№ 279
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Таня Ст. Г.
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С протоколно определение от 13.10.2021 г., постановено по НЧД № 9131/2020 г. по
описа на СРС, НО, 23 състав, първоинстанционният съд на основание чл.25, ал.1, във вр.
чл.23, ал.1 от НК е определил на осъдения ИВ. Б. СТ. едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 18757/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НОХД №
15643/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 21587/2017 г. по описа на
Софийски районен съд и НОХД № 12237/2019 г. по описа на Софийски районен съд;
определил е на основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б „в“ от ЗИНЗС първоначален общ
режим на изтърпяване на така определеното едно общо най-тежко наказание; зачел е на
основание чл. 59 от НК времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, фактическо задържане по чл. 64, ал. 2 НПК и това по чл. 72, ал.1 от
ЗМВР по делата, включени в съвкупността. Със същото протоколно определение съдът е
привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от 11 /единадесет/ месеца, наложено на осъденото лице по НОХД № 8839/2008 г. по
описа на Софийски районен съд; определил е първоначален общ режим за изтърпяването му
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и на основание чл. 59 от НК е зачел времето, през
което осъденият е бил е мярка за неотклонение „задържане под стража“, фактическо
задържане по чл. 64, ал. 2 НПК и по чл. 72, ал.1 от ЗМВР по НОХД № 8839/2008 г. по описа
1
на Софийски районен съд.
Срещу така постановеното определение, в законоустановения срок, е постъпила
въззивна жалба от упълномощения защитник на осъденото лице ИВ. Б. СТ., в която се
твърди, че определението на съда е неправилно. Изтъква се, че с постановеното определение
съдът е коригирал влезли в сила съдебни актове, които не са били възобновени по реда на
чл. 420 НПК. Сочи се, че разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК в конкретния случай е
неприложима. Предлага се въззивният съд да отмени атакуваното определение като
кумулира наказанията, наложени на С., определи едно общо най-тежко наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл.
66, ал. 1 НК отложи за срок от три години.
В разпоредително заседание на 08.11.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
осъдения, както и ангажиране на нови гласни и писмени доказателства.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения С. - адв.
П., поддържа жалбата. Предлага въззивната инстанция изцяло да отмени атакуваното
определение или алтернативно – да върнете делото на първоинстанционния съд, на друг
състав, за ново разглеждане.
Защитникът на осъдения С. - адв. С. поддържа частната жалба, както и
допълнителното писмено изложение. Предлага отмяна на първоинстанционното
определение на Софийски районен съд, което определя като неправилно. Сочи, че с
атакуваното определение е приведено в изпълнение наказанието, наложено на осъденото
лице с присъда, влязла в законна сила на 30.12.2008 г., за което приема, че е изтекъл
давностния срок за изпълнение, както и е настъпила реабилитация на основание чл. 88а, ал.
1 НК. Критикува се подходът на първия съд, с който е приел, че деянията, предмет на НОХД
№ 21587/2018 г. на СРС, НО, 23 състав и НОХД № 12237/2019 г. на СРС, НО, 114 състав, са
извършени в изпитателния срок на отложеното наказание лишаване от свобода, определено
по НОХД № 8839/2008 г. на СРС, НО, 13 състав, като не е било отчетено, че към датата на
постановяване на тези актове, по отношение на осъждането на С. от 2008 г. е настъпила
реабилитация. Ето защо и определението на районния съд, с което е приведено в
изпълнение наказанието „лишаване от свобода“, а също така е било постановено да изтърпи
общото наказание ефективно, се приема за незаконосъобразно, т.к. противоречи на
материалния закон. С тези аргументи се иска отмяна на определението на районния съд
постановяване на ново такова, с което да бъде определено едно общо най-тежко наказание
по отношение на С. и да бъде определен изпитателен срок по отношение на същото.
Излагат се допълнителни съображения за допуснато нарушение на процесуалния
закон, аргументирано с това, че в производството по групиране на наказанията е
недопустимо да се ревизира правилността на влязъл в сила съдебен акт, като в случай, че
прокуратурата е считала, че са налице основания за това, е имала възможност да поиска
възобновяване на наказателното производство. Като последен аргумент за отмяна на
обжалваното определение се сочи, че същото е постановено от състав, който не е бил
2
компетентен да се произнесе по този процесуален ред съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1
НПК, доколкото съдът постановил последната влязла в сила присъда, е не 23-ти състав на
СРС, НО, а 114 състав на същия съд. Ето защо и при условията на алтернативност се
предлага отмяна на определението на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав.
Представителят на Софийската градска прокуратура намира депозираната жалба
срещу първоинстанционното определение за неоснователна и като такава моли съда да я
остави без уважение и да потвърди определението на СРС, като правилно и
законосъобразно.
Осъденото лице в лична защита и в предоставената му последна дума моли за отмяна
на атакуваното определение на СРС и за условно осъждане.
Софийският градски съд, след като обсъди доказателствата по делото, доводите,
изложени в жалбата и при цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт
съгласно чл. 314 от НПК намира за установено следното:
ИВ. Б. СТ. е роден на 14.10.1972 г. в гр. София, българин, български гражданин, ЕГН
**********. С. е осъждан, както следва:
1. С присъда по НОХД № 8839/2008 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13
състав, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. Деянието е извършено в
периода от 03.05.2006 г. до 16.06.2006 г., а съдебният акт е влязъл в сила на 30.12.2018 г.;
2. С присъда по НОХД № 18757/2018 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, с която му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 4 м., изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Деянието е
извършено за периода от 29.08.2012 г. до 26.02.2013 г., а съдебният акт е влязъл в сила на
15.03.2019 г.;
3. С присъда по НОХД № 15643/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 116
състав, влязла в сила 28.12.2019 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 г. и 6 м., което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок
от 4 години за извършено на 27.05.2012 г. деяние;
4. С присъда, постановена по НОХД № 21587/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, 23 състав, влязла в сила на 02.01.2020 г., с която на С. е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 12 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от
НК с изпитателен срок от 3 г., за извършено престъпление в периода от 18.11.2010 г. до
02.06.2013 г. и
5. С присъда по НОХД № 12237/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 114
състав, влязла в сила на 21.02.2020 г., с която за извършено престъпление в периода от м.
март 2011 г. до 07.05.2013 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година и четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
3
с изпитателен срок от 3 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр.чл. 23 от НК съдът налага най-тежкото от
определените за отделните престъпления наказания по отношение влезлите в сила присъди,
ако осъденото лице е извършило отделните престъпления преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях.
Първостепенният съд правилно е преценил наличието на предпоставките по чл. 25,
вр.чл. 23 от НК, като ръководейки се от правилото за най-благоприятното за осъдения
групиране на наказанията, законосъобразно и правилно е определил едно общо наказание на
осъдения С. измежду тези, наложени му по НОХД № 18757/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, НОХД № 15643/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НОХД №
21587/2017 г. по описа на Софийски районен съд и НОХД № 12237/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, а именно най-тежкото от тях „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца. Този въпрос, а именно дали деянията, за които С. е осъден по така
цитираните осъждания са извършени в условията на реална съвкупност е безспорен и за
страните. Престъпленията, за които С. е осъден, са извършени преди да има влязла в сила
присъда, за което и да било от тях, наложените наказания са от един и същи вид, поради
което между тези четири осъждания са налице условия за определяне на общо наказание.
Именно така е сторено от първоинстанционния съд, с което са съобразени материално
правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК.
Спорни са въпросите, свързани с това дали по отношение за осъждането по НОХД №
8839/2008г. по описа на СРС е настъпила реабилитация по право, респ. дали наложеното с
него наказание подлежи на изпълнение, както и произтичащото от това дали определеното
едно общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода
измежду, наложените на осъдения наказания по НОХД № 18757/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, НОХД № 15643/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НОХД
№ 21587/2017 г. по описа на Софийски районен съд и НОХД № 12237/2019 г. по описа на
Софийски районен съд следва да бъде изтърпяно ефективно.
Във връзка с тези възражения на защитата настоящият състав на СГС отбелязва, че по
отношение на осъждането предмет на НОХД № 8839/2008 г. по описа на СРС не е настъпила
реабилитация по право нито по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК нито по този на чл. 88а НК. За
да настъпи претендираната от защитата реабилитация, е нужно лицето, което е осъдено
условно в изпитателния срок да не е извършило друго престъпление, поради което да следва
да изтърпи отложеното наказание, респ. когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл
срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 НК (в случая 5 г.), в рамките на който осъденият не е
извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода. В конкретния случай С. е бил осъден с присъда по НОХД №
8839/2008 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13 състав, с която му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, изпълнението на което е отложено с
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, за деяние е
извършено в периода от 03.05.2006 г. до 16.06.2006 г., който съдебен акт е влязъл в сила на
4
30.12.2018 г. Именно в рамките на този изпитателен срок и до изтичане на пет години от
изтърпяване на наказанието, наложено с този съдебен акт, С. е бил осъден на наказание
лишаване от свобода по НОХД № 21587/2018 г. по описа на СРС за продължавана престъпна
дейност, първото деяние от която е било осъществено на 18.11.2010 г. Или, в рамките на
тригодишния изпитателен срок на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД №
8839/2008 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13 състав, изтекъл на 30.12.2011 г.
осъд. С. е извършил маст от деянието от продължаваното престъпление, за което е осъден с
присъдата, предмет на НОХД № 21587/2018 г. по описа на СРС. Същевременно и по двете
наказателни производства съдът е наложил на осъдения наказание „лишаване от свобода”.
Ето защо съдът прецени, че са налице всички визирани в разпоредбата на чл.68, ал.1 от НK
предпоставки за привеждане в изпълнение на наказанието, наложено на С. по
хронологически първото му осъждане. По идентичен начин стои въпросът за ефективното
изтърпяване на общото наказание по формираната кумулативна група. Това е така, защото
недопустимо е отлагане на изпълнението на наложената при условията на чл. 25, вр. чл. 23
от НК санкция лишаване от свобода, ако част от престъпната дейност е била извършена в
изпитателния срок на предходно осъждане за престъпно деяние, поради което осъденото
лице следва да изтърпи условното наказание. Институтът на условното осъждане /чл. 66 от
НК/ губи своето самостоятелно юридическо значение, ако наказателната санкция лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено бъде погълната от ново общо наказание,
определено по правилата на съвкупността, при констатации за предходно осъждание, в
изпитателния срок на което са реализирани всички или част от инкриминираните деяния в
рамките на съвкупността.
По доводите за порцесуални нарушения, съдът приема, че такива не са допуснати от
първата инстанция. След извършеното групиране на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1
от НК по НОХД № 15643/2019 г. по описа на СРС, са настъпили две нови осъждания, а
именно тези по пункт 4 и пункт 5, което е наложило промяна на формираната съвкупност. В
тази връзка правилно първата инстанция е извършила ново цялостното групиране,
доколкото едва в това производство за съда са били налични всички данни за предишните
осъждания на лицето съгласно ТР № 3/2009г. на ОСНК на ВКС. Съгласно същото , съдът
постановил последната влязла в сила присъда, следва да прецени всички осъждания като
отговори на въпроса налага ли се промяна във вече постановени групирания на наказания,
като се променят формирани такива или се съставят нови.
Ето защо съдът правилно е приел, че с определението си следва да се произнесе по
въпроса за отделното изтърпяване на наказанието, наложено на С. по НОХД № 8839/2008 г.
по описа на СРС доколкото е имало основания за намеса и промяна по въпроса за отделното
изтърпяване на това наказание.
По този начин, съдът се е произнесъл рамките на новите обстоятелства, които касаят
ефективното изтърпяване на наказанието по предходно осъждане, тъй като до този момент
правното основание на тяхното определяне не е било преценено и приложено. Това е така,
доколкото съдът в рамките на това производство следва да прецени всички факти и
5
обстоятелства, които са му известни и които касаят приложението на чл. 25, 23 и 68 НК и не
съставлява пререшаване на въпрос, изяснен с влязъл в сила съдебен акт постановяването на
ефективно изтърпяване на формираното по правилата на съвкупността едно общо най-тежко
наказание, както и на това, в чийто изпитателен срок са били извършени част от деянията по
кумулираните осъждания.
Ето защо и постановеното от СРС отделно изтърпяване на наказанието, определени
по НОХД № 8839/2008 г. по описа на СРС е правилно доколкото са налице всички
предпоставки на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК за това и в настоящия случай, основание за
произнасяне на съда по този въпрос, който не е намерил решение до сега е наложително.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначалния режим на
изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание от 11 месеца лишаване от свобода –
общ, тъй като хипотезата за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на това
наказание не попада в тези по чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗИНЗС. При спазване на законовите
правила на основание чл. 59, ал. 1 от НК е било зачетено и приспаднато времето, през което
С. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, както и времето на фактическото
задържане.
На основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен първоначалния
режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание – общ, като поради липса
на съответен протест съдът не разполага с правомощия да го ревизира. При спазване на
законовите правила на основание чл. 59, ал. 1 от НК е било зачетено и приспаднато времето,
през което С. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, както и времето на
фактическото задържане.
По въпроса дали съставът на съда, постановил обжалваното определение е
компетентен да се произнесе в производството по ред ана чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, настоящият състав намира следното. Независимо, че
хронологически последният влязъл в сила съдебен акт, с който е осъден С. е бил посатновен
по НОХД № 12237/2019 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, а настоящето произнасяне е
извършено от друг състав на СРС, НО, явява се спазено правилото на чл. 39, ал. 1 НК,
съгласно което когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за
които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът,
който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Видно от цитираната
разпоредбата процесуалният закон определя компетентния съд, тогава когато отделните
влезли в сила съдебни актове са били постановени от съдилища с различна местно и/или
родова подсъдност и не касае хипотезите на съдебни актове, постановени от различни
състави на едни и същи съд. В последната хипотеза правилото на чл. 39, ал. 1 НПК се явява
спазено и не съставлява основание за отмяна на атакуваното определение.
С оглед изложените съображения, въззивният съдебен състав намира, че атакуваното
определение на СРС като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК‚ СОФИЙСКИ
6
ГРАДСКИ СЪД, XII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.10.2021 г., постановено по НЧД № 9131/2020 г.
по описа на СРС, НО, 23 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7