Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. Перник, 21.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа докладваното
от съдия Димитрова административно дело № 557 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.292 от АПК.
Образувано е по искова молба на ЕТ „***“
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано
от управителя В.И.Д. /съдебен адрес:*** – Адвокатско дружество „***“,
Адвокатска кантора „Милованови“ и адв. Е.Т./, срещу Национален осигурителен
институт – гр. С.***. С нея е предявен отрицателен установителен иск – да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ЕТ „***“ – гр. Перник не
дължи на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Перник сумите по
Разпореждане № 268/19.04.2011 г., издадено от РУСО – Перник, а именно:
- 5045,59 лв. /пет хиляди
четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница по Ревизионен
акт за начет с вх. № 1/11.04.2011 г.;
- 6146,88 лв. /шест хиляди сто
четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ - законната лихва върху
главницата до 27.08.2020 г.,
тъй като е установено с влязла в
сила Присъда № 765/14.09.2012 г., постановена по наказателно дело №
1253/2012 г. по описа на Районен съд – Перник, че документите, въз основа на
които е издадено разпореждането са с невярно съдържание,
Ответникът Национален осигурителен
институт – гр. С.***, чрез процесуалните си представители К. Б.*** - началник
на отдел „Административен, и Е. С.*** – юрисконсулт, пледира за оставяне на
исковата молба без уважение, а предявения с нея иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Прокуратурата
на Република България чрез представляващата Окръжна прокуратура Перник -
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище.
Административен
съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На ищеца ЕТ „***“ – гр. Перник е
извършена пълна финансова ревизия по разходите на ДОО, обхващаща ревизиран
период от 10.07.2007 г. до 31.01.2011 г. Същата е приключила с издаването на
Ревизионен акт за начет вх. № 1/11.04.2011 г. /л.188 и сл./. С него са
установени задължения за неправомерно изтеглено парично обезщетение за временна
неработоспособност от лицето А.А.Р. с ЕГН ********** /по Болничен лист №
3745654/13.07.2010 г., Болничен лист № 3755638/19.08.2010 г., Болничен лист №
2802855/03.10.2010 г. и Болничен лист № 3755733/11.11.2010 г./. Задълженията са
отразени в Справка 1 /л.195/ и са в размер на: 5045,59 лв. /пет хиляди
четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница, и 450,95 лв.
/четиристотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ - лихва, начислена
до 13.04.2011 г. Вписано е, че произходът на начета е от „неправилно изплатени
парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и
при трудоустрояване по Справка № 1“.
В раздел „Анализ“ към ревизионния
акт е посочено, че ЕТ „***“ – гр. Перник е сключил трудов договор с А.А.Р. с
ЕГН ********** и в качеството на работодател е подал в ТД на НАП уведомление по
чл.62, ал.4 от КТ на 20.03.2010 г. На същата дата ТД на НАП върнало справка
/обр.3/ за отхвърлени уведомления за некоректни данни за лицето, но
работодателят не поправил грешките в срока по чл.4, ал.2 от Наредба № 5 за
съдържанието и реда на изпращане на уведомления по чл.62, ал.4 от КТ. С
Болничен лист № А 20083745654/13.07.2010 г. Райчова излязла в болничен отпуск
поради временна неработоспособност за общо заболяване, впоследствие продължен
като отпуск за бременност и раждане, за което от ТП на НОИ – Перник й били
изплатени обезщетения в размера, посочен в Справка № 1 към РА за начет. От
страна на ревизиращите не бил установен обект на фирмата на адреса, посочен в
трудовия договор на Райчова. Тъй като не били събрани достатъчно доказателства,
доказващи полагането на труд от това лице в реален обект и нямало внесени суми
за осигурителни вноски, било прието, че за Райчова не е възникнало право да
получи парично обезщетение за временна неработоспособност, а изплатените й
такива следва да се изискат от работодателя й ЕТ „***“ – гр. Перник.
По реда на чл.110, ал.3 от КСО,
началникът на отдел КПК при РУСО – Перник издал Разпореждане № 268/19.04.2011
г. за внасяне на сумата по Ревизионен акт за начет вх. № 1/11.04.2011 г.
За събиране на вземането по
ревизионния акт за начет при ТД на НАП – гр. С.*** е образувано изпълнително
дело № 14120000843/2012 г. По същото е постъпила Молба вх. № С200022-000-0396079/31.08.2020
г. от едноличния търговец с искане за погасяване на публични вземания поради
изтекла погасителна давност. С Разпореждане изх. № С200022-137-0007458/04.09.2020
г. главен публичен изпълнител при ТД на НАП С.*** разпоредил прекратяване на
публични вземания по ИД № 14120000843/2012 г., сред които и тези по ревизионния
акт за начет. Вписал е, че погасените по давност задължения се отписват на
основание чл.173 от ДОПК.
По делото е приета като
доказателство Присъда № 765/14.09.2012 г., постановена по наказателно дело
№ 1253/2012 г. по описа на Районен съд – Перник. С нея, подсъдимата А.А.Р. с
ЕГН ********** е призната за виновна в това, че за времето от 07.09.2010 г. до
06.01.2011 г., в гр. С.***, в условията на продължавано престъпление, чрез
използване /представени от Г.О.А. и от друго неустановено лице пред РУСО гр.
Перник/ на документи с невярно съдържание /Болнични листове за временна
неработоспособност, издадени на А.А.Р., в които отразеното съдържание не
отразява обективната истина, че работи в ЕТ „***“ – гр. Перник на длъжност
„майстор тестени изделия“/, получила без правно основание чуждо движимо
имущество /пари общо в размер на 5045,59 лева от държавния бюджет, като
обезщетения за временна неработоспособност/ с намерение да го присвои –
престъпление по чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. За същото подсъдимата е осъдена
на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, изпълнението на
което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години, считано
от влизане на присъдата в сила.
В присъдата са посочени болничните
листове, издадени на А.Р. и представляващи документи с невярно съдържание,
както и изплатените по тях суми от държавния бюджет. И болничните листове и
размерът на изплатените по тях обезщетения са същите, за които на ищеца е
издаден ревизионният акт за начет .
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.292
от АПК
„Задължението – предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа
на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание“.
Искът по чл.292 от АПК предоставя на длъжника в изпълнителното производство възможност за
защита като оспори с иск задължението - предмет на изпълнението. Оспорването
може да се основе само на нови факти, настъпили след издаването на
изпълнителното основание и то такива които са изменили или погасили подлежащото
на изпълнение задължение.
В случая,
процесното задължение на ищеца е установено с Ревизионен акт за
начет вх. № 1/11.04.2011 г. на РУСО – Перник и издаденото въз основа на него
Разпореждане № 268/19.04.2011 г. Същото е предмет на изпълнение по образуваното
при ТД на НАП – гр. С.*** изпълнително дело № 14120000843/2012 г. По последното
е постановено Разпореждане изх. № С200022-137-0007458/04.09.2020 г. на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП С.***, с което изпълнителното производство по
отношение на това публично вземане е прекратено поради изтекла погасителна давност
и е постановено отписване на вземането на основание чл.173 от ДОПК.
По делото липсват данни Разпореждане
изх. № С200022-137-0007458/04.09.2020 г. да е било надлежно връчено на длъжника
и на взискателя по изпълнителното дело. Липсват и доказателства, че същото е
влязло в сила. Тъкмо обратното, в Писмо вх. № 391/02.02.2021 г. /изх. №
С210022-178-0003350/01.02.2021 г. – на л.211 от делото/, към което са
представени копия от документите и изпълнителните титули, съдържащи се по ИД №
14120000843/2012 г., е изрично посочен „общ размер на задължения ДОО по
разпореждане № 268/19.04.2011 г. на НОИ РУСО – Перник към 01.02.2021 г.: 11
412,71 лв., в т.ч. главница 5045,59 лв. и лихва 6367,12 лв. към 01.02.2021 г.
включително, нелихвоносна част 0,00 лв.“. От този запис следва извод, че
процесното вземане не е отписано и същото се води като дължимо от ищеца - това
обосновава правният интерес от търсената защита.
От доказателствата по делото и от
влязлата в сила Присъда № 765/14.09.2012 г. по НОХД № 1253/2012 г. на Районен
съд – Перник е очевидно, че задължението по Ревизионен акт за начет вх. №
1/11.04.2011 г. на РУСО – Перник, включващо главница в размер на 5045,59 лв. и
лихви върху тази сума, е неправилно установено по отношение на ищеца.
Лицето А.Р. не е била в трудово
правоотношение с ЕТ „***“ – гр. Перник. В представените от нея болнични
листове, въз основа на които е получила недължимо й се парично обезщетение за
временна неработоспособност, са вписани неверни обстоятелства – че работи в ЕТ
„***“ – гр. Перник на длъжност „майстор тестени изделия“, което не отговаря на
обективната действителност. Това е категорично установено в хода на
наказателното производство. За извършеното престъпление не може да се търси отговорност
от едноличния търговец.
По смисъла на чл.292 от АПК
присъдата по НОХД № 1253/2012 г. на Районен съд – Перник представлява факт,
настъпил след издаване на изпълнителното основание. Това обосновава извод, че
предявеният от ЕТ „***“ – гр. Перник иск е доказан по основание.
Искът е доказан и по размер, тъй
като претенцията на ищеца е за 5045,59 лв. /пет хиляди четиридесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки/, представляващи главница по Ревизионен акт за начет
с вх. № 1/11.04.2011 г., която сума фигурира като вземане по ИД №
14120000843/2012 г. на ТД на НАП – гр. С.***.
С оглед на горното, основателна се
явява и акцесорната претенция за недължимост на сумата от 6146,88 лв. /шест
хиляди сто четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
законната лихва върху главницата от 5045,59 лв., изчислена до 27.08.2020 г.
Ищецът е направил разноски в хода на
настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по чл.80
от ГПК. Искането е направено своевременно и е подкрепено с доказателства за
извършването им.
От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от 2500,00 лв. Разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК дава правомощие на съда, по искане на насрещната страна,
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, в
случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Тази
разпоредба дава възможност на страната, в случая ответника, да защити правата
си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ
на критериите за справедлив и обоснован размер.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид направеното възражение и прецени характера на производството,
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия,
намира че платеният адвокатски хонорар не съответства на горепосочените
критерии. Същият, предвид обема и сложността на извършената правна дейност, е
завишен, но не следва да бъде свеждан до минимално предвидения такъв в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/865,77 лв./, а на основание чл.78, ал.5 от ГПК да бъде намален до сумата от
1200,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Национален осигурителен институт – гр. С.***,
представляван от управителя И.И., че ЕТ „***“ – гр. Перник с ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представляван от управителя В.И.Д.,
не дължи на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Перник сумите по
Разпореждане № 268/19.04.2011 г., издадено от РУСО – Перник, а именно: 5045,59
лв. /пет хиляди четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница
по Ревизионен акт за начет с вх. № 1/11.04.2011 г., и 6146,88 лв. /шест хиляди
сто четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ - законната лихва
върху главницата, изчислена до 27.08.2020 г.
ОСЪЖДА Национален осигурителен
институт – гр. С.***, представляван от управителя И.И., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***“
– гр. Перник с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***,
представляван от управителя В.И.Д., направени по делото разноски в размер на
1250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, от които: 50,00 лв. /петдесет
лева/ - внесена държавна такса, и 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ - платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п/