О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Административен съд - гр.Варна, XXIII-ти състав, в
закрито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Наталия Дичева
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1677/20г. по
описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.159 от Административно-процесуален
кодекс (АПК) вр. чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация и е
образувано по жалба от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и
администрацията – Варна, ЕИК*********, представлявано от Ю.Ч., против Решение №
3/10.07.2020г на председателя на Административен съд – Варна за отказ по
заявление вх.№ П-0004/29.06.2020г от Сдружението за достъп до обществена
информация.
С разпореждане № 8383/05.08.20г. на съдията-докладчик жалбата
е
оставена без движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл.159 ал.1 т.8 от АПК и на жалбоподателя е указано да подпише лично жалбата, предвид
констатираното обстоятелство, че КЕП, с който е подписана е на физическото лице
Ю.Ч., а не на г-н Юл.Ч. като представител на СОПА.
В указания
от съда срок и към момента на настоящото определение не са отстранени
нередовностите по жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и
извърши отново проверка на предварителните въпроси, относно редовността и
допустимостта на жалбата, намира за установено следното:
В
разпоредбата на чл.150 и чл.151 от АПК е
регламентирано на какви изисквания следва да отговаря жалбата, за да е
процесуално допустима за разглеждане от съда.
Предвид разпоредбата на чл.159 от АПК, когато жалбата не отговаря на горепосочените процесуални
изисквания по допустимост, тя се оставя без движение за поправяне на
нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Този
законоустановен срок е преклузивен и неговото неизпълнение води до прекратяване
на делото. В разпоредбата на чл.158 ал.3 от АПК е регламентирано, че ако
нередовностите не бъдат отстранени в посочения по-горе срок жалбата се връща. В
указания 7-дневен срок, който е изтича на 12.08.2020г. /последния ден за
изправяне на нередовностите/, както и към момента на постановяване на настоящия съдебен
акт, по делото не са отстранени нередовностите по жалбата.
Съдът след извършена справка в B-trust, доставчик на
удостоверителни услуги, констатира, че КЕП, с който е подписана жалбата е
издаден на физическото лице Ю.Ч., като персонален КУКЕП. На соченото като
жалбоподател и подател на електронния документ дружество не е издаван КУКЕП и
не е издаван професионален КУКЕП на Ю.Ч. да представлява СОПА. Съгласно информацията, представена на електронната
страница на издателя - доставчик на електронни удостоверителни услуги, този вид
електронен подпис се „издава се на физическо лице – автор. Не е удостоверена неговата
професионална обвързаност с юридическо лице (фирма, организация, свободна
професия). Физическото лице е автор, а юридическото лице - титуляр на подписа.
Следователно, с този електронен подпис не се представлява юридическо лице и не се
подписват електронни документи от негово име и за негова сметка.
Професионално КУКЕП се издава на титуляр - физическо
лице, което е асоциирано с юридическо лице и удостоверява електронната
идентичност на титуляри на подписа и връзката на титуляри с публичния му ключ в
удостоверението. Това свидетелства, че професионалният електронен подпис е
собственост на юридическото лице, което го предоставя на свой служител с оглед
изпълнението на неговите задължения. В този контекст следва да се акцентира
върху обстоятелството, че професионалният електронен подпис не е личен
електронен подпис на служител, с който лицето прави изявления от собствено име.
Като титуляр на електронния подпис, дружеството би следвало да носи отговорност
относно извършените със съответния електронен подпис електронни изявления.
Съгласно чл. 7. от закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), титулярът носи риска от грешка при предаване
на електронно изявление.
Според разпоредбата на чл. 4 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, „автор“ на електронното
изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител. „Титуляр“ на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено
електронното изявление, предвид което „авторът“ на електронното изявление е
лицето, което фактически го извършва, „автор“ може да бъде само физическо лице.
Юридическото лице няма собствена психическа дейност и не може да формира воля.
„Титулярът“ на изявлението е обвързан с правните последици, защото изявлението
се извършва от негово име. Правоотношенията между „автора“ и „титуляра“ може да
почиват на различни правни основания. За разлика от „автора“, „титулярът“ може
да бъде както физическо лице, така и юридическо лице. Именно той – „титулярът“,
а не „авторът“ черпи права и поема задължения по него, т. е в неговата правна
сфера настъпват правните последици.
От изложеното следва, че не може да се използва квалифициран
електронен подпис на физическо лице, което се подписва в лично качество от името
на титуляра.
Според легалната дефиниция дадена в чл.3, т.10 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014
година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО на
понятието „електронен подпис“, електронният подпис означава данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярът на елекронният подпис използва, за да се
подписва. Разпоредбата на чл.3, т.12 от Регламента „квалифициран електронен
подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от
устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на
квалифицирано удостоверение за електронен подпис. Съгласно чл.3, т.16, б./а от
Регламента „удостоверителна услуга“ означава електронна услуга, състояща се в
създаването, проверката и валидирането на електронни подписи, електронни печати
или електронни времеви печати, услуги за електронна препоръчана поща, както и
удостоверения, свързани с тези услуги.
Видно от чл.25, ал.1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на
квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по
искане на титуляра при спазване на изискванията на чл.24 от Регламента.
От цитираните разпоредби се налага извод, че авторът на
изявлението и титулярът на същото могат да бъдат едно и също лице или различни
лица. За да бъде прието, че соченото като титуляр на изявлението лице го е
извършило, следва електронното изявление да е подписано с КУКУП на титуляра на
изявлението, а когато титулярът е дружество, в КУКЕП на автора следва да е
посочено, че КУКЕП е професионален и се отнася до дружеството титуляр на КУКЕП.
ЗЕДЕП, както и от съпоставката на разпоредбите на чл. 2,
чл. 3 и чл. 13 от този закон следва извода, че електронният подпис е особена
форма на електронно изявление тъй като съдържателно той е отделна информация,
функцията на която е да установи авторството на изявлението или документа.
Правното значение на КЕП се извежда от последиците, посочени в разпоредбата на
чл. 13, ал.4, изречение първо от ЗЕДЕП - те са приравнени към последиците на
полагане на саморъчен подпис. Предвид общите принципи на правото, а и по
аргумент от разпоредбите на чл. 24, ал.4 и чл. 27, ал.2 и 3 от ЗЕДЕП следва
извода, че и за електронният подпис (вкл. и за КЕП) важат правилата на
разпоредбите на чл. 4 от ЗЕДЕП.
В жалбата се сочи като титуляр на електронното изявление
СОПА. Същото е подписано с КУКЕП на Ю.Ч., персонален, т.е. като физическо лице,
а не като представляващ СОПА /в този случай КУКЕП следва да е професионален и в
данните за него ще бъде отразено, че е за титуляр СОПА/ и поради това
обстоятелство не може да се приеме, че електронното изявление е надлежно подписано
от сочения в него титуляр. То не удостоверява неговата професионална
обвързаност с юридическо лице (фирма, организация, свободна професия).
Физическото лице е автор, а юридическото лице - титуляр на подписа."
Законът за електронното управление прави разграничение
между идентификация на физически и на юридически лица. Когато заявител на
услугата е юридическо лице, идентичността се установява чрез «автоматизирана
проверка на техния статут в съответните регистри, в които са вписани, когато са
налице технически средства за извършването й» (чл. 28 от ЗЕУ). Изискването за
проверка на самоличността на физическите лица, чрез които юридическите лица
участват в правоотношения (законни или договорни представители), е включено в
чл. 22, ал. 1, според който идентификацията на авторите на изявления се
извършва по реда за идентификация на получателите на услуги (български граждани
и дългосрочно пребиваващи чужденци).
Следователно с
този вид електронен подпис не се представлява юридическо лице, поради което е
нередовно и след като нередовността не е изправена в законоустановения срок,
производството по жалбата следва да бъде прекратено.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.160 от АПК ,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА жалбата на Сдружение за
оптимизиране на правосъдието и администрацията – Варна, ЕИК*********,
представлявано от Ю.Ч., против Решение № 3/10.07.2020г на председателя на
Административен съд – Варна за отказ по заявление вх.№ П-0004/29.06.2020г от
Сдружението за достъп до обществена информация.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 1677/2020г. по описа на
Административен съд-Варна.
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред
Върховен административен съд, чрез административен съд-Варна, в 7-дневен срок
от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: