Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........7.01........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................седми...декември……….........................................
През две хиляди и
двадесета година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...............т.д.№ 114
по описа за 2019 година…., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба на С.М.С., Й.М.С. и И.М.С.,***
чрез пълномощник адв.К. против „Дженерали застраховане“ АД гр.София, с която се
претендира съдът да осъди ответника да им заплати обезщетение в размер по
30 000 лв. на всеки, представляващи частичен иск от по 200 000 лв. за
всеки за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им М. С. Д.,
ведно със законната лихва, считано от 11.06.2019 г. – датата на завеждане на
щети пред застрахователя до окончателното изплащане. Желае се присъждане на направените
по делото разноски – адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, с
ДДС. В исковата молба е заявено, че ищците са деца на починалия вследствие ПТП
на ***** г. М. С. Д. на 56 г. Настъпилото на посочената дата ПТП е станало на кръстовище на Главен път
I-7 /път III-7072/ с участници л.а. „Мицубиши“ с рег.№ ПК 0041 ВА, управляван
от И.А.И. и л.а. „Ситроен“ с рег. № В 1546 СС, управляван от починалия Д..
Водачът И. е нарушил правилата за движение по пътищата като при движение в
посока от гр.Ямбол към с.Чарган не спрял на знак „стоп“ на кръстовището и
предизвикал ПТП с автомобила на Д., който вследствие на удара е починал на
място. Образувано е ДП № 124/2019 г. по описа на РУ Тунджа при ОДМВР Ямбол,
пр.пр.№ 977/2019 г. по описа на ОП Ямбол, което не е приключило. За увреждащия
лек автомобил „Мицубиши“ има сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество „Дженерали застраховане“ АД, която е
била валидна към момента на настъпване на ПТП, според клаузите на която
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди на трети лица. На 11.06.2019 г. ищците са
предявили пред застрахователя претенции за изплащане на обезщетение, но по
образувана щета в законоустановения срок застрахователят не е предложил за
плащане обезщетение, поради което е заведен настоящия иск. Ищците, деца на
починалия Д. са разчитали много на моралната и финансова подкрепа на баща си,
която винаги са имали предвид близките и топли отношения помежду си. Поради
това причинените неудобства, болки и страдания от ненавременната смърт на Д.
следва да бъде компенсирана за децата му от застрахователя ответник.
В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и с него се оспорва предявения иск като неоснователен, желае се отхвърлянето му и присъждане на
разноските. Не се оспорва наличието на полицата, сключена относно л.а.
„Мицубиши Паджеро“ и нейната валидност към датата на ПТП. Според ответника
липсват доказателства, установяващи извършено противоправно деяние от страна на
застрахован в дружеството водач, изразяващо се в нарушаване на конкретни
правила за движение по пътищата, от което да са настъпили процесните вреди. Единствения
приложен към исковата молба относно причините за ПТП – констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, ответникът счита, че по никакъв начин не допринася за
изясняване причините за реализиране на ПТП, тъй като липсват данни за
поведението на водачите. Поради това според ответника не е изключена
възможността процесното ПТП да е следствие на нарушение на правилата за
движение от самия пострадал, случайно събитие или други обстоятелства и
причини, изключващи отговорността на застрахования в дружеството водач. При
условията на евентуалност ответникът твърди, че с поведението си пострадалият водач е допринесъл в изключителна
степен за негативните последици от ПТП – движил се е с несъобразена скорост, не
е реагирал своевременно с намаляване на скоростта или аварийно спиране, пътувал
е без поставен обезопасителен колан. Оспорва се обстоятелството, че вследствие
смъртта на Д. ищците са претърпели болки и страдания в твърдения обем, както и
размера на претендираното обезщетение.
В срока по чл.373 от ГПК ищците са депозирали молба вх.№ 2506/26.05.2020 г., която е възприета от
съда като допълнителна искова молба. Оспорват се всички възражения на ответника
и се излагат подробни съображения за това. Поддържа се искането за събиране на
посочените доказателства.
Ответникът не се е
възползвал от възможността да депозира допълнителен отговор.
Ищците
редовно призовани за съдебно заседание поддържат исковете си чрез своя
пълномощник като в последното с.з. е направено и прието от съда на основание
чл.214 от ГПК увеличение на претенциите, които се считат заведени в размер
150 000 лв. за всеки от тях частично от 200 000 лв.
Ответникът
редовно призован поддържа в съдебно заседание чрез пълномощника си своите
възражения по иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
За
установяване на активната си процесуална легитимация ищците са представили
удостоверение за наследници № 14/11.06.2019 г., видно от което след смъртта на
М. С. Д. на ****** г. същият се наследява от съпруга и три деца – ищците по делото С.М.С., Й.М.С. и И.М.С..
С исковата
молба ищците са представили констативен протокол от 7.06.2019 г. за ПТП с
пострадали лица, настъпило на ****** г. около 12,39 ч. на кръстовище на Главен път I-7 /път III-7072/ с участници л.а.
„Мицубиши“ с рег.№ ПК 0041 ВА, управляван от И.А.И. и л.а. „Ситроен“ с рег. № В
1546 СС, управляван от М.С.Д. като е отразено, че Д. е убит и
е образувано ДП № 124/2019 г.
Видно от
представените от „Дженерали
застраховане“ АД гр.София писмени доказателства, на 11.06.2019 г. в дружеството е
входирана молба от С.М.С.,
Й.М.С. и И.М.С. и тяхната майка К. Н. Д. с искане за
образуване на щета за причинените им неимуществени вреди – морални болки и
страдания вследствие загубата на баща им М. Д., починал при ПТП на ****** г. Застрахователното
дружество е уведомило пълномощника на ищците с писмо от 11.09.2019 г., че към
този момент не може да изплати обезщетения на увредените лица.
От двете страни са
представени копия от доказателствата по образуваното ДП – протокол за оглед на местопроизшествие
/препис/ и оригинал, фотоалбум, тройна авто-техническа експертиза и
съдебно-медицинска експертиза на труп.
В
настоящото производство също бяха назначени, изслушани и неоспорени
авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице по авто-техническата
експертиза дава заключение, че процесното произшествие е настъпило на
кръстовището на главен път 1-7 и път Ш-7072, в зоната на кръстовището. За
приближаващите кръстовището от посоката на движение на автомобил Ситроен има
поставени пътни знаци, които са предупреждавали водачите за забраната за
изпреварване /пътен знак В24/, ограничението на скоростта /пътен знак В26 с
надпис 50/ и предстоящото пресичане на път без предимство /пътен знак А26/. За
приближаващите кръстовището от посоката на движение на автомобил Мицубиши е
имало поставени поредица от пътни знаци и указателни табели предупреждаващи
водачите за забраната за изпреварване /пътен знак В24/, ограничението на
скоростта /пътен знак В26 - един с надпис 60 и Втори с надпис 50/, „Пропусни
движещите се по пътя с предимство" /пътен знак Б1/ и „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство" /пътен знак Б2/. Пътния знак Б2 е бил
поставен двустранно на платното за движение спрямо посоката на движение на
автомобил Мицубиши като на линията на двата знака е имало очертана стоп-линия.
Вещото лице е установило, че скоростта на автомобила Ситроен преди ПТП е била около
98 km/h, към момента на удара около 87 km/h, опасна зона около 80 м, а скоростта
на автомобила Мицубиши преди ПТП и към момента на удара е била около 41 km/h. В
момента, когато автомобил Мицубиши пресича стоп-линията и навлиза в зоната на
кръстовището, автомобил Ситроен се е намирал на около 39,5 м от мястото на
удара. Към този момент предната част на автомобил Мицубиши е била на около
12,45 м преди мястото на удара. Водачът на Ситроен е възприел опасността от
удар с автомобила Мицубиши, когато той се е намирал на разстояние от около 42,7
м от мястото на удара. Към този момент предната част на автомобил Мицубиши е
била на около 3,2 м преди стоп-линията. Водачът на автомобил Ситроен
своевременно е реагирал на създалата се опасност, когато предната част на
автомобил Мицубиши е била преди стоп линията. Водачът на Мицубиши не е спрял на
стоп линията преди да навлезе в зоната на кръстовището. Технически правилно е
спирането да е двукратно - първо на стоп линията, а след това на границата на
платното за движение по път 1-7, да пропусне движещите се по пътя с предимство
автомобили, а след това да предприеме пресичане на платното за движение в
посока с. Чарган. В съдебно заседание вещото лице потвърди извода си, че
водачът на Мицубиши не е направил нито едно от технически правилните две
спирания. При скорост на движение 50 km/h, опасната зона на автомобил Ситроен е
около 29 м, но водачът на Ситроен е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП при наличната си скорост на движение и предприетите действия от
водача на Мицубиши за спиране в зоната на кръстовището. Налице е навлизане на
Мицубиши в опасната зона на Ситроен. Водачът на Мицубиши е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, като спре на стоп-линията и пропусне движещия се
по пътя с предимство автомобил Ситроен и не предприема навлизане в кръстовището
преди това. Водачът на Ситроен е имал техническата възможност да предотврати
ПТП при скорост на движение от 50 km/h, като предприеме своевременно спиране.
Според вещото лице техническите причини, довели до настъпването на ПТП са
следните: 1. Технически неправилното поведение на водача на автомобила
Мицубиши, който не е спрял на стоп линията, за да пропусне движещия се по пътя
с предимство лек автомобил Ситроен и 2. Движението на автомобила Ситроен със
скорост над максимално разрешената за дадения участък, технически правилно е
водачът на Ситроен да се движи с максимално разрешената скорост и при
възникване на опасност да предприеме спиране.
По
съдебно-медицинската експертиза вещото лице доктор специалист по съдебна
медицина и обща и клинична патология, дава заключение, че при възникналото
пътно-транспортно произшествие, при което автомобилът управляван от пострадалия
е бил блъснат от джип „Мицубиши Паджеро" отляво отстрани, като автомобилът
управляван от пострадалия е получил тежки деформации предимно отстрани отляво с
хлътване на тези части навътре в автомобила и притискане на тялото пострадалия.
Пострадалият е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния
стълб и гръбначния мозък, гръдния кош, корема и крайниците, изпаднал бързо в
състояние на травматичен шок и е починал в автомобила, като тялото му е било
намерено силно наведено надясно към дясната седалка отпред. Описани са
поотделно и подробно всички множество травми на всяка част от тялото на Д.. Причината за настъпването на смъртта на пострадалия е
съчетаната травма с обхващането предимно на гръдния кош, гръбначния стълб и
корема. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалия в състояние на тежък хеморагичен и травматичен шок вследствие
множествените травми и острите кръвоизливи. Настъпването на смъртта на
пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му е бил неспасяем.
Най-голямо значение за настъпването на смъртта имало тежката гръдна травма и
гръбначно-мозъчната травма. Разкъсването на черния дроб и слезката също са били
смъртоносни. Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при
възникналото пътно-транспортно произшествие и настъпилите усложнения. Описаните
травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътно-транспортно произшествие. Данните от делото сочат, че по време на произшествието
пострадалият е бил без закопчан колан. Макар пострадалият да е бил без закопчан
колан, като се имат предвид деформациите по автомобила и местоположението на
пострадалия, тялото на пострадалия не е имало възможност да се придвижва
свободно вследствие възникналите инерционни сили на значително разстояние в
автомобила, а само горната половина на тялото на пострадалия е било наклонено
надясно към дясната седалка, а лявата му ръка все още и била на волана на
автомобила. Уврежданията са получени вследствие притискане на гръдния кош,
корема и останалите области на тялото от деформиралите се части на автомобила,
които са хлътнали към пространството, заемано от тялото на пострадалия на
предната лява седалка, където деформациите и хлътването на автомобила надясно
са били най-силно изразени. Уврежданията в областта на лявата половина на
тялото са причинени от хлътването на деформиралите се части на автомобила с
посока отляво надясно, а уврежданията в областта на дясната половина на тялото
му, от притискането на дясната половина на тялото към вътрешните части на дясната
половина на автомобила. Но деформациите по автомобила отляво са толкова тежки и
получените травми в областта на лявата половина на гръдния кош, които са
причинени вследствие хлътване на лявата половина на автомобила на дясно са били
толкова тежки и настъпването на смъртта е било неизбежно. Даже са били налице
предпоставки, ако пострадалият е бил със закопчан предпазен колан, то са били
налице условия за получаване на още по-тежки увреждания от получените, тъй като
влиянието на удрянето и притискането на лявата половина на гръдния кош от
деформиралите се части на автомобила вследствие челния сблъсък от джипа, щяха
да бъдат по-тежки. Получаването на установените тежки травматични увреждания
били неизбежни даже и ако пострадалият е бил със закопчан предпазен
обезопасителен колан. Така, че според вещото лице дали пострадалият е бил с
колан или без него не е било чак от толкова съществено значение за тежестта на
травмите по тялото на пострадалия и настъпването на смъртта му.
По делото
са събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните на двете страни
свидетели. Свидетеля, посочен от
ответника - И.А.И. е участника в ПТП настъпило на ***** г. около обяд, шофьора на джипа Мицубиши Паджеро.
Свидетеля заявява, че се случило на кръстовището по пътя за с.Чарган, той
пътувал по пътя Ямбол - Богорово, към Бакаджика. Там имаше знак стоп и той
спрял на стопа, погледнал в ляво и видял товарен автомобил, който бил от ляво в
посока Елхово. От другата страна нямало нищо. Свидетеля потеглил, при
потеглянето си погледнал пак и видял кола бяла, която била на 4-5 метра от него,
а той още бил в платното на товарния автомобил. Видимостта била при ясно време.
Свидетелят няма представа дали е имало знаци за ограничение на скоростта.
Усетил удара, след който джипът му се завъртял на 180 градуса посока към Ямбол.
Според свидетеля имало много място да мине автомобила, но човекът се уплашил.
След като станала катастрофата той веднага отишъл при човека, счупил с ръка
другата врата, той бил още жив и се обадил на 112. Преди кръстовището свидетеля
карал с 60-70 км/ч и спрял на знака "Стоп". Според него скоростта на
бялата кола била голяма. Колкото му позволява реакцията веднага натиснал спирачката,
уплашил се да не блъсне човека. Свидетеля
спрял на 3-4 метра преди знака, видимостта му била на около 20 м, по-надалеч не
би могъл да види другия, защото той идвал от завой, от лека стръмнина. Белият
автомобил бил деформиран в предна лява врата, откъм шофьора.
От страна
на ищците са събрани гласни доказателства относно претърпените болки и
страдания от ищците вследствие смъртта на баща им. Свидетелят Г.Д. С. е брат
на загиналия М. Д.. Свидетелят познава децата му, той бил отдаден
изцяло на семейството си, любвеобилен, само за тях се е грижил цял живот.
Дъщеря му Й. се родила с проблем и той цял живот се е грижил за нея. Много се е
притеснявал за децата си. Свидетелят е запознат, тъй като брат му споделял
проблемите си с него, искал е пари, за да му помогне. Д.работил в строителна фирма, а когато станало
произшествието се прибирал пътя от Лесово. Цяла седмица е работил там и в
четвъртък е тръгнал, тъй като в петък е имал уговорен час при лекар във Варна,
трябвало да заведе внука си, който имал
изкривяване на гърба. Свидетелят знае, че инцидента е станал, тъй като другите
не спрели на стопа и го ударили. М.
живеел с децата си. С. и И. се изучили. Й. била омъжена, но когато мъжът и е
разбрал, че е болна, я оставил и тя се прибрала при баща си с детето след като родила. М. продължил да се грижи за Й.. За другата си дъщеря
И. също се грижел, тя също
живеела при баща си, защото мъжът й починал. Със сина си С. М. имал силна връзка, бил много добър баща. Семейството
му много тежко приело загубата му. Й. също приела много тежко смъртта на баща
си, в момента е в болница, защото се влошило заболяването й. И. също страдала
много за баща си. Децата на М.
почитат баща си, направили му паметник, помен. Всичко както трябва да бъде.
Свидетелят Н. Н. е роднина на ищците,
които са му братовчеди и са съседи, М. познава
още от дете. Той бил много хубав човек, много добър човек, грижел се за децата
си, за внуците си. М.работел и успявал да
издържа семейството си. Децата му, цялото семейство разчитали на него. В деня
на инцидента свидетелят знае, че М.тръгнал
за Варна заради внука си М.,
да го закара в болницата на преглед. Дъщерите му и сина му живеели при него.
Голямата дъщеря се разделила с мъжа си, а другата се оставила с мъжа си преди
десетина години и всички живеели заедно с баща си. Децата го уважавали. С. също
живеел с баща си и също работели заедно. Децата доста зле приели загубата на
баща си, постоянно плачели, не могат да преживеят, че баща им е починал.
Семейството сложило паметник на гроба и на мястото, където М. е загинал.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира
иска с правно основание чл.432 от КЗ.
Съгласно тази разпоредба увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380. Страните по делото не спорят, а и от представените
справки се установява, че водачът И.А.И. е имал при ответното дружество
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на процесния лек автомобил,
която е действала към момента на ПТП на 6.06.2019 г. В качеството си на
застраховател ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял и на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото МПС, което е предметът на
застраховката.
За уважаване на предявената претенция
е необходимо да бъде установен фактическият състав на непозволеното увреждане,
което включва виновно извършено противоправно деяние с произлезли от него
вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. Предвид събраните
доказателства, съдът приема, че тези елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане са налице.
В настоящото производство предвид
събраните по делото доказателства - авто-техническа експертиза, съдът прави
извода, че именно И. е водачът, допуснал настъпване на процесното произшествие
на 6.06.2019 г., при което е загинал М.Д. –
бащата на ищците. Вещото лице дава заключение, че на мястото на инцидента
за приближаващите кръстовището от посоката на движение на автомобил Мицубиши,
управляван от И. е имало поставени поредица от пътни знаци и указателни табели
предупреждаващи водачите за забраната за изпреварване /пътен знак В24/,
ограничението на скоростта /пътен знак В26 - един с надпис 60 и Втори с надпис
50/, „Пропусни движещите се по пътя с предимство" /пътен знак Б1/ и „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство" /пътен знак Б2/. Пътния знак
Б2 е бил поставен двустранно на платното за движение спрямо посоката на
движение на автомобил Мицубиши като на линията на двата знака е имало очертана
стоп-линия, т.е. знакът е бил видим и достъпен за възприемане. Установено е, че
водачът на Мицубиши не е спрял на стоп линията преди да навлезе в зоната на
кръстовището. Технически правилно е спирането да е двукратно - първо на стоп
линията, а след това на границата на платното за движение по път 1-7, да
пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили, а след това да
предприеме пресичане на платното за движение в посока с. Чарган. С това И. е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл.6 т.1 от ЗДвП във вр.чл.45 ал.2 от ППЗДвП и предвид
категоричното заключение на вещото лице, че причина за настъпването на ПТП е технически
неправилното поведение на водача на автомобила Мицубиши, който не е спрял на
стоп линията, за да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил
Ситроен, съдът приема, че застрахованият водач И. е имал противоправно
поведение, довело до настъпването на ПТП, при което е загинал другият водач Д..
Липсват събрани по делото доказателства,
оборващи вината на водача на лекия автомобил Мицубиши, а неговите свидетелски
показания за това, че е спрял на знака „Стоп“ остават изолирани от останалия
доказателствен материал, поради което съдът приема, че той виновно е допуснал
настъпването на ПТП, имащо за последица смъртта на Д..
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза е безспорно установено, че смъртта
на Д. се дължи на получените
тежки травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и
настъпилите усложнения. Причината за настъпването на смъртта на пострадалия е
съчетаната травма с обхващането предимно на гръдния кош, гръбначния стълб и
корема. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалия в състояние на тежък хеморагичен и травматичен шок вследствие
множествените травми и острите кръвоизливи. Настъпването на смъртта на
пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му е бил неспасяем. Въз
основа на тези изводи на вещото лице съдебен лекар за съда е безспорно
установено, че е налице причинна връзка между причиненото от застрахования И.
ПТП и настъпилата смърт на наследодателя на ищците.
От
свидетелските показания на Г. С. и Н.Н.се
установява, че въпреки голямата възраст на ищците – С. на 25 г., Й. на 36 г. и И.
на 39 г., тримата са живели със загиналия си баща и той им е оказвал до
последно финансова и морална подкрепа, включително и в деня на инцидента е
пътувал, за да заведе внучето си на доктор. И тримата ищци са приели много
тежко загубата на баща си, страдат от нея и до момента.
При тези обстоятелства съдът приема,
че са налице всички основания за ангажиране отговорността на
ответника-застраховател за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт,
изразяващ се в смърт на наследодателя на ищците. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
При определяне размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази вида и
характера на доказаните вреди, страданията на ищците, които в случая съдът
приема, че са големи, тъй като последиците от това увреждане са необратими.
Налице е загуба на човешки живот, която няма как да бъде преодоляна и тази
загуба се отразява и на трите деца на загиналия, които както се посочи, въпреки
възрастта си са разчитали на баща си финансово и морално. Установена е силната
връзка между ищците и техния наследодател, както и тяхната сплотеност и близки
отношения, което води до тежки психически последици за ищците в следствие тази
загуба. Имайки предвид тези обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от
100 000 лева отговаря на принципа на справедливост и би могло да
компенсира претърпените вреди.
Този размер на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде намален поради доказано според съда
съпричиняване на процесното ПТП от страна на загиналия водач. Разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване на обезщетението за вредите,
настъпили от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на
тези вреди. От констатациите на авто-техническата експертиза се установява, че причина за настъпване на произшествието е
не само противоправното поведение на водача И., който не е спрял на знак „Стоп“, за да пропусне движещия
се по пътя с предимство лек автомобил Ситроен, но и движението на автомобила
Ситроен със скорост над максимално разрешената за дадения участък, при което технически
правилно е водачът на Ситроен да се движи с максимално разрешената скорост и
при възникване на опасност да предприеме спиране. Т.е. до сблъсъка е довело и нарушението на загиналия Д., който е управлявал с превишена скорост – нарушение на чл.20 от ЗДвП във
вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което съдът приема, че е налице съпричиняване в размер на 50 %. От това следва и
намаляване размера на обезщетенията и за тримата ищци и присъденото обезщетение следва да е в размер
по 50 000 лв. за всеки, а исковете им над този до претендирания размер от
150 000 лв. като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Върху определения размер на обезщетението
следва да бъде присъдена и законната лихва, която законодателят определя, че
започва да тече от датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на
застрахователя - по чл.497, ал.1 т.2, вр. чл.496, ал.1 КЗ. В случая съдът
намира за неоснователно искането на ищците законната лихва да бъде определена с
начална дата 11.06.2019 г. – дата на образуване на претенцията пред
застрахователя. Меродавна е в случая датата 11.09.2019 г., до която е изтекъл
предвиденият в чл.496 ал.1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне на
застрахователя. Както се установява от представените писмени доказателства,
ищците са предявили претенциите си на 11.06.2019 г., т.е. тримесечният срок за
произнасяне на застрахователя изтича на 11.09.2019 г. и същият дължи законната
лихва от следващия ден – 12.09.2019 г.
При този изход на делото, разноските
следва да бъдат присъдени на страните съобразно уважената и отхвърлената част
от исковете. Ищците са направили разноски по делото в размер 655 лв. след
частичното им освобождаване от заплащане на такси и разноски от съда, поради
което съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да им заплати
разноски в размер 218,33 лв. От представените с исковата молба договори за
правна защита и съдействие между ищците и адв.П.К. от САК е видно, че
възнаграждението е договорено безплатно и платимо на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Това е и направеното искане
от адв.К. за определяне размера на възнаграждението от съда. Този размер съдът
преценя, че следва да бъде по 2030 лева за всеки един от ищците, изчислено
съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при уважаване на исковете в размер на 50 000
лева за всеки.
Ответникът е направил разноски в
настоящото производство 930 лева, в които съдът включва юрисконсултско
възнаграждение 300 лева, 600 лв. заплатени депозити за експертизи и 30 лв.
заплатен депозит за призоваване на свидетел, т.е. ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер 620 лева. Отделно от това ответникът следва
да бъде осъден да доплати държавна такса 5350 лева за разгледаните искове след
като се приспадне частично внесената ДТ от ищците, както и по сметката на ЯОС
200 лева възнаграждение за вещи лица.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на С.М.С., ЕГН: ********** *** сумата 50 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на М. С. ***, настъпила в следствие
ПТП на ******* г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2019 г. до окончателното й изплащане,
като искът в разликата над 50 000 лева до размера на 150 000 лева, предявен частично от
200 000 лв., като неоснователен
– ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на Й.М.С., ЕГН: ********** *** сумата 50 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на М. С. ***, настъпила в следствие
ПТП на ****** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2019 г. до окончателното й
изплащане, като искът в разликата над 50 000 лева до размера на
150 000 лева, предявен частично от 200 000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на И.М.С., ЕГН: ********** *** сумата 50 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на М. С. ***, настъпила в следствие
ПТП на ****** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2019 г. до окончателното й
изплащане, като искът в разликата над 50 000 лева до размера на
150 000 лева, предявен частично от 200 000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на С.М.С., Й.М.С. и И.М.С. разноски в размер 218,33 лв. съразмерно с
уважената част о исковете.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София на основание чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв.П. К. от САК адвокатско
възнаграждение по 2030 лева за представляваните от нея С.М.С., Й.М.С. и И.М.С..
ОСЪЖДА С.М.С., Й.М.С. и И.М.С. на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
на 620 лева.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да доплати ДТ 5350 лева върху уважения размер на исковете, както
и по сметката на ЯОС сумата 200 лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: