№ 218
гр. С., 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500283 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №299/11.04.2024г. по гр.д.
№478/2023г. на С.ски районен съд, с което: 1. Отхвърлен е като неоснователен иска с
правно основание чл.59, ал.9 от СК, предявен от Д. Т. Т. против Т. А. Д. за изменение
на определения със съдебна спогодба по гр.д. №951/2022г. на СлРС режим на лични
контакти на бащата с детето Д. Д.в Т.; 2. Отхвърлен е като неоснователен насрещния
иск, с правно основание чл.132, ал.1, т.1, вр. с чл.131, ал.1 от СК, предявен от Т. А. Д.
против Д. Т. Т. за лишаване на бащата от родителски права спрямо детето Д. Д.в Т.. На
страните са присъдени разноски.
Въззивната жалба е подадена от ищеца по първоначалния иск в
първоинстанционното производство Д. Д.в Т. и с нея се обжалва решението в частта,
с която е отхвърлен предявения от него иск по чл.59, ал. 9 от СК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – Т. А. Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В жалбата си, въззивникът Д. Т. чрез пълномощника си адв. И. С. от АК - Я.
твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част относно отхвърлената
1
претенция по чл.59, ал.9 от СК е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Посочва, че районният съд е допуснал грешки при формиране на своите правни и
фактически изводи, като възприетата от съда фактическа обстановка не отговаряла на
действителността. Съдът не изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в т.ч. изготвената по делото
съдебно-психологическа експертиза. СлРС не е обсъдил всяко едно от ангажираните
пред него доказателства по отделно и в съвкупност, както и не е изложил подробни
съображения дали и защо кредитира определени доказателства, защо не кредитира
определени доказателства и защо изобщо не обсъжда други. Съдът не е взел предвид
факта, че майката е родителят, който се опитва да ограничи или съвсем да лиши бащата
от лични контакт с детето. Въззивникът посочва, че с обжалваното решение съставът
на PC С. е обсъдил единствено и само интереса на майката, игнорирал е изцяло
доказателствата, ангажирани от страна на бащата и такива, които обективно показват
състоянието и поведението, както и потребностите на детето. Не било взето предвид и
становището на Районна Прокуратура С.. Посочва, че според ППВС №1 от 1974г. под
във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето, при която преценка следва да се изхожда изключително от
интересите на детето. Счита, че безспорно е налице необхоД.ст от пререшаване на
въпроса с режима на лични контакти на бащата и детето и тази необхоД.ст произтича
както от обстоятелството, че тези отношения са били уредени съгласно спогодба по
начин, който не е отговарял на моментното състояние на обстоятелствата, нито е
гарантиран и добре защитен интереса на детето. Налице е и промяна в релевантните
обстоятелства. Съгласно съдебната практика, във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността
на мерките. При това следва да се зачита и съблюдава най-добрия интерес на детето
съгласно даденото в пар.1, т.5 от ДР на ЗЗдет. Заявява, че той като баща притежава
морални и възпитателски качества, както и родителски капацитет и възможност да
предостави най-подходящи условия за отглеждане и възпитаване на детето. В
противен случай - ако детето живее с майката при такъв ограничен режим на контакти
с бащата, то неминуемо ще настъпи синдром на родителско отчуждение. Прави
подробен анализ на свидетелските показания и на заключението на вещото лице.
Посочва, че в отредените часове за среща на бащата и детето майката /в случаите,
когато му позволи изобщо контакт/ му налага ограничения - иска да е абсолютно сам ,
когато вижда детето си, дава му го за малко и той е принуден да виждам детето си
буквално около блока, в който живеят - в една градинка, независимо, че навън са
минусови температури. Посочва, че присъствието на майката по време на срещите на
бащата с детето прави същите неосъществими на практика и не влияе добре на детето,
тъй като детето не може да се отпусне пред бащата в присъствието на майката. Счита,
че в интерес на детето е срещите да се осъществяват без майката да присъства на тях.
Счита, че майката по всякакъв начин се опитва да отчужди детето от бащата и това
отчуждаване между детето и бащата може и трябва да се преодолее с разширяване на
режима на лични отношения между бащата и детето и това ще подобри положението
на детето, както и ще съдейства на настоящия етап за възстановяване па връзката с
бащата. Интересите на детето налагат то да контактува разширено с бащата, като
контактите са пълноценни и чести. Посочва, че присъствието на майката при тези
контакти е фактора, пораждащ конфликти и скандали между страните и причина детето
да се разкъсва между двамата си родители. Посочва, че следва да се вземе предвид и
факта, че майката и детето живеят в гр. С., а той – в гр. Я. и е свързано с пътуване,
което обуславя необхоД.стта от контакти с преспиване. С оглед изложеното,
2
въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
да постанови ново, с което да уважи иска му, като измени режима на лични отношения
между него и детето по посочения в исковата молба и въззивната жалба начин.
Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – Т. А. Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Т. Д. чрез пълномощника адв. Р.
Ш. от АК - Бургас, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, надлежно обосновано и
моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че установеното поведение на бащата,
свързано с употреба на наркотици и шофиране докато му е отнето СУ на МПС, е
безотговорно и дава лош пример на сина си. Неконтролируемото и незачитащо норми
и правила поведение на бащата не са най-добрия интерес на детето. Счита, че с
поведението си бащата създава риск за отглеждането и възпитанието на детето Д.,
представлява опасност за личността и здравето му. Не се установило по делото кое
обстоятелство е изменено, за да иска бащата изменение на режима на лични
отношения. Счита, че не е налице трайно, съществено изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл.59, ал.9 от СК, за да се определят нови мерки. Претендира присъждане
на направените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и с отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
Въззивната инстанция изслуша дамата родители на основание чл.59, ал.6 от СК.
В с.з., въззивникът Д. Т. Т., редовно призован, се явява лично и с представител
по пълномощие адв. И. С. от АК - Я., която поддържа подадената въззивна жалба по
изложените в нея съображения. намира решението на първата инстанция в
обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че се доказали
обстоятелства, водещи до промяна на режима. Моли съда да измени режима на лични
контакти на детето с бащата по начина, посочен в исковата молба. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з., въззиваемата Т. А. Д., редовно призована, се явява лично и с представител
по пълномощие адв. Р. Ш. от АК - Бургас, която оспорва въззивната жалба и поддържа
съображенията, изложени в отговора й. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди първоинстанционното такова в обжалваната част. Счита, че не е налице
трайно съществено изменение на обстоятелствата, касаещи режима на лични контакти.
Бащата учи детето да мрази жените и да се държи с тях по начин „той е мъжът“, което
било вредно за възпитанието на детето. Претендира присъждане на разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
3
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в обжалваната част, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че решението в обжалваната част е неправилно.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, съдът
установи следното от фактическа страна:
Страните в първоинстанционното производство Д. Т. и Т. Д. са съжителствали
на съпружески начала и са родители на малолетното дете Д. Д.в Т., роден на *******.
Със съдебна спогодба по гр. дело №951/2022г. на РС-С. родителските права
спрямо малолетното дете на страните са предоставени на неговата майка Т. Д., а
бащата Д. Т. се задължил да заплаща издръжка за детето. Със същата спогодба,
одобрена от съда на 23.06.2022г., на бащата Д. Т. е определен и режим на лични
контакти с малолетния Д., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00
часа до 12,00 часа, като родителите се задължават в еднодневен срок преди контакта,
ако има промяна, се уговарят за деня и часа на личния контакт, който предстои да се
реализира. Освен това, два пъти седмично вторник и четвъртък, след 17,30 часа, но не
по-късно от 20,00 часа бащата има право на контакт по телефон, вайбър или други
приложения на мобилния телефон за 20 минути. За летния период бащата има право на
лични контакти с детето една седмица по 6 часа дневно в присъствието на майката до
навършване на 5 годишна възраст, като родителите, в зависимост от възможността да
планират годишния си отпуск през лятото, ще се договарят коя да бъде седмицата за
лични контакти. Коледните и Великденските празници по четири часа в един от
Коледните и Великденски празници. След навършване на 5 годишна възраст на детето
режима е следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца по 6 часа в
присъствието на майката до навършване на 7 годишна възраст на детето. Запазва се
режима на лични контакти по отношение на лятото, като се увеличава на 10 дни и
Коледните и Великденски празници бъдат по 6 часа.
Страните не спорят, че до навършване на 5 годишна възраст на детето, режимът
през първа и трета събота от месеца, в рамките на договорените 3 часа, се е
осъществявал в присъствието на майката, въпреки, че не е отразено в одобрената
съдебна спогодба.
С Решение №12 от 19.09.2022 г. по АНД №67/2022г. на Военен съд – С., Д. Т. е
4
признат за виновен, че без надлежно разрешително е държал високо рисково
наркотично вещество – коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,421 грама и за извършеното
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр.ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК е освободен на
основание чл.78А от НК от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“.
Д. Т. Т. и Т. А. Д. са кадрови военнослужещи от въоръжените сили на Република
България.
Ищецът в периода от 29.05.2022г. до 16.09.2023г. е наказван по административен
ред за нарушения по ЗДвП, като му е отнемано и свидетелството за правоуправление,
прекратявана е регистрация на ППС, като последното прекратяване на регистрация на
ППС е от 16.09.2023г. за срок от 6 месеца.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП – С., отдел „Закрила на
детето“ се установява следното:
Основни грижи за детето Д. полага майката Т. А. Д., подпомагана при
необхоД.ст от майка си М. Ж. С.. Жилището, обитавано от Т. Д. и детето е двустаен
апартамент под наем, състоящ се от хол, детска стая, кухня, коридор и санитарно
помещение. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, с ново обзавеждане .За
детето са създадени необходимите удобства и е закупено всичко необхоД. за
правилното му израстване, развитие и възпитание. Има обособени кътове за спане и
игра. В средата, в която се отглежда детето от неговата майка не са налице рискови
фактори за неговото правилно отглеждане и възпитание.
Жилището на бащата Д. Т. представлява многостаен апартамент, състоящ се от
кухня, две спални, хол, отделни санитарни помещения и коридор. Жилището е
електрифицирано и водоснабдено. Всички обитавани помещения са обзаведени
съобразно предназначението им. Поддържат се много добри хигиенно-битови условия,
които са подходящи за живеене и отглеждане на дете. За детето има обособено лично
пространство. При посещението на социален работник при ДСП – Я. в жилището на Д.
Т. в гр. Я. не са констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили
неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално
и социално развитие на детето.
Детето Д. посещава ДГ „Детски рай“ – С.. Добре е интегрирано в групата, която
посещава. Има изграден кръг от приятели, с които поддържа добри взаимоотношения
и няма проблеми с дисциплината.
Предвид възрастта, основните потребности на детето са от храна, облекло,
нормални жилищни условия, режим, съобразен с индивидуалните му потребности и
възраст, както и внимание и топлина от страна на близки и родители. Детето Д. се
нуждае от спокойна семейна среда, пълноценно общуване с двамата си родители и
5
техните близки, с деца на неговата възраст.
Между детето и неговата майка има изградена силна емоционална връзка.
Бащата Д. Т. показна загриженост и емоционална привързаност към детето Д. и
желание да продължи да му оказва необходимата емоционална помощ и подкрепа.
Между бащата и детето има изградена емоционална връзка, която осигурява неговата
стабилност.
Д. Т. е изявил желание за поддържане на добри взаимоотношения с Т. Д. и
стремеж за използване на начини за позитивно и ефективно толерантно общуване
помежду им, което да позволи съхранение на връзката дете-родители и да предпази
детето от емоционален стрес.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че отношенията
между страните при осъществяваните между тях лични комуникации са влошени.
Майката не допуска контакти на детето с родителите и роднините на бащата /свид. Т.а/.
Докато страните са живели заедно, майката не е позволявала на бабата по бащина
линия да полага грижи за детето. При срещите на бащата с детето майката винаги
присъства, както и при контактуването им по вайбър и се включвала в разговора между
двамата /свид. А./. Детето не е ходило в жилището на бащата, нито на село при
родителите на бащата. При всеки разговор между страните се стига до крясъци, викове,
обидни думи, основно от страна на Д. Т., който дори и в присъствието на детето е
употребявал обидни и нецензурни думи по отношение на Т. Д.. В присъствието на
детето Д. Т. е ритал и плюел Т. Д..
От заключението на назначената и изслушана от районния съд съдебно-
психологична експертиза се установява следното: При детето Д. Т. не се констатират
психични нарушения, не се констатира склонност към лъжа и фантазни преживявания,
некорелиращи с действителността. Всяка криза в семейните отношения носи
потенциален риск за психичното здраве на децата. Нелекуваните своевременно
последици от психичните травми в детска възраст могат да бъдат наблюдавани в зряла
възраст, както и никога да не отзвучат. На детето Д. е необходима подкрепа, разбиране
и да се покаже, че не е страшно да пробва различни поведения – срещи с бащата. За
двамата родители би трябвало да е от първостепенно значение той да расте здрав и
щастлив, а това може да се случи само и единствено, ако те успеят да поддържат
нормални отношения помежду си – без излишно напрежение, без скандали, караници,
негативен тон и квалификации. Травмиращи събития, като крясъци, побои, скандали
или насилие може да направят Д. страхлив и свръх чувствителен или агресивен и
безотговорен. Невъзможността да се справи с тези страхове може да го доведе до
емоционална нестабилност или необщителност. Чести демонстрации на враждебност
от страна на родителите представляват неподходящ поведенчески модел за едно дете,
което все още се учи как да се справя със собствените си импулси. Деца, чийто
6
родители показват ярост и омраза, по-често имат продължителни емоционални и
поведенчески проблеми. Дете, което има силна емоционална връзка с родителите си,
има по-висока самооценка и по-добър успех в училище.
При детето Д. не се наблюдава страх и негативизъм по отношение на бащата. Д.
спокойно общува и прекарва времето, определено от съда, с баща си. Двамата имат
изградена връзка помежду си. Бащата желае да прекарва възможно повече време с
детето си и да доразвият и укрепят взаимоотношенията си.
Към момента Д. има изграден приятелски кръг и подкрепяща семейна среда по
майчина линия. Връзката с бащата е затруднена, а с роднините по бащина линия е
прекъсната. Към момента детето е адаптирано към новия си живот.
Констатира се лека степен на родителско отчуждение, но практическото му
влияние върху срещите на детето с родителя е минимално или липсва. Детето може да
е отказвало контакт с бащата, но когато такъв се осъществи, то изпитва радост и
реакцията е сякаш никога не са се разделяли. Ако бъде допуснато задълбочаване на
родителското отчуждение, то ще бъдат накърнени правата на детето и правото му да
бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лична връзка с всеки
от тях и разширения семеен кръг.
Предвид възрастта си, детето Д. не може да се грижи сам за себе си и да решава
проблемите си. Разчита на помощта на близките си, най-вече на майка си. В този
смисъл съществува възможност да се влияе на детето, макар и индиректно.
Детето е било свидетел на скандалите между родителите си. Неговата базисна
сигурност е била застрашена и това е продиктувало негативните чувства към бащата.
Интересът на детето е свързан с възможността на лични отношения на детето с всеки
от неговите родители и разширеното семейство, но отговорност за спокойното и
хармонично развитие носят те. Те трябва да осигурят стабилна и сигурна среда, без
детето да бъде свидетел на отношенията между тях.
По време на проведеното диагностично интервю, при Т. Д. не са констатирани
фрустриращи фактори при обгрижването и възпитанието на детето Д.. Няма данни за
патологични отклонение и психопатологични разстройства. Липсват данни за
отклонение и при двамата родители.
По време на съжителството на родителите, честите им конфликти са
предизвиквали страх и безпокойство у детето. Понякога се притеснявало. Към момента
се чувства спокоен и позитивно настроен. Изразявал мнение, че е щастлив с майка си и
баща си. Д. има нормално ниво на тревожност и липса на индикации за депресивност.
Съдът кредитира заключението на съдебно-психологичната експертиза, като
обосновано, неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност
съдът няма основания да се съмнява.
7
Детето Д. Д.в Т. е на 5-годишна възраст, поради което същото не е изслушано от
съда, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДт.
Въззивната инстанция в открито съдебно заседание проведе изслушване на
родителите - Т. А. Д. и Д. Т. Т..
Двамата родители проявяват силна загриженост, любов и привързаност спрямо
детето, желание да се грижат за него.
Д. Т. посочи, че още година и половина ще продължи наложената му мярка
отнемане на свидетелството за правоуправление, но баща му е правоспособен шофьор,
като кара такси и той може да го кара до гр. С. и обратно с детето, като има и приятели,
които могат да ги карат.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове, както следва:
първоначален иск, предявен от бащата Д. Т. Т. за изменение на постановени мерки
относно режима на лични контакти между него и малолетното дете Д. Д.в Т., с правно
основание чл.59, ал.9 от СК и насрещен иск, предявен от майката Т. А. Д. за лишаване
на бащата Д. Т. Т. от родителски права спрямо детето Д. Д.в Т., поради поведение,
което е опасно за правилното възпитание и психическо здраве на детето, с правно
основание чл.132, ал.1, т.1, вр. с чл.131, ал.1 от СК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила по насрещния
иск по чл.132, ал.1, т.1, вр. с чл.131, ал.1 от СК, който е отхвърлен като неоснователен.
Предмет на въззивното производство е първоначалния иск за изменение режима
на лични контакти на бащата с детето, с правно основание чл.59, ал.9, вр. ал.3 от СК.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба, са основателни.
Избирането на мерки относно упражняването на родителските права цели
правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят
съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане
на нови мерки, съобразно с изменените обстоятелства. За да бъде основателен иск по
чл.59, ал.9 от СК е необхоД. по делото да бъде установено наличие на съществено
изменение на обстоятелствата, при които първоначално са постановени мерките, в
случая тези свързани с установения режим на лични отношения на детето с родителя,
който не упражнява родителските права. Само наличието на такова изменение на
обстоятелствата налага и оправдава изменение на постановените мерки.
Съгласно Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС не винаги изменените
обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да
бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. Поради това съдебната практика приема, че са от значение, както
8
измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение,
така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на
практика мерки по упражняване на родителските права, т.е. под "изменение на
обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново
разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. По
вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна
форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или
моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните или битовите условия и т. н.
В случая, не е налице промяна на условията и при двамата родители, изгубване
на родителски авторитет, нито невъзможност на родителите да осъществяват
определения първоначално режим. Условията на живот и при двамата родители са
добри, подходящи и адекватни на потребностите на детето.
Освен тези обстоятелства, обаче, съгласно посоченото постановление, което е
задължително за съда, следва да се прецени ефикасността на първоначално
определените мерки във връзка с положението на детето. Поради това следва да се
обсъдят промени, които засягат именно мерките и тяхната ефективност. Една от
тези предпоставки, изрично посочена в Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС е
нерационалността на постановения режим, като в течение на изпълнението му
мерките са се оказали неблагоприятни за детето. Настоящата инстанция намира, че в
случая е налице именно тази предпоставка, която обосновава необхоД.ст от изменение
на мерките, т.е. на режима на лични отношения между бащата и детето.
Съдът намира, че първоначално определения от съда, по-точно одобрен от него,
режим на лични отношения е именно нерационален, неподходящ, с оглед възрастта и
потребностите, било чисто физиологични и емоционални, на детето Д., както и
несъобразен с правата на двамата родители.
На първо място, видно от свидетелските показания и на двете групи свидетели
/както тези на ищцата, така и тези на ответника/, при всяко осъществяване на
първоначално определения режим, предвиждащ контакта между бащата и детето
/детето Д. вече е на 5 години и 5 месеца/ да бъде в присъствието на майката, се стига
до постоянна размяна на реплики, нападки, обидни думи, най-общо казано
конфронтации между родителите пред детето и във времето, в което то следва да бъде с
баща си. Видно от заключението на съдебно-психологическата експертиза, тази
неприключила битка между родителите и неразрешен конфликт между тях, разпалващ
се при всяка среща, не се отразява добре на детето, като може да има сериозни
9
неблагоприятни последици за неговото бъдеще – засяга дълбоко неговата психика и
може да го направи свръхчувствителен и страхлив или агресивен и безотговорен. Тези
неблагоприятни последици следва да се предотвратят своевременно и да не се допусне
задълбочаване вредното влияние върху крехката детска психика. Безспорно, вина за
това имат и двамата родители, като явно не успяват да преодолеят отрицателните си
емоции при всяка своя среща, независимо от присъствието на детето. Поради това
въззивният състав категорично приема, че режима на контакти, предвиждащ
осъществяване на срещите на бащата с детето винаги в присъствието на майката е
крайно неблагоприятен за детето, изцяло нерационален и в кР. сметка продължаването
му би довело до необратимо отрицателни последици за детето. Позитиви от този начин
на провеждане на контактите съдът не установява, още повече, че идеята за адаптивен
период е за кратко време, а в случая е уговорен този режим да продължи изключително
продължителен период от време – до навършване на 7-годишна възраст на детето,
което е било на 3 години при определянето му.
На следващо място следва да се отчете и констатираното от вещото лице –
психолог, макар и в лека степен, начало на родителско отчуждение спрямо бащата.
Действително, при осъществяване на контакта, това отчуждение бързо се преодолява,
но е налице точния момент това състояние да се пресече и да не бъде допуснато
задълбочаване, което накърнява правата на детето и правото му да бъде отглеждано,
възпитавано и да има лични контакти с двамата родители и разширения семеен кръг.
При преценка на целесъобразността на действащия режим, съдът отчита и
констатираното от вещото лице – психолог прекъсване на връзката между детето и
роднините по бащина линия, както и реално затрудняване на връзката на детето с
бащата.
Освен това, следва да се отбележи, че режимът на лични отношения не е насочен
единствено към родителя, с когото детето не живее. Той очертава нова рамка на живота
и за двамата родители. Центърът в нея е осигуряването на личните отношения на
детето и с двамата родители по определен ред, описан чрез системата от връзки на
родителите, организирани около живота на детето – делници и празници, както и
конкретни права и задължения и за двамата – сътрудничество, съдействие и
постоянство.
С оглед изложеното, съдът намира, че първоначално определеният режим е
нецелесъобразен, неподходящ, като в хода на изпълнението му е налице
неблагоприятно въздействие спрямо детето, което е безспорна предпоставка, с оглед
изключителния интерес на детето, да се измени, като се постанови по-целесъобразен и
подходящ режим, въздействащ благоприятно на детето и осигуряващ в достатъчна
степен необхоД.стта от поддържане на пълноценен контакт на детето с бащата.
Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При
10
определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се
предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от
обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения
по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. НеобхоД. е
определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове
между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения
и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните
обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима
на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива
под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по
принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да
предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права.
В случая следва да се отчете и необхоД.стта от запазване и развитие на личните
отношения с бащата чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде
съхранена и развита емоционалната връзка между тях. Независимо от това, кой
упражнява родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един
от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на
детето.
В конкретния случай, при определяне режима на лични отношения на бащата с
детето, съдът съобрази обстоятелството, че родителите живеят две различни населени
места /гр. С. и гр. Я./, разстоянието между които обаче въобще не е голямо.
Съдът прецени и негативния за интересите на детето факт, че в резултат на
продължителния нецелесъобразен режим /само 3 часа, респ. 6 часа след навършване на
5-годишна възраст с бащата в присъствието на майката/, се е стигнало до затрудняване
на връзката с бащата и изцяло прекъсната връзка с роднините по бащина линия. Това
положение накърнява сериозно интереса на детето, който е единствено водещия при
определяне на подходящ режим на лични отношения. Интересът на детето е свързан с
възможността на лични отношения на детето с всеки от родителите и с разширеното
семейство, като се осигури сигурна и спокойна среда за развитието на детето.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че връзката между детето и
бащата и след раздялата на родителите не е прекъсвана, макар и осъществявана при
въпросния неподходящ режим при постоянното присъствие на майката. Този режим е
изиграл ролята на адаптационен период, като към момента детето от една страна вече е
адаптирано към новия си живот, а от друга има изградена емоционална връзка с баща
си, като детето общува спокойно, без страх и негативизъм с него /арг. съдебно-
11
психологичната експертиза/.
Съдът счита, че този период, в който е действал първоначално одобрения режим
на лични отношения, се явява достатъчен за възстановяване връзката на детето с
бащата. Освен това и майката при изслушването си пред въззивната инстанция заяви,
че от около месец, т.е. след постановяване на първоинстанционното решение, е
започнала да оставя детето само с баща му, без да присъства през цялото време на
срещата между двамата.
С оглед адаптирането на детето към режим с преспиване, съдът намира, че все
пак следва да определи един кратък период от два месеца, в който по-разширеният
режим на контакти с бащата ще се осъществява без преспиване, тъй като до този
момент режимът е бил изключително ограничен, в рамките на няколко часа и винаги в
присъствието на майката. След този период режимът следва да бъде определен с
преспиване при бащата. Следва да се посочи, че при своевременно определяне на
режим с преспиване при бащата, детето ще има непосредствено пред себе си така
необходимият му мъжки модел на поведение, който липсва при майката.
Съдът отчете факта, че по делото не е установено бащата да представлява
източник на опасност за детето. Напротив, от социалния доклад, както и от
изслушването на родителите, се установи, че той притежава необходимия родителски
капацитет и годност да отглежда детето, както и безкрайно желание за това. Условията
в дома му са много добри, изцяло подходящи за живеене и отглеждане на дете, като
има обособено лично пространство за детето.
Именно с увеличаване на времето за контакти на бащата с детето и то без
присъствието на майката, ще се избегнат неблагоприятните коментари и реакции на
бащата, провокирани от самото присъствие на майката и ограниченото му време с
детето. Съдът счита, че бащата ще прояви необходимият позитивен родителски
капацитет и отговорност и ще преустанови нападките и отрицателните коментари
спрямо майката.
Установеното по делото налагане на наказание за притежаване на марихуана е
свързано инцидентно поведение на бащата, като не се установи повторност в
действията му, както и употреба на наркотични вещества. Доказателства по делото
няма ангажирани относно рисково поведение на бащата спрямо детето, предприемане
на действия, които да поставят детето в опасност. Според съда бащата е сериозен
родител, оценяващ важността на родителството и полагащ грижи за правилното
осъществяване на родителската отговорност, която носи.
Докато трае наложената му мярка, лишаваща го от свидетелство за
правоуправление, бащата може да разчита на съдействие от страна на своя баща и
приятели за вземането на детето и връщането му при майката в безопасна и подходяща
за него среда и условия.
12
Предвид изложеното, режима на лични контакти на бащата с детето следва да се
определи по следния начин: първите два месеца от влизане в сила на настоящото
решение без преспиване всяка първа и трета събота на месеца от 09,00ч. до 18,00 часа,
като бащата взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом.
Разстоянието между двете населени места, където живеят родителите не е голямо и
може да се преодолее лесно и бързо, като спокойно бащата може да вземе детето и в
своя дом, да го заведе на други подходящи места, като по този начин детето ще
започне да осъществява контакт и с разширения роднински кръг на бащата.
След първите два месеца от влизане в сила на решението режимът става
следния: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09,00ч. в събота до 18,00ч. в
неделя с преспиване, като бащата взема детето от дома на майката и го връща също в
нейния дом.
По отношение на рождения и имения ден на детето, съдът намира, че бащата
следва да го взема в съответния ден в рамките на 4 часа по предварителна уговорка с
майката, съобразно режима на детето и посещението му в детска градина/училище.
Съдът намира, че следва да се даде възможност на бащата да осъществява
контакт с детето и на своя рожден ден – 10 май, в продължение на 4 часа по
предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и
посещението му в детска градина/училище.
По отношение на Коледните, Новогодишните и Великденските празници съдът
намира за подходящ следния режим на лични контакти на детето с бащата: Коледните
празници от 25 декември до 27 декември всяка четна година от 10,00 часа на първия
ден до 18,00 часа на последния ден; Новогодишните празници - 31 декември – 01
януари през всяка нечетна година от 10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на
последния ден; първите два дни от Великденските празници – Велик петък и Велика
събота, всяка година, от 10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден.
Контактите през лятната ваканция следва да бъдат за период от 1 месец,
несъвпадащ с отпуска на майката, каквато е установената съдебна практика, като ще
бъде в интерес на детето да прекара по-продължителен период само с баща си и
неговия близък роднински кръг, като този режим следва да бъде след изтичане на
адаптационния период от 2 месеца /периода без преспиване/ след влизане в сила на
решението.
Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно
към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката
с другия родител, който не упражнява родителските права, както и правото на този
родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и
привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във
възпитанието му. Разбира се, следва да се отбележи и това, че при промяна в
13
обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични
отношения.
Освен това, личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските
права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда,
естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между
страните, с оглед изключителния интерес на детето. Именно, с оглед интереса на
детето, родителите следва да положат усилия и да превъзмогнат натрупаните
негативни емоции помежду си и да не поставят детето в ситуация на избор между тях,
необхоД. е да проявят единодействие и сътрудничество помежду си в интерес на
детето, като то следва да усеща любовта и подкрепата и на двамата родители, които не
следва да конфронтират и противопоставят при контактите си с него.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.59, ал.9 от СК за изменение на режима на лични отношения на
бащата с детето, следва да бъде отменено и да се постанови горепосочения режим,
балансиращ интересите на родителите и защитаващ изключителния интерес на детето.
Решението, в частта относно отхвърлянето на насрещния иск по чл.132, ал.1, т.1,
вр. с чл.131, ал.1 от СК е влязло в сила, поради необжалването му.
С оглед задължителните указания, дадени от ВКС с Тълкувателно решение
№3/2023г. от 27.06.2024г. по т.д. №3/2023г. на ОСГК, разноските следва да останат за
всяка от страните, така, както са ги направили.
Поради това за въззивната инстанция съдът не следва да присъжда разноски на
никоя от страните.
По отношение на разноските, направени пред първата инстанция, с оглед изхода
на спора по искането по чл.59, ал.9 от СК, сторените от страните разноски по този иск
следва да се понесат от тях, така, както са сторени /вж. ТР №3/2023г. по т.д. №3/2023г.
на ОСГК на ВКС/, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се
отмени и в частта, с която са присъдени разноски на Т. Д. в размер на 1000лв. във
връзка с иска по чл.59, ал.9 от СК, тъй като в тази част отхвърлителното
първоинстанционно решение е отменено и въззивната инстанция е изменила режима
на лични отношения.
По отношение на разноските по иска по чл.132, ал.1, т.1, вр с чл. 131, ал.1 от СК,
присъдени на ответника по този иск Д. Т., следва да се посочи, че са правилно
присъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като решението в тази му част /по иска за
лишаване от родителски права/ е влязло в сила, поради необжалването му.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №299/11.04.2024г., постановено по
гр.д.№478/2023г. на С.ски районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлена като
неоснователна исковата претенция с правно основание чл.59, ал.9 от СК, предявена от
Д. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. Я., ж.к. „Д-р Д.“ **-*-* против Т. А. Д. с ЕГН
********** от гр. С., кв. „Д.“ **-*-**, за изменение на определения със съдебна
спогодба по гр.д. №951/2022г. на СлРС режим на лични контакти на бащата с детето Д.
Д.в Т., както и в частта, с която Д. Т. Т. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.
А. Д. с ЕГН ********** сумата от 1000лв., представляваща разноски по делото и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9 от СК, определените със съдебна спогодба,
одобрена с протоколно определение от 23.06.2022г. по гр.д. №951/2022г. по описа на
С.ски районен съд, мерки относно режима на лични отношения на бащата Д. Т. Т. с
ЕГН ********** с детето Д. Д.в Т., родено на *******., с ЕГН **********, както
следва:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Т. Т. с ЕГН **********
с детето Д. Д.в Т., роден на *******., с ЕГН **********, както следва:
В период от 2 /два/ месеца, считано от влизане в сила на настоящото
решение:
Всяка първа и трета събота на месеца от 09,00ч. до 18,00 часа, като бащата взема
детето от дома на майката и го връща също в нейния дом;
След изтичане на адаптационния период от 2 /два/ месеца от влизане в сила
на решението, режимът на лични отношения е както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09,00ч. в събота до 18,00ч. в
неделя с преспиване, като бащата взема детето от дома на майката и го връща също в
нейния дом;
- на рождения ден на детето Д. Д.в Т. /09 февруари/, в рамките на 4 часа, по
предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и
посещението му в детска градина, респ. учебно заведение;
- на имения ден на детето Д. Д.в Т. /26 октомври/, в рамките на 4 часа, по
предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и
посещението му в детска градина, респ. учебно заведение;
- на рождения ден на бащата Д. Т. Т. /10 май/ в продължение на 4 часа, по
предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и
15
посещението му в детска градина, респ. учебно заведение;
- Коледните празници от 25 декември до 27 декември всяка четна година от
10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден; Новогодишните празници - 31
декември – 01 януари през всяка нечетна година от 10,00 часа на първия ден до 18,00
часа на последния ден; първите два дни от Великденските празници – Велик петък и
Велика събота, всяка година, от 10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния
ден.
- 1 месец през лятото, с преспиване, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16