№ 4371
гр. С., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110127559 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа
на Искова молба, вх. № 142018/22.05.2023г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за
изпълнение № 35691/14.12.2022г., издадена по ч.гр.д. № 65514/2022г. на СРС.
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу В. А. А. искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на „**********“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „**********“,
бл. 38, вх. В, партер, както следва:
865,98 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.11.2022г.) до
окончателното им изплащане;
73,81 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-17.11.2022г.;
28,66 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (30.11.2022г.) до окончателното им изплащане;
6,10 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.12.2019г.-17.11.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Ибрямова, която
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. А. А. чрез адв. Р. Д. е депозирал Отговор
на исковата молба, вх. № 327725/16.11.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове
като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно отношение за доставка на
топлинна енергия до имота, като заявява, че не оспорва приложените извлечението от
сметки и счетоводните записвания на ищеца. Твърди, че нормата на общите условия,
определяща падежа на задълженията, била неравноправна и нищожна. Прави възражение за
погасяване на задълженията по давност. Оспорва като нищожни подзаконовите разпоредби,
определящи начина за начисляване на суми за сградна инсталация, в подкрепа на което
посочва съдебна практика. Оспорва преди получаването на исковата молба да е бил поставен
в забава за сумите за дялово разпределение. Ищецът и третото лице – помагач не можели да
уговарят задължения за потребителите без тяхно съгласие. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Катя Гигова-Белчева, която
оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице-помагач „*************“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
61920/23.02.2024г. на СРС, в която заявява, че предявените искове са основателни и
доказани. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт от 28.11.1997г., т. 199, дело № 39028/1997г. на I Нотариус
при Софийския районен съд, В.А. А.а и Л.А. А.а са подарили на В. А. А. – син на първата и
племенник на втората, недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл. 38, вх.
В, апартамент на партерния етаж. Дарителката В.А. А.а си е запазила пожизнено правото на
ползване върху жилището съобразно своята 1/2 идеална част от него. Според писмо, вх. №
13750/16.01.2024г. на СРС, от Столичната община – Район „Красно село“, няма данни В. А.а
да е починала.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
2
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор.
По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от
2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на
вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на
топлоснабдения имот или титуляра на вещното право на ползване върху него. Потребител
на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или
титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярът на вещното право на/върху имота (ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1, р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). В отношенията между собственик и титуляр на вещно право на
ползване доставената топлинна енергия следва да се заплаща от този, който ползва имота, а
това е именно ползвателят. Естеството на вещното право на ползване, дори и да е за идеална
част от имота, при липса на формално извършено реално разпределяне на ползването,
изключва паралелното използване на имота от собственика и ползвателя, като ползването
остава за носителя на ограниченото вещно право, с което собственикът следва да се
съобразява до погасяването му. Ползвателят, който извлича ползите от недвижимия имот
във вещно-правния смисъл на понятието, следва да се ангажира и със заплащането на
тежестите, които това ползване влече след себе си, в това число и консумативните разходи,
сред които дължимите за доставената топлинна енергия суми. Затова и в такава ситуация на
конкуренция на права върху вещта за клиент на топлинна енергия следва да се счита
ползвателят на имота, а не собственикът. Именно с него следва да се счита за възникнало
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия, при това по силата на закона,
без да е необходимо изрично подписване на съответен писмен акт.
И, тъй като по делото няма данни за погасяване на вещното право на ползване,
учредено в полза на В.А. А.а, то следва да се приеме, че за процесния период не е
възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия между „**********“
ЕАД и В. А. А.. Наличието на облигационно отношение между страните по делото е първата
и най-важна предпоставка за основателността на предявените искове. С оглед липсата ù те
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а обсъждането на останалите събрани по
делото доказателства се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
Ответникът не е доказал сторени в заповедното производство разноски и такива не
му се следват.
Доколкото в първоинстанционното исково производство ответникът е представляван
безплатно от адв. Р. Д. / адв. Катя Гигова-Белчева по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, то следва да
3
бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът, с оглед естеството на
спора и неговата фактическа, правна, процесуална и професионална сложност, определя на
400,00 лева. Сумата следва да бъде присъдена в полза на адв. Д. /договор на л. 72 от делото/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., срещу В. А. А., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на „**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването
на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл. 38, вх. В, партер, аб. №
*******, както следва:
865,98 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.11.2022г.) до
окончателното им изплащане;
73,81 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-17.11.2022г.;
28,66 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (30.11.2022г.) до окончателното им изплащане;
6,10 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.12.2019г.-17.11.2022г.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., да заплати
на адв. Р. Л. Д. – АК-С. , л. № **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 400,00
лева, представляваща хонорар за предоставена на ответника по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв
безплатна правна помощ в първоинстанционното производство (гр.д. № 27559/2023г. на
СРС).
Решението е постановено при участието на „*************“ ЕООД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4