Р Е Ш Е Н И Е
№1398/16.3.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 14195 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба вх. № 64450/ 04.09.2019 год. от
С.В.О., гражданин на Р. Ф., роден на *** г. в гр. В., Р.
Ф. срещу М.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес:
***, с искане до
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 500.00
евро, представляваща сбор от задължения по три неформални договора за заем –
от 04.09.2014 г., от 30.10.2014 г. и от 31.10.2014 г., всеки в размер на
3500.00 евро,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.09.2019 г.,
до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди наличие на облигационни правоотношения по силата на неформални договори за
заем, в изпълнение на които на 04.09.2014 г., 30.10.2014 г. и 31.10.2014 г.,
ищецът предоставя на ответницата, чрез банков превод, суми в размер от по
3500.00 евро. Срок за връщане на средствата не е уговорен, като е уговорено същото
да се осъществи при възможност на длъжника. От страна на заемателя не е
отправяна и покана за изпълнение. Към момента на предявяване на иска плащане от
ответника не е осъществено.
Ответникът депозира
писмен отговор
в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира доводи за допустимост и неоснователност
на предявените искове. Възразява твърденията за
облигационна обвързаност между страните, и оспорва реалното предаване на търсените
суми. Отправя искане за отхвърляне на претенцията и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за успешното провеждане на предявения иск,
в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: съществуване на валидни облигационни отношения
между страните по силата на договор за заем, по които
ищецът е изправна страна (т. е. че е предаване на
ответника три парични суми от по 3500 евро), и от които е възникнало задължение на ответника
за заплащане на търсената сума.
При установяване на горните
обстоятелства, ответникът от своя страна е длъжен да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на
заетата сума.
Заемът за потребление е договор, с
който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е неформален - не е
необходима определена форма за неговата действителност, писмената форма е форма
за доказване на същия. Предвид на това,
че договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на
страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Консенсуалният характер на договора предполага
постигането на съгласие между двете страни по него за сключването му.
В
настоящата
хипотеза, установява се от приобщените на л. 6 – 11 преводни нареждания
извършени от ищеца, на 04.09.2014 г., 30.10.2014 г. и 31.10.2014 г., към
ответника парични преводи, н суми в размер на по 3500 евро, всеки. Този извод
се подкрепя и от заключението на експерта по изготвената съдебно - счетоводна
експертиза, кредитирано от съда като обективно, всестранно и компетентно
съставено.
В случая, липсват доказателства,
които да удостоверяват по надлежен начин наличие на заемното правоотношение, което ищцата твърди, че е
възникнало. Наличие на постигнато между страните съгласие за
сключването на договор за заем, в изпълнение на който
ищецът да е предал на ответника търсените суми, не се установява от приложените към исковата молба преводни нареждания. В
тази насока следва да бъде съобразено, че сам по себе си факта на извършване на
превод на парична сума не е разносилен на направено изявление и/ или съгласие
за признаване на задължение по заемно правоотношение.
Същевременно, представените вносни бележкаи не
съдържат подпис на получателя, като отразяването на
данните в същата, е извършено едностранно от ищеца. Касае се за частни документи, които не съдържат
подпис на ответника и в този смисъл не го обвързват досежно
постигнатото между страните съгласие за
предаване на паричната сума срещу задължение за връщане. Още повече, че коментираните по – горе
документи и експертно заключение, също така се установява, че при предприемане
на банковата операция, от ищеца, като основание и за извършване и на трите
превода, е посочено financial
support (финансова
подкрепа). Само по себе си, предоставяне на финансова подкрепа не предполага
поемане насрещно задължение за връщане на предоставените суми.
Ангажираните
от ищеца доказателства не съдържат данни за напарвени насрещни волеизявления на
страните, насочени към обвързването им в заемни правоотношения, още повече - за
постигнато между страните съгласие за връщане от страна на ответника на
предоставените суми.
Фактическият състав
на
чл. 240, ал. 1 ЗЗД не еосъществен, поради което и предявеният иск
за присъждане на сумата от10 500.00 евро,
представляваща сбор от задължения по три неформални договора за заем –
от 04.09.2014 г., от 30.10.2014 г. и от 31.10.2014 г., всеки в размер на 3500.00
евро,
е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 04.09.2019
г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, сумата от 1000.00
лв., представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.В.О., гражданин на Р. Ф.,
роден на *** год. в гр. В., РФ, срещу М.Н.Б., ЕГН: **********,
с адрес:
***, иск за заплащане на сумата
от 10500.00 (десет
хиляди и петстотин) евро, представляваща сбор от задължения по три неформални договора за заем – от 04.09.2014 г.,
от 30.10.2014 г. и от 31.10.2014 г., всеки в размер на 3500.00 евро,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.09.2019г., до
окончателното ѝ изплащане, искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.В.О., гражданин на Р. Ф., роден на *** год. в гр. В.,
РФ да заплати на М.Н.Б., ЕГН:
**********, с адрес:
*** сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща извършени разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: