Решение по дело №1366/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 вр. чл. 190 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на И. Н. Д., с адрес: гр. Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ № 55, вх. Б, ап. 11, ет. 5, срещу Заповед № 1853/30.05.2024г., издадена от Зам.-кмета на Община Варна, оправомощен със Заповед № 4435/20.12.2023 г., с която е разрешено прокарването на временен път до [УПИ], кв. 15 /[ПИ] по КК на гр. Варна/, като от съществуващ път [рег. номер] завие на север, разшири се съществуваща пътека [ПИ] до 3,50 м и се продължи през [ПИ], покрай западната му граница, и [ПИ], покрай източната му граница.

Жалбоподателят релевира твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Конкретно сочи, че определеното трасе е в противоречие с предвижданията на ПУП за СО „Сотира“. Излага съображения, че денивелацията на терена е над 3 м при наклон 20 градуса, и завой при тези условия е невъзможен. Счита, че обезщетението за прокарване на временния път би било много високо, поради големите площи, които се отнемат от двата имота. Твърди, че изграденият в [ПИ] трансформатор вече е демонтиран. От Д. е депозирана и уточняваща жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата на изложените в нея доводи. Счита, че ако пътят бъде определен по начина, който е посочен в процесната заповед, ще бъде опасен за използване. Освен това сочи, че определеното трасе противоречи на Наредба РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.

Ответникът – Зам.-кметът на Община Варна, чрез процесуалния си представител - ю.к. Т., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспорения административен акт. Счита, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при спазване на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - И. Д. Л., не изразява становище в хода по същество.

Заинтересованите страни – Д. Л. Л. и Д. Л. Л., не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованите страни – К. Д. Б. и В. Б. Г., не изразяват становище в хода по същество.

След преценка на събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна с [нотариален акт], том XIX, дело № 5734/1992 г. /л. 38 от административната преписка/.

Заинтересованите страни И. Д. Л., Д. Л. Л. и Д. Л. Л. се легитимират като собственици на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна с [нотариален акт], том V, рег. № 9099, дело 797 от 2023г. /л. 18 от адм. преписка/.

Видно от удостоверение за наследници изх. № АУ106211ОД/24.10.2024 г. /л. 72-73 от делото/ заинтересованите страни К. Д. Б. и В. Б. Г. са наследници на Б. С. Б., който се легитимира като собственик на [ПИ], съгласно приложените титули за собственост, вкл. [НА]/20.10.1955г., том II, дело № 1173/1955г. и изготвената техническа експертиза във връцка с вписването на собствеността на [ПИ] в КККР /л. 106 и сл. делото/.

Административното производство пред ответника е започнало по повод заявление за прокарване на временен път до [ПИ], по КК на гр. Варна, СО „Сотира“ с рег. № АУ011980ВН от 03.02.2022г. /л.59 от адм. преписка/, депозирано от И. Н. Д.. Със заявлението е поискано трасето на временния път да премине през [ПИ] по КК на гр. Варна. Към заявлението е приложен договор за учредено право на преминаване между собствениците на [ПИ] и [ПИ]. Във връзка с това заявление е издадена Заповед № 1469/25.05.2022г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е разрешено преминаване на временен път през [ПИ], 1646 и 1636. Заповедта е отменена с влязло в сила Решение 474/06.04.2023г. по адм. дело № 1605/2022г. по описа на Административен съд – Варна /л. 45-51 от преписката/ и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган.

На 21.07.2023г. И. Д. е депозирал ново Заявление с рег. № АУ068952ВН /л. 37 от преписката/, с което е поискал трасето на временния път да бъде проектирано през [ПИ] и [ПИ].

Заявлението е разгледано на 10.08.2023г. на заседание на общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път /по-надолу Комисията/, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна. Взето е Решение № 5-6 по Протокол № 5/10.08.2023г., с което е допусната процедура за прокарване на временен път до [ПИ] по КК на гр. Варна, СО „Сотира“, като съществуващ път до [ПИ] по КК се завие на север, разшири се съществуващ път [ПИ] до 3,50м, като се засегнат части само от [ПИ], тъй като в [ПИ] има сгради и от [ПИ]. Изчислени са засегнатите части, а именно от [ПИ] – 89 кв.м. и от [ПИ] – 32 кв.м.

На основание чл.26 от АПК до заявителя е изпратено писмо рег. № АУ011980ВН _0010ВН/08.09.2023г. /л. 32 от преписката/, с което е уведомен за решението на Комисията. Същото е връчено на Д. на 13.09.2023г., видно от приложено по преписката известие за доставяне /л. 31/.

На заявителя и заинтересованите страни е изпратено писмо рег. № АУ011980ВН _0011ВН/29.02.2024г. /л. 27 от преписката/, с което са уведомени за развитието на процедурата, решението на Комисията и предстоящото издаване на заповед. Към писмото е приложена скица с нанесен със зелен цвят допуснатият временен път.

На 03.04.2024г. от заинтересованата страна И. Л. е депозирано възражение рег. № АУ011980ВН_013ВН /л. 15 от преписката/. Към същото са приложени нотариални актове, скица и договор за учредено право на преминаване.

Възражението е разгледано на 25.04.2024г. на заседание на Комисията. Взето е решение по т. 4-5 по Протокол № 4/25.04.2024г. /л. 7-11 от преписката/, с което депозираното възражение не се уважава. Изложени са мотиви, че от северната страна вече има издадена Заповед № 1469/25.05.2022г. на Зам.-кмета на Община Варна за прокарване на временен път през [ПИ], 1646 и 1636, отменена с решение на Административен съд – Варна. Посочено е, че новото решение по т. 5-6 от Протокол № 5/2023г. е предложено от вещото лице по административно дело № 1605/2022г. на Административен съд – Варна и следва частично уличната регулация. С писмо рег. № АУ011980ВН_014ВН/09.05.2024г. заявителят и заинтересованите страни са уведомени за взетото решение /л. 16 от преписката/.

Основавайки се на взетото от Комисията Решение № 5-6 по Протокол № 5/10.08.2023г. и Решение № 4-5 по Протокол № 4/25.04.2024г., с разпоредителната част на оспорената Заповед № 1853/30.05.2024г. /л. 3-5 от адм. преписка/ на И. Д. е разрешено прокарването на временен път до [ПИ] по КК на гр. Варна, като съществуващ път [ПИ] по КК на гр. Варна се завие на север, разшири се съществуваща пътека [ПИ] до 3,50 м и продължи през следните поземлени имоти: [ПИ] с вписан собственик Л. Д. Л., покрай западната му граница - засегната площ 89 кв.м.; и [ПИ], с вписан собственик в КККР на гр. Варна Б. С. Б., покрай източната му граница - засегната площ 32 кв.м.

По искане на жалбоподателя, и с оглед изясняване на фактите по делото, съдът е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. От заключението на експертизата, поддържана от вещото лице и в съдебно заседание, се установява, че към момента на издаване на процесната заповед за терена, в който попадат [ПИ], № 10135.2508.599 и № 10135.2508.600, е налице ПУП-ПРЗ на СО „Сотира“, одобрен с Решение на ОС 1725-6/13.04.2005 г., както и кадастралната карта на р-н „Приморски“, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 година. Вещото лице е установило, че съгласно действащия ПУП-ПРЗ достъпът до [ПИ] се осъществява посредством улица с ширина 3,50 м, преминаваща на север от имота от о.т. 56 до о.т. 55, както и по алея с ширина 2,0 м, преминаваща до източната граница на имота. Експертизата дава заключение, че на място не съществува улица, по която може да се осъществява достъп до имота, включително и транспортен такъв. Вещото лице сочи, че временният път по оспорената заповед следва частично трасето на алеята с широчина 2,0 м през [ПИ], като се отклонява от нея при имот [ПИ] и навлиза изцяло в имота по източната му граница /скица № 1 от заключението/. Според заключението, временният път започва от съществуващия път 10135.2508.9563, като завива на север и продължава с широчина 3,50 м през част от [имот номер] по западната му граница с площ 89 кв.м. и [ПИ] с площ 32 кв.м. по източната му граница. Надлъжният наклон от т. 1 до т. 2 е 14 %, а този от т. 2 до т. 3 е 20 %, като в заключението е подчертано, че корекция на наклона може да се осъществи с необходимите изкопни и насипни работи и застилането на трасето с чакъл. С предвиденото трасе на временния път не се засягат изградени сгради, естествени или изкуствени прегради /с изключение на ограда от мрежа в [имот номер] на метални колове, с дължина 33,80 м – снимка № 1/, дълготрайна декоративна растителност и други, като [ПИ] е напълно изоставен /снимка № 2/. Вещото лице дава още една възможност за трасе на временния път, при който обаче напречният наклон ще бъде 1,50 м и ще се наложат изкопни и укрепителни работи за запазване на масивна ограда, както и премахване на две акации, които са на около 20-30 години и са част от горския фонд. При широчина от 3,50 м вещото лице сочи, че ще се наложи премахване на масивна ограда. В заключение обобщава, че най-икономичният и лесен за изпълнение вариант е предложеният с оспорената заповед.

При приемане на експертизата, на въпроси на съда и в отговор на възраженията на жалбоподателя за несъответствие на предвижданията на заповедта с изискванията на Наредба № РД-0220-2/20.12.2017г., вещото лице прави следните уточнения: при проектиране на временни пътища, съгласно ЗУТ, не са относими съответните технически изисквания за проектиране на улици от първостепенната и второстепенната пътна мрежа, т.е. в случая не намира приложение Наредба № РД-0220-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Не е налице друга техническа обосновка за проектиране на временни пътища, освен изискването пътят да е с ширина 3,50 м. Цитираната от жалбоподателя наредба се прилага при проектиране на първостепенна, второстепенна, събирателна улица /изброени в приложенията към нея/.

Вещото лице изяснява, че между т. 1 и т. 2 от скицата към заключението не са описани 4 бетонни пояса, тъй като това не са строежи и не са съоръжения, препятстващи изпълнението на временния път. Това са малки подпорни стени, които поддържат терена, тъй като е наклонен. Образувани са площадки посредством бетонните стени, но според вещото лице това не е пречка за прокарване на временния път. Бетонните стени се виждат на снимка № 1 от скица № 1. Попадащите в трасето на временния път дървета /снимка № 2 от скица № 1/ са саморасли и не представляват декоративна растителност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е уведомен за издаване на оспорваната Заповед № 1853/30.05.2024г. на зам.-кмета на Община Варна на 04.06.2024г., видно от приложеното с административната преписка известие за доставяне. Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана пред ответника на 18.06.2024г., т.е. спазен е установеният в чл. 215, ал. 4, изречение І-во от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване. Предвид това и като депозирана пред надлежния съд, от лица с правен интерес – носител на вещни права върху имота, до който е разрешено прокарване на временен път, но не е удовлетворено искането му за трасе на временния път, същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от АПК, от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган, спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно представената и приета Заповед № 4435/20.12.2013г. на Кмета на Община Варна, с която органът е предоставил свои функции по ЗУТ на заместник-кмета, и в частност - да издава заповеди по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Актът е издаден в изискуемата за валидността му писмена форма, и съдържа минимално изискуемите реквизити по чл.59 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му.

Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Подаденото искане за разрешаване на временен път е разгледано от Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път, която се явява помощен орган в Община Варна, назначен със Заповед № 0059/12.01.2024г. и допълнена със Заповед № 1360/16.04.2024г. /л. 56, 57 от делото/ на Кмета на Община Варна с цел да разглежда и определя трасе за достъп по процедури за прокарване на временен път, съгласно чл. 190 и чл. 191 от ЗУТ, и за учредяване право на преминаване през чужди имоти, съгласно чл. 192 от ЗУТ. Решенията на комисията са съобщавани на заинтересованите лица в административното производство, част от които са упражнили правото си да подадат възражение. Неуведомяването в производството на съответните наследници на Б. С. е преодоляно като процесуално нарушение чрез издирването им, уведомяването им и участието им в процеса по съдебно оспорване на заповедта, където същите са имали възможност в пълнота да упражнят правата си. Постъпилото възражение в хода на административното производство е разгледано и произнесено от Комисията, което е подробно описано и в мотивите на оспорения административен акт.

Страните не формират спор по фактите, като основният спорен въпрос е правен и се свежда до правилното приложение на материалния закон при издаване на заповедта.

Временният път, за разлика от правото на преминаване през чужд имот, регламентирано в чл. 192 и следващите от ЗУТ, се характеризира с по-широк обем и съдържание, тъй като за разлика от него, осигурява транспортен достъп до имота, за който се осигурява достъпът, и възможността да преминават по него неограничен брой лица. Затова и като предпоставка за прокарването на временен път законодателят включва изискването обслужваният от временния път имот, да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ. Според посочената разпоредба, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно ал. 3 на чл. 190 от ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Временните пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересованите собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие – въз основа на заповед на кмета на общината – чл. 190, ал. 6 от ЗУТ.

През призмата на цитираните разпоредби първата предпоставка за прокарването на временен път е обслужваният от него имот да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила ПУП. Идеята на законодателя е прокарването на временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР, което има приоритет дори пред намирането на най-икономически изгодния вариант. Посочената хипотеза е налице. По делото с категоричност се установява, че за процесния имот на жалбоподателя е налице ПУП-ПРЗ, одобрен Решение на ОС № 1725-6/13.04.2005 година. Предвижданията на плана са до имота да се осигурява необходимият достъп с широчина 3,50 м, преминаваща на север от имота от о.т. 56 до о.т. 55, както и по алея от 2,0 м, преминаваща по източната граница на имота /отговора на въпрос 1 и 2 от заключението на вещото лице/.

Именно със сервитута на временния път законодателят преодолява недопустимата ситуация да няма отворен път или улица за транспортен достъп до урегулиран имот. Целта е чрез временен път да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно - до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно ПУП. Тоест заповедта по чл.190, ал. 6 от ЗУТ задължително се издава при установена нужда от изграждане на временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота, като този достъп следва да е и за транспортни средства. Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, категорично установява липса на достъп до имота, включително и на транспортен такъв, като посочва и алтернативен вариант за временен път, но дава заключение, че предложеният с процесната заповед вариант е най–икономичният и лесен за изпълнение вариант. При този вариант не се установява засягане на заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета – засягат се саморасли дървета в [ПИ] и в [ПИ]. В последното от няколкото проведени открити съдебни заседания, собственикът на [имот номер] – И. Л., прави изявление, че две сливи в нейния имот са садени от нея. От една страна, същите не представляват декоративна растителност по смисъла на ЗУТ, от друга – твърденията й не почиват на конкретни доказателства и противоречат на заключението на експертизата, неоспорено от нея, а и не на последно място – Л. заявява, че не възразява двете дървета да бъдат премахнати.

Вещото лице посочва, че при изграждането на временния път ще бъдат засегнати бетонни пояси /снимка № 1 на скица № 1/, но същите не представляват строеж и не препятстват изграждането на временен път. Този извод е допълнително обоснован от вещото лице в открито съдебно заседание, като експертът сочи, че това са малки подпорни стени – съвсем ниски, които са изградени, за да поддържат терена, като онагледява същите със снимки, видно от които същите са с височината на бордюри. Предвид изложеното, избраният от административния орган вариант отговаря на изискването на чл. 190, ал. 3, пр. 2 от ЗУТ, а именно временните пътища да се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки. Поради изложеното съдът приема, че с избора на трасето на временния път по заповедта се постига в най-пълна степен целта на закона, а именно – чрез възможно най-малко засягане на правата на заинтересованите страни и по-възможно най-малко обременителния за трети лица начин. Освен всичко изложено дотук при издаване на административния акт органът се е съобразил изцяло с дадените му с Решение № 474/06.04.2023г., постановено по адм. дело № 1605/2022г. по описа на Административен съд – Варна, задължително указания по тълкуването и прилагането на закона.

Възраженията на жалбоподателя, направени в открито съдебно заседание и в депозирана писмена молба, че трасето на процесния временен път не е съобразено с разпоредбите на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2007г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната схема на урбанизирани територии, са неотносими и неоснователни. Още в писменото заключение вещото лице е посочило, че съществуващата денивелация може да бъде преодоляна чрез съответни изкопни и насипни мероприятия. В настоящия случай се касае за определяне на трасе за прокарване на временен път. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2007г. същата се прилага при планиране и проектиране на нови КТС, както и при реконструкция, основен и текущ ремонт на съществуващи улици, т.е. временните пътища не попадат в обхвата на наредбата. Не е налице техническа обосновка за проектиране на временни пътища по Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2007г., и същата не се прилага в този случай. Подзаконовият акт е относим при изграждане на първостепенна и второстепенна пътна мрежа, към която не спадат временните пътища . Нещо повече, посочените максимално допустими стойности на надлъжния наклон се преценяват спрямо вече изградените, завършени улици, преди тяхното въвеждане в експлоатация, а не към първоначално съществуващия терен, чийто надлъжен наклон може да бъде коригиран със съответни изкопни и насипни работи, застилането на трасето с чакъл и т.н., каквито мероприятия вещото лице посочва и в настоящия случай. Следва да се подчертае, че жалбоподателят по никакъв начин не е обосновал неправилност или необоснованост на експертизата, което да наложи допускането на повторна такава, а изразява общо несъгласие с нейните изводи. Приложението на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2007г. е правен въпрос, респективно – несъобразяването на предвидения временен път с нея не може да обоснове неправилност на заключението, предполагаща изготвянето на повторна експертиза.

Всички останали възражения, направени с жалбата и в открити съдебни заседания, свързани с предходно издадената и отменена по съдебен ред Заповед № 1469/25.02.2022г. на заместник-кмета на Община Варна, съдът намира за неотносими към настоящия спор. Същите са обсъдени в рамките на съдебното производство, проведено при оспорване на цитираната заповед, и са намерили своя отговор в постановеното Решение №474/06.04.2023г. по адм. дело № 1605/2022г. по описа на Административен съд – Варна.

Предвид изложеното, като е разрешил прокарване на временен път до [ПИ] по предвиденото с оспорената заповед трасе, административният орган е издал законосъобразен акт, който съответства на процесуалните правила и приложимия материален закон, с оглед на което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Съобразно изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски се явява основателно с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, и следва да бъде уважено съобразно доказания им вид и размер. Съдът намира, че разноски на ответната страна следва да се присъдят в общ размер на 400 лева, от които – 300 лева за заплатено възнаграждение за вещо лице за СТЕ, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Адм. съд – Варна, IХ състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И. Н. Д., с адрес: гр. Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ № 55, вх. Б, ап. 11, ет. 5, срещу Заповед № 1853/30.05.2024г., издадена от зам.-кмета на Община Варна, оправомощен със Заповед № 4435/20.12.2023г., с която е разрешено прокарването на временен път до [УПИ], кв. 15 /[ПИ] по КК на гр. Варна/, като от съществуващ път [ПИ] се завие на север, разшири се съществуваща пътека [ПИ] до 3,50 м и се продължи през [ПИ], покрай западната му граница, и [ПИ], покрай източната му граница.

ОСЪЖДА И. Н. Д., [ЕГН], да заплати на Община Варна, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи съдебни разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.