№ 1060
гр. Перник, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720105821 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. Ф. Д. Ищецът твърди, че с
ответника – М. И. П. са съжителствали от лятото на **** както и че са родители на
малолетните деца Т. В. Д., родена на **********. и В. В. Д., роден на **** г. Твърди,
че за децата са полагани грижи от него, като на ********** г. възникнал
непредизвикан спор и ответницата взела децата със себе си. От този момент тя е
ограничила контактите с бащата и е забранила на възпитателите в детската градина да
ги предават на ищеца. Твърди се, че ответницата не работи регулярно, не полага
адекватни грижи за децата, поради което моли съда да му присъди упражняването на
родителските права, да се определи режим на лични отношения с майката, както и
ответницата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева
месечно за всяко едно от децата от депозиране на исковата молба до отпадане на това
задължение, ведно със законна лихва за забава.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Признава изложеното относно периода на
съжителстване и раждането на децата. Оспорва фактическите твърдения, изложени в
исковата молба относно сочената причина за раздялата. Твърди, че от началото на
съжителстването са пребивавали в дома, в който е отгледана – *************, в който
са налице условия за отглеждане на децата. Твърди, че ищецът не разполага с условия
за отглеждане на децата, тъй като той обитава двустаен апартамент, като в едната стая
живее неговата леля, а в другата живее ищеца с майка си. Оспорва, че не е проявявала
интерес към децата, като излага твърдения, че именно тя е родителят, който полага
грижи. Твърди, че причината за раздялата е употребата на **** от ищеца, което му
влияе негативно, като същият става **********. Твърди се, че той провежда лечение
при **** и излага предположение, че допълнителен негативен фактор е смесването на
************* с ****. Твърди, че ищецът е трайно безработен и не е в състояние да
закупува необходимите за децата храна и памперси. Твърди се, че ищецът не е
заплащан никога режийни разноски и не е купувал нищо за децата. Единственият му
1
ангажимент е да ги води и взима от детска градина, докато тя е на работа.
С оглед да изложеното моли съда (която молба е определена като насрещен иск)
да постанови решение, с което родителските права да бъдат присъдени, да се
определи режим на лични контакти с бащата, предлагайки примерен такъв, да бъде
осъден бащата да заплати издръжка за минал период (от 01.01.2023 г. до 01.01.2024г.) в
общ размер на 4800,00 лева – по 2400,00 лева за всяко едно от децата (200,00 лева
месечно), както и да бъде осъден да заплати издръжка з бъдещ период – по 300,00 лева
месечно за всяко едно от децата от депозиране на отговора (02.05.2024 г.) до
настъпване на обстоятелства, водещи до прекратяване на задължението за изплащане
на издръжка, ведно със обезщетение за забава върху всяко просрочие, до изплащане на
задължението.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, че страните са се намирали във фактическо съжителство,
като от връзката помежду си имат две деца – Т. В. Д., родена на **********. и В. В. Д.,
роден на **** г., което се установява и от представените по делото в оригинал
удостоверения за раждане на децата.
От изявленията на социалния работник се установява, че в Отдел „Закрила на
детето“ са постъпвали сигнали, касаещи двете малолетни деца, депозирани от ищеца и
от неговата майка, свързани с неглижиране на децата от страна на ответницата, както и
възпрепятстване на осъществяването на контакти между бащата и децата. Според
социалния работник няма данни за неглижиране и при двамата родители, като
проблемът е, че децата не общуват с баща си, а всяка от страните има различни версии
за причините за това.
От данните в изготвения за целите на производството социален доклад от
07.06.2024 г., изявленията на социалния работник и показанията на разпитаните
свидетели еднопосочно, се установяват жилищните и битови условия при двамата
родители.
Ищецът В. Д. живее в апартамент, състоящ се от кухня, две стаи, баня и
тоалетна, като обитава една от стаите, а другата се ползва от неговата леля Й. М.,
която е с **********, както и от дъщеря й А. А., която е и неин личен асистент. От
показанията на свид. Ф. Д. – майка на ищеца, се установява, че същата има намерение
да се завърне постоянно в България, за да подпомага ищеца битово и финансово в
отглеждането на децата му, като също ще живее в посоченото жилище.
Ответницата М. П. живее в двуетажна къща, отоплявана на твърдо гориво,
заедно със своя ****, а от показанията на нейния **** С. Б. се установява, че той също
обитава същото жилище, а приятелят на М. – М. Д., в момента живее отделно. При
посещения и на двата адреса без предварително предупреждение социалният работник
е установявал, че жилищата са чисти, че за децата има самостоятелни легла, домашно
приготвена храна, а същевременно ответницата и нейния **** не са били в
**********, както се твърдяло в сигналите, подавани от ищеца и майка му.
Според социалния доклад децата са здрави и с пълен имунизационен статус.
Същевременно от представените епикризи от ********** –обсъдени в контекста на
гласните доказателства, се установява, че малолетният В. е **** и често боледува от
респираторни заболявания, като е бил и хоспитализиран. От показанията на свид. И. Б.
се установява, че детето е боледувало и е било хоспитализирано в периода, в който е
било при бащата – според свидетеля причина за тежко протеклото заболяване са били
неадекватните грижи и битови условия при ищеца. В хода на настоящия процес, на
2
**********. момчето отново имало здравословен проблем – докато било с майка си
********** на улицата. Майката незабавно го завела до болницата с такси, детето
било ден и половина в реанимация, а лекарите констатирали, че причината за
състоянието му бил ********** и бил изписан ****. Според ответницата М. П.,
изслушана по реда на чл. 59 СК, още при първите хоспитализации на детето е било
предписано подобно лечение, което бащата тогава не осъществил. След случая в края
на м. ********** майката водила детето на контролни прегледи и в Детска пулмология
в гр.София.
От социалния доклад и гласните доказателства, между родителите в миналото е
имало нееднократни раздели – свързани с дълго отсъствие на майката от дома и
връзката й с ****. В този период **** й – свид. Б., посещавал дома на бащата и ги е
подпомагал. От изявленията на ответницата, подкрепени от показанията на свид. И. Б.
и С. Б., ищецът злоупотребявал с ****, харчейки парите, които майка му му изпращала
от чужбина, като същевременно препятствал ответницата да вижда децата си.
След спор между ответницата и майката на ищеца на ********** г., ответницата
поела грижите за децата и от този момент те заживели в къщата на нейния **** свид.
И. Б..
От данните в социалния доклад, служебно изисканата информация от НАП,
както и от свидетелските показания, еднопосочно се установява, че и двамата
родители са безработни, като в хода на процеса майката е започнала работа към
************* в края на ****, имат общо домакинство с членове на разширеното си
семейство, както и че се подпомагат и разчитат от същите в отглеждането на децата. И
двамата родители демонстрират по различен начин емоционална привързаност към
децата, а основните спорове помежду им са свързани с плащането на издръжка.
Според данните в социалния доклад определените в хода на настоящия процес
привременни мерки не се реализират пълна степен, тъй като малолетната Т. отказвала
да остава сама с баща си да преспива в дома му – в тази връзка родителите са взели
съвместно решение децата да бъдат извеждани съвместно от тях, докато свикнат
отново с бащата. Същевременно ответницата е изразила нежелание децата да остават
при баща си с преспиване, изразявайки опасения заради твърдяна системна употреба
на **** и **********, предписани на ищеца от ****, като в тази връзка твърденията й
се подкрепят от показанията на свид. И. Б. и С. Б.. Данните за употреба на **********
– **** и **********, не се отричат от ищеца пред социалните работници, но се
минимизират от негова страна – **********, че употребява ********** „рядко“.
От разпита на свид. И. Н. Б.. – **** на ответницата, се установява, че след като
заживели съвместно в неговия дом, страните постоянно се карали, ищецът често
отсъствал от дома, пиел ********** и ****. Според свид. Б. в период от над година
ищецът изобщо не се е грижил за децата, не е давал издръжка, не се е появявал в дома
му, въпреки поканите на свидетеля. Свидетелят споделя за единични случаи, в които в
хода на процеса родителите са извеждали децата на кратка разходка съвместно.
Поддържа, че децата – особено Т., се плашат от баща си, като според свидетеля това се
дължи на системната и ежедневна злоупотреба с **** от страна на ищеца, което свид.
И. Б. лично виждал непрекъснато, минавайки покрай магазина. През 2022 г. страните
заживели в апартамента на ищеца, който скоро изгонил ответницата, а децата останали
при него за период от около 5 месеца, в който ищецът се грижил за тях и въпреки
желанието на ответницата не я допускал до децата й. В този период свидетелят лично
купувал храна и давал пари за децата.
Аналогично, свид. С. И. Б. – **** на ответницата, се изяснява, че постепенно
отношенията между страните се влошили, те започнали непрекъснато да се карат, а
ищецът – да употребява ****, което според свидетеля станало причината да бъде
3
уволнен и да спре да полага грижи за децата. Показанията на свид. С. Б. подкрепят
данните в социалния доклад, и кореспондират на споделеното от свид. И. Б., че дълго
време ищецът изобщо не се е грижил за децата, че децата се страхуват от него, а
последния път, в който се появил, Т. започнала да заеква, децата плачели щом чуели за
него, а ищецът **** на ответницата и ****, но ответницата не пожелала да подаде
сигнали в полицията. Свидетелят изяснява, че децата са гледани на много добро ниво,
ответницата е съобразила работния си график с грижите за децата и може да разчита
на подкрепата на разширеното си семейство.
От показанията на свид. Ф. Д. К. – майка на ищеца, се установява, че повече
време след раждането на децата страните прекарвали в дома на ищеца, като свид. К.
непрекъснато ги подпомагала ****, както и финансово, когато ходела да работи в
чужбина, като непрекъснато изпращала по 500 евро месечно. Причина за раздялата
между страните била връзката на ответницата с ****. Според свидетелката майката
никога не се е грижила за децата, нито се интересувала от малолетния В., когато бил
хоспитализиран през 2022 г. На ********** г. след разходка и разговор между свид. К.
и ответницата на тема детска градина, ответницата започнала да крещи и обижда
свидетелката, а след това взела децата. Оттогава децата непрекъснато били при
ответницата, която не допускала контакт с бащата и разширеното му семейство.
Посочва, че малолетната Т. говорела правилно, но вече, когато се чували по скайп,
момичето вече заеквало. Свидетелката отрича ищецът да злоупотребява с ****.
Свидетелката изразява намерение и готовност да се да живее в България заедно със
сина си и да го подпомага в отглеждането на децата.
Съдът след като прецени показанията на свидетелите, вкл. и на тези от тях,
попадащи сред лицата по чл. 172 ГПК, ги кредитира изцяло, доколкото същите са
житейски логични, последователни, непротиворечиви, почиват на непосредствени
впечатления и изцяло се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност по
отношение отношенията между страните през годините, причините за влошаването
им, непосредствените поводи за актуалните несъгласия помежду им, степента, в която
полагат грижи за децата, условията на отглеждане на децата, промените в тяхното
поведение.
При така установената фактическа рамка, съдът прави следните правни
изводи.
По исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Искът по чл. 127, ал. 2 СК е единствен правен способ за разрешение на
разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно
упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер
представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът се ръководи
единствено от висшия интерес на детето. Предмет на доказване са твърдените от
страните факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки от тях е
по-пригодният родител да упражнява родителските права и, че това е в интерес на
детето.
По правилото на чл. 59, ал. 4 СК съдът решава след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение
и материалните възможности. В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗД
законодателят дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето чрез преценката на
желанията и чувствата на детето; ****те, психическите и емоционалните потребности
на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността
4
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
От значение са също способностите на родителите да водят диалог в името на
детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия
родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която
евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения.
Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в
съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.
По делото се установи се, че след раждането на децата отношенията между
родителите постепенно се влошили, поради системната злоупотреба на ищеца с ****,
връзката на ответницата с ****, като са налице индиции за осъществявано в миналото
**** от страна на ищеца спрямо ответницата. Системната употреба на **** е станала
причина ищецът дълго време да пренебрегва задълженията към децата. В периода, в
който децата са били гледани от баща си – няколко месеца през 2022 г., са настъпили
извънредни ситуации, свързани със здравословното състояние на детето В., които
обаче не са били коментирани и комуникирани пълноценно от двамата родители.
И двамата родители нямат изградени в достатъчна степен трудови навици и
постоянна заетост. И двамата родители очевидно не са в състояние сами да поемат
грижа за себе си и за децата си, а в това отношение се подпомагат постоянно – битово
и финансово, от трети лица от разширеното семейство, в чийто дом живеят.
В тази връзка известно предимство има майката, доколкото в хода на процеса
вече няколко месеца същата вече е трудово ангажирана и упражнява трудова дейност,
тоест на този етап е поела социална отговорност в по-висока степен от бащата.
Допълнителна индиция в това отношение са и адекватните действия, които същата е
предприела след инцидента с В. през м. ********** – незабавното отвеждане до
болница и предприемането на допълнителни специализирани прегледи.
Твърденията, че хоспитализациите през 2022 г. на малолетния В. са настъпили в
период, в който същият е бил гледан от бащата, не могат да обосноват извод за
безотговорно отношение от негова страна, тъй конкретните причини за влошаване на
здравословното състояние на детето могат да бъдат най-различни, поради което да се
приеме причинна връзка на заболяването с неизпълнение на задължението на бащата
за полагане на грижи за детето, би било напълно хипотетично. Смущаваща обаче е
последващата липса на комуникация между родителите и съответни действия, които да
се предприемат във връзка със здравето на детето.
Същевременно ищецът системно употребява ****, което се отразява както
върху трудовата му ангажираност (съгласно данните от показанията на свид. Б.), така и
неминуемо върху ангажираността спрямо децата, но ищецът неглижира своето
поведение в този аспект и очевидно не осъзнава вредните последици спрямо децата.
Неосъзнаването от родителя на вредните последици за децата от собственото
поведение са показателни за отсъствието на възпитателски качества у съответния
родител, като в посочения смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 19/15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2578/**** Решение № 111 от 28.05.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 4185/2017 г. и др.
Хигиенните и битовите условия за отглеждане, с които родителите разполагат,
като цяло са еднотипни, но предвид изявленията, че ищецът обитава двустайно
жилище с едно санитарно помещение с още трима души (неговите леля, племенница, в
близко бъдеще – и майка му), битовите условия не се явяват оптимални за отглеждане
5
на две малки деца и в този смисъл известно предимство има ответницата, която
разполага с малко по-голямо жилищно пространство.
Двете деца са в ниска възраст – съответно на 3 и 4 навършени години, в която
поначало преимущество при отглеждането им има тяхната майка. Наред с това, децата
са привързани към семейната среда на майка си и се чувстват комфортно и спокойно
при нея. Следва да бъде отчетено и актуалното състояние на децата, които към
момента изпитват притеснение да остават сами с баща си и да спят при него. В тази
връзка страните вече са предприели отделни действия във връзка с плавната адаптация
и изграждането на връзка с бащата чрез съвместни срещи в присъствие на майката,
като са необходими по-сериозни и системни усилия в тази посока и от двамата
родители. Въпреки това актуалното състояние на децата и тяхната възраст правят
нецелесъобразно упражняването на родителските права от ищеца към настоящия
момент.
Ето защо, при преценка на съвкупността от обстоятелства на разглеждания
случай, съдът намира, че родителите разполагат с идентичен капацитет, социална
среда и битови условия за отглеждане на децата, но към настоящия момент майката
има известно предимство от гледна точка на битова среда, възпитателски качества,
пола, възрастта и психическото състояние на децата, поради което упражняването на
родителските права следва да бъде възложено на майката, където да бъде определено
и местоживеенето на децата. Макар и да бе прието, че превес в случая има
ответницата, следва да се подчертае, че съдът не го приема за по-добрия родител, а за
по-подходящия в настоящия момент.
При този извод съдът следва да определи режим на лични отношения с майката.
Мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който
не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват
правилните отношения на детето с двамата родители. Те трябва да обезпечават по-
пълноценен контакт на децата с баща им, тъй като общуването им е необходимо за
правилното им възпитание и е изцяло в техен интерес. При определянето на режима
следва да бъде съобразен актуалният статус на децата и нуждата им от по-плавна
адаптация и изграждане на доверителна връзка. Ето защо съдът намира, че между
бащата и децата следва да се определи режим на лични отношения като определеният
такъв с привременните мерки не е най – подходящ с оглед обстоятелството, че ищецът
не разполага с необходимите условия за преспиване на децата при него – жилището е
крайно недостатъчно за четирима възрастни и две деца. Същевременно следва да се
осигури възможност децата да комуникират със своя баща и да се предизвика
отчуждаване, поради което съдът приема, че подходящ режим е бащата да взима
децата събота и неделя на всяка четна седмица за времето от 10:00 часа до 17:00 часа,
без преспиване. Бащата ще има право през лятото да бъде с децата в два периода от по
2 седмици между **** без преспиване, освен ако този престой не е свързан с
организирана почивка извън град Перник, на която са осигурени условия за
преспиване на децата, които не съвпадат с годишния отпуск на майката. Рождените
дни да децата ще бъдат прекарвани с бащата през нечетните години. Присъствието на
майката на тези срещи, както е искано от нея, съдът намира не само, че не е
необходимо, а и нежелателно предвид обострените отношения между родителите. Това
би създало допълнително и абсолютно ненужно напрежение, което ще рефлектира
върху поведението на децата.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
С оглед предоставяне упражняването на родителските права върху децата,
бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, родителят има
6
право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и
нравствено развитие на ненавършилото пълнолетие свое дете. Чл. 142, ал. 1 СК
установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата
издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като
той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от
доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че
право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца. Според практиката на ВКС
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация.
Съгласно критерия, установен в чл. 142, ал. 2 СК, минималният размер на
издръжката не може да бъде под една четвърт от размера на минималната работна
заплата за страната, в процесния случай – не по-малко от 233 лева при МРЗ за 2024 г. в
размер на 933 лв. Съдът съобрази също, че очакваната МРЗ за 2025 г. е в размер на
1077 лева, поради което издръжката на децата се определя съобразно този размер,
предвид обстоятелството, че до 2025 г. остава по – малко от един месец. Ето защо
съдът счита, че бащата следва да бъде осъден да заплаща на децата издръжка в размер
на 270 лева за всяко едно от тях. Този размер не би затруднил бащата предвид липсата
на данни за алиментни задължения, които последният да има към трети лица, както и с
оглед възрастта на децата, за осигуряване нуждите им от подходящо облекло и храна.
По иска с правно основание чл. 149, ал. 2 СК.
По делото не се установи бащата да е давал издръжка от момента, в който
децата са при майката. Единствено свидетелят К. е твърдяла, че е дала 500 евро
еднократно. Първо не става ясно кога е дадена тази сума и второ, дори да е дадена, тя
не е от ищеца, който има задължението да заплаща издръжка, а са дадени от бабата на
децата, което съдът приема за дар, а не за погасяване на конкретно задължение. Тази
претенция е за периода от 01.01.2023 г. до 01.01.2024 г. Съгласно тук посочената
разпоредба издръжка за минало време може да се търси най-много за една година
преди предявяването на иска - за периода от 05.02.2023 г. до 05.02.2024 г. (датата на
исковата молба). Този иск е изначално неоснователен за периода от 01.01.2023 г. до
05.02.2023 г. Същевременно по делото се установи, че децата са при майката от
********** г., поради което до тази дата издръжка за минал период също не се дължи.
Съдът намира, че претенцията в размер на 200,00 лева месечно е основателна по
изложените съображения за МРЗ за страната и липсата на други задължения за бащата.
Ето защо този иск следва да се уважи до размер от 1950,00 лева и периода от
********** г. до 01.01.2024 г. и отхвърли в останалата част като неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора на страните нямат право на разноски. Съгласно
приетото в ТР 3/2023 г. от 27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС, чл. 78 ГПК се прилага
единствено при пълно уважаване на молбата или нейното отхвърляне, респективно
прекратяване на делото по причина в поведението на някоя от страните. В конкретния
случай всяка една страна е предявила конкретна лична претенция, като тази на ищеца
съдът счете за неоснователна, а тази на ответницата за частично основателна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Районен съд Перник сумата от – 777,60 лв., представляваща дължимата държавна такса
по делото по исковете за издръжка за бъдещ период, определена като 4 % от размера
на присъдената издръжка за тригодишен период и 156,00 лева по исковете за минал
7
период
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде поставено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските
права върху малолетните деца Т. В. Д., родена на **********. и В. В. Д., роден на ****
г. на майката М. И. П. ЕГН **********;
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на малолетните
деца Т. В. Д. и В. В. Д. при майката М. И. П. с настоящ адрес *************;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата В. Ф. Д., ЕГН **********
и малолетните деца Т. В. Д. и В. В. Д. както следва:
Бащата има право да взима малолетните деца Т. В. Д. и В. В. Д. събота и неделя
на ВСЯКА ЧЕТНА седмица за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, без преспиване.
Бащата има право през лятото да бъде с децата в два периода от по две
седмици между **** без преспиване, освен ако този престой е свързан с
организирана почивка извън град Перник, на която са осигурени условия за
преспиване на децата и които периоди не съвпадат с годишния отпуск на майката.
Рождените дни да децата ще бъдат прекарвани с бащата през нечетните години.
ОХВЪРЛЯ молбата на ответницата тези срещи да се провеждат в нейно
присъствие.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК В. Ф. Д. да заплаща на малолетните
деца Т. В. Д. и В. В. Д. чрез тяхната майка и законен представител М. И. П.,
ежемесечна издръжка в размер на 270,00 лева за всяко едно от децата , считано от
05.02.2024г. до настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, платима до
20-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска от деня на забавата до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
тези искове за разликата над 270,00 лева ежемесечна издръжка за всяко едно от децата
до пълня предявен размер от 300,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК В. Ф. Д. да заплати НА ВСЯКО ЕДНО
ОТ малолетните деца Т. В. Д. и В. В. Д. чрез тяхната майка и законен представител
М. И. П. сума в общ размер на 1950,00 лева за периода от ********** г. до 01.01.2024
г. издръжка за минал период (200, 00 лева месечно за всяко едно от децата), като
ОТХВЪРЛЯ тези искове за разликата над 1950,00 лева до пълния предявен размер от
2400,00 лева в периода от 01.01.2023 г. до 07.03.2023 г. като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА В. Ф. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Перник държавна такса върху издръжката в размер 933,60 лева,
както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник, а в частта, в която е
постановено предварително изпълнение - в едноседмичен срок пред същия въззивен
съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
8
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9