Решение по дело №557/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 април 2021 г.
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20207160700557
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

84

 

гр. Перник, 21.04.2021 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                        

                                                     СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 557 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.292 от АПК.

Образувано е по искова молба на ЕТ „***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от управителя В.И.Д. /съдебен адрес:*** – Адвокатско дружество „***“, Адвокатска кантора „Милованови“ и адв. Е.Т./, срещу Национален осигурителен институт – гр. С.***. С нея е предявен отрицателен установителен иск – да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ЕТ „***“ – гр. Перник не дължи на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Перник сумите по Разпореждане № 268/19.04.2011 г., издадено от РУСО – Перник, а именно:

- 5045,59 лв. /пет хиляди четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница по Ревизионен акт за начет с вх. № 1/11.04.2011 г.;

- 6146,88 лв. /шест хиляди сто четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ - законната лихва върху главницата до 27.08.2020 г.,

тъй като е установено с влязла в сила Присъда № 765/14.09.2012 г., постановена по наказателно дело № 1253/2012 г. по описа на Районен съд – Перник, че документите, въз основа на които е издадено разпореждането са с невярно съдържание,

Ответникът Национален осигурителен институт – гр. С.***, чрез процесуалните си представители К. Б.*** - началник на отдел „Административен, и Е. С.*** – юрисконсулт, пледира за оставяне на исковата молба без уважение, а предявения с нея иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Прокуратурата на Република България чрез представляващата Окръжна прокуратура Перник - редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище.

Административен съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ищеца ЕТ „***“ – гр. Перник е извършена пълна финансова ревизия по разходите на ДОО, обхващаща ревизиран период от 10.07.2007 г. до 31.01.2011 г. Същата е приключила с издаването на Ревизионен акт за начет вх. № 1/11.04.2011 г. /л.188 и сл./. С него са установени задължения за неправомерно изтеглено парично обезщетение за временна неработоспособност от лицето А.А.Р. с ЕГН ********** /по Болничен лист № 3745654/13.07.2010 г., Болничен лист № 3755638/19.08.2010 г., Болничен лист № 2802855/03.10.2010 г. и Болничен лист № 3755733/11.11.2010 г./. Задълженията са отразени в Справка 1 /л.195/ и са в размер на: 5045,59 лв. /пет хиляди четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница, и 450,95 лв. /четиристотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ - лихва, начислена до 13.04.2011 г. Вписано е, че произходът на начета е от „неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване по Справка № 1“.

В раздел „Анализ“ към ревизионния акт е посочено, че ЕТ „***“ – гр. Перник е сключил трудов договор с А.А.Р. с ЕГН ********** и в качеството на работодател е подал в ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.4 от КТ на 20.03.2010 г. На същата дата ТД на НАП върнало справка /обр.3/ за отхвърлени уведомления за некоректни данни за лицето, но работодателят не поправил грешките в срока по чл.4, ал.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда на изпращане на уведомления по чл.62, ал.4 от КТ. С Болничен лист № А 20083745654/13.07.2010 г. Райчова излязла в болничен отпуск поради временна неработоспособност за общо заболяване, впоследствие продължен като отпуск за бременност и раждане, за което от ТП на НОИ – Перник й били изплатени обезщетения в размера, посочен в Справка № 1 към РА за начет. От страна на ревизиращите не бил установен обект на фирмата на адреса, посочен в трудовия договор на Райчова. Тъй като не били събрани достатъчно доказателства, доказващи полагането на труд от това лице в реален обект и нямало внесени суми за осигурителни вноски, било прието, че за Райчова не е възникнало право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност, а изплатените й такива следва да се изискат от работодателя й ЕТ „***“ – гр. Перник.

По реда на чл.110, ал.3 от КСО, началникът на отдел КПК при РУСО – Перник издал Разпореждане № 268/19.04.2011 г. за внасяне на сумата по Ревизионен акт за начет вх. № 1/11.04.2011 г.

За събиране на вземането по ревизионния акт за начет при ТД на НАП – гр. С.*** е образувано изпълнително дело № 14120000843/2012 г. По същото е постъпила Молба вх. № С200022-000-0396079/31.08.2020 г. от едноличния търговец с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност. С Разпореждане изх. № С200022-137-0007458/04.09.2020 г. главен публичен изпълнител при ТД на НАП С.*** разпоредил прекратяване на публични вземания по ИД № 14120000843/2012 г., сред които и тези по ревизионния акт за начет. Вписал е, че погасените по давност задължения се отписват на основание чл.173 от ДОПК.

По делото е приета като доказателство Присъда № 765/14.09.2012 г., постановена по наказателно дело № 1253/2012 г. по описа на Районен съд – Перник. С нея, подсъдимата А.А.Р. с ЕГН ********** е призната за виновна в това, че за времето от 07.09.2010 г. до 06.01.2011 г., в гр. С.***, в условията на продължавано престъпление, чрез използване /представени от Г.О.А. и от друго неустановено лице пред РУСО гр. Перник/ на документи с невярно съдържание /Болнични листове за временна неработоспособност, издадени на А.А.Р., в които отразеното съдържание не отразява обективната истина, че работи в ЕТ „***“ – гр. Перник на длъжност „майстор тестени изделия“/, получила без правно основание чуждо движимо имущество /пари общо в размер на 5045,59 лева от държавния бюджет, като обезщетения за временна неработоспособност/ с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. За същото подсъдимата е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

В присъдата са посочени болничните листове, издадени на А.Р. и представляващи документи с невярно съдържание, както и изплатените по тях суми от държавния бюджет. И болничните листове и размерът на изплатените по тях обезщетения са същите, за които на ищеца е издаден ревизионният акт за начет .

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.292 от АПК „Задължението – предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание“.

Искът по чл.292 от АПК предоставя на длъжника в изпълнителното производство възможност за защита като оспори с иск задължението - предмет на изпълнението. Оспорването може да се основе само на нови факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание и то такива които са изменили или погасили подлежащото на изпълнение задължение.

В случая, процесното задължение на ищеца е установено с Ревизионен акт за начет вх. № 1/11.04.2011 г. на РУСО – Перник и издаденото въз основа на него Разпореждане № 268/19.04.2011 г. Същото е предмет на изпълнение по образуваното при ТД на НАП – гр. С.*** изпълнително дело № 14120000843/2012 г. По последното е постановено Разпореждане изх. № С200022-137-0007458/04.09.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП С.***, с което изпълнителното производство по отношение на това публично вземане е прекратено поради изтекла погасителна давност и е постановено отписване на вземането на основание чл.173 от ДОПК.

По делото липсват данни Разпореждане изх. № С200022-137-0007458/04.09.2020 г. да е било надлежно връчено на длъжника и на взискателя по изпълнителното дело. Липсват и доказателства, че същото е влязло в сила. Тъкмо обратното, в Писмо вх. № 391/02.02.2021 г. /изх. № С210022-178-0003350/01.02.2021 г. – на л.211 от делото/, към което са представени копия от документите и изпълнителните титули, съдържащи се по ИД № 14120000843/2012 г., е изрично посочен „общ размер на задължения ДОО по разпореждане № 268/19.04.2011 г. на НОИ РУСО – Перник към 01.02.2021 г.: 11 412,71 лв., в т.ч. главница 5045,59 лв. и лихва 6367,12 лв. към 01.02.2021 г. включително, нелихвоносна част 0,00 лв.“. От този запис следва извод, че процесното вземане не е отписано и същото се води като дължимо от ищеца - това обосновава правният интерес от търсената защита.

От доказателствата по делото и от влязлата в сила Присъда № 765/14.09.2012 г. по НОХД № 1253/2012 г. на Районен съд – Перник е очевидно, че задължението по Ревизионен акт за начет вх. № 1/11.04.2011 г. на РУСО – Перник, включващо главница в размер на 5045,59 лв. и лихви върху тази сума, е неправилно установено по отношение на ищеца.

Лицето А.Р. не е била в трудово правоотношение с ЕТ „***“ – гр. Перник. В представените от нея болнични листове, въз основа на които е получила недължимо й се парично обезщетение за временна неработоспособност, са вписани неверни обстоятелства – че работи в ЕТ „***“ – гр. Перник на длъжност „майстор тестени изделия“, което не отговаря на обективната действителност. Това е категорично установено в хода на наказателното производство. За извършеното престъпление не може да се търси отговорност от едноличния търговец.

По смисъла на чл.292 от АПК присъдата по НОХД № 1253/2012 г. на Районен съд – Перник представлява факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание. Това обосновава извод, че предявеният от ЕТ „***“ – гр. Перник иск е доказан по основание.

Искът е доказан и по размер, тъй като претенцията на ищеца е за 5045,59 лв. /пет хиляди четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляващи главница по Ревизионен акт за начет с вх. № 1/11.04.2011 г., която сума фигурира като вземане по ИД № 14120000843/2012 г. на ТД на НАП – гр. С.***.

С оглед на горното, основателна се явява и акцесорната претенция за недължимост на сумата от 6146,88 лв. /шест хиляди сто четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща законната лихва върху главницата от 5045,59 лв., изчислена до 27.08.2020 г.

Ищецът е направил разноски в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно и е подкрепено с доказателства за извършването им.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от 2500,00 лв. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК дава правомощие на съда, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Тази разпоредба дава възможност на страната, в случая ответника, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите за справедлив и обоснован размер.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид направеното възражение и прецени характера на производството, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, намира че платеният адвокатски хонорар не съответства на горепосочените критерии. Същият, предвид обема и сложността на извършената правна дейност, е завишен, но не следва да бъде свеждан до минимално предвидения такъв в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /865,77 лв./, а на основание чл.78, ал.5 от ГПК да бъде намален до сумата от 1200,00 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Перник

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Национален осигурителен институт – гр. С.***, представляван от управителя И.И., че ЕТ „***“ – гр. Перник с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представляван от управителя В.И.Д., не дължи на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Перник сумите по Разпореждане № 268/19.04.2011 г., издадено от РУСО – Перник, а именно: 5045,59 лв. /пет хиляди четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница по Ревизионен акт за начет с вх. № 1/11.04.2011 г., и 6146,88 лв. /шест хиляди сто четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ - законната лихва върху главницата, изчислена до 27.08.2020 г.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – гр. С.***, представляван от управителя И.И., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***“ – гр. Перник с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представляван от управителя В.И.Д., направени по делото разноски в размер на 1250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, от които: 50,00 лв. /петдесет лева/ - внесена държавна такса, и 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                 

         СЪДИЯ:/п/