 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.Г.Л.
с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 : сумата от 102.70 лв. разноски по
производството по гр. д. № 1140 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2019 г.; сумата от 38.72 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 1140 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. и сумата
от 32.83 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 15618 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г. съразмерно на уважения иск.
ПРОГЛАСЯВА сключения на 19.10.2017 г. между Е.Г.Л. с ЕГН **********,***, от една страна,
в качеството й на заемополучател и от друга - .............., в качеството му
на заемодател, Договор за заем ...... № ........., вземанията по който са прехвърлени от последното на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на подписано на 09.03.2018 г.
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен на 16.01.2015 г. между .............. и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, чийто правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД
/понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД/, за нищожен поради
противоречието му на закона – чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 Закон за
потребителския кредит.
ПРОГЛАСЯВА сключения на 19.10.2017 г. между Е.Г.Л. с ЕГН **********,***, от една страна,
в качеството й на клиент и от друга - .............., в качеството
Продължение на решение по гр. д. № 1140/19 г.
на РСПд – стр. 11/11
му на изпълнител, Договор за допълнителни услуги към заем ...... № ........., вземанията по който са прехвърлени от
последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на подписано на
09.03.2018 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен на 16.01.2015 г. между .............. и „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, чийто правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ АД /понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД/, за нищожен
поради противоречието му на закона – чл. 19, ал. 4 Закон за потребителския
кредит.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на Е.Г.Л. с ЕГН **********,***, сумата от 100 лв. разноски по производството
по предявените инцидентни установителни искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7,
ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ